http://velikabulgaria.eu/%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%
D0%B8%D0%BA%D0%
B0%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%
B8%D1%82%D0%B5/

Американец пита: Кои сте вие българите, от този свят ли сте? Отговорът на Павел го разплака сеп. 02 Култура, Общество no comments   Илюстрация Булфото       Автор: Павел Серафимов     Много чужденци са смаяни от нас българите. Както на запад, така и на изток не се знае почти нищо за заслугите на дедите ни в оформянето на европейската култура. Когато дойдат у нас, представителите на други народи сякаш виждат някакво чудо. Те са очаквали да се срещнат с незначителни и незабелижими хора, но пред очите им се появават мъже и жени със забележителен характер и традиции.   Познавам американци, немци, испанци, холандци, белгийци и др. които като дойдат в България и после не им се иска да си тръгнат. Доста съм се чудил на това поведение в началото. Все пак въпреки красотите на страната ни и добротата на народа ни, ние не можем да предложим удобствата, на които западняците са свикнали. Те обаче са готови да загърбят лукса само и само да могат по-дълго време да се докоснат до душата на българина.   Родените в далечни земи намират в нас нещо уникално. Въпреки бедността си повечето от нас не само са запазили човечността си, но дори показват и благородно държание. Ние сме хора, които са готови да поделят и последният си залък с непознат човек. Ние даваме от сърце и с дарът си даваме и част от своята светлата душа. Ние се грижим за своите стари хора жертвайки почивката и нервите си. Ние почитаме своите мъртви с такава признателност, която е непозната на другите.   Опознавайки ни, чужденците започват да изпитват възхищение към нас. Те виждат нещо, което народите им отдавна са загубили. Никога няма да забравя възклицанието на един американец – Who are you Bulgarians, are you from this world– Кои сте вие българите, от този свят ли сте?   Когато започнах да разказвам за историята ни, за добрите дела на дедите ни и за неблагодарността на другите, американецът се разплака. Човекът сложи ръка на рамото ми и рече – Толкова много несправедливост е извършена спрямо вас, толкова много лъжи са написани, откраднали са историята ви, а вие намирате сили да простите и да останете добри!   Това, което другите смятат за подвиг е нещо нормално за нас. Ние може да сме позабравили миналото си поради посетите от лоши хора заблуди, но не сме изгубили духа си. Следвайки своите стари традиции ние се протиповопоставяме на бурите на времето и успяваме да оцелеем.   Една интересна традиция е употребата на имената ни за роднини. Повечето от нас дори и не предполагат колко древни са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва… Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината. Има още........