Пишете ми с възхищение, разказвайки как Ви се е явила Божията майка и как сега сте поели по пътя на вярата.

Дъщеричката Ви лежала в мъчителна треска. Извикали сте лекарски консилиум. Лекарите прегледали момиченцето и се оттеглили, за да обсъ­дят случая в друга стая. С трепет сте опитвали да доловите нещо от разго­вора им. Един от тях смятал, че детето може да бъде спасено, ако настъпи обилно изпотяване. Останалите били на мнение, че вече е късно. В отчая­ние сте кършели ръце и сте плакали. Над детското легло висяла икона на Света Богородица. До този момент сте гледали на нея повече като на укра­шение, отколкото като на необходима домашна принадлежност. Но в този тежък час Вие сте паднали на колене пред иконата и задавяйки се от сълзи, сте отправили вопъл към Богородица: „О, света Майко Божия, Ти виждаш моята болка. Ти знаеш, Майко над майките, какво означава да имаш едно-единствено дете и да го изгубиш. И Ти си гледала своя единствен Син в мъки на кръста. Умолявам те, смили се над мен, грешната, и ми помогни! На Теб единствено сега се уповавам, защото няма надежда за човешка помощ. Никой в целия свят не може да ми помогне, само Ти, златна Богородице, можеш, ако поискаш. Колко страдащи майки си утешила! Утеши и мен, о Пречиста!" След дълга молитва и плач Вие сте погледнали иконата и сте ввдели в очите на Богородица сълзи. Малко по-късно сте се приближили до своята дъщеря и - о, чудо! - тя цялата била мокра от пот. На следващия ден детето се приповдигнало и похапнало, а скоро след това напълно оздравяло.

Слава на Света Богородица! Благодаря и на вас за това известие. На­шата вяра се основава на опит, а не на своеволни размишления и теории. Вашето преживяване е много ценно и за мен.

Миналата зима при нас се случи следното: разболя се тежко момичен­цето на една бедна вдовица. Близо месец детето не беше на себе си и не продума нито дума. Всяка надежда беше изгубена. Клетата майка започна да взима пари назаем, за да набави нужните за погребение неща. Една ве­чер тя седяла край леглото на дъщеря си и тихо плачела. Изведнъж детето, без да отваря очи, проговорило и рекло: „Не плачи, мамо, а ме заведи утре в Калища и ще оздравея. Така ми каза моята Небесна Майка, Която е тук, край мен!" Изненаданата майка цяла се разтреперила. На следващия денотнесла момиченцето в манастира на Света Богородица в Калища, откъдето го върнала у дома здраво.

Но нима са само два, или три, или десет подобните случаи? Нямат чет и край явяванията и благодеянията на Пресвета Богородица. Свети Сера­фим Саровски, който се е упокоил точно преди сто години, свидетелствал, че през неговия живот Света Богородица лично му се е явявала шест пъти. А ако целият този мълчалив народ, който смята всички тези небесни посеще­ния за своя скъпоценна и сладка тайна отвори уста и разкаже всичко, което знае, земята би се изпълнила с учудване. Вярвайте ми: когато човек достигне до познание за действията и проявленията на небесния свят в нашия земен живот, той се чувства сякаш е влязъл в едно необятно и непознато царство на чудесата. Тази чудесна реалност е непрогледна за телесните ни очи. В нейния мрак нашата душа може да влезе само със запаления факел на вярата и любовта, според чудните думи на ап. Павел: “чрез вярата да се всели Хрис­тос в сърцата ви, та вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина” (Еф. 3:17-18).

А Вие благодарете на Бог и на Света Богородица, че духовното Ви зре­ние се е отворило и не го ослепявайте повече с грях и нерадение.

Бог винаги да Ви помага!

Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !