Неочаквано избавление

По време на войната в Афганистан няколко новобранци от гр. Дивеево били изпратени във военна част, която участвала в бойните действия против моджахидините. Едно от момчетата попаднало в плен. Майка му — активна комунистка, работела в съветско учреждение. Тя съвсем не вярвала в Бога, но към сина си била силно привързана — сама го отгледала и възпитала. Нещастието, което сполетяло семейството, накарало и нейното загрубяло сърце да потърси утеха в храма, в спасителната вяра в Господа.

След като повярвала, страдащата майка не преставала да се моли за своя син. По това време той се намирал в Афганистан, в един от лагерите на моджахидините. Мнозина от неговите другари по нещастие загинали, други, надявайки се да бъдат освободени, приели исляма. Самият той, както разказвал по-късно, вече бил загубил всякаква надежда за освобождение.

Но ето, един ден капакът, покриващ ямата, в която държали нещастния пленник, се отворил и пазачът му викнал:

— Излизай! Откупиха те!

— Как така? Кой ме е откупил? — с недоумение попитал войникът.

— Дядо ти е дошъл.

Когато пленникът излязъл навън, видял непознат побелял старец.

— Хайде, синко, да вървим — рекъл той и като взел войника за ръка, го повел вън от лагера. Пленникът бил така поразен, че не можел да промълви нито дума. През дългия път към дома си той се намирал сякаш в полусън и не си спомнял нищо за своя необикновен спътник. Помнел само, че старецът през цялото време се намирал наоколо и се грижел за него. А когато наближили родния край на войника, незабелязано изчезнал.

Едва вкъщи, след като дошъл на себе си, бившият пленник разбрал кой е неговият спасител. Познал го на една от иконите, окачени в стаята на майка му. Това бил преподобни Серафим Саровски.

Из "Чудеса на Православната вяра"