Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2015 00:01 - Виждате ли Бога? Огледайте се, Той е тук!
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://pravoslaven-sviat.org/2015/03/10/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D1%82%D1%83%D0%BA/


Виждате ли Бога? Огледайте се, Той е тук!

Март 10, 2015 in Начална страницаСемейство

Автор : схиархим. Йоаким Пар

image

 

– Може ли да има връзка с реална любов, ако хората не са женени и не са в брак? Някои казват: “Защо ни е брак? Ние се чувстваме нормално. Защо са ни тези формалности?”

 

– Вие искате взаимоотношения, но също така искате и увереност. Искате да видите, че другият човек влага същото значение във връзката, както и вие. Защото вие не четете мисли. Но освен това, ние получаваме Божието благословение в брака. Без него вие няма да имате същата сила.

 

Ако вие встъпвате в брак с жена, при което тя казва: „Аз не искам да си променям името – аз имам свой живот. Не искам да загубя всичко, но ще живея с вас, ще имаме и деца. Но не искам да приема абсолютно вашия живот, искам да съхраня своя личен.” Кажете й: „Довиждане, скъпа. Добре си пообщувахме с теб. Ти имаш свой живот – живей си го.” Така че не изглупявайте.

 

– Как стои въпросът за разтрогването на брака. Човек, живеещ църковен живот, иска още веднъж да се ожени, за друг човек.

 

– Разводът в църквата не е на същото равнище както брака. Разводът е вид падение, а не успех. Той се случва поради това, че двама души не се обичат. Това е разрушена връзка, несъстояли се взаимоотношения. Тогава Църквата разрешава развод, когато ситуацията показва, че отношенията не могат да се възстановят, когато единият или двамата в брака или не желаят, или не са способни да се изменят, тогава Църквата им разрешава де се разделят.

 

Това от своя страна не означава, че Църквата благославя развода. Тя просто ви казва: ” Скъпи сине на Църквата, при теб не се получи.” След това Църквата може да ви даде срок на отлъчване от нея, от Причастие, за да можете да разберете, доколко сериозно е това, което се е случило, кое при вас не се е получило, за да не грешите повече така.

 

След известен период на епитимия Църквата ще ви позволи да встъпите във втори брак. С това Църквата не ни казва, че първият брак е лош, дайте втори. Просто тя признава вашата слабост и греховност. За да не ви позволи да грешите още повече, имайки някакви безпорядъчни отношения, тя ви разрешава да встъпите в повторен брак. В даденото чинопоследование част се изпуска, за да разберете, че това вече не е същото, както първия път, а някои ме питат: „Ами относно третия брак?” Отговарям: „Трети брак? За него вие трябва да бъдете стерилизиран, а свещеникът да го изпратят в затвора.” Това е възможно, но е безумие. Ако сте сбъркали първите два пъти, ще сбъркате и в третия.

 

– Как да наставляваме децата?

 

– Ние включваме децата в своя живот, даваме им чувство за принадлежност и безопасност. Това е всичко, което им е необходимо. Не са им нужни пари, играчки и други вещи. Нужна им е любов и стабилност, вяра, нашия житейски опит. Не е нужно да им мрънкаме, а да ги включим и привлечем в своя живот. Така че, ако вие обичате Бог и мъжа си, обичате другите – ще има много място и за децата. Тази любов ще ви даде това, което е необходимо. За друго не трябва да се вълнуваме.

 

– Отец Йоаким, пояснете израза: „Невярващ мъж се спасява от вярваща жена, и обратното.”

 

– Има разлика между невярващ човек и човек, който не иска да вярва. Ако имате мъж или жена, които не вярват, те са открити и се опитват, но просто не могат – това означава, че човекът не се е отрекъл от Бога, просто не разбира, какво трябва да прави. И ако вие се борите и се стараете да сте свети, то ще измените този човек. Това не означава, че ако живеете с някой варварин или езичник, то всичко е наред. Съвършено необяснимо е, как бихте живели с човек, който не цени това, което цените вие. Ако сте добра майка и обичате децата си, а вашият мъж ги ненавижда и иска да ги убие, и казва, че няма да дава пари, за да ги изхранва – вие ще сте ужасна майка, ако останете с такъв човек. Ако сте с мъж или жена, които не вярват в Бога и го отричат, не искат Бог да е в брака – тръгвайте си оттам. Да не би да сте полудели? По-добре да живеете с кон. (общ смях).

 

Някой ме попита: „Как да разбера Божията воля?” Хората задават непрестанно този въпрос. Как да разбера дали върша правилни неща? Преди всичко Божията воля е любов. Тя е поместена в думите: „Да обичаш Бога с целия си разум.” Ако искате да разберете обичате ли Бога така – опитайте да Му се помолите. Вижте в този момент къде се намира вашият ум, къде пътешества. Той принадлежи на всеки друг, освен на Бога. И така, преди всичко вие не изпълнявате тази заповед.

 

Вие трябва да обичате Бога с цялото си сърце. А в сърцата ви има осъждане, злост и похот. Вие не обичате Бога от цялото си сърце, с цялата си душа, което означава цялото ти желание да е отправено към Бог. Люби Бога с всичката си сила и след това ближния. Това иска Бог.

 

Как ти правиш това? Този въпрос е вторичен по отношение към това, което вършиш. Това, което правиш в живота, не е толкова важно, колкото защо се прави . Ако работата ми е да мета улиците, а твоята да управляваш университет, и аз обичам Бога и своя ближен, а ти си целият посветен на любовта към себе си – ти си изгубил, а аз съм спечелил, въпреки че съм един метач. Значение има не какво, а защо. Така волята Божия е ясна. Въпросът е в това, доколко вие искате да изпълните Божията воля и колко далеч сте готови да стигнете. Ако сте загрижени преди всичко за себе си – вие вече сте изгубили.

 

Някои от нас тук е възможно да обичат някого, освен самите себе си. И когато мислим, че действително обичаме някого, ние искаме да му дадем дар, който да каже всичко, което чувстваме. Тогава няма да мислим колко ще струва това. Няма да отидем в магазина и да кажем: „Кое е тук най-евтиното, което мога да купя?”, за да не похарчим прекалено много за този човек. Ние ще мислим: „Надявам се, че имам достатъчно, за да взема това, което искам.” Когато ние започнем да пресмятаме колко ще ни струва да изпълним Божията воля, това означава, че не го обичаме и няма да изпълним волята Му. Когато казваме: „Това струва твърде скъпо. Това е много тежко. Това са твърде високи изисквания към мен”- ние няма да намерим волята Му и да я изпълним. Ние сме твърде егоистични и това е всичко, което имаме. Помислете, това е нашият живот.

 

Сложностите и проблемите не произлизат от това, което се случва с нас или в нашия живот. Те произтичат от това, как ние реагираме на случващото се. Нашите реакции ни правят това, което сме. Не това, което се случва, а как се отнасяме към него.

 

Става дума за това, какво правим със склонностите. Някой ви удря шамар. Вие можете да прокълнете такъв човек, да го ударите, да го убиете, да извикате милиция, можете да изразите съжаление, да се помолите за него, да го обичате, да му простите. Една и съща постъпка, която ще придобие различно значение в зависимост от нашия отговор. И този отговор ни променя. Човек, който обича, чувства печал от насилието на другия човек. Той прощава насилието. А този, който не обича, започва да се отбранява, встъпва в бой. Всичко е в нашите ръце. Ние творим живота, който живеем.

 

– Защото ние сме в хаос. Толкова е просто.

 

Ще ви разкажа за Уолтър. Ние живеехме в един град. Той беше парализиран от кръста надолу. Неговите крака не бяха се развили, бяха много малки и чупливи. Майка му го оставила когато бил на три, когато разбрала, че животът с него ще бъде много сложен. Местили го от болница в болница, когато бил дете, но Уолтър беше един от най-щастливите хора, които съм срещал в живота си.

 

Аз помня, веднъж видях как той караше своята количка по улицата. Валеше силен дъжд. Беше си направил импровизиран плащ от чували за смет. Казах му: „Уолтър, давай, влез вътре в дома, вали дъжд”. Той каза: „Бог просто ми напомня, че тази неделя не съм се мил.” И се усмихваше. Представете си вие да сте в такава ситуация: “Защо Бог постъпва така с мен?”, а той благодари на Бога за дъжда.

 

Уолтър идваше да помага в църквата. Ние премествахме някакви кутии, той не можеше нищо да носи.  Каза: „Привържете кутиите към гърба на моята количка, тогава ще мога да пренасям. Искам да отдам нещо на Бога, защото Той ми е дал толкова много.” Срамно е за нас. Защото ние се оплакваме без да има за какво. Срамно е, че сме неблагодарни, когато мислим че нещо не е наред. Затова, че смеем да питаме Бога къде е Той, къде е Неговото милосърдие, макар че Той не ни държи живи, въпреки нашата греховност. Ето тук е Бог. Ако вие не го виждате тук, няма да го видите никъде. Ако не можете сега да се докоснете до Него, никога няма да Го видите.

 

В моя живот съм се срещал с много властен човек, духовно-авторитетен. В ситуация на такава беседа, като сега, той би се спрял и казал: „Виждаш ли го? Можеш ли да Го видиш?” Всички отговорят: „Какво говориш?” А той: „Виждаш ли?” И аз ви питам: „Виждате ли Бога? Ако сега не Го виждате, никога няма да го видите.” Вие питате: „Къде е Бог?” Той сега е тук. И вие не Го виждате. Какво се изисква, за да виждате?

 

В църквата имаше един млад човек, много здрав, изглеждаше като атлет. Руснак. Винаги правеше правилни поклони – забележителен млад човек. Прекрасно облечен, красиви ботуши, голям часовник. При нас литургията започва в седем и половина. Той стоеше в притвора, щастлив със самия себе си. От улицата влезе бездомен човек. Оглежда навсякъде. А младежът се молеше, бездомникът се оказа редом до него. Погледна към него и се премести встрани. Продължи да се моли. Аз, естествено, видях това. Искаше ми се да не бях го видял. След литургията го попитах: „Ти видя ли Го?” – „Кого, отче, кого? „Не Го ли видя?”- „Не знам за какво говориш” – Аз знам, което ти не знаеш. Господ дойде и стоя до теб. А ти се премести. Защото той не изглеждаше така, както ти си мислиш, че би трябвало да изглежда.  Искаше да ти покаже това, което не знаеше, а ти не искаше да го слушаш.”

 

Съвсем неотдавна в моята енория дойде човек, който се държеше така, че всички си помислиха, че това е хомосексуалист. Един човек дойде при мен и каза: „Познавате ли човека, който днес дойде на църква?” Аз казах: „За какво говорите?”, „Нима не виждате неговата полова ориентация, че той не трябва да е тук.” Аз казах: „Църквата е за грешниците, по тази причина вие сте тук. Църквата е за лицемерите, по тази причина вие сте тук. Църквата е за тези, които са се загубили, заблудили, по тази причина се намирате тук. Защо по тази причина да го гоня надалеч?”

 

Ние сме луди. Нашите деца никога не биха напуснали Църквата, ако ние сме част от нея. Но ние не сме част от Църквата, ние просто ходим на църква. Ние не сме християни. Можете да си представите, нека хората да не ми се обиждат, но аз никога не благодаря, когато те жертват нещо в църквата. Никога не обявявам: този и този извърши такова пожертвование. Никога не им изпращам благодарствени писма и никога нищо не прося. Никога не ходим с църковната касичка, в притвора поставяме кутия с надпис: „Дайте – ако имате. Вземете – ако нямате.” И хората вземат или дават. Никога не сме в нужда. Но когато хората ме питат: „Отче, получихте ли парите, които предадох?” Аз ги питам: „Вие сте ми дали пари? Аз мислех че сте ги дали Богу! Но ако сте ги дали на мен – добре, благодаря, ще си ги оставя. Господ ще ви благодари, ако сте Му дали на Него. А моята благодарност не ви е нужна.”

 

Достатъчно ли сте полудели, за да обичате Христа, за да сте действително християни? Или вие сте сложили черта, че всичко, каквото правите, трябва да има смисъл? … Днес най-малко десет човека дойдоха при мен и казаха, че имат проблем с наркотиците. Не знаят как ще живеят, ще оживеят ли, че основата на живота им е потресена. И те са ваши братя и сестри, но вие не се интересувате от това. Те не се чувстват достатъчно спокойно, за да се обърнат към вас и да помолят за помощ, защото се боят, че от ваша страна ще срещнат осъждане и отхвърляне.

 

Но досещате ли се кой е бил отхвърлен? Вие сте били отхвърлени. Господ ви е отхвърлил, защото не сте били готови да помогнете. Ако сте община на любовта, ще обичате тези, които имат най-голяма нужда. Аз съм убеден, че не искате да чуете в последния ден: „Отиди си от Мене. Не те познавам. Когато бях гладен не ми даде да ям. Когато Бях сам, не ме посети.” Повярвайте ми, ние ще чуем това. Сега е време да извършим промяна. Виждате ли Го? Можете ли да Го видите? Огледайте се, Той е тук.

 

източник: правмир



Тагове:   мъж,   жена,   Бракосъчетание,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11360486
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9229
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031