Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2015 00:47 - АПОСТОЛ ТОМА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://pravoslaven-sviat.org/2015/04/17/%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0/


Апостол Тома

Април 17, 2015 in БеседиВ търсене на вяратаНачална страница

Автор : Светител Лука Войно-Ясенецки

 

image

 

Всички свети апостоли съвсем не веднага, а с голям труд повярвали в това, че техният Учител, Господ Иисус Христос, възкръснал от мъртвите.

 

Най-късно от всички повярвал в това св.ап.Тома. До такава степен му било трудно да вмести в съзнанието си изумителния факт на Възкресението на Господа Иисуса, че категорично заявил, че няма да повярва, докато не вложи пръст в раните от гвоздеите, докато не вложи ръката си в раната на гърдите Му. И Господ Иисус Христос дошъл при учениците Си и им преподал мир. А на Тома казал: ”Ела тук, дай пръста си и виж ръцете Ми, дай си ръката и я вложи в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ.” Апостол Тома вложил пръстите си със страх и трепет в раните Христови и възкликнал: ”Господ мой и Бог мой!”

 

А Господ му отвърнал: ”Ти повярва, защото ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали.”

 

Как мислите, можем ли да считаме тези думи на Христа като укор към Свети Тома? Осъдил ли Господ неговото неверие? Не, съвсем не. Не го осъдил ни най-малко, Той познавал сърцето на Тома, знаел, че му е трудно да повярва и затова му позволил да се докосне до раните Му.

 

Защо Св.Тома повярвал толкова трудно – много по-късно от останалите ученици? За да разберем това, трябва да се замислим как изобщо хората се отнасят към всеки слух, към всичко ново и неочаквано. Има много лековерни хора, има много такива, които без да разсъждават, без критика възприемат всеки слух и лесно вярват на всичко. Има и такива, които вярват, но с големи усилия. Това са всички дълбокомислени и сериозни хора – те винаги изследват, обмислят и приемат за истина само това, което издържи тяхната критика. Има и такива хора, които не искат да вярват на това, което не им е по сърце. Така, злите не искат да вярват в нищо добро. Изобщо, хората охотно вярват на това, което съответства на техните желания, на техните собствени мисли и настроения, и упорито не приемат това, което противоречи на тези техни душевни свойства. Множество, огромно множество хора не повярвали в Христа и Неговото Възкресение, то им пречело да живеят според техния ум, според тяхното самолюбие. И затова те отхвърлили вярата в Христа, отхвърлили цялото Свето Евангелие. А има и просто скептици, които се съмняват във всичко.

 

Към кои от тези три типа трудно вярващи, принадлежал Св.Тома? Той принадлежал към числото на дълбокомислените, нелековерните, тези, които желаят във всичко да се удостоверят пълно и точно. Нима това е отрицателно качество на ума и душата? Съвсем не. Това е положително качество на душата, и никой не смее да обвинява св.Тома в нищо.

 

Господ Иисус Христос не го обвинил, а само, съобразявайки се с това, че на него му било трудно да повярва, че ума му бил критично настроен, му позволил да се убеди осезателно в Неговото Възкресение. И Христос му казал при това:”Ти повярва, защото ме видя; блажени са тези, които не са видели и са повярвали.”

 

Кои са тези, които не са видели, а са повярвали? Това са всички тези безчислени милиони хора, християни, които са живели и до ден днешен живеят чрез силата на Възкресението Христово. Те повярвали от все сърце в Господа Иисуса, не виждайки Го, именно тях облажава Господ.

 

И какво, ще кажем ли, че ни е по-трудно да повярваме, отколкото на светите апостоли? Ще се учудваме ли на това, че с такива усилия повярвали най-близките ученици в Христовото Възкресение, тези, които винаги били с Господ, които Го обичали от цялото си сърце, които Го слушали и гледали, докосвали се до Него? Защо им било трудно да повярват?

 

В Евангелието на много места се разказва, че още дълго преди Своите страдания и Кръстната Си смърт, Господ Иисус Христос говорил на учениците Си, че ще бъде предаден в ръцете на грешници и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ща Го разпънат на кръст. Той говорил това съвсем ясно, а учениците, както се споменава в Евангелието, не разбирали тези Негови думи.

 

Защо не ги разбирали? Но нима им било лесно на учениците, които въпреки че много пъти виждали как Господ Иисус Христос възкресявал мъртви, да повярват, че мъртвец, неподвижен, бездиханен, в който няма нито мисли, нито чувства, може да възкреси сам себе си? Това е несравнимо по-трудно за разбиране, отколкото великото чудо на възкресяването на Иаировата дъщеря или сина на Наинската вдовица. Апостолите не можели да си представят, че мъртвец може сам да възкреси себе си.

 

А ние – в какво положение се намираме? Трудно ли ни е или лесно да повярваме в Господ, като не сме Го видели? По-лесно ни е от апостолите, много по-лесно, защото с Възкресението на Господ Иисус Христос проповедта на Светото Евангелие бързо покорила целия свят, угасила злия огън на езичеството и просветила езическия мрак. И светлина възсияла над света.

 

В древните времена и в по-близките времена на средновековието огромно множество народ повярвало в Христа. Евангелските заповеди и Иисусовата проповед живели в сърцата на хората и ръководели живота им. Христовата светлина просвещавала целия свят, и всички народи били проникнати от дълбоко благочестие в онези времена. Велико и пламенно било благочестието и в нашия руски народ. Винаги и във всичко, при всяка работа, и в държавната, и в обществената, и в личната – хората се ръководели от духа на християнството. При всяко свое дело и начинание хората призовавали Христовото благословение.

 

С Христовото име на уста те побеждавали страшни врагове, както Димитрий Донски победил Мамаевите пълчища. Тогава хората още с майчиното мляко били закърмяни и с любов към Христа и вяра в Него. Цялата тогавашна литература, изкуство, поезия били проникнати от Христовия дух. И художниците, и поетите, и литераторите принасяли в жертва на Господа Иисуса своите таланти, прославяли Го със словото си. Всичко било облъхнато от духа на християнското благочестие; народът знаел колко много мъченици са проляли кръвта си за Господ Иисус Христос, разбирал че може да се страда така самоотвержено само за истината, и вярвал в тази истина.

 

Народът виждал много светии, които светили в тъмнината на света, като небесни звезди. И се преклонил пред светлината на техните души. Много руснаци в предишни времена отивали на поклонение на светиите от Киево-Печорската лавра, носили любовта в сърцата си и черпели вярата си от светиите, които почивали там.

 

Но така било само в древните и средните векове, до 16-то столетие. После, колкото повече се приближавало днешното време, толкова повече се увеличавали хората, стремящи се да угасят Христовата светлина. Все повече и повече във всички народи се развивало неверието. Появила се ожесточена, лъжлива критика на Евангелието, появили се научни теории, които на пръв поглед изглежда напълно опровергавали Евангелието, вярата в Христа. Дошло време, когато мнозина стигнали до извода, че вярата в Христа е несъвместима с данните на науката. И настъпило масово отстъпление от Христа. Все по-слабо започнала да мъждука вярата в Него. Пропагандата на световните учения, пропагандата на всичко това, което противоречи на нашите духовни стремежи, на нашите духовни разбирания – тази пропаганда растяла, разширявала се и се задълбочавала, отравяла сърцата и умовете на много хора. Затова трябва да кажем, че днес е станало трудно на хората да вярват в Христа.

 

Кои вярват днес? Само лековерните ли?

 

Не, не лековерните. Вярват тези, в чиито сърца гори и свети любов към всичко свято, към всичко възвишено, любов към Господ Иисус Христос – такава силна любов, че никакви лъжефилософски и лъженаучни доводи не могат да угасят тази любов в тях.

 

А тези, които предпочитат да живеят според светския дух, – отдавна са се отрекли от Христа, и считат за басня Възкресението Му от мъртвите.

 

Е, ние ще униваме ли, ще се смущаваме ли, ще вървим ли заедно с тълпите безбожници? Защото нали знаете, че хората твърде лесно тръгват с тълпата, лесно възприемат това, в което вярва и учи мнозинството.

 

Но всички дълбоко разбиращи Светото Евангелие, всички хора, чиито сърца са озарени от Божията благодат, очистени от дълги молитви и пост, – всички те до края на света ще запазят своята свята вяра. И Господ е казал, че докато свят светува, портите адови няма да надделеят на Неговата Света Църква.

 

Нека да ни укрепи това, което слушаме от устата на Господ Иисус Христос: ”Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши, вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте.”

 

Да не се смущават сърцата ви от антирелигиозната пропаганда и това, че болшинството от народа е забравило Христа.

 

Вие вървете след Христа, вярвайте в Бога, никога не допускайте смущения в сърцата си. И тогава Сам Господ Иисус Христос ще се всели във вас със Своя Отец и ще Си направи обител.

 

13 май 1945 г.

 

превод от руски



Тагове:   вяра,   съмнение,   увереност,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 8918378
Постинги: 14671
Коментари: 2301
Гласове: 8706
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728