Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2015 16:10 - НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО СЕ НУЖДАЕМ ОТ СМИСЪЛ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://dveri.bg/9rqu9

На Рождество Христово се нуждаем от смисъл
  • image
  • image
User Rating: imageimageimageimageimage / 9 
PoorBest  Четвъртък, 24 Декември 2015 12:19 Автор: Месогейски митр. Николай

image- Нашето предаване има социална тематика, обикновено обсъждаме проблемите на осигуряването, но въпросът ни към Вас днес е дали Рождество Христово може да даде на хората по-голяма сигурност от социалното осигуряване, например?

- Най-голямата осигурителна компания е вярата, както и най-добрата банка - тя има най-високата лихва, защото малко даваш, а много вземаш. Такава е Църквата. Вярата може да даде тази свята сигурност, това "осигуряване", защото Бог няма да остави този, който се уповава на Него. Бог ще бъде с него и така ще насити неговата душа, че няма да се нуждае от друго.

- Напоследък хората се измъчиха. Остана ли място за Христос да се роди в домовете на хората, в техните семейства, в сърцата им?

- В Евангелието се казва: „и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата”. Нямало подслон за Христос. Но какво станало?  Майка Му и Йосиф намерили ясли. Нямало място в странноприемница, защото тогава се извършвало преброяването и във Витлеем имало много хора. Йосиф с Дева Мария нямали къде да отидат и ... Господ се ражда в ясли за животни. Бог е толкова смирен, че се побира навсякъде.

- Хората понякога се колебаят или чувстват, че не са достойни да предоставят място за такова рождество.

- Ако чувстват, че не са достойни, именно тогава Бог се побира уютно. Когато чувстваш, че си достоен и нямаш нужда от Бога, когато си замърсен от греха, а не от безсилие, тогава Той не намира място в теб, не можеш да Го „приютиш”; когато Му затвориш вратата, как да влезе? Следователно Бог идва и ще намери място за Себе Си. Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре. Какво ще рече това? Красиви са тези думи. Когато сърцето е смирено и смекчено, то е съкрушено и тогава Бог няма да го презре, а ще го посети.

- Навярно трябва да различаваме вътрешното от  външното съкрушение. Днес хората са съкрушени от многото си проблеми и са обезнадеждени. Образно бих се изразил, че и ние като влъхвите тръгваме на път, с тази разлика обаче, че нямаме звезда, за да кажем: отиваме там! Днес хората нямат цел, която да преследват...

- Мисля, че това, което казвате, е много важно: трябвало да различаваме съкрушението и вътрешното смирение, от съкрушението, което изпитваме поради житейски обстоятелства, от липсата на утеха в живота, който водим. Ще го кажа по малко по-различен начин: ние не сме като влъхвите, които имали звезда. Не сме и като пастирите, които видели стълбицата с Ангелите. За съжаление ние сме като евреите, като жителите на онази област, където Христос се родил, за които идвал и които нищо не заподозрели. Какво бих казал на един човек днес? Да прояви кураж, да има надежда, че може да дойде нещо по-добро. Нашата голяма драма не е гладът от липсата на  хляб, а гладът от  липсата на Бога. Ние Го забравихме.  Този глад не го създаде някаква  глобална система или криза, тя само го усили.

Имам впечатлението, че този, който пробуди вярата вътре в  себе си и се обърне към Бога, може да се утеши и да понесе кръста на този живот по много по-различен начин, за който дори не е подозирал преди това. Аз съм свещенослужител, не съм политик да кажа: ще реша проблема чрез средствата на политическата система! Но мога да кажа, че вижте, вярата си загубихме! Нашият голям проблем е именно това. Ако някой каже: тия неща ги знам! Добре,  но ще остане без звезда. Ако иска звезда, това е звездата. Звездата е  вярата, че Бог е с нас и ще реши и практическите проблеми, които имаме. Той и тях решава.

Бог идва при нас с такова голямо смирение, че имаш всяко основание да се усъмниш в Него. И най-великият ум не би могъл да си представи, че божествеността се крие в един Младенец, че Бог идва сред хаоса на преброяването на населението, исторически засвидетелствано, в едно селце Витлеем. Ние бихме очаквали да дойде в слава, все пак Бог е, трябва да е някак по друг начин, трябва вярата в Неговото присъствие да е задължителна, очевидна, да дойде и да не може да не повярваме. Той обаче не го прави. Идва и, както казват и отците на Църквата и самото св. Писание,  принизи т.е. опразни Себе Си, за да даде пълнота на нас. Той няма образ на внушителен бог, а има тайнствен Божи образ  и присъствие,  което означава, че не Го виждаш, понеже си много умен, не Го виждаш, понеже имаш качества, а  Го виждаш, ако си „незнаещ” както влъхвите от Изтока – без  никаква връзка с евреите, които Го очаквали. Влъхвите били езичници и тънели в мрак; виждаш Го както простодушният овчар,  който пасе овците, като един неподозиращ, жадуващ, незнаещ човек, виждат Го простодушните и смирени хора. Ето къде може да ни доведе антропологията на нашето предание и вяра. За съжаление, ние не знаем това.  За нас Църквата какво е? Попове, владици, пари, пангари - такива неща си представяме. Докато тя не е това. Това е и целта на празника - да заподозрем нещо друго от онова, което обичайно си представяме, когато чуем нещо за Църквата. Това, което е хранило наши предци, това, което запазило народа ни, това, което може и нас днес да укрепи, да ни изведе от нашата криза  и в нас да възкръсне човекът на радостта от Рождеството Христово, от това, че Бог е с нас.

На всички ни е нужно благоразположение, да повярваме, че можем да постигнем нещо друго.  Това е изключително важно, то не става за два дена, но и в по-общ смисъл трябва да укрепим нашата вяра. Рождество Христово е празникът, който говори много за любовта. Така казваме, че Рождество Христово е празникът на любовта.  Правилно. Но  това е и празникът на вярата. Трябва да направим нещо за своята вяра. Любов все някак съществува, все нещо, макар и недостатъчно, се прави. Но вярата е големият „пациент” на нашето време. Тя боледува. Посяха съмнения в нас и ние отхвърлихме нещо, което ни е необходимо, което съществува в нас и което можем да последваме и да ни вдъхнови.

Въпросът е как ще се зарадвам на  празника, как ще мога да го разбера, да отправя молитва и да кажа: да бъде прославено Божието име, Боже мой, много Ти благодаря, че съм човек. Радвам се на моята човешка природа. И много повече Ти, Който си Бог, Ти ставаш Човек, пребъдвайки Бог, искам и на мен, без да загубя моята човешка природа, да ми дадеш сили да преодолея себе си, да проявя малко любов и благородство. Не може вкъщи да се карам, да се задушавам от това, какво ще стане сега с изборите, какво ще стане след това, кого ще изберат... Ако седиш през цялото време пред телевизора и гледаш всичко това, то губиш време, след това нямаш време за нещо друго. Нормално е ме интересуват нещата, които засягат моето всекидневие, но нямам надежда в тях. Трябва да  обърна моята надежда някъде другаде, да дам друга храна в душата си и да се поуча от Рождество Христово. Тогава пред мен се изправя това смирение на Бога, това е много велико нещо. Нима това е само една библейска история, където Христос се ражда в ясли?  Няма ли друг смисъл?  След това започвам да се карам с детето си, с жена си, с мъжа си - нима е възможно? Нещо не е наред при мен. Бог идва толкова смирено, толкова нежно, скрива се от историята за 30 години и след това се появява, за да мине през още по-голям кеносис, през още по-голямо умаление. Първият кеносис е смирението на човешката природа. Гледаш Го като Човек и казваш: не може  да е Бог. Учител може да е, харизматичен човек може да е, но Бог - хм, надали. След това идва най-голямото предизвикателство - на Страданията, на Кръста. Жертвата. И казваш: "А-а-а! Как е възможно?"  Тогава дори учениците се разбягват и всички Го забравят. Кой Го изповядва? Както при Неговото Рождество - нямащите нищо общо -  овчарите, влъхвите, които са езичници, а на Кръста разбойникът, грешниците, римският стотник. Това е предизвикателство, не се побира в ума. Или е удивителна истина, която трябва да повярваш, или е човешка измислица и хипербола,  с която не е нужно да се занимаваш.

Човек трябва да потърси нещо друго, да заподозре нещо различно от обичайното, за да не бъдат загубени всички надежди. Затова и казваме, че този, който е възложил своето упование на Господа, е по-горен от всички останали.  Надежда в Бога - в  никого тук на земята. Бог казва на учениците, Аз ще бъда с вас  през всички на вашия живот. На току-що кръстения  пожелаваме Бог винаги да е с теб!, но  това не означава, че всичко в живота ще бъде в розово за него. Значение има не дали ще е в розово или не, а, че Бог е с теб, независимо дали си щастлив или нещастен. Оттук, нито в първия случай се разочароваш  - защото Бог е с теб, нито във втория се възгордяваш, че всичко се нарежда добре – защото това е от Бога. Значение има, че Бог е с теб.

И сега по повод Рождественския празник казваме това: Боже мой, имам моята надежда в Теб, вярвам, че си с мен, не че ще всичко ще се нареди добре и така, както аз го искам или, знам ли, ще се избавя от данъците. Разбира се, зная въпроса, който другите си задават. Сякаш ги чувам да казват: "Абе, отче, остави тези неща! Ние имаме проблеми във всекидневието, борим се да оцелеем!" За основен проблем имат това хора, чието поведение прилича  на  - няма да кажа думата, но тя започва с ж..... и означава, че искаш да живееш като едно биологично същество. Нуждата на душата от вечността е много по-голяма от нуждата на тялото от всекидневието. Тази нужда загубихме. Убедиха ни, че този малък интервал, който живеем, трябва да го прекарваме така, както си искаме. Но по този начин с нас е свършено.  Човешкото не е лошо. Виждате, че и в Църквата, в манастира, след Литургията има трапеза, която е свързана с Литургията. Има  послушания, където монасите не ходят  на св. Литургия, а се грижат да приготвят храна и тя да бъде хубава. Това се нарича утеха - така се казва, утешение. Естествено, това важи и за пуйката при хората в света и затова  на големите празници  не се пости.  Стараем се пуйката да е хубава, да е с хубав пълнеж, да е вкусна. Това е израз на радост. Но ако се ограничим само до пуйката, тогава имаме проблем. Трябва  да помислим дали приличаме на Божии чеда. Как да го обясня, св. Григорий Богослов казва, че не можеш да наричаш Бога Баща, ако не живееш като Негово дете. Колко голяма  чест е да имаме такъв Бог, но и колко голяма възможност да не се задоволим с честта, а да тръгнем към Бога, не само като деца, които сме наследили нещо, а и като деца, които се движим с благодарност и любочестие към Бога, нашия Баща.

Възможността за празнуването на Рождество Христово винаги съществува и това е възможност за среща с Бога, Който идва и Той идва за  нас от любов, обличайки се в  образ на Раб.  Това е възможност за всички нас да живеем по този начин и в нас да се зароди свято подозрение за възможността, която имаме, а именно Бог да не бъде за нас въпросителна, неизвестност, но да бъде личен опит от връзката и общението с Христос. Това е Рождество Христово и затова неговото послание е  Бог е с нас.

Чувствам, че ние, хората, не можем да се разберем  помежду си, защото се поддаваме на огромния натиск да изживеем ефимерността на това много важно вечно събитие и за нас стават важни ястията,  покупките,  компанията с приятели, кого ще поканим, къде ще отидем и т.н. и започват разногласията и споровете. Това е свързано с погрешното празнуване, дължи се на погрешната ориентация. Не можем да застанем пред яслите голи, пред голия Христос, пред голия Бог, просто, Той и ние, а се опитваме да устроим такова тържество, че да увеличим своята надежда за едно привидно щастие. Как? - запалвайки лампички, украсявайки елхи, купувайки курабии, пуйки... Отдаваме се на грижи.

Това важи и за Църквата - грижата на деня е как ще осъществим социалното дело на любовта, което изобщо не е второстепенно, но не е главното дело. Тоест, ние може да се трансформираме в социална организация, която ще полага грижи и ще изхранва хората, това е много хубаво, но трябва да внимаваме да не загубим смисъла, да не стигнем дотам, където не  знаем защо го правим, и онова божествено нещо, което е Рождество Христово, вместо да ни привлече от нашата човешка окаяност към едно божествено състояние, да промени и самия празник, да го приравни с нещо напълно човешко. Това е трагично, защото този празник е велик. Отците казват, че той е майка на празниците, отиваме на църква и чуваме  величествени химни, които говорят за небесата. Това какво е - кухи думи, които не е нужно да ги кажем, нямаме такава нужда, или са думи с дълбок смисъл, и ние имаме възможност да открием това съдържание.

Това съдържание е многопластово. Едното ниво на възприемане на празника е да го разглеждаме като историческо събитие - това, което разказват евангелистите. Другото ниво е  да го разглеждаме като богословска реалност, тоест, това, което отците анализират. Трето ниво е прекрасното човешко празнуване, което се е наложило в традицията на нашия народ - коледните песни,  подаръците, общата трапеза. Но това не трябва да става банално и само по човешки. Не, трябва да влезе рождественска багра и тази багра  не е рожедственската украса, а  рождественското послание. Това  трябва да открием.

Аз не съм учител, но чувам различни неща за състоянието на образователната система. Доколко днес тя насърчава децата  да заподозрат какво е Боговъплъщението? Но аз бих казал, че същото може да стане и с Църквата, и с  един формално църковен човек, който ходи на църква на Пасха, през Страстната Седмица, ходи на големите празници, празнува Успение Богородично, след това Рождество Христово и т.н.  Но дори всичко това може да се окаже  нещо много банално за него, у него да има същата безчувственост, както при тези, които изобщо не са "църковни". Тя може да не е в същия сив цвят, но да бъдат различни нюанси на сивото, всеки празник да не е различен и да не оставя различен смисъл у него.

Това важи в още по-голяма степен за обществото, което вече е напълно монотонно и безрадостно. Нуждаем се от смисъл. Това е, което бих искал да преживея отново и за себе си, и с хората, които ме заобикалят - да разбера какво е Рождество Христово, какво би могло да е тазгодишното Рождество Христово. И то в един свят, който секуларизира всичко - отменят коледните песни, яслите, влъхвите, всичко това - след това не остава нищо. Христос бива забравян и ако все пак се говори за Неговото раждане, то бива представяно като раждане на един специален, харизматичен човек. Не! За нас Той е Бог и Божие Слово и това е изключително важно. Не да го разберем, а за да го повярваме и да ни се отвори сърцето за събитието, че Христос идва в света и името Му е Емануил - което значи, Бог е с нас.

Дори да Го гоним, да не  Го  познаваме, да Го презираме, Той влиза внимателно в историята, във времето, в нашите сърца, в нашия живот. Или поне може да влезе, всеки от нас има възможността да реши въпроса за съществуването на Бога и да преживее радостта от Неговото присъствие. Сигурен съм, че тези думи звучат като непонятен говор на един съвременен човек, на един млад човек, за него те са непознати думи. При все това Рождественският празник  крие великата истина, че Бог е с нас, че мога да общувам с Него, Той не  е далечен зрител, нито пък  някой, който идва при нас, за да разговаряме, а идва, за да станем Неговите съобщници - тоест да влезе в живота, в живота на всеки един, и аз да вляза в Неговия и да взема от Неговата светлина, да се просветля, да взема от силата Му, да взема от Неговата благодат и да се осветя. Да изляза от кризата, от икономическите проблеми, от хаоса на глобалните интереси, от земността и душата ми малко да се издигне. Да разбера, че не съм само 70-80 кг месо, а нещо повече, не съм просто същество на няколко години живот.

Чрез този чудесен празник Църквата ни казва: Вижте, Бог слиза и става Човек. Защо? За да проявим и ние любочестие и да Го прегърнем и Той да ни грабне в Своята божественост. Ние обаче вместо да говорим за въчовечаване на Бога, вървим към Неговото хуманизиране, правим си бог по наша мярка, който не може да ни издигне към себе си.

Превод: Константин Константинов




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710568
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031