Христос дойде в света като Изкупител и Спасител

Днес, две хиляди години след Неговото идване, Той остава почти непознат в света, подправен, реформиран, обновен, поправен от  някои или мнозина не далеч от нас. Бог не е тиранин, началник, жесток, страшен, недостъпен, неумолим и непознатият от християнската религия, различните конфесии и множество секти. Той не е блажено почиващият на седмото небе, далечният, трудният, безразличният, дълбокият, тежкият, чуждият, бога на хуманизма, рационализма, схоластицизма, западния философизъм.

Той е Бог на любовта

Той е върховният и първи Основател на любовта към враговете, чуждите, робите, самотните, затворниците, бедните, бездомните, голите, гладните, болните, старците, безработните, малоценните, различните, конкретните, на всички. Той благовести - не просто на думи - единството на всички и мира, превишаващ всеки ум. Той въплъщава величественото жертвено себепринасяне. Той приема човека безусловно, напълно, свободно, явява го боголюбив и желае той да бъде свят. Той му дава смисъл и свещена цел - един божествен живот (т.е. обожението). Зове всички чрез себепознание и братопознание към богопознание и богоприемане. Не обича изобщо привидното смирение, лицемерието, себедостатъчността, благочестивата маска и лъжесвятостта. Той особено обича чистата смиреност, невинността, простотата, чистотата, автентичността и истинността. Увещава към постоянно себеизобличение, себекритика, себеукоряване, размисъл, молитва, покаяние, умиление, благоговение и помнене на смъртта. Той иска, като ревнив, нашето посвещение и отдаденост, цялата наша любов, сърцето ни да бъде празно от любов към чужди неща, както и да имаме благ, чист, прям и неподозрителен помисъл. Той не иска да е случаен и периферен бог на принудата, а Бог на нашето битие, средоточие на нашия живот, Този, Който е навсякъде и всичко изпълва,  Съкровището на благата и Подателят на живота. На Него никога не Му харесват склонностите към себеоправдание, властолюбие, славолюбие, себелюбие, плътолюбие, користолюбие, човеконелюбие, братонелюбие и чедонелюбие, нито лукави, утилитарни, индивидуалистични, егоистични нагласи, с притъпяване на съвестта, че никой не може да направи нищо за съществуващото зло. Той изрекъл строги думи за правещите и търсещите скандали, за лесно скандализиращите се ,за лицемерите, моралистите, пиетистите, тласканите от дявола обожатели единствено на безплодните  външни форми.

Той е Бог, Който целува нежно и прегръща искрено враговете,

Който яде заедно с грешниците митари и разговаря с  блудници. Макар че е Учител Той се навежда и мие нозете на Своите ученици, говори не толкова за вчера, а за утре, не оставя ножът да излезе от ножника за отмъщение и се надява на покаянието на блудницата. Той никога не прави разлики. Говори еднакво  на грабителите, онеправдаващите, богатите, сребролюбивите, свидливите, алчните и немилостивите. Както и на бедните, които роптаят и имат силно желание за богатство. Той иска човеците да са съвършено свободни. Порицава силно властниците. Почита уникалността и сакралността на неповторимата човешка личност и не се обръща към безличната маса. Предпочита преживяванията пред идеите, опита пред знанието, живия пример на мълчанието пред всякакви високопарни и красиви думи.

Витлеемските пастири, които имали простота, бедност, нестяжание, бдение и правостоене първи узнали Неговото Въплъщение. Влъхвите от Изтока, бидейки действително опитни мъдреци и изумени пред личбите на небето и величието на Бога, стават първите истинни Негови поклонници. Простодушните, скромни и презрени жени на Иудея стават първите свидетели на тридневното Негово Възкресение. Известната със своя бурен живот самарянка става първата разтърсена и трогната слушателка, не толкова на тайните на личния си живот, колкото на тайните на Бога, и впоследствие равноапостолна и мъченица Фотиния.

Христос продължава да скандализира книжниците и фарисеите, защото ги осъжда, разкрива ги, не ги оставя да чистят само витрината, не ги оставя да искат Той да бъде такъв, какъвто на тях е угодно, да не лекува в събота, да не лекува изобщо, да не идва така, както те Го очакват - властник, унищожител на враговете, техен ценител, а не укорител, Той да е отговорен, а те безотговорни хора, които търсят само личби, без усърдна лична борба, с откровения, без себежертва, с пълно възстановяване, слава и чест и неведение, че святостта е постижима, а не даденост. . .

Христос е изопачен - най-вече на Запад,

но не само там - в усмихнат председател на каса за бедни или в  немощна жертва - и Той - на злото общество, а за Неговото Себепринасяне не се говори като за безкръвна, тайнствена, духовна и жива жертва за живота на всемирния свят, а с финансови, социални и психологически категории. Всемогъщият стана немощен, по думите на св. Ефрем Сириец. Труден е логическият подход, рационалистичното разбиране и затова тайната на Богочовека Иисус може да се преживее само чрез богослужението и пламенната молитва. Той стана като нас, това, което сме и ние, за да ни спаси, да ни изцели, да ни сприятели с Бога. Богатият стана беден, за да ни обогати чрез  Своята бедност, както много хубаво пише великият Павел към Коринтяните. Той стана Човек, за да станем богове, както подчертава св. Атанасий Александрийски.

Въпреки че вероизповеданието беше изключено от личните карти (в Гърция -бел.ред.) и сега  готвят да изключат и предмета вероучение от училищата, продължава да съществува някаква вяра в Христос. Една вяра обаче относително и често неопределена, абстрактна, утилитарна, избрана в случай на нужда, за това  какво ще кажат хората; това приехме; не ти ли тежи; не е нужно много; не сме богослови. (Тези неща се  казват и чуват и от хора, които взеха участие в подписите за запазване на вероизповеданието в личните карти и които утре ще събират още подписи за запазване на вероучението в училищата). Достатъчно специалисти, като учители, лекари, преподаватели, смятат Христос за полезен, безопасен, добър и помагащ в материалните и духовните нужди на човека. Други, помнейки своята строга майка или баба, когато пораснат, отхвърлят Христос като ненужен, отегчителен и монотонен или са Му направили услугата да Го запазят „за здраве”, за празниците Рождество Христово и Пасха. (При някои естествено строгата майка или вярващата и дълбоко в себе си блага баба, с течение на годините, е станала повод те да се върнат при Христос). Сега започват да свалят иконите  на Христос от училищата, съдилищата и болниците като ненужни в едно свободно, веротърпимо, нерелигиозно, атеистично и непотребно (άχριστη) т.е. общество без Христос. (Естествено страшното е свалянето на непорочната икона на Христос от сърцето, там е началото на новото голямо иконоборство).

Голям брой добри християни избират от Евангелието определени места

или ги тълкуват напълно еднолично, съобразно личната нужда, полза, мнение и епоха. Търсещи изгодата лъжеучители, не само известни еретици, узурпираха Неговата истина, помрачиха образа на Неговото божествено лице и го замъглиха опасно. Христос се оказа дразнещ в едно свръхконсуматорско общество, говорейки за аскеза, простота, въздържание, благодеяние, дякония и смирение. За изопачаването на Христос са отговорни мнозина, но отговорността е и наша. Христос говори за любов, свобода и смирение. Светът постоянно постъпва властнически, експлоатационно, алчно, надменно и безмирно. Христос смята и приема за християни, истински Негови ученици и Негови деца тези, които истински обичат. Любовта е главната черта, емблемата, знакът на вярващите, най-доброто удостоверение, тяхната идентичност (ταυτότητα – идентичност, но и документ за самоличност - бел. прев.). Христос „пречи” на хората и така те намират оправдание да Го ограничат, маргинализират, изолират, използват в извънредни случаи, да не Го искат за Господар на техния живот. Блудкавият живот на християните е най-„добрата”  проповед към безразличните. Когато и християните се борят усилено за първи места, почести, слава, богатства, власт и признание, те не предлагат пример за духовно напредване и привличане към мира, единството и зрялостта на Христос.

Подмененият Христос подменя и живота

Нагласеният съобразно нашите идеи Христос, а не Този, Който действително е, е (по) образ и подобие на нашата собствена паднала природа. Смятаме, че бога на нашата фантазия, капризност, угодничество, изгода, воля, този наш бог не иска много кръстове, доброта да имаме, да не правим зло, защото може и да се ядоса, да се разгневи, да се заинати, да се отвърне от нас и да ни накаже. Затова и по различни начини се опитваме да Го откупим, да Го подкупим, да Го умилостивим, да Го накараме да се разкае за нас. Разбирате степента на проблема, на голямата грешка, на тази страшна трансформация, където нашата връзка с Бога се принизи до евтина сделка и за това понякога допринасят погрешни традиции и богословски необосновани и неправославни проповеди.

Евангелието волно или неволно е изопачено и погрешно  тълкувано и обяснявано от мнозина, които са създали един Христос, Който не е Христос. Реалният Христос е непонятен. Както евреите ние Го очакваме като властник, месия и унищожител. Изоставяме Го само на Голгота. Как да се кланяш на един безсилен, разпнат, победен и мъртвец?- така казваме. Христос и днес е съблазън и безумие. Той ни изненадва, ужасява, разтърсва, бихме казали, че Неговото мълчание, отсъствие, бездействие, безсилие всява ужас в нас, бидейки невежи, че Неговото мълчание е говорещо, привидното Му отсъствие е динамично присъствие, Неговото бездействие е най-голяма себежертва,  а безсилието Му е сила на победен Победител.

Още с първото Си появяване Христос бил изопачен.

Нарекоха Го ядящ и пиещ, обсебен от демон, най-вече книжниците и фарисеите и въобще управляващата класа, властта, режимът. Простият народ „се увличал” от един Учител, Който първо вършил това, което  поучавал, където за първи път едно учение било съпроводено от вършене на чудеса и Учителят нямал началнически, властнически и недостъпен тон, а събеседвал уютно с всички. Но горепосочените господа не Му позволявали  това. Те смятали за особено укоримо да водиш диалог с митари и блудници. Дейността, подвижността, социалността, търпеливостта на новия Учител ги дразнела много и с един прибързан съд, който бил режисиран чрез лъжесвидетели и общи процедури, бил доведен на Кръста и се отървали от Дразнителя на техния авторитет, власт, надменност, наглост, покупко-продажба, от Унищожителя на тяхната кариера, бъдеще и наследие. Те в никакъв случай не понасяли и не позволявали на никой да съди тяхно лицемерие и да обвинява смело тяхната мания за власт. Те изобличили, обвинили и умъртвили техния Изобличител и продължили спокойно техния неспокоен живот.

Христос  казва категорично, че не можеш да промениш хората, ако не промениш първо себе си. Очисти се и след това очиствай, по думите на  св. Григорий Богослов. Колко хубаво го казва любимият св. Серафим Саровски: намери мир в сърцето си и хиляди хора ще се спасят! Св. Исаак Сириец казва: помири се в себе си и небето и земята ще се помирят! Не става въпрос за психологически вглъбявания и философски мисли за себеочистване и себепознание, а за богоугоден начин и състояние на живот в неразривната и блага връзка с живия Христос, освобождаващата Негова истина и спасителната Негова любов. Ако мислиш, че Христос е непознат, далечен, далечен, скрит, не се страхувай. Това не означава, че не съществува, не чувства, не знае, не вижда, не следи и не чува. Преживяването на Неговото отсъствие е предхождаща изходна точка за Неговото присъствие. Мисленият за отсъстващ Христос присъства навсякъде и всичко изпълва.

превод: Константин Константинов