Май 3, 2015 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологичните науки

Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност. Той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Животът е начин на съществуване на белтъчните тела… “ (5). Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъснато. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчетание от два чисто физикохимични процеси; на материя и енергия. Възникването и развитието на живота е самоконтролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естественият отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намесата на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционната теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.

Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Иисус Христос е Източникът и Творецът на живота. „В Него беше животът“ (Йоан 1,4). А Христос казва за Себе Си; „Аз съм Животът“ (Йоан 14,6).

Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: от къде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.

Така изглежда възможно най-краткото изложение на библейското учение за сътворението и същността на живота.

От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг. От тази елементарна констатация следва задължителният въпрос:

Къде е истината?

Кой от двата модела има право?

Отговорът би трябвало да гласи:

Този модел има право, който не противоречи на науката, т.е. моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от многовековната човешка опитност.

Случайното възникване на живота е невъзможно.

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се само създаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една – единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното само създаване на живота и неговото само развитие.
Даже, ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно доказателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това признават и самите еволюционисти. Ъ.Кахан казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. Х. Кун признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност… Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г.Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен… Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“ (Цитат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46). Ще цитираме и един от най-известните съветски еволюционисти А. Опарин: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живота той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите не могат да се самозародят, че те подобно на всички останали живи същества винаги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в заобикалящата ни природа днес не ще забележим случай на самозараждане“.
Възникването на Вселената по случаен път е не по-малко невероятно. То би приличало на появата на многотомна енциклопедия вследствие на взрив в една печатница (разбира се, в онова време, когато компютърният книгопечат не беше познат).
Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и феноменът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи.
И тъй, основният принцип на еволюционната теория за случайното възникване и усъвършенстване на живота противоречи на науката.
Системи, неподлежащи на опростяване.
В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Като пример да вземем електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасонка и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази конструкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т.нар. репликация на ДНК – молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.
Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в конструирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.
Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално развитие.
Още по-убедителен пример в това отношение е структурно – функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функция зависи от синхронизирането на различни тъканни структури. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чувствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500 000 км. Нормалният мисловен процес включва огромен комплекс от действия на една сложна верига, съставена от структурно – функционални части, взаимнозависими във функционално отношение – факт, изключващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно – мисловната дейност на човека.
Това са научни факти, които противоречат на основните концепции на еволюционната теория относно случайното само създаване и само организация на живота от неживата материя.

Източник: “Еволюция или сътворение” Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологичните науки