В живота,  дори в природата действат природни закони. Ако хвърля тази чаша във въздуха, тя няма да полети, а ще падне на земята и ще се счупи. Много пъти ние действаме по този начин. Мислим си, че ние ще бъдем изключение, на нас няма да се случи това, което се е случило на други,  защото,  кое е странното? Странното е, че сме видели  и преживели изключително много неща, но в крайна сметка и ние  повтаряме това, което сме видели в другите. Навярно защото дълбоко в нас имаме усещането, че ние ще успеем повече от другите. Ще успеем в какво? Затова основният извод, до който стигнах, е именно, че не се отнасяме отговорно към събитията в нашия живот, а трябва да се изправим пред тях очи в очи.

Днес сякаш сме дошли от друга планета: съществуват обстоятелства, които по-рано не са съществували. Например проблемът с наркотиците стават все по-остър. Възрастта на употребяващите наркотици все повече пада и  констатираме, че  един ден мечтите, които сме имали за децата ни, „отиват на кино”. Сещам се изненадата на един баща. Наскоро той почука на вратата на канцеларията ми, беше късно и се учудих кой може да бъде в този час. Отворих плахо вратата и видях един непознат господин, който ми каза: праща ми ваш познат! Отворих му да влезе вътре. Той ми каза- знаете ли, досега нямах никаква връзка с Църквата. Но имам един проблем и искам да го обсъдим! Казах му – слушам ви! Той ми каза: имам дъщеря и я отгледах въз основа на моите принципи. Тя беше много добра ученичка в основното, в гимназията, в лицея,  бе приета и в университета.  Въпросът обаче е, че сега дъщеря ми, която е студентка, дойде един ден и ми каза:

- Татко, разбираш ли от дрога?

- Аз я чух и си казах: не чух добре! Какво каза, детето ми? – отговорих аз.

- Попитах те: разбираш ли от дрога?

- Добре ли си, детето ми? Какъв е този въпрос, който ми задаваш?

- Ако искаш ми отговори, аз те попитах!

- Не, не зная.

- Тогава не разбираш от живота!

- Какво каза, детето ми? Разбра ли какво каза? 

- Разбира се, че разбрах какво казах! Казах ти, че не разбираш от живота!

- Детето ми, сериозно ли говориш?  Да се засмея или да викна?

- Осъзнаваш ли къде ще отведе този път, ако си поела по него? Осъзнаваш ли, детето ми, че ще умреш? - заплахата на бащата.

И какво казва дъщерята?

- Да, зная това! Но докато  живея, ще си живея добре!

И сега бащата идва пълен с недоумение и ме пита къде е направил грешка.  Аз му казах:

Мисля, че не му казах нищо преувеличено, нито нищо странно. Въпросът би бил друг - дали едно дете с такова възпитание би могло да има по-различен завършек? И друг път съм казвал, че много пъти се изненадвам. От какво ли? - защото виждам изключително много неща, които родителите правят за децата си - грижат се за тях да научат чужди езици,  да свирят на инструменти и разни други неща.  Тоест виждам изключително голяма грижа за интелекта на децата, виждам и още по-голяма грижа за тялото на децата. Да се нахранят  добре, да се облекат добре, модерно, да задоволим техните претенции. Във всеки случай, подлежи на обсъждане доколко това е правилно. Това, което се опитвам да видя повечето пъти, е дали правим нещо за душата на децата ни. Ужасно е  да констатираш, че не правим абсолютно нищо.  И единственото обяснение на това поведение е, че по-скоро не вярваме, че децата ни имат  душа. Подготвяме ги много лесно да се отдадат на наркотиците. Ние не вярваме, че те имат душа и затова не се интересуваме от  възпитанието на тяхната душа. Не се грижим да подготвим нашите деца така, че  утре да се противопоставят на тези неща и да знаят защо го правят. Всички ние знаем нещо -  днес капаните, които заплашват децата ни, са огромни. Днес децата и младите са големият пазар, на който всякакъв тип търговци се опитват  да търгуват.

Проучване сред 2500 деца от основното училище показа, че 15 % от тях са претърпели сексуално и друг вид насилие и то в тяхната най-близка среда. Какво друго констатираме? – че постоянно нарастват интернет-страниците, чиято тема е детската порнография. И децата ни са жертви на тези неща. Наистина, осъзнавате ли отговорността, ако не знаете и не контролирате какво гледа детето ви в интернет? Ще се сепнете ли, ако в даден момент видите, че е  детето ви се е забъркало в нещо? Ще имате ли право да се изненадате? Какво ще кажете тогава? Кой зъл човек какво (направи - бел. ред.)? Влезе в дома ти? Ти беше в твоя дом. Ти си този, който не си внимавал. Чуваме различни неща, вестниците пишат, телевизиите говорят и въпросът е дали ние се отнасяме  отговорно към това, което слушаме. Защо това, което слушаме днес, евентуално утре няма да засегне нашите деца? Слушали ли сте за странни истории в училищата? Децата ни не ходят ли на училище? Къде ходят? Толкова ли се отличава училището, където ходят нашите деца?  А ние какво правим? Колко добре ги познаваме? Много пъти го казвам и пак ще го кажа, че  едно дете става наркоман не на 14-15 год. възраст, а на 4-5 год. възраст.  Тогава, когато е в ръцете ни,  гледаме го  и го подготвяме, за да взема наркотици(по-късно). Ще ми кажете - сериозно ли говорите? За съжаление, сериозно говоря. Начинът, по който ги отглеждаме, ги подготвя. Защото, на какво го научаваме, какво правим с него?  Много често му угаждаме във всичко.  Да не му липсва нещо, за нищо да не му кажем Не!,  да не му стане нещо, клетото, да не се измори, да не пости, малко дете е и значи винаги трябва да прави това, което иска. Именно това е погрешното отглеждане. Научаваме го да удовлетворява своите желания, да си прекарва добре. И когато утре дойде компанията и му каже- „ако опиташ този прах, ако си биеш тази инжекция, знаеш ли колко хубаво ще попътуваш?!”.  И ние само да пътува хубаво сме го научили! Няма да се затрудни да го направи.  Ама, клетите изморяват се!  Какво ще рече клети? Нима са болни? Болни ли са? Ние ги разболяваме, защото ги отглеждаме по този начин. Децата трябва да се научат още  отсега да казват Не! на някои неща, които са по-лесни, за да могат по-късно да го кажат и на по-трудните. Спортистът не може да вземе медал без тренировки. Как ще спечелиш борбата на живота без подвиг? - защото в крайна сметка това е постът.

Преди време в едно училище разговарях с учениците  и един ученик скочи и каза: Ваше Високопреосвещенство- толкова време ни говорите и чувствам, че стопляте нашите сърца! Защото, знаете ли какво чувствам в живота си досега? Скука  и отегчение!  Направи ми впечатление и погледнах останалите деца. Те се съгласиха със своя съученик. Дори един от тях каза: ама животът ни е ли риск? Аз му казах - въпросът е какво рискуваш.

Тези деца ходят в едно добро училище. Обикновено към такива училища се стремят семейства от тези, които наричаме добри. Я помислете, говорим за  15 годишни деца от едно  добро училище и от добри семейства. Какви очаквания имат родителите от своите деца? Да успеят, да станат важни и велики. Какво обаче казват децата им?Чувстваме скука и отегчение!  И какво означава скука и отегчение на 15-год. възраст? Означава, че си на  прага на наркотиците. Нужно е да внесем смисъл в  техния живот, за да не правят това, което каза един друг ученик на друго място:  – не очаквам нищо, на нищо не се надявам, единствената ми радост е само когато си бия инжекция и пътувам!

Наистина, какво биха казали тези родители? Днес те смятат, че си вършат добре дълга. Вършат ли го наистина?  Как ще погледнем отговорно на самия живот? Кога ще се опитаме да обясним тези неща, които стават около нас? Когато се случат с нас и хукнем да ги решаваме, но се окаже, че  решението никак не е лесно? Или както казвали древните предци:  за предпочитане е да вземеш предварителни мерки, а не впоследствие да търсиш изцеление. Защото понякога не съществува изцеление, тъй като раната е много по-голяма. Въпросът е с каква отговорност се отнасяме към  живота, защото това засяга самите нас. Изключително трагично е накрая да чувстваш, че си се трудил напразно. Трагично е да имаш мечти, да мислиш, че правиш най-доброто и детето ти един ден да те попита-разбираш ли от дрога?..

превод: Константин Константинов