Западните покрайнини чакат София да се събуди, искат да се присъединяват към България
Публикувано на 27.11.2015 в България
Днес се навършват 96 г. от Ньойския договор, в резултат на който от България се отнемат значителни територии, отбранявани с цената на десетки хиляди жертви. С влизането на страната ни в ЕС и НАТО се възражда надеждата на българското население тук София да защити неговите права. Напразно.
Истината е, че в продължение на десетилетия България говори с един и същ тон, който е равен и за който в Белград няма чуваемост. И, съответно, от София няма реакция на това положение на нещата . В София, изглежда, са забравили, че в продължение на три години след влизането в сила на Ньойския договор, жените в региона са носели черни забрадки – знае се кога и защо се дава такъв израз на чувствата. Изглежда, също така, че пропускат покрай ушите си призивите на сънародниците ни от Западните покрайнини да има учебници на български език – че как без това ще има образование на български, патриотизъм и чувство за национална принадлежност?
Днес в Босилеград българщината си отива. В общината има повече безработни, отколкото работещи – около 1200 взимат заплати предимно от държавна служба, но над 1500 са без работа. Това заяви председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград Иван Николов пред специалния пратеник на БГНЕС Пламен Йотински. Николов допълни, че населението се топи – смъртността расте, раждаемостта пада. Като се добави към това и изселването поради тежкото икономическо положение, нещата не изглеждат розови.
Той не разбира, например, защо България не е използвала желанието на Сърбия да се присъедини към ЕС, за да постави въпроса за защита правата на българското малцинство в Сърбия. Макар и да има записано такова становище в документи на Страсбург, София е оставила нещата на самотек.
В Босилеград България не е отворила нито едно работно място. ГКПП Олтоманци е без кантар, което препречва пътя, на какъвто и да е бизнес на региона с България. Защо България не прави нищо за излизане на Босилеград от тази изолация остава неясно. От години хората тук слушат обещания и от София и от Белград, но без никакъв ефект.
Това, което се чува, е, че има трудности в работата за защита на българщината и празен поглед от страна на българската държава.
Димитър Димитров, член на главния съвет на Демократичния съюз на българите, остро отсече, че повече не може така. Ставащото тук е нетърпимо.
Парадоксът на положението в Босилеград е, че една-две години след издигане на паметника на Васил Левски на пет метра от него е направена чешма, с която се отбелязва „освобождаването на Босилеград от фашистката окупация на България“?!
Протестният митинг във връзка с 96-та годишнина от влизането в сила на Ньойския договор за съжаление беше малоброен. Полицаи следяха на пръв поглед отпуснато, но зорко ставащото пред паметника на Васил Левски. Драголюб Иванов председател на главния съвет на ДСБ, къде на шега, но по-скоро сериозно, „успокои“ представителите на МВР, че днес граници няма да се променят.
Иван Николов откри митинга с припомняния за събитията около подписването на болезнения за българите от Западните покрайнини договор. В думите му звучеше призив за преустановяване на празната политическа реторика и за реални стъпки от страна и на София, и на Белград, за съживяване на живота в града и областта.
И призова българските политици да престанат са използват само реторика.
След думите на Анани Константинов от Кюстендил, председател на сдружението „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Кюстендил, „Долу Ньой!“, избухнаха ръкопляскания.
В Босилеград бяха дошли малко хора от България, за да отбележат мрачната годишнина. Сред тях беше и актьорът Влади Въргала (Владислав Карамфилов). Той изрази съпричастността си към съдбата на сънародниците ни в Босилеград. И си спомни как в началото, след откриването на паметника на Левски била открита книга, в която всеки идвал в Босилеград, записвал чувствата си. И тогава неговото мнение било, че „Тази държава, в която те искат да живеят (България – бел. Ред.), аз искам да напусна“.
Докато течеше митинга, спрели се встрани граждани тихо обсъждаха помежду си ставащото. Имаше един, който тихо каза: „Абе знаем какво става в България: премиера, Цветан Василев, Цеца Величкович… Всичко е ясно“. Охранител на банката срещу паметника на Левски сам на себе си мърмореше, че не го интересува случващото се.
Въпреки песимизма на обстановката и всекидневието, насложили се с години, Александър Димитров, който е председател на „Глас“, изрази оптимизъм и надежда, че безвремието ще приключи за политиците и нещата ще се раздвижат за българите в Босилеград.
източник и снимка: БГНЕС
*(заглавието е на bultimes.com)
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
СТРАНИТЕ-ПРИМАТИ ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ СВЕТО...
