Танев! Да, ти, Тодор Танев! 
Я стани, да те видят хората! Стани, ти казвам!

Професор ми бил...ей такива майцепродавци като тебе направиха думите "професор", и "министър" най-мръсните думи в съвремения български език!

Танев, ще ти кажа нещо...ще ти цитирам един задушен от омерзение от такива нищожества като теб български поет:
"...а вий, вий сте идиоти!"

Танев, Видовден иде! И такива като тебе ще ходят, и ще се крият мокри по улиците, и кьошетата. Мокри от плюнките на хората, да знаеш.
И това ще е само началото на разплатата с такива отцеругатели като тебе, Танев!

И Балканджи Йово, няма да го има....А хубавата Яна... завинаги я отнесоха турците и предателите... И това съкровище беше премахнато от българските учебници... Гневът ми вече дори го няма... Обезвериха ни, унищожават ни... ограбиха ни историята, езика, ценностите, земята...всичко... Дори и на мен вече не ми достигат думите.... А душата ми Българска стене....

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, 
хубава Яна на турска вяра? 
- Море, войводо, глава си давам, 
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете ръце, 
та пак го питат и го разпитват: 
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, 
хубава Яна на турска вяра? 
- Море, войводо, глава си давам, 
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе, 
та пак го питат, разпитват: 
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, 
хубава Яна на турска вяра? 
- Море, войводо, глава си давам, 
Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи, 
и го не питат, нито разпитват, 
току си взеха хубава Яна, 
та я качиха на бърза коня 
да я откарат долу в полето, 
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори: 
- Остани сбогом, брате Йоване! 
- Хайде със здраве, хубава Яно! 
Очи си нямам аз да те видя, 
ръце си нямам да те прегърна, 
нозе си нямам да те изпратя!