Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2015 22:14 - ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ СЕРГЕЙ БЕЛОРУСОВ: „ОТ ДЕПРЕСИЯ СТРАДАТ ДОБРИТЕ ХОРА“
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 576 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://www.bogonosci.com/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B2%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BE/

ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ СЕРГЕЙ БЕЛОРУСОВ: „ОТ ДЕПРЕСИЯ СТРАДАТ ДОБРИТЕ ХОРА“   Православна терапия  24.01.2015  10134  0 image Сподели !
 

 Интервю на Виктор Судариков с психотерапевта Сергей Белорусов: за причините и природата на депресията, за това как да помогнем на страдащите оттози душевен недъг – на нашите близки и дори на самите себе си.

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravmir.ru

С лице към стената, или що е депресия?

‒ Сергей Анатолиевич, заслужава си да започнем нашия разговор за депресията с въпроса: какво означава това понятие от гледна точка на лекаря-психотерапевт? Предполагам, че мнозина съвсем не разбират по какво депресията се отличава от другите заболявания?

‒ Наистина, сега тази дума е толкова разпространена, че всеки трети пациент, който сяда в креслото срещу мен, казва: „Докторе, имам депресия”.

А по-нататък се налага да се ориентираме – съществува ли тя в действителност и ако съществува, то каква е? Често хората идват с думите: „Нервите ми са разстроени, трябва да отида при невролог”. А след това става ясно, че под „нерви” се разбират разстройствата в областта на емоциите, тоест в сферата на компетентност на лекарите психиатри и психотерапевти.

Терминът „депресия” е получил устойчиво съдържание към момента на формиране на психиатрията като строга академична наука още в началото на ХІХ век. Етимологията на думата означава „отсъствие на натиск” (англ. „pressing”-натиск). За да водим хармонично съществуване, трябва да има равновесие между онова, което идва към нас отвън, и това, което излиза от нас. При депресията светът упражнява натиск върху човека, а човекът не може да се справи с това.

Спомняте си как в „Златния Телец” Остап Бендер, изпитвайки мъките на несподелената любов, тоест, своего рода депресия, казал: „Не се сърдете, Зося, вземете под внимание атмосферното налягане. Дори ми се струва, че то ми влияе значително по-силно, отколкото на другите граждани. Това е от любов към вас. И освен това, аз не съм член на профсъюза. Това също е причина”.

Тоест, при депресията човек изпитва спад на вътрешния тонус, безсилие, някаква непреодолима вътрешна празнота. Именно това е основната характеристика на депресията, при многото разновидности на това заболяване.

‒ А каква може да бъде депресията?

‒ Първо, тя бива два типа: ендогенна депресия (от латински – „дошла отвътре”), тоест обусловена от биохимични причини и независеща от външните фактори на живота на човека, и екзогенна („дошла отвън”) или реактивна, предизвикана от реакция на непреодолими за човека външни фактори.

И от това към коя категория спада депресивният синдром, ще зависи и тактиката на лечение; тоест от какво в най-голяма степен ще има нужда човек: от прием на медикаменти или от нелицеприятен, точен анализ на ситуацията, или пък от добра дума…

Второ, депресията се проявява в множество варианти. Различаваме: тревожна депресия, астенична депресия (когато се наблюдава липса на сили), апатична депресия (когато човек просто не се интересува от нищо и лежи, обърнат към стената), соматизирана депресия (от гр. „сома” – тяло, т. е. преминаваща върху тялото – когато душевните емоционални проблеми се проявяват посредством телесни разстройства: усещане за прескачане на сърцето, синдром на раздразненото черво, изтръпване на ръцете и краката. Когато на човек не му достигат думи или навик да използва думите за изразяване на своето душевно състояние, влиза в действие комуникацията с помощта на телесни симптоми).

Съществуват така наречените „усмихващи се депресии”, когато човек се стреми да скрие своето състояние, да се прави на весел, за да не станат неговите страдания очевидни за околните, т. е. съществуват много видове депресия. Общото за тях е това, че класическата ендогенна депресия обикновено се развива, както и повечето психични заболявания, между 20 и 30-годишна възраст.

По-нататък, когато депресивното състояние се сменя с периоди на подем, говорим за диагноза „циклотимия”. Изследователите предполагат, че на гордостта на нашата руска поезия, А. С. Пушкин, ако се съди по неговите стихове, основателно може да се постави диагноза циклотимия. Той пише: „през пролетта съм болен”. Това е пролетна депресия. И в същото време, ако си спомним „болдинската есен”, когато за няколко седмици били написани огромен брой произведения, при това прекрасни, можем да мислим, че при него през целия живот пролетните депресивни състояния се сменяли с есенни хипоманиакални (свръхактивни) периоди.

При депресията настъпва изменение в повечето потребности и способности на човека: намаляване или увеличаване на апетита, невъзможност за справяне с обичайната работа, разстройство на съня или повишена сънливост: хората в депресия понякога спят до 20 часа.

Дори съм наблюдавал (в литературата не съм срещал, но съм наблюдавал в живота), когато пациентите казват, че сънят е единственото, което им носи облекчение – това е един вид симптом на бягство в съня.

При ендогенната депресия също често се наблюдава цикличност по време на денонощието. А именно, състоянието на болните винаги се подобрява през втората половина от деня. За депресивния пациент утринните часове са особено непоносими, към обяд е вече по-поносимо, а вечер понякога възниква състоянието „все още може да се живее”, но скоро неизбежно идва утрото…

‒ Но как да разпознаем дали източникът на депресията е телесно състояние, или тя се дължи изключително в душевните свойства на човека и неговите преживявания?

‒ Ако сега можех точно и изчерпателно да отговоря на този въпрос, утре спокойно бих могъл да отида в Стокхолм за Нобелова награда… Съществуват минимум десетина, а може би и повече обяснения на механизма на такова сложно и многостранно заболяване като депресията.

Ако говорим за ендогенна депресия, когато диагнозата вече не предизвиква никакви съмнения, когато вече не можеш да я опишеш с термини като: „тъжно ми е”, „скучно ми е”, „мързи ме да се занимавам с каквото и да било”, а човек просто се обръща към стената, нищо не го вълнува и може да лежи така няколко месеца, вече ясно разбираме, че този човек трябва да се лекува. И може би невинаги с неговото съгласие, защото депресията може да завърши много трагично за човека – както с риск за самоубийство, така и със смърт от изтощение.

Има още една характерна особеност на депресията – усещането за собствената измененост и лишаването на света от емоционална окраска. Човек се чувства като в песента на Висоцки: „Защо нищо не е същото? Сякаш всичко е както винаги: същото небе, отново синьо, същата гора, същият въздух и същата вода…”, а ето, възприемането на всичко това не е същото.

Когато се обръщаме към друг човек, гледаме картина или някакво явление от този свят, за нас е свойствено да формираме някакво отношение към него. Това е добро или лошо, това е красиво, или грозно, но човекът или нещото, което гледаме, ни засяга в някаква степен. И ето, тази черта при депресията се нарушава, и това става непоносимо: с ума си разбираш, че това е дърво, а онова човек, но няма никаква емоционална окраска, всичко наоколо е никакво, без никакъв вкус и впечатление.

И в най-лошия случай може да се развие т. нар. „анестезия долороза психика” или болезнено безчувствие, когато човек не може да изпитва емоции изобщо, отначало по отношение на външния свят, а след това и към самия себе си. Това не е безстрастие, а пълно равнодушие. „Да, аз зная, че се казвам Иван Иванович Иванов, но това не е същият Иванов, който беше някога. Това е само едно тяло, което се движи, яде, спи, понякога и ходи на работа, но което аз абсолютно не чувствам и не преживявам. Не мога да изпитвам болка, не мога да изпитвам срам. За мен нищо не е нито хубаво, нито лошо”. Това мъчително за човека състояние на болезнено безчувствие е връхната точка на депресията, ако не тя не се лекува.

Урокът на цар Саул или източниците и смислите на депресията

‒ И така, откъде може изведнъж да се появи депресия и как нейното зараждане зависи от самия човек и от обстоятелствата на неговия живот?

‒ Първо, депресията може да бъде генетично обусловена и предразположението към нея да се предава по наследство. В качеството на хипотеза дори можем да предположим ясна „програмираност” на депресията в определена възраст.

И ако се срещнат мъж и жена, явно склонни към депресия, те би трябвало сериозно да помислят, встъпвайки в сериозни отношения и създавайки семейство. Ако дойдат при мен като при семеен консултант, аз бих ги посъветвал внимателно и по-продължително време да преценят всичко – особено ако все още не им е ясно дали са дошли на този свят един за друг.

Между другото, в психиатрията се наблюдава следното: браковете, сключени в състояние на депресия, обикновено се оказват много устойчиви, а сключените в леко, весело състояние, бързо се разпадат.

Второ, депресиите могат да бъдат резултат от хронологичното физиологично нарушение на ритмите, според които човек живее.

Напоследък се развива едно много интересно направление – хронобиология. Тя твърди, че целият свят, включително и нашето човешко битие, се определя от система от ритми (на луната, слънцето, смяната на сезоните, смяната на циклите на съня и бодърстването, ударите на сърцето, менструалните цикли при жените и т. н.). Един от известните антидепресанти сега е разработен именно с оглед на ритмологията.

Трето, депресии възникват при самотни хора, изправени пред сериозни проблеми и неможещи нито да получат помощ, нито да изразят своята болка.

‒ Нерядко се смята, че само по себе си потискането на злобата и изобщо потискането на емоциите води до депресия. Това така ли е в действителност?

‒ Не, не бих казал. Обикновено потискането на негативните емоции: злоба, агресия или обида, води не до депресивни, а до тревожни разстройства, до тревожно компенсаторно състояние. В американската психиатрия депресивните и тревожните състояния по принцип се смятат за две феноменологично и биохимично различни неща. И въпреки че у нас тези явления понякога се обединяват, трябва да кажа, че съм наблюдавал тревожност без депресия и обратно, на депресия без тревожност.

До депресия по-скоро ще доведе развитието на гордостта, фиксирането върху себе си, прекаленото вслушване в себе си – вместо диалог с Твореца, със света, с други хора, което предполага и религията.

А когато човек сам за себе си става най-интересният събеседник и най-добрият партньор в диалога, той, тъй като не е божествено безкраен, си става скучен, достига собствените си предели и изгубва възможността да получава усещане за радостотворно битие и някаква външна помощ. Разбира се, ако човек има възможност да изразява всичко и да не го таи в себе си, той по-малко е изложен на такова състояние и заболяване. Но става невъзприемчив към всичко външно.

И такова фиксиране върху самия себе си е по-вероятно да доведе до депресия, отколкото потискането на гнева.

‒ Ако четем Библията, ще видим един много характерен пример за депресия – историята на цар Саул. Неговото състояние било свързано с това, че той престанал да бъде угоден на Бога, изгубил общението с Бога и вследствие на това – изгубил Божията помощ и успешността в походите и тежките изпитания. И разбрал, че безвъзвратно е изгубил най-скъпото, това, което го е подкрепяло.

‒ Възможно е от примера на Саул да научим, че можем да бъдем промислително оставени от Бога. Ние разбираме, че Бог съзнателно затваря вратата, не ни дава да общуваме с Него.

Лошо ли ще се чувстваме? Да. При това ще изпитваме ли депресия, ако преди вдъхновено сме беседвали с Него? Очевидно, ще изпитваме. Но когато са ни повикали в този свят, никой не ни е давал гаранционно писмо: „ще живеете добре”. А ни е било дадено нещо по-различно: колкото имате смелост, колкото бъдете търпеливи в скърбите, способни на покаяние, мъжествени в изпитанията и амбициозни в добрия смисъл, толкова и вашият живот ще бъде угоден на Бога и просто изпълнен…

В историята със Саул, чиято болест отстъпвала, когато слушал свирнята на Давид, ще научим и това, че прекрасна помощ в антидепресивната терапия се оказва лечението с красота. Живописта, музиката, вкусната храна предизвикват явни, при това положителни емоции, които могат да намалят емоционалния глад – важна актуализация на радостта, намиране на радост в простите неща.

И още, от депресията можем да излезем по много различни начини. Можем да се отчаем до крайност, да слезем на дъното на егоцентричното неверие и да кажем: „Нямам нищо общо нито с този свят, нито с този Бог” – както станало и с Юда.

А можем и да плачем като апостол Петър, и дълго да плачем. Но да получим прошка и да намерим вътрешен мир, като при това помним, че в някакъв момент сме се държали недостойно. Това осъзнаване на собственото недостойнство облагородява човека. Да не забравяме, че депресията може да възвиси човека.

В този смисъл депресията, както и всяка болест и скръб, е предпазване от нещо по-лошо – от израждане на човечеството. Някой е казал: „ако нямаше войни, хората съвсем биха се изродили”. Тоест нерядко допуснатата болест или страдание, или война, или депресия води до освобождаване на заложения в човека потенциал, на възможността за покаяние.

„За какво ми е православен психотерапевт”, или депресия и вяра

‒ Но възниква следният въпрос: откъде може да се появи такова състояние у хора, които са въцърковени и имат навика да се молят, да се изповядват, да пристъпват към Тайнствата, у хора, които така или иначе са се устроили добре не само във всекидневния, но и в духовния живот, които вече са дораснали до някакво достатъчно благополучно устройване, и въпреки това състоянието на депресия не им е чуждо. Нима това е само от гордост, за което говорихме преди малко?

‒ Разбира се, не само гордост. При това те могат да страдат от депресия и да я възприемат особено остро. Да намери вяра, струва ми се, може само този, който е изпитал радост. Който е узнал, познал и почувствал радостта от битието и благодарността към Бога и към този свят – не ескейпистката радост, не ужасния кайф на измеменото наркотично битие, а реалната прекрасност на света, когато на човека му е добре да бъде с Бога и той може да каже: „Колко е хубаво всичко това”.

Нека светът лежи в злото, нека дяволът вика и воюва за всяка душа. Но духовно устроеният човек все едно ще изпитва радост. А ако той познава радостта, то познава и тъгата. И също така може да заболее.

В края на краищата, от депресия до депресия има разлика. Християнинът няма да изпитва депресивно състояние, стигащо до самоубийство, ако си отива близък на него човек, няма да стигне до крайна степен на отчаяние. В това е психотерапевтичната функция на нашата вяра, ако можем така прагматично да я измерваме.
Да кажем, при истински вярващите хора не съм срещал панически атаки, страх от пътуване с метро, или разпространената днес аерофобия . Изобщо, тревожните неврози почти не се проявяват, ако имаш навика да се доверяваш на Бога, да се оставяш в Неговите ръце. Но ето, депресия може да има – и сега говорим за това как да се отнасяме към нея…

‒ Тогава възниква още един въпрос, свързан с темата „депресия и вяра”. Ние четем думите: „Светът лежи в злото” (1 Йоан. 5:19), у Еклисиаст четем, че всичко е суета (Екл. 3:20) и всичко преминава, и разбираме, че целия цъфтеж, който виждаме около себе си, някога ще престане и тези прекрасни цветя ще увехнат, любимите ни лица ще остареят и всички така или иначе ни очаква перспективата да отидем в гроба. Съзнанието, че всички радости идват и си отиват, не води ли до възникването на депресивно състояние?

‒ Това, което каза сега, е логично продължение на случващото се, когато човек много започне да мисли в самота, нямайки нито събеседник, нито душевно близък приятел, нито разбиращ духовник, нито пък си сверява часовника с Евангелието.

А кой може да бъде по-добър събеседник от Христос, присъстващ на страниците на Евангелието?! Всички мрачно обрисувани от теб аргументи се разбиват в едно-единствено изречение на Христос, което обяснява всичко: „в света скърби ще имате” (Йоан. 16:33). Имаме ли скърби? Имаме.

И по-нататък: „Но бъдете мъжествени, Аз победих света”. Чувал съм, че в някои преводи вместо израза „бъдете мъжествени” е употребен глаголът „дерзайте” . На пръв поглед, той е близък по смисъл, но да бъдеш мъжествен, значи да търпиш, а да дерзаеш, значи да правиш пробиви. И пробивите, които правим, са именно през автоматизмите на обикновения живот. Пробив е да не подминеш бедния, а да направиш нещо за него.

Колкото повече правиш добро, толкова по-малка е вероятността да развиеш депресия. Защото депресията, както и всяка болест, ограничава човека. А правейки нещо, ти влизаш във взаимодействие и разширяваш възможностите си. Мрачна ценностна система можеш да си създадеш във всяка религия. „Ето ви, монаси, първата благородна истина. Всичко в света е страдание” – започва своята проповед Буда. Действително, след това той открил още няколко благородни истини… Недепресивно живеещият човек не си затваря очите за страданията на света, а се опитва да съдейства за облекчаването на тези страдания и в себе си, и в другите.

‒ В светоотеческите писания откриваме минимум три понятия, които са много близки до онова медицинско и психотерапевтично описание, което чухме сега, а именно това е понятието униние, разочарование и окаменяло безчувствие. Възможно ли е депресията да бъде и състояние на духовно заболяване, на неправилна духовна стъпка, която човек е направил, и като следствие – лъжливо духовно състояние, до което е стигнала човешката личност?

‒ Специалистите-психопатолози, които имат мъжеството открито да се нарекат вярващи хора, винаги признават, че всяко явление в света има свой логос, свой замисъл. Така и всеки психопатологичен феномен, всяка емоция, всяка болест има някакъв смисъл на духовно ниво. Някаква повреденост на нравствено ниво, повреденост в религиозната сфера, т. е. нарушаване на богообщението в онази степен, в която то е било възможно за дадения човек.

И безусловно, при депресията ще се проявява и униние, и усещане за безполезност, понякога и бунт срещу висшите сили: „За какво ми е допуснато това?”

Както чрез всяка болест, чрез депресията Господ може да смекчи сърцето на човека, а може и да го укрепи духовно, защото още при депресивните пациенти, станали мъдри психиатри на ХХ век, е забелязано и изведено в афоризъм: „Депресията облагородява човека. При депресията, както и при правилно понасяното страдание, човек става по-добър и по-мъдър”.

Знаменитият психотерапевт Виктор Франкъл е казал: „Единственият смисъл на страданието е да станеш друг”. И при депресията човек има възможност да стане по-богат духовно, защото нещата, на които досега не е обръщал внимание: същото слънце, същото настъпване на пролетта при нея се възприема по-остро. И обратно, ако преживеем депресията неправилно, ние ще започнем да роптаем срещу Бога.

Правилно понесената депресия, както и всяко страдание, води до по-голям потенциал на благодарност към Твореца за ставащото с нас. Затова депресията (за разлика от противоположното на нея състояние – маниакално, превъзбудено, еуфорично) може да служи за духовното израстване на човека, ако се преживява и изживява правилно…

Понякога депресията води просто до освобождаване на време, защото човек не може да работи, и при него се появява възможност, както казват, „да помисли за душата си”. И за това можем да кажем благодаря на депресията. Това е един вид благодарност към нея. Да си спомним и казаното в Евангелието: „силата Ми в немощ се проявява” (2 Кор. 12:9). А депресията е именно такава душевна немощ, при която могат да се проявят просто чудеса от самопожертвователност.

При депресията човек понякога се оказва изтласкан от механичната рутина на повтарящия се свят, той душевно се докосва до един много особен опит на битието, и това съприкосновение може да доведе до изцеление на душата. Духовно всички ние сме болни в една или друга степен. Ако човек казва: „Аз се намирам в отлична духовна форма”, тогава ще му поставим несъмнена и съвсем не утешителна диагноза.

А депресията избавя от гордостта. И изобщо, добре е да бъдем запознати с депресията не по слух, и това го казвам не аз, а само перифразирам преп. Силуан Атонски: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай”. Или писмата на Валаамския старец: „Най-сигурният начин да не допуснем смъртен грях, е постоянно да мислим за смъртта”.

А кога, ако не по време на депресия, идват мисли за неизбежната смърт, за края на битието. В духовно отношение истински вярващият човек трябва да вижда тоталната измененост на своето духовно устроение и да се отнася сериозно към изповедта. Така и в случай на депресия човек трябва да си даде отчет за своята емоционална повреденост. Така че в депресията има много дълбок и позитивен духовен смисъл.

Но има и разрушителен потенциал – както и във всяка болест. Така че смисълът и предназначението на депресията, както и на всяка болест, не само телесна, но и душевна, е в това, че се отваря възможност за комуникация, възможност да дойдеш при човека в бяла престилка или в подрасник и да кажеш: „Брате, не се чувствам добре, можеш ли да направиш нещо за мен?” И когато един човек прави нещо за друг – това умножава любовта.

‒ Ако с човек, който е християнин, се е случило нещо – трябва ли непременно да търси православен психотерапевт, или да отиде при специалист, който просто разбира от работата си? Ние обикновено не търсим православен отоларинголог или кардиолог…

‒ Сега ще посоча един такъв принцип: колкото по-тежка е депресията, толкова по-малко значение има мирогледната идентичност на специалиста. С други думи, при тежката депресия, когато човек не вижда бял свят, не може да стане от леглото, трепери от страх, то няма никакво значение психиатър от какво вероизповедание ще му помогне.

На колкото по-леко и в същото време духовно – осмислено ниво протича депресията – на ниво трудно получаване на радост, на ниво униние и тревожност – толкова повече нараства ролята на ценностите, в чиито рамки оказва своята помощ психотерапевтът. Защото за православно мислещия човек фройдистките интерпретации относно някакви кръвосмесителни влечения отначало ще бъдат неразбираеми, а след това просто отхвърлени.

Или, както казва руският философ Владимир Соловьов в беседите за смисъла на любовта, понякога се срещат психолози, при които идват хора, страдащи от срамежливост, стеснителност, нерешителност, и те като лечебно средство препоръчват продажната любов, като с това увеличават доходите на своите колеги – венеролози.

Тоест на високите нива все пак е по-добре да се доверим на специалист, който споделя една и съща нравствена скала с теб.

Да лекуваме ли безсмъртната душа с таблетки, или как да се справим с депресията?

‒ Душата е понятие от областта на вярата. Тогава как изобщо можем да лекуваме душата с нещо съвсем земно – таблетки или беседи?

‒ Мисля, че всички трябва по-често да си напомняме, че душата и емоциите далеч не са едно и също.

Психотерапевтът не си поставя за цел спасението на душата на клиента, който се обръща към него – той се занимава с устройването на душата във видимия свят.

Изобщо, понятието „душа” като начало, е по-добре да заменим с думата „психика”. Тогава душата, в общоприетия религиозен смисъл, ще означим като „високия етаж” на психиката.

А като „нисък етаж” на психиката, или ниво на емоциите, ще означим това ниво, на което собствено се развива депресивната психопатология.

Как действат лекарствата? Ние мислим и осъзнаваме себе си с кората на главния мозък. Ако бъдем точни – с невроните, с клетките на кората на главния мозък. Още по-точно – с аксоните и дендритите – това са израстъци на тези клетки, връзки между тях, докосващи се в местата на контакт (синапси). И ето, там, с помощта на невромедиаторите от типа на серотонина се извършва, ако щете, „процесът на мислене”.

На това ниво протича и процесът на работа на мозъка – и удовлетворението, и осъзнаването, и получаването на информация. Пак там, при нарушаването на тези процеси, става и формирането на депресията. И с помощта на добре и правилно подбраните невромедиатори, т. е. веществата, въздействащи на течностния обмен между израстъците на нервните клетки, става нормализирането на тези процеси. Така и действат и антидепресантите, помагайки да се установи физиологично благоприятно съществуване на целия мисловен и емоционален строй на човека.

‒ Откъде се е появила идеята за лекуване на депресията с химически препарати?

‒ Много неща в нашата наука, психиатрия и психотерапия, са били създадени по някакви причудливи начини. Как мислите, че са били открити и синтезирани първите антидепресанти?

Това е станало едва през 50-те г. на ХХ век. В Германия, в една туберкулозна клиника, било забелязано, че болните, употребяващи определен препарат, изведнъж стават необикновено весели и оживени. Започнали да изучават, а след това и да използват свойствата на този препарат, и въз основа на него да синтезират нещо подобно, но без противотуберкулозен ефект.

Така се получил първият антидепресант, който действа и до днес. Той, разбира се, вече е морално остарял, но има случаи, когато може да бъде назначен и да се получи ефект. Това е препарат, който е бил създаден от практиката.

Друг начин за създаване на препарати е от теорията. Когато говорихме за хроно – биологичната концепция за възникването на депресията, въз основа на мелатонина, тоест на хормона, свързан със слънчевия загар, е бил създаден такъв антидепресивен препарат.

‒ Можем ли да отделим случаите, когато депресията все пак представлява органично заболяване, и пациентът има нужда преди всичко от медикаментозно лечение?

‒ Да. Ендогенните депресии се явяват, условно казано, органични, те са предизвикани от биохимични нарушения в организма, които могат да бъдат установени не само на словесно ниво, но и при използването на някои тестове (понякога се използва така нареченият „дексаметазонов тест”).

При лечение на такива заболявания се изисква използването на препарати – антидепресанти, при това разумно и диференцирано, в зависимост от варианта на болестта: при апатична депресия – антидепресанти със стимулиращ ефект на действие, при тревожна – с успокояващ, седативен ефект.

Ето един случай от миналата седмица. При мен дойде 32-годишен мъж със следните оплаквания:

‒ Състоянието, докторе, започна преди седмица. Дадоха ми задача, при това съвсем лека и обикновена, с каквито много пъти съм се справял, но през нощта срещу деня, в който трябваше да я изпълня, не можах да спя. Прониза ме мисълта: „А ако случайно не се справя?” Тогава седнах, включих компютъра и…
избягах от него. Нещо ме парализира. Опитах се да се приближа до компютъра още веднъж. След това половин ден ходех и си представях, че питам някого за нещо, но чувствах, простете ми, че съм блокирал, че просто не мога да направя това, мисълта ми отказва. Стори ми се, че съм забравил таблицата за умножение, че сравняването на две променливи величини надхвърля моя ум. Опитах се да си взема болнични, имитирах простуда, но чувствам, че нещо не е както трябва.

Ето класически вариант на депресия. Отчитайки, че е на 32, според статистиката, нещо подобно би трябвало вече да се е случвало, аз попитах:

‒ Кажете, това не ви ли се е случвало и друг път?

‒ Как познахте, докторе? Да, действително, преди три години при мен се появи такова състояние, и тогава отидох на село, не знаех, че с този проблем мога да се обърна към лекар, то продължи два месеца, но след това някак си сам се излекувах, със смяната на климата и слънцето.

Действително, сред методите на лечение на ендогенната депресия е и методът на фототерапията, когато човекът бива подлаган на двучасово интензивно пребиваване под светлина с определена интензивност – и това има антидепресивен ефект. Неслучайно много депресии възникват именно в периода на краткия ден, особено като се започне от богоявленските студове и се стигне до първите слънчеви лъчи, когато всички големи празници вече са минали и е настъпил периодът, когато пролетта все още е далече, още е студено, светлината е малко, на душата и сиво; това е много депресиогенен период, когато стават огромен брой самоубийства. А когато човек излиза някъде сред природата, където има много слънце, където е топло, депресията може да премине, както се вижда, и без лекарства…

Връщайки се към нашия програмист, ще кажем, че ако без лекарства са му били необходими два месеца за излизане от депресията, то след назначените му леки антидепресанти след пет дни той дойде с думите:

‒ Докторе, стана ми по-светло!

‒ Какво е по-светло – казвам – денят ли е станал по-дълъг, или…?

‒ Не, но на душата ми е светло! Мога да разсъждавам ясно!

‒ Отлично – казвам – само не правете грешката да прекратявате приема на лекарства – курсът на антидепресивната терапия трябва да бъде преминат докрай.

‒ Фактически, ние вече говорим за различни начини за избавяне от депресията, за това как може да се влияе върху нея. А има ли общ подход към лечението?

‒ Очевидно, здравият разум подсказва, че депресията, като преживяване на емоционално неблагополучие, е сигнал, че нещо не е както трябва. Това „не е както трябва” може да бъде предизвикано от външни причини: загуба на любим човек, попадане в някаква криминална ситуация, когато са те ограбили и пребили. От всякакъв вид стрес: от нереализираното желание да изядеш бонбон до уволняването от работа. Изобщо, всички външни фактори могат да отключат механизма на депресивното състояние. И тук е важно да не отричаш ставащото с теб неблагополучие.

Първата стъпка за излизане от депресията е осъзнаването, че с теб нещо не е както трябва. „Аз не разсъждавам толкова добре, нямам толкова сили, колкото имах преди”. И така, първото е да кажеш: „не съм добре”.

Втората стъпка е търсенето на възможните причини и резултати. „Разбирам защо е станало това, или пък то остава загадка за мен и аз не виждам отговор защо ми е лошо”. И най-главното – какво иска да ми каже Бог с моето депресивно състояние, на какво мога да се науча? Или това е упражняване на моето търпение, и аз трябва да го понеса. Или някъде не съм бил прав и това е преоценка на ценностите. Или това е укрепяване на моите духовни мускули, на моята духовна сила. С една дума, защо ми е допусната тази ситуация, депресията. И още щом се открие смисълът, депресията започва бавно да отстъпва. Защото всичко, което е осмислено, става по-малко болезнено. И върху това е изграден един от методите на психотерапията на депресиите. Понякога я лекуват с помощта на логотерапия, тоест „терапия със смисъла”. Когато пациентът открие смисъла и задачата в своето страдание, страданието преминава. Ако това е подкрепено от лекарства и ако биохимията не е въвлечена много силно, то можем само с нравствени средства да приведем в норма недълбоките депресивни състояния. И при това така, че човек да излезе от това състояние духовно обогатен.

Третата стъпка е търсене на помощ в няколко насоки (емоционална – при психотерапевта и духовна – в благодатния живот на Църквата). Ако човекът е въцърковен, ще бъде много добре да изложи причините за своето страдание и някой мъдър отец за нещо му даде духовен съвет, а за друго може да каже: „Брате, това при теб няма духовен характер, отиди при психотерапевт. Имам един познат православен психолог, психотерапевт, психиатър, който може да ти помогне. За това не трябва да се изповядваш”. И този път, от притвора на храма до психотерапевта, също е много добър.

А ако говорим за органичните методи за лечение на страдащите от депресия, при някои действа смяната на климата и/или смяната на работното място. Статистиката потвърждава, че по-рядко страдат от депресии в страните, където има повече слънце. Ако човек е склонен към депресивно разстройство и има възможност да се премести другаде, то може би, си струва да го направи.

Спомняйки си за това, че депресията може да бъде предизвикана от хронологично нарушение, да си спомним и за такъв физиологичен начин на лечение на депресията, който се нарича „лишаване от сън”, когато човек съзнателно се лишава от сън в продължение на 36 часа. В 9 часа сутринта отива на работа или прекарва времето си в домакинството, а през нощта не ляга да спи. И задачата е до 10 вечерта на другия ден да не заспива за нищо на света. Понякога 2-3 такива сеанса на въздържание от сън сами по себе си, без лекарства, довеждат до нормализиране на циклите и излизане от депресията. Случвало ми се е да видя такова нещо.

‒ Това можем да отнесем, така да се каже, към органичните методи за лечение…

‒ Да, безусловно, и тези методи работят. Що се отнася до нравствения аспект, то, както и при всяка болест, ще бъде много добре, ако човек в диалог с разбиращ специалист, психолог или свещенослужител, се замисли и измине този път, за който току-що говорихме. Тоест да констатира неблагополучието, да помисли защо и за какво е станало това, и да се постарае да намери пътя на изцелението.

„Забрави за всичко” или няколко думи за самолечението

‒ Да поговорим за самолечението. Ако против простуда има домашни средства: чай с малина, лимон, против главоболие също има определени настойки, против кашлица – микстури и т. н., то какви правилни, а може би, и неправилни средства за лечение на депресия съществуват? Например, има такъв съвет – да обръщаш по-малко внимание на себе си. В депресията виждат „зацикляне” на човека на самия себе си. „Не обръщай внимание! Забрави за всичко, живей както искаш”. Какво можем да кажем?

‒ Колкото е лесно и, по принцип, правилно да се каже, толкова е невъзможно да се изпълни. Ако са те настъпили в метрото и ти си кажеш: „Няма да обръщам внимание на това!” – едва ли ще се получи, защото ще те боли. Така че това е добър, но неизпълним съвет.

Депресията винаги е усещане за собствената непълнота, незначителност или страдание в най-широкия смисъл на тази дума. Защото човек просто няма да успее да „махне с ръка”. Защото душата боли – онази част на душата, която се нарича емоции…

‒ Друг съвет: „Какво се оплакваш? Има и такива, на които им е много по-зле, отколкото на теб – и те не се оплакват, а се стремят да живеят активно”.

‒ Да, да, да! Изобщо, човечеството е изработило няколко щампи, за които се предполага, че могат и да проработят. Аз имам едно може би пара научно наблюдение, че от депресия най-често боледуват добрите хора, при това не в екстремни условия.

Ето, аз не съм чувал за случаи на депресия при хора в затвор. Или в случай на истински стрес – тогава също ги няма. В блокирания Ленинград не е имало депресии. Имало е шизофрения, имало е психози, но депресии не е имало.

Също така има една не толкова научна, колкото практическа теза на лекар с 30-годишен стаж, че ако имате депресия, то най-вероятно сте нелош човек. А нелошият човек няма да намери нравствена утеха в това, че на друг му е по-зле. Той може би някак си ще се научи на нещо от другия – да не се оплаква, да не страда, но да изпита злорадство или високомерно съжаление няма да може.

Не мисля, че на добрия човек ще помогне осъзнаването на това, че на другия му е по-зле. Добрият човек ще каже: „Е, да. На мен ми е зле и на него му е зле. От това, че и на двамата ни е зле, на никого няма да стане по-добре”. И може би ще му бъде още по-болно и неговата депресия по парадоксален начин ще се усили от това, че той ще знае за несъвършенството на света. Ще му бъде още по-болно от осъзнаването, че някой живее без крака, а друг е парализиран, а на трети е опадала косата вследствие на химиотерапия… Не мисля, че тази теза ще проработи като средство за утешение при депресия.

За разлика от това може да помогне осъзнаването, че много хора са преодолявали и преодоляват същата беда, че всички са обединени – и ти не си сам в своята беда.

Ще разкажа една будистка притча, която много харесвам… При Буда дошла една жена, която донесла трупа на своето умряло дете и казала: „Ти си всемогъщ, оживи го”. Той отговорил: „Разбира се, ще го оживим, зная такава маз, с която можем да го намажем, и детето ще възкръсне, но необходима съставка на тази маз е пепел от огнището на такъв дом, в който никой не е умирал. Майката тръгнала да търси и не могла да намери нито една къща, която смъртта да не е посетила. От което тя разбрала своята принадлежност към човешкия род и това, че същото страдание, което е изпитала, не е само нейно, а в една или друга степен се отнася за всеки човек.

‒ Има още една теза, която е по-позитивна: „Цени това, което имаш. Погледни, не всичко е толкова лошо. Ти не си в затвора, не си нелечимо болен. Да, имаш проблеми, но като цяло не си зле”.

‒ Да, в някаква степен това има някакъв смисъл под формата на така наречената „когнитивна психотерапия”, когато по пътя на внимателно проверени схеми се разрушава негативизмът, свойствен на депресивно болните. Тук смисълът на действията на психотерапевта е в това заедно с човека да разгледа неговите убеждения – а депресивните убеждения обикновено са песимистични – и по опитен път някак си да изведе и да докаже, че този песимизъм не ти помага да живееш, а напротив – пречи.

‒ Правилно ли е да се постараем да повишим самооценката на човека?

‒ Да, въпреки че у нас не различават думите самооценка и самоценност, а това са две леко различни неща. Самооценката предполага това как те възприемат другите, а самоценността – как се възприемаш самият ти. И поради това, когато сутрин се събудиш и видиш, дадеш си сметка, че още си жив, а щом си жив, то си способен на покаяние, а щом си способен на покаяние, то пред теб са отворени вратите на рая, тогава ще дойде някакъв оптимизъм – дори от самия факт, че си жив.

‒ Някои се стремят да излязат от депресията по един добре известен в Русия начин...

‒ Да, през последните хиляда години от съществуването на руската цивилизация универсален антидепресант бил алкохолът. „Виното весели сърцето на човека” (Пс. 103:15) и още казват: „В Русия е весело да пиеш”. Затова понякога чашка хубаво вино ти позволява да почувстваш радостта на този свят. И един от моите диагностични въпроси е следният: „Кажете ми, ако изпиете бутилка бира, състоянието Ви ще се промени ли?” Ако човекът отговори: „Да, ще се промени”, то аз отговарям: „Ето, виждате, че в това има една проста логика. Ако обикновеният етилов спирт променя емоционалното Ви състояние, значи по-добре направените антидепресанти ще Ви помогнат в значително по-голяма степен, отколкото тъпият алкохол, ще изменят Вашето обичайно възприемане на себе си и ще Ви върнат радостта от живота”.

Затова никой не е отменял манастирския термин „утешение на братята”, защото никой практикуващ лекар няма да бъде против чашка вино. Разбира се, не става дума за опиянение или напиване – това само ще влоши положението.

‒ И още едно мнение, разпространено сред християните, преди всичко сред свещениците – че за излизане от депресията ще ни помогне милосърдието, оказването на помощ на други хора.

‒ Несъмнено! Ето това може да бъде най-златният, най-силният психотерапевтичен принцип, единственият, който работи – ти спомена свещениците, а аз ще спомена опита на психолозите, работещи с тъгата. Тъгата е явление, може да се каже, равно по сила на депресията. А няма по-силна скръб от смъртта на твоето дете, това е противоестествено и е най-тежкото, което може да сполети човека.

И нито едно от стандартните утешения: „Бог дал, Бог взел”, „А сега той е в рая”, „Животът продължава” – целият този традиционен набор от щампи – утешения просто не работи. Работи само едно: да помогнеш на друг, на когото също е толкова зле, или още по-зле. Затова с тези, които идват при мен с тежка скръб, аз обмислям и тази възможност: на кого можете да помогнете? Вършенето на добро е универсален целебен фактор.

И още, ще бъде добре, ако депресивните пациенти, излизайки от самозатвореността, се обединяват помежду си, може даже взаимно да си помагат. Сега съществуват анонимни алкохолици, анонимни наркомани. Много би ми допаднало движението „анонимни депресивни” – група за самоподкрепа като форма на групова взаимопомощ. Бих се радвал, ако нещо такова се създаде към някоя от енориите, която активно да се заеме с помощ на душевно страдащите хора.

‒ А какво можем да кажем за самопомощта с медикаменти?

‒ За намаляване на душевната болка съществува прекрасен растителен антидепресант на основата на жълтия кантарион, който се продава под смешното име „Негрустин”. Срещал съм случаи, когато той може да се сравни с химически синтезирания антидепресант. Това не е нещо съмнително, каквито сега има много.

‒ Някои се лекуват с „Новопасит”.

‒ „Новопасит” се прилага при тревожни разстройства, това е повече успокоителен препарат.

В заключение – за робите и господарите на живота…

‒ И последен въпрос, за да завършим нашата сериозна беседа с по-радостен тон. Навярно тежките депресии не се срещат толкова често, но много по-често се среща състоянието, когато човек се оплаква, че в живота му няма радост, всичко е скучно и сиво. Какво бихте посъветвали такъв човек?

‒ Да, често се случва човек да се намира в състояние на униние и безпомощност. Преди да го посъветвам нещо, бих го попитал: а ти кой си? Роб или господар? Има се пред вид на собствения живот. Ако си роб, не ти се полага да се радваш. Ако си господар, ако отговаряш за своя живот, тогава защо нямаш радост? Какво правиш, за да имаш такава радост? И бих послушал неговия отговор. Той може да ми отговори: „Не зная”.

И тогава започва работата на психотерапевта: „Ако ти не знаеш, тогава не нямаш радост, а не ти достига ум. Хайде да помислим заедно, аз ще ти помогна. И ще имаме двоен ум”. Но ако той ми отговори: „Каква радост мога да имам, ако карам жигули, а съседът ми кара мерцедес 600 – разбира се, аз не мога да се радвам при такива условия”, аз ще му кажа: „Драги мой, това е правилно, че нямаш радост, защото завистливият човек не може да има радостен дух”.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704862
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031