https://web.facebook.com/notes/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2/%D0%BA%D0%BB%D0%
B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0/1704658866446230
КЛЕВЕТАТА...   ОТЕЦ ВЛАДИМИР ДОЙЧЕВ·15 ФЕВРУАРИ 2016 Г. Докато лъжата е изопачаване на истината с греховна
цел, клеветата е разпространение на лъжи за ближния с
желание той да бъде очернен и оплют. Първият клеветник е дяволът. Самата дума дявол
значи клеветник. Изкусителят се осмели да оклевети пред
първите хора Бога, като ги заблуди, че не е вярно онова,
което Бог им казал, заплашвайки ги със смърт, ако ядат от
плодовете на забраненото дърво. „Не, няма да умрете, -
уверяваше ги клеветникът, - но Бог знае, че в деня, в който
вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като
богове, знаещи добро и зло” (Бит. 2:4-5). Дяволът клеветеше
и праведния Иов пред Бога, говорейки, че Иов е богобоязлив
само затова, защото Бог го обсипва с милостите Си
(Иов 1:9-11). Дяволът и до днес клевети, като внушава лъжливи
подозрения у хората един към друг, като ги настройва
неоснователно един против друг и като възбужда чрез
всичко това вражди и раздори между тях. Оттук ясно се
вижда, че клеветата е дяволско дело. Който от човеците
обича клеветата, той – по думите на св. Йоан Златоуст –
служи на дявола, тъй като подражава на неговите дела.
Всеки човек-клеветник, който гледа да опозори ближния си,
да хвърли кал върху доброто му име, да пръсне за него лош
слух, се проявява като един малък дявол. Св. Йоан Лествичник разказва, че в някой си манастир
един брат оклеветил пред игумена друг. Игуменът, който бил
мъдър човек, веднага заповядал да изгонят от манастира
клеветника, казвайки, че не трябва да се допускат в
манастира два дявола – видим и невидим. Така е постъпвал
и св. цар Давид, като е прогонвал от себе си всеки, който
тайно клевети против ближния си (Пс. 100:5). Според
тълкуванието на св. Йоан Златоуст Псалмопевецът не е казал,
че не вярвал или не изслушвал клеветника, но че даже го
прогонвал като противник. Че клеветата е дяволско дело, е несъмнено. Но то
особено неопровержимо личи от следното: 1. Клеветникът разпръсква лъжливи слухове; той си
служи с лъжа, която е породена от дявола. 2. Клеветникът опозорява името на ближния си; той
върши тежък грях срещу любовта, което е дяволско
внушение. 3. Клеветникът злорадства при скръбта на оклеветения,
а това е типично дяволско поведение. Клеветата често се носи на широко като победоносна
вълна над блатото на живота. В нея има нещо привлекателно
за нечистите души, които с удоволствие я подемат и
разпространяват между други нечисти души. Тя леко
минава от човек на човек, расте и се умножава всеки миг с
такава бързина, с каквато се размножават бацилите и
паразитите. Никой не е в състояние да я спре. Не напразно е
казано, че клеветата има начало, но няма край. Св. Тихон сравнява клеветника с човек, заразен от чума.
„Заразеният от чума заразява този, който общува с него.
Клеветникът заразява този, който слуша неговата клевета… О, необуздан език! Колко зло причиняваш ти на света!
Както вятърът разнася пожара… по цялото село, така
необузданият език разнася всякакво зло по цялата страна и
по целия свят… Един е казал, и всички вече говорят! Малък
член е езикът, но върши много зло. Ограден е с двойна
ограда, т. е. със зъбите и устните, но много лесно се изплъзва
и излиза. Християнино, пази се от клеветника като от човек
заразен от чума, за да не се заразиш и сам от нея и да не
погинеш. Пази се и сам да не издирваш чуждите грехове, да
не осъждаш и да не оклеветяваш своя ближен. Изпитвай и
познавай своите грехове и ги очиствай с истинско покаяние
и вяра. Защото това е християнско дело, към което ти си
призован от Христа. Клеветата никого не щади, а най-малко чистите и
възвишени души. Черният няма нужда да бъде очернян. Той
сам свидетелства за себе си какъв е. Калта на клеветника
обича да опръсква чистите. Ако за недостойни хора се
говорят недостойни неща, за които сами са дали повод, то
това не е клевета, а друг вид грях – осъждане на ближните.
Клеветата е измисляне на мними грехове и приписването
им на добър човек, който никога не ги е вършил. Колко светци са страдали от клеветата! Нейното
неумолимо острие се е забивало в сърцата на най-достойни
последователи на Христа, така че те, опозорени и охулени,
са се чувствали дълбоко нещастни. Само така можем да си обясним писаното от св. Василий
Велики по повод на пръсналата се по негов адрес клевета!...
„Едва ли не цялата нощ аз прекарах в безсъница… Сърцето
ми се сви, езикът отслабна, ръката онемя…” Много пострадал от клеветата и дивният светец-
свещеник о. Йоан Кронщадски. Той плакал, като четял
разпространяваните чрез пресата хули по негов адрес. За
Божиите угодници едва ли не най-тежкото изпитание е
понасянето на клеветата, защото те са чувствали, че чрез
опозоряването на тяхното име сатаната се е опитвал да руши
Божието дело, свързано така тясно с авторитета на техните
личности като Христови служители. Затова те са се молели
да ги избави Бог от човешка клевета. Ала когато все пак тая
клевета е ужилвала с отровното си жило непорочните им
сърца, те са се стараели с вяра в Божия промисъл и с надежда
на небесната закрила да понесат клеветата, помнейки
Христовите думи: „Блажени сте вие, когато ви похулят и
изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума
заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е
наградата ви на небесата” (Мат. 5:11-12). Така например клеветите преследвали св. Нектарий
Егински през целия му живот. А пък архимандрит
Панталеймон Старицки разказва за своя старец – св.
Серафим Соболев: „Помня как веднъж на проскомидия,
след като извади частици за своите близки, владика
Серафим започна да изважда по няколко частици за всеки
един от онези, които враждуваха против него. На моето
удивление той отговори: „Аз винаги се моля за тях“.
Скръбният живот на архиепископ Серафим беше един
непрестанен кръстен подвиг. Защото клеветите, злобата,
гоненията от лъжебратя, неразбирането и непослушанието
на някои негови духовни чеда постоянно омрачаваха дните
му. Но той посрещаше всичко с търпение и неизменна
кротост.” Но не само светци са страдали от клеветата. Множество
най-обикновени християни са страдали и страдат от
злоречието на клеветническия език. За клеветниците и
разпространителите на клевети клеветата съвсем не е труден
грях. Затова те с такава лекота го вършат. Клеветникът не е добър човек. И онзи, който измисля,
и онзи, който благосклонно слуша и разпространява клевети,
и двамата вършат тежък грях. При един мъдър старец дошъл някой си и започнал да
говори лошо за другиго. - Откъде знаеш това? – го запитал старецът. - Каза ми го един добър човек. - Не, той не е добър, - отговорил старецът. – Ако беше
добър, не би говорил лошо за другите. Но да не си помислим, че клеветниците имат страх
пред нещо. О, не! Те не се плашат дори и от смъртта. Дори тя
не ги засрамва, за да спрат да вършат дяволското си дело. И
даже обектът на тяхната клевета да се е преселил при
Господа, даже да е прославен от Църквата като светец – те
продължават да го хулят. Измислят „научни“ аргументи.
Осветяват лъжите си с луминесцентната светлина на
звездния си (например телевизионен) блясък и продължават
безсрамното си дело в името на някаква своя си заблуда.
Опорочили са се дотолкова, че дори не различават лъжата
от истината и мислят черното за бяло, а бялото за черно. И
са по-храбри от всякога. Защото покойните не могат да те
дадат под съд в този свят, нито да те изобличат. За такива е
казано: „Вразумете се, несмислени люде! Кога ще станете
умни, вие, невежи! Който е насадил ухото, няма ли да чуе?
И Който е стъкмил окото, няма ли да види?“ (Пс. 93:8-9).
Нима сте забравили, че Христос е Съдия? Това, че
клеветникът може да избегне човешкия съд, не означава, че
ще избегне Божия. А страшно е човек да попадне в ръцете
на Живия Бог (Евр. 10:31). И тъй, да се стараем не само да не разпространяваме
никакви лъжи и клевети, но и да не им даваме ухо. Нещо
повече – да се противопоставяме на онова, което би нанесло
болка на ближния. А особено сме длъжни да се
противопоставяме, когато бива оклеветявано нещо, което
служи за наше спасение или някой, който се моли за нас
пред Престола на Вседържителя.   Този текст е по глава от книгата на архимандрит
Серафим Алексиев „Нашата любов“. Аз добавих само
цитат от слово на архимандрит Пантелеймон при
опелото на свети Серафим Соболев и няколко изречения
накрая от себе си, за да придам съвременно звучене.
Направих го от желание да принеса полза. Дано не съм
повредил текста на големия духовник и писател.