Нели Иванова 4 седмици ago Uncategorized, беседи, духовни полетаКоментарите са изключениза Кога семейството се превръща в стадо (прайд) 908 Посетители

4 часа ago

2 дни ago

3 дни ago

С какво се отличава човекът от животното? Mоже ли да бъде спасено семейство, главата на което е пияница и насилник? Своите възгледи за този проблем и за насилието в семейството споделя свещеникът Константин Камишанов.

Ние все още жънем плодовете на Революцията от 1917 г. Болшевиките премахнаха имущественото неравенство и превърнаха страната в еднородна трудеща се маса. Разрушиха  страната, а след това се насочиха към духа и продължиха да унищожават основите на мира. Дошло е ред  на разрушението на семейството. Но него не е така лесно да го разрушиш. Нужно е „благочестиво“ извинение или оправдание. Формалният повод за новата революция станаха  вълните на възмущение, свързани с понятието „семейно насилие“.  Възникна движението „Против семейното насилие“. Под  „насилие“  тук се  разбира именно насилието на мъж над жена. Твърди се, че в продължение  на векове жените са били робини на мъжете, в духовен смисъл по-низши  създания. Такава гледна точка е породила и явлението  „феминизъм“, представящо жените като част от „висша човешка раса“, на която не ѝ е нужен нито мъж, нито семейство, още по-малко – църковен  брак.

Когато всеки е против всеки

Предлагам веднага да приемем, че насилието е насилие и изобщо да изключим от употреба определението „семейно“.

Не семейството провокира насилието, а пороците на неговите членове. Мъжът бие жена си, не защото му е съпруга или е жена, а защото бесът е овладял душата му.

Не съществува някакво необикновено насилие. То е и в училището, и в армията, и в работата, и в почивните бази, и даже в политиката. Всички форми на насилие имат общ корен и затова е редно да разгледаме него.

Насилието в семейството произхожда, не защото хората са събрани в някакъв угнетяващ личността съюз, наречен „семейство“, а защото у хората, събрали се, за да са  заедно, зверското начало превъзхожда ангелското. И семейството като институция няма нищо общо.

Семейството, създадено с Божията благословия, предполага наличието на това, което почти отсъства при животните – любов. Но точно тук е проблемът. По-голямата част от семействата напомнят не на църква, а на стадо/прайд. Както в глутницата, в безбожното семейство има един лидер – алфа-самец или алфа-самка, има бета-самец или бета-самка; и така нататък по животинската йерархия. И отношенията в такова семейство са като във виц за мъж, жена и тъща, животът на които се свежда само до взаимно хапане и борба.

Младите жени пишат, че мъжът е длъжен да им подарява цветя, да чува желанията им, да седи с тях и с часове да ги гледа в очите. Тази съпружеска любов към тях те смятат за истинската любов.

Мъжете се оплакват, че жената е неблагодарна, манипулира с ласките си и вечно от всичко е недоволна. И в корена на цялото недоволство е алчността ѝ за пари и страстта да щурее с приятелки извън семейството.

Старците се обиждат, че никой не ги обича, не ги слуша и не постъпва според волята им.

Децата, като гонени зверчета, чакат своя час, за да отмъстят на всички, започвайки от старите, или да избягат от вълчата яма колкото се може по-надалеч.

В днешно време в „нормалното семейство“ всеки е против всеки. И съвсем не е вярно, че насилието е мъжка работа. По същия начин и майката може да тормози семейството. Още повече, че ако майката вдигне ръка срещу детето си, то нейното наказание често е по-свирепо от мъжкото.

В такова стадо е невъзможно да бъде определено кой е правият и кой – виновният. Както във филма на Ингмар Бергман „Есенна соната“ е – всички са прави и всички са виновни. Да се свързва Църквата с неразбориите в прайда е напълно неправилно.

Църквата не защитава мъжете от жените и жените от мъжете. Тя няма нищо общо с феминизма или с правата на неконтролируемите непокорни деца. Тя предлага не количествена регулация, а смяна на качеството на отношенията. В тези нови отношения хората се делят не на пролетариат и буржоазия и не на мъже и жени. Църквата вижда у хората това общо нещо, което прави тяхната природа подобна на ангелската, и им напомня, че са Божии чеда.

Любящите хора разбират, че ако ударят дете, особено в преходна възраст, то това може да го отблъсне от родителите за години и дори за десетилетия. Жена, смачкана от юмрука на пияния си мъж, винаги подсъзнателно ще се бои от него и ще го ненавижда, никога няма да му прости  унижението и болката. Мъж, унижаван от зла жена, рано или късно ще ѝ отмъсти; изпил горчилката, ще ѝ върне дължимото.

Църквата не иска да знае кой от зверовете е по-прав. Тя иска хората просто да спрат да бъдат зверове и да си спомнят за своето божествено величие.

С думата „длъжен“ любовта си отива

В качеството си на нова и по-възвишена организация Църквата предлага не брак, а венчание. Защото бракосъчетанието и венчанието са съвършено различни неща. Бракът има отношение към имуществената или психологическата отговорност. А венчанието има за основа вярата в Бога и любовта.

Бракът отговаря на въпроса: „Кой кому е длъжен?“, а венчанието отговаря на „Кой кого обича?“

Когато дойде думата „длъжен“, си отива думата „любов“. Това трябва да имаме предвид, когато започнем да мислим за това, кой кому за какво е „длъжен“ в семейството. Любовта не е право, още по-малко е политика.

Според християнския идеал, семейството е проекция на Светата Троица. Венчанието е договор с Бога на двама души, които молят Господа да им даде любим човек и приятел за помощник в пътуването към Небесното царство. Съпрузите обещават да си помагат един на друг, а Бог обещава да помага на двамата заедно.

Когато загори манджата

Ако един от членовете на семейството наруши договора със съпруга си и с Бога, то тогава смисълът на венчавката изчезва. Ако пияница влезе в дома си и като бесен троши всичко в него, то бракът не просто се прекъсва по същество, но и като цяло става опасен за семейството. По един или друг начин се превръща в съжителство с „жив мъртвец“. Вече не става дума за съвместно пътуване към Рая, а за това, че пропадащият съпруг повлича към ада и цялото свое семейство. Вече не опира до права и любов. А до оцеляване в това стадо с неговия обезумял водач.

Насилието в семейството не е случайност, то е резултат от последователно натрупване на грешки.

Първо, то се определя от това с каква част от душата си съпругът е избирал своята половинка. Дали е търсил спътник към Царството небесно или нещо друго.

Второ – какво са поставили на преден план младите мъж и жена в началото на съвместния си път: любовта към Бога или любовта към себе си?

Трето – бил ли е Бог помежду им и била ли е помежду им Неговата любов в живота им, или те просто са се използвали взаимно? Тя него – като спонсор и изпълнител на желания, а той нея – като перална машина с допълнителни функции.

Понякога гледаш как по време на венчавката булката се стреми да настъпи първа младоженеца по обувката. Тя вече иска да бъде глава на семейството. Мислиш си „Е, момче, издъни се. Взел си си мечка за жена“. За Бог тук и дума не става.

Но ето, като загори манджата, идват в храма и казват: „Батюшка, направи с тази изгоряла тенджера чудо. Кажи ни какво да мислим за домашното насилие?“

Какво да правим? Как загорялата манджа да направим пак годна? Правозащитниците настояват за изпълнението на закона. Но Църквата има свои инструменти – например любов и чудо.

Разрушената любов може да бъде спасена само с възраждане на любовта.

За това е нужен жив корен, от който има шанс да избие нова издънка. В семейство, създадено в славата Божия, има шанс злото да бъде изкоренено не с помощта на закона, а с помощта на Бога. Защото такъв корен е заложен в основата му. Хората, които помнят Бога, знаят, че Той може да отмени природните закони там, където поиска. Живеещите със семейни тирани бързо осъзнават, че да промени ситуацията може само чудо. И те молят Бог за чудо. Но чудото е съвместно дело на Бога и на човека. Чудото е труд, увенчан с вяра.

Защо ангелите не се уморяват

Хората, снемащи от себе си вината за раздора в семейството, погрешно очакват само Бог да направи нещо. А какво може да направи Той?

Ако човек е изгубил самоконтрол и се е превърнал в домашен тиранин или пияница, той може да се отрече от злото само поради две причини:

– ако намери заместител на пиянството и властолюбието;

– ако сам спре да иска да прави зло.

Но за това, човек да престане да иска да се наслаждава на „бесовската благодат“, без да има своя воля за това, Бог трябва да го лиши от волята му. Какво означава това? Означава, че Господ трябва да пречупи волята на грешника и да го превърне в „зеленчук”. А как иначе, ако грешникът не иска да се откаже от злото? И изход ли е това?

Друг начин е възможен тогава, когато тези, които живеят с домашния тиранин, са придобили ангелско търпение и приближавайки Божието чудо, вдъхват на злодея духа на любовта, който е по-силен и по-изпълващ от духа на насилието.

За партньора, спасяващ своята половинка, такъв живот може да стане история на истинско мъченичество заради Христа. Ако, разбира се, той е готов за такъв подвиг и е готов да сътрудничи на Бога.

Патериците може да бъдат и под ръката, и „в главата“. Никой не бута инвалид с патерици. Такъв е случаят и с тези, които са с повредено сърце или ум. Обичащият съпруг трябва да разбере, че пред него стои болен, който се нуждае от лечение и преди всичко – от любов. Както в Андерсеновата приказка Герда разтопява сърцето на Кай, така и тук пътят към възкресяването на любовта се осланя на труда и вярата.

На тези, които съжителстват с алкохолици, понякога животът им се струва истински ад. Практиката показва, че спасяването на семейството е възможно, само в случай че в момент  на просветление болният проумее своята болест, покае се и помоли вярната си съпруга и Бог за спасение. Без разбиране на това спасително мъченичество, съпругата е обречена или на  развод, или  на пълно разрушение – и на своята личност, и на децата си.

Без това всичко е напразно. Във вкопчването в егоизма и злото настъпва момент, когато бесовският капан щраква и човекът навлиза в смъртоносна спирала. Тогава спасението за близките е само в развода, защото в такъв случай съвместният живот е всичко друго, но не и брак, нито венчание. Да запазиш формата, без да има съдържание, значи да умножаваш злото.

Но ако у мъжа и жената е останало дори капка съгласие да вървят към Рая с Божията помощ, то Бог задължително ще им помогне и ще им даде сили да го направят.

Защо ангелите не се уморяват? Защото не пестят силите си. Колкото по-широко е отворено сърцето за любов, толкова повече Бог влива в него Своята помагаща благодат. Самоотрицанието и отвореността към Бога – това е най-голямото свойство на любовта.

Самоотрицанието не означава, че трябва да натикаме чувствата, мислите и самия себе си в дъното на душата си. Не. Напротив. Вместо тези вехтории, които  погрешно наричаме свое „аз“, е нужно да допуснем в себе си Божествените съкровища, главното от които е Любовта. И намирайки ги, да ги споделим със съпруга си.

Любовта към Бога и любовта към човека са основата на живота ни и са причината за това Раят да може да настъпи преди края на света точно в нашия град, точно в нашето семейство, право в нашето сърце.

Спасете любовта и Любовта ще ви спаси!

Константин Камишанов
източник: pravmir.ru
превод: Даниела Борисова