Проф. Сувернев е доктор на медицинските науки, директор на научния институт по хипертермия СибНИИГ в Новособириск и професор в катедрата по анестезиология и реанимация в Новосибирския държавен медицински университет. Прави изследвания по метода от 1984 г. Досега е провел процедури с над 6000 пациенти в Русия, Германия, САЩ, Индия и България. Д-р Асен Янчев е онколог и специалист по химиотерапия. Той е първият български медик, който участва в научния обмен с института СибНИИГ и „Медицински център – Международна оздравителна клиника“ във Варна. Двамата специалисти консултират безплатно пациенти, които желаят да се подложат на хипертермия.

-Проф. Сувернев, как лекува вашият метод?

-Това не е наш метод. Откакто съществува човечеството, оттогава има и нагряване. Открай време високата температура се е използвала за лекуване. Даже самата природа е измислила да се повишава телесната температура при някои заболявания с тази цел – топлината да помогне на организма да се справи с болестта. Медиците през ХІХ век забелязват, че при някои заболявания като маларията и тифа се вдига много висока температура – до 41 градуса. Тогава при хора, които са и онкоболни, туморът намалявал или изчезвал. Така се е стигнало до мисълта, че изкуствено повишената температура може да се използва за лечение. Вървяло се е обаче по неправилен път – внасяли са се топли течностти в кръвта, даже са въвеждали неубити бактерии с цел повишаване на телесната температура. Но това са начини, при които тялото губи своите сили. Знаете, че когато малко дете вдигне 41,5 градуса, лекарите се изправят на нокти, започва тичане с мокри чаршафи, защото при тази температура човек губи съзнание.

При висока температура обаче е възможно да се убие раковата клетка и абсолютно да не се засегне здравата. Дълги години въпросът в медицината е бил как да се вдигне температурата на тялото, така че да бъде поносимо за пациента. Разликата между убиването на раковите клетки и здравите, оказва се, е два градуса. Всички видове ракови клетки се разрушават при 42,5-43 градяуса.

Гибелта не е мигновена, процесът започва след няколко дни

и е познат като апоптоз – на гръцки означава падащи листа.

Здравите клетки умират при 45 градуса. Ако поставим човека в този коридор от 2 градуса, като сме по-скоро в долната част на границата, постигаме лечебен ефект, без да увреждаме здравите клетки.

– Вие имате научни наблюдения за оздравяващото действие на хипертермията върху определени заболявания. Кои са те?

-Хипертермията въздейства върху онкоболни след операция, за да не се получи рецидив и метастази. Оказва се, че вирусът на ХИВ/СПИН, хепатит В и С не обичат високата температура и измират при 42 градуса. Хипертермията повлиява много добре бронхиалната астма и алергиите. Имаме отлични резултати при окончателното излекуване на заболявания, предавани по полов път, които са станали хронични – херпес, хламидий, гонорея, сифилис. Имаме също така напълно излекувани пациенти с мастопатии и простатит. Имаме и опит в лечението на наркозависимост. Прилагаме хипертермия и при хора, които искат да стимулират имунната си система и да въздействат върху оздравителните механизми на тялото си.

Във всеки от нас има клетки, които при определени условия отключват онкозаболяване

Тяхното количество се определя с онкомаркери. Хипертермията е профилактика, при която тези ракови клетки се прочистват и имунитетът се стимулира, за да може да се справя своевременно с увредените клетки.

– Как действа хипертермията?

– Нагряването предизвиква усилване на кръвообращението. Обичайно капилярите в човешкото тяло са разкрити около 30% и в някои зони на тялото са отворени, в други – по-затворени. Отварянето на капилярите зависи от температурата: при 40 градуса се отварят 50%, при 41 – 70-80%, при 42 са открити всички капиляри. В този момент температурата във всички зони на човешкото тяло става еднаква – 42 градуса.

Още през 1953 г. немският физик Манфред фон Ардене прави откритие да сложи болния в гореща вода, за да нагрее тялото до нужната температура и да бъдат убити раковите клетки. Той е работил в Дрезден с екип от физиолози и медици. Лекарите го посъветвали да не слага човека веднага в гореща вода, защото няма да може да се адаптира. Затова са изчаквали пациентът да се загрее, след това са затопляли водата още. Това обаче се оказва неправилно, защото дългото стоене в гореща среда е като маратонско бягане, натоварването за сърцето е огромно.

Но Фон Ардене утвърждава, че единственият способ за бързо загряването на тялото е чрез вода, не чрез пясък, восък, камъни.

– Д-р Янчев, вие сте участвали в процедури с топлолечение в Новосибирск и Варна. Какво се случва с тялото на човека?

– Първо се нагрява кожата. Чрез кръвоносните съдове се увеличава органовият кръвопоток. В пика на хипертермията този кръвопоток е 5-7 литра в минута – 10 пъти повече от обичайното. Медицинският екип следи температурата вътре в тялото чрез свръхчувствителни датчици. На човешкото тяло са нужни около 2 минути за всеки градус повишение на температурата, за се достигнат 42,5-43. Процедурата трае 15-18 минути – различно при различните хора. Когато се достигне нужният пик, започва апоптоза на злокачествените клетки.

Човекът се вади от ваната с гореща вода, след няколко минути излиза от упойка

В първите часове след процедурата остава под лекарско наблюдение. След това вечерта може да се прибере у дома.

-Проф. Сувернев, ясно е, че не може да се търпи вода, гореща 45 градуса. Затова ли процедурата се прави под упойка?

– И вие можете да се киснете във вода с температура 40 градуса. Ето и аз с голямо удоволствие постоях в минералния басейн в курорта тук. Водата, която се излива от тръбата, е даже 45 градуса и можеш да се задържиш под нея за няколко минути, но не повече. При по-дълго стоене могат да се получат изгаряния.

При хипертермията упойката премахва дискомфорта от съприкосновението на тялото с горещата вода. Освен това наркозата въздейства на термоцентъра, който строго следи за нашата температура и ни заставя да се потим, ако тя се повиши, или да треперим от студ. Този център се блокира временно. Третата важна причина да правим процедурите с анестезия, е да приведем пациента към изкуствена вентилация на белите дробове.

Интубира се пациентът и се включва апарат за изкуствено дишане

– Все пак звучи страшно да влезеш в толкова гореща вода.

– Какво страшно има? А да вземеш скалпел и да разрежеш гърдите или корема, не е ли страшно? При хипертермията се активизира кръвообращението, там, където има кръв, не се получава изгаряне.

-Кои болни не могат да бъдат подложени на хипертермия?

-Казано с две думи – противопоказна е при декомпенсация на важни органи Никога не бихме приели човек, чийто черен дроб не работи. Или човек с бъбречна недостатъчност. Има случаи с увреден бял дроб, които не бихме приели. Въпреки че сме прилагали процедурата и на хора с един работещ дроб. Относителни са случаите с високо кръвно налягане, защото има медикаментозен начин за контролиране на кръвното налягане и ние можем да го държим в нормални граници. Запознаваме се със здравното състояние на всеки пациент предварително и преценяваме може ли да бъде подложен на хипертермия.

-Д-р Янчев, кажете и вие, какъв е рискът при процедурите с нагряване?

– По време на процедурите с топлолечение пациентът е под непрестанно наблюдение от различни специалисти. Анестезиолог, кардиолог, реаниматор следят пулса му, кръвното му налягане, какво е насищането на тъканите с кислород. Цялото състояние се мониторира постоянно. Откакто се прилага хипертермия, няма нито един случай на усложнения. През годините проф. Сувернев е направил процедури на над 6000 пациенти и няма нито един летален случай.

-Проф. Сувернев, разкажете повече за опита си с този метод, той е непознат у нас.

-Започнахме през 1984 г. в Новосибирск. Прилагали сме хипертермия на животни, за да видим къде са подводните камъни, с които трябва да се преборим. След това проведохме процедури с онкоболни и хора със СПИН в Индия, където бяхме поканени да приложим метода. През 1989 г. започнахме процедури с болни в Новосибирск. През всичкото това време не сме спирали да правим изследвания. Дейността на лекаря включва и това той постоянно да изследва. Преминаването към протоколния начин на лечение убива медицината, убива живото отношение към живия пациент. Получава се нещо като конвейр – няма лекар, няма пациент – едно и също лечение. Великият терапевт кардиологът Вотчал казва: “Аз никога няма да се уморя да променям терапията, да я подобрявам и да подбера тази, която ще помогне на всеки отделен болен.” Къде тук е мястото на протокола? Всеки човек реагира различно. Когато се говори за стандартизирано лечение, аз казвам:

покажете ми двама стандартни болни, хората са като отпечатъците на пръстите – всеки е индивидуален

Затова и много обстойно нашият екип разглежда историята на заболяването на пациентите и подбира тези, на които е възможно да бъде приложена процедурата по хипертермия пише 24часа.