Автор: свещеник Алексей (сега йеромонах Амвросий) Младши
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Опитът ни показва, че когато двама души се венчаят, те веднага започват да разбират колко много различни са те. Факт е, че ние не познаваме самите себе си докато не се венчаем. Живеем със своя егоизъм. Затова е нужно някой друг да ни помогне да видим себе си такива каквито сме. Ние знаем, че много от емоционалните заболявания са в резултат на това, че човек има някаква вътрешна тежест, която го притиска и която не е бил способен да сподели с някой друг. В доброто бракосъчетание мъжът и жената споделят техните тежести един на друг, като това споделяне е без притеснения, без да се налага да мислим как ще реагира другия човек.

Бракът не е мисионерско начинание! Той има достатъчно проблеми и трудности, без всеки от партньорите да се опитва да промени другия. Една от най-често срещаните и най-сериозни грешки, които младите съпрузи правят е тази, че встъпват в брак с надеждата и очакването да променят другия.

Истинската любов не се налага на някой насила и не натиска за промяна; тя поражда духовно израстване. Как? Първо, като приемем съпруга/съпругата си такъв какъвто е. Когато се венчаем ние не се залавяме да променяме другия човек; ние просто сме съгласни да го обичаме такъв какъвто е. Най–доброто нещо, което мъжът може да направи, за да промени жена си, или обратното, е да промени себе си, да поправи своите собствени грешки – в съответствие със заповедите Христови към Неговите последователи.

Ние считаме, че е налице нелоялност в брака, когато някой от съпрузите извърши прелюбодеяние. Факт е, че ние можем да бъдем нелоялни и неверни също толкова, когато предпочитаме работата, или родителите, или хобитата, или някой друг пред нашия партньор. Това също е нелоялност. И всеки, който не е готов да постави своя съпруг/а преди кариерата, преди родителите, преди приятелите, преди развлеченията, не е готов за брачен живот – такъв брак ще се провали. Брачният живот е за възрастни, не за деца.

Ако закопчаеш първото копче в първата дупка на твоя костюм всички останали копчета ще паснат на своите правилни места. Но ако първото копче е вкарано във втората дупка, нищо няма да стане. Важно е първите неща да се поставят на първо място и да се спазва определен приоритет. По същия начин е и в брака. Мъже, ако поставите своите съпруги на първо място – и жени, ако поставите своите мъже на първо място – всичко останало ще се подреди по правилен начин в брачната връзка.

Има много характеристики на успешния брак, но според мен три от тях са най–важни:

1. Признание. Нито един брак не може да преуспее ако няма почит и признание. Всеки човек в живота има нужда да се чувства оценен в някакъв момент от някого. И нищо не може да убие любовта по-бързо, отколкото непрекъснатите критики. Когато ние мъжете и жените си отдаваме почит един на друг – и в малките неща, и в големите неща – ние също казваме на другия: Обичам те; ценя те високо. Отдаването на почит е предпоставка за добър брак. И това е една характеристика, която най-често липсва в съвременните бракове.

2. Прошка. Прошката е от съществено значение за един щастлив брак. Когато двойка съпрузи ме питат: „Смятате ли, че нашият брак може да оцелее?” моят отговор винаги е: „Да, ако сте склонни да си простите един на друг”. И тази прошка не трябва да бъде само след сериозна криза в семейството. Трябва да се прощава всеки един ден. В успешния брак мъжът и жената постоянно си искат прошка един от друг. Когато ние не правим това, раните няма да бъдат изцерени. Ние ставаме раздалечени един от друг. Охладняваме към другия и не получаваме благословението, което Господ праща на съпрузите, които си прощават един на друг.

3. Време. Успешният брак изисква време. Не става за едно денонощие. Той трябва да се развива. Това е дълъг и труден процес; както всички добри неща в живота, той се постига чрез значителни усилия и борба. Тези от вас, които още не са семейни, или са на път да се венчаят, трябва да запомнят това: ние живеем в общество на моментално удовлетворение – искаме всичко да става както ние искаме, когато ние искаме и това „когато” да бъде сега. И това нетърпение от наша страна има много разрушителен ефект върху браковете, дори и в Православната църква. Ако ние нямаме търпение един към друг, и не сме склонни да се стараем много години, за да устроим успешен брак, тогава бракът ни е обречен.

Няма брак, който да е толкова добър, така че да не може да бъде още по-добър. И няма брак, който да е толкова лош, така че да не може да бъде подобрен – стига само съпрузите да са склонни да вървят заедно чрез Божията благодат към зрелостта на Христос, Който „не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Марк 10:45 и Мат. 20:28).

Абсолютно съществено изискване за добър брак е способността на съпрузите да го развиват правилно. Емоционалната незрялост е една от най-големите причини за провал в брака. Разбира се, ние всички встъпваме в брак с нашия личен асортимент от незрялости. Но ние трябва да се научим да ги превъзмогнем. Когато бях дете, разсъждава Св. ап. Павел, мислех като дете, говорих като дете, разбирах като дете. Но когато станах мъж, оставих всички детински неща. Колко важно е, за да имаме добър брак, да оставим настрана детинските неща: безотговорност, настоявайки на своето желание, егоизъм, липса на съпричастност, изблици на гняв и раздразнение, ревност. Колко е важно да се молим всеки ден: „О, Господи, помогни ми да узрея, да погледна отвъд себе си, да осъзная нуждите и чувствата на моята съпруга/моя съпруг и да поема отговорността, която си ми дал”.