Автори: Бенджамин Солоуей и Рийд Стендиш, "Форин полиси"

Защо именно Куба бе избрана за историческата среща между Папа Франциск и Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил? Първо, защото Куба е, така да се каже, неутрална земя – има връзки както с римокатолическата църква, така и с руската православна църква, Второ, защото Куба е пример за мащабната роля на Папа Франциск в международната дипломация (Папата изигра ключова роля за сближаването на САЩ с Куба като предостави терен за тайни американско-кубински преговори във Ватикана).  Затова и Куба е подходящо място за едно друго сближаване, което дори е по-значимо не от църковно-религиозна, а от геополитическа гледна точка. Това особено важи за въпросите свързани с Близкия изток и Украйна.

И Москва, и Рим изразиха тревогите си, причинени от страданията на християните в тези региони.

По един от въпросите обаче представителите на едната и другата доктрина имат различни мнения. Руската православна църква гръмко заявява, че подкрепя сирийската военната кампания на Русия, докато Папа Франциск призовава за миро урегулиране на конфликтите в Ирак и Сирия.

Не е съвсем ясно как възстановяването на връзките между двете църкви ще помогне за реалното подобрение на живота на сирийските християни, но Католическата църква изрази желанието си за сътрудничество. Директорът на Центъра за украински исторически проучвания (Centre for Ukrainian Historical Research) Франк Синсин заяви: „Оценявам факта, че папата страда за Близкия изток, но избра напълно неподходящ момент за тази среща. По този начин той ясно оправдава действията на Путин в Сирия.“,

Освен това положението, в което се намират християните в Близкия изток се превръща в медийна победа за Руската православна църква, които в името на заздравяването на позициите си в Русия, се представят за защитници на всички преследвани християни по света.

Ситуацията в Украйна пък се усложни заради продължителната война там – близостта между Кирил Московски и руското правителство подкопа реномето на църквата в Украйна и сега патриархът е длъжен да балансира – да подкрепя външната политика на Путин, но да не създава впечатление, че е глух и сляп за проблемите на украинското правителство и народ. Украйна остава важна колона на православието за Руската патриаршия.

Въпросът с петте милиона гръко-католици в Украйна, които подкрепиха протестите срещу Янукович, също е спорна тема. Те се надяваха на по-голяма подкрепа от страна на Ватикана след смяната на властта, но сега се боят, че Папата се сближава идейно с Руската православна църква.

Едно е ясно – основните цели на тази среща бяха политически и въпреки съвременните тенденции, лидерите на двете църкви остават важни фигури на геополитическата сцена.