Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2015 22:50 - Девет светци, които ни свързват със Сирия
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 484 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
http://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%
D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B8%D1%80/


Девет светци, които ни свързват със Сирия

· ФАРЕС НОФАЛ · 14/12/2015

     

Поради многовековната експанзия на ислямските държави Сирия се възприема от нас днес като ислямска страна без сериозни връзки с християнството. Това обаче със сигурност не е така: множество светци, на които – или с чиито думи – се молят православните християни всеки ден по целия свят, са свързани по един или друг начин със Сирия. Днес сме готови да ви разкажем за девет от многото носители на това живо Предание на Църквата, които ни съединяват със сирийските градове, храмове и манастири.

image

Войник от сирийската армия се моли на св. Богородица преди боя

Свети първовърховни апостол Павел († 64–67)

Независимо от това, че Савел от Тарс е бил по негово собствено признание «фарисеин, син на фарисеин» (Деян. 23:6), неговият път към древния Дамаск е започнал със съгласие с омразните му садукеи; оглавявайки гоненията срещу «еретиците», младият  книжник вероятно е сметнал за необходимо да постави запазването на Моисеевия  закон по-горе от вътрешните разногласия на юдейските групировки. Придружаван от охраната на Първосвещеника, Савел, изпълнен с омраза към последователите на Разпнатия, оставил Ерусалим, за да се завърне в него като апостол. Апостол на езичниците.

Макар източниците да не са запазили за нас името на мястото, където бъдещият мъченик за Христа е чул първите думи на своя Спасител (вж.: Деян. 9: 1–7; 22: 1–16; 26: 9–18), църковното Предание се е погрижило дори спирките (макамат) на Павел да останат в паметта на следващите поколения християни; една от тези спирки се намира на юг от сирийската столица, в района ат-Таббала. А на самото място, където е бил призован апостолът, на 18 километра от Дамаск се издига православният ставропигиален манастир Видение Павлово в Джедидат-Артуз, възроден от Антиохийската църква през 1962 г.

Самият Дамаск, където преди 20 века спътниците са довели ослепения Павел, помни както неговия купел в дома на апостол Анания, така и кулата, от която кошницата с преобразения гонител е била спусната към подножието на стените на цитаделата. Днешните богомолци ще открият без проблеми тези две места в древната част на града: първото от тях е известно като църквата «Св. Анания» в Баб-Тома, второто е кулата Баб-Кисан.

Свети апостол и евангелист Лука († 80-те г. на I в.)

Верният другар на апостол Павел, апостолът от седемдесетте, лекарят, художникът и евангелистът Лука също е свързан със Сирия: именно на сирийското крайбрежие този първи в историята на християнството иконописец е написал според преданието образа на Пресвета Богородица. Тази икона се е пазела в храма, посветен на Светата Дева, Която особено почитат и до ден днешен местните жители.

Света равноапостолна Текла (първата половина на II в.)

Сред обърнатите от апостол Павел мъченици от първото време на християнството е и Текла Иконийска. Вдъхновена от проповедта на апостола, девойката от благородно семейство въпреки волята на своите родители скъсала своя годеж и обявила твърдото си решение да върви след своя учител, за да проповядва Благата Вест. Избягнала по чудо смърт на клада, девойката последвала апостолите Павел и Анания и стигнала заедно с тях до Антиохия, където прекарала по-голямата част от своя живот. Света Текла починала в пещерата край планина Каламон, край която впоследствие възникнал манастир, носещ името на първомъченицата.

Както и много други светини на Сирия, пещерата на равноапостолната Текла беше осквернена през 2013 г. от ислямистите. При това бяха отвлечени 13 монахини от нейния манастир. Едва след 100 дни инокините задно с игуменката си Пелагия (Сайяф) се завърнаха в обителта на своята небесна покровителка.

Свети Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски († 107)

Въпреки че св. Игнатий не е виждал Христа в плът, той без съмнение е бил съвременник на апостолите Йоан, Павел и Петър; именно мястото на последния е наследил той, изкачвайки се на антиохийската катедра. Роден в Антиохия, св. Игнатий прекарал целия си живот на родна сирийска земя, оставяйки я само заради последния си подвиг – подвига на мъченичеството: през 107 г. вторият антиохийски епископ, проповядвал по време на цялото си пътуване до Рим, бил хвърлен от гонителите си на дивите зверове.

Ученик на «апостола на любовта» Йоан, св. Игнатий бил без всякакво съмнение «апостол на единството». Призовавайки цялата пълнота на Църквата, клириците и  миряните, към «съзвучието на любовта», Богоносецът подчертавал колко важна е общността като единствено възможен принцип на човешкото съществуване с Бога и в Бога. «Действително, ако аз за кратко време се стигнах до такова единение с вашия епископ – не човешко, а духовно, – то колко, струва ми се, блажени сте вие, които сте съединени с него тъй, както Църквата е съединена с Иисус Христос, а Христос – с Отца, за да бъде всичко в съгласие чрез единението. Никой да не се лъже! Който не е в жертвеника, той се лишава от Божия хляб. Ако молитвата на двамина има велика сила, то колко по-силна е молитвата на епископа и цялата Църква?» – възкликва светителят.

Свети великомъченик Георги Победоносец († 303–304)

Скъпият на всеки православен християнин лик на свети Георги, познат на славянските народи още от ранното Средновековие, е бил известен на сирийците още от антични времена: родното място на свети Георги е библейската Лида, близка на всеки сириец и географски, и духовно. Неслучайно частица от мощите на Победоносеца се пази днес в един от храмовете на Кафрбахм, който се намира недалеч от град Хама.

Свети преподобни Ефрем Сириец († 373)

Без известната молитва на св. Ефрем е немислим Великият пост. Изтъкнат интелектуалец и подвижник, Ефрем Сириец съчетава в своето наследство «елинската мъдрост» и квинтесенцията на аскетическия опит. «Какво необичайно чудо! Който притежава нелицемерна любов, изпълнява целия закон; защото «изпълнението… на закона е любовта», както казва апостолът (Рим. 13:10). О, несравнена сила на любовта! О, неизмерима сила на любовта! Няма нищо по-скъпоценно от любовта нито на небето, нито на земята. Затова апостол Павел, учейки, че няма нищо равноценно на любовта, е написал тъй: «Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона» (Рим. 13:8). Такава е любовта – глава на всички добродетели; любовта е изпълнение на закона, любовта е непоклатимо спасение. Тя първоначално обитаваше в сърцето Авелово. Тя беше кърмчията на Ной; тя  съдействаше на патриарсите. Тя запази Моисей; тя направи Давид жилище на Светия Дух; тя живееше в пророците; тя укрепи Иов. И защо да не кажем най-важното? – Сина Божи тя свали при нас от небето», пише светият отец.

По-голямата част от своите творби подвижникът е написал в сирийския град Низибия (съвр. Нусайбин), който се намира днес на сирийско-турската граница. Именно там бъдещият богослов се е обучавал при св. Яков, чието име носят нусайбинските храмове, за да бъде след това дякон при неговите приемници – епископите Баб, Валгаш и Авраам. Подложен на постоянни персийски набези, родният град на Ефрем се среща и в неговите трудове: в частност, споменавайки за наводнението в покрайнините на града след поредната обсада, преподобният сравнява Низибия с Ноевия ковчег.

Свети Йоан Златоуст († 407)

Йоан Златоуст  е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата вселенски учители, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Най-известна е Златоустовата литургия която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Либаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен “Златоуст” заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкидонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в г. Комана Понтика по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.

Литературното наследство на  Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).

Свети преподобни Симеон Стълпник († 459)

Прочитът на Планинската проповед на Спасителя променил радикално живота на осемнайсетгодишния младеж Симеон; обзело го желание да остави света в името на духовния подвиг. Скоро след приемането на Симеон в манастира братята започнали да се оплакват на игумена от прекомерното усърдие на младия монах, който се натоварвал с всякакви трудове и лишения, което довело накрая дотам, че той напуснал обителта. Заселил се на дъното на кладенец, преподобният можел седмици наред да не се докосва до храна и вода, което било не един път засвидетелствано от мнозина негови съвременници. През 420 г. Симеон избира за себе си нов вид подвиг, дотогава неизвестен в монашеската практика: светецът се усамотява на върха на каменен стълб, където прекарва дни и нощи в молитва и назидание на прииждащия при него народ; сред многобройните богомолци, посещавали подвижника, е бил и самият император Маркиан, свикал в Халкидон IV-ия Вселенски събор.

Мястото на подвига на Симеон се знае благодарение на неговите последователи, които през 490 г. построили там църква и манастир на името на преподобния. Бидейки прекрасна цитадела, «крепостта на Симеон» («Калʻат Самʻан») изиграла особена роля в историята на град Халеб (Алепо), край който се намирала.

Свети преподобни Йоан Дамаскин († ок. 753)

Страхом к Тебе, яко рабиня, смерт
повелена приступи, Владице живота,
Тою подающему нам
безконечний живот и возкресение

(Канон възкресен. Глас 6. Песен 1)

С възкресната песен на преподобния Йоан от Дамаск християните от целия свят посрещат най-светия ден в годината – Пасха. Създател на многобройни акатисти, канони, химни, религиозно-философски трактати и най-сетне на върха на догматическата мисъл на Православието – енциклопедическото «Точно изложение на православната вяра», – Йоан е влязъл в историята като един от най-големите подвижници и стълпове на благочестието.

Мансур (такова е името му преди да приеме монашество) е роден в Дамаск около 675 г., в семейството на везира Сарджун ат-Таглиби. Както и бащата, младежът, след като се изучил, станал придворен везир на халифа. Според преданието, след като императорът иконоборец Лъв III наклеветил богослова, писал в защита на иконите, халифът освободил Мансур от длъжността му и му отсякъл ръката; но поради молитвите на Богородица ръката се върнала обратно на мястото си. Благодарен за изцелението, преподобният приложил към иконата на Пресветата Дева сребърно изображение на ръка, което довело до възникването на образа «Троеручица».

След като прекарал десетилетия в столицата, Мансур се отправил към Ерусалим, където приел монашеско подстрижение с името Йоан в манастира на св. Сава Осветени. Светият отец прекарал остатъка от живота си в обителта и починал около 753 г., анатемосан от иконоборския събор, и само след Седмия Вселенски събор името на преподобния било очистено от клеветата на еретиците. В руслото, прокарано от св. Йоан, се развивала цялата християнска мисъл на Средновековието, а т.нар. «Йоанова ръка» навсякъде се използвала при пресмятанията на датата на Пасха от християните в Африка, Европа и Азия.

Източник: Православие.ru

Превод: Андрей Романов




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11549456
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930