Ако оприличим годишния кръг от християнски празници на венец, изплетен от различни цветя, в кое ли цвете бихме могли да разпознаем празника св. Благовещение? Безспорно в коки­чето. То е първото цвете, което показва главицата си над снега и неговата поява вещае края на зимата; вещае края на студовете и ледовете, сковавали досега земното лице; вещае идването на пролетта и събуждането на природата за нов живот. В духовното поле на нашата християнска традиция празникът Благовещение има същата роля. Той е празник предвестник, празник на началото, празник на нравствената пролет.

„Днес е началото на нашето спасение и откриване на тайната от века: Синът Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува.” – така пее на този ден Св. Църква и тази песен пределно точно и ясно разкрива съдържанието и същността на празника. На Мариам, на скромната и тиха девойка, пречиста по душа и тяло, е съобщена радостната, благата, най-благата вест, която някога човешко ухо е чувало: че тя е удостоена да зачене по свръхестествен начин и да роди Спасителя на чове­чеството. На изнуреното и изтерзано от греха човечество, сковано от ледовете на злобата и омразата, залутано в мъглите на духовната и нравствена безпътица, изгубило пътя към Бога и пленено от смъртта. Но ето, в избрано от Бога време, пред Мариам застава небесният вестител и тя чува дивната вест: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените… понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния… и царството Му не ще има край” (Лука 1:28-33). Това е Благовещението, това е събитието, с което започва духовната пролет, духовната обнова на човечеството. Събитие, което вещае край на тежката греховна зима, сковала човешкия живот; което вещае разпръскване на мъглите на заблудите и суеверията; което вещае стопяване на ледовете на омразата и злотворството и изгряване на животворното „Слънце на правдата” Христос. В промислителния Божий план за човешкото спасение ще последват и други, по-големи и значими събития. Но св. Благовещение е забеле­жително между всички тях с това, че то е първото събитие в тази спасителна поредица, че е нейно начало. Точно така, както и кокичето не е най-уханно, най-ярко и най-гиздаво между цветята, но е най-очаквано и посрещано с най-голяма радост, защото именно то ни донася благата вест: „Зимата си отива. Идва пролетта!”

Блага вест. Благовещение! Наистина каква прекрасна дума. Както пише руският свещеник Александър Мен, на света има безброй човешки учения, религии, философии, възгледи и теории, но само нашето, християнското учение, само нашата, християнската религия се нарича Блага, Радостна вест - на гръцки Евангелие. Защото именно тази дума изразява сърце­вината, самата същност на християнството.

Нека поемем с пълни гърди благоуханията и светлината на този пръв празник на вечно пролетното християнство; нека преизпълним душите и сърцата си с радостта на тази блага вест, за да стане тази евангелска радост наше трайно достояние, наша характеристика, наша същност. Та да можем, живеейки с нея и в нея, да я даряваме на всеки, който би желал да я приеме.

източник: alashkov.wordpress.com