Септември 21, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

Друг знак за духовно напредване е, да спрем да гоним духовни свръхестествени преживявания. Леле, отче, една икона помръдна! Тази икона замироточи! Аз ги питам и какво от това, какво стана с теб след това или остана само с едно „Леле мале”! Отче, да ти кажа нещо страхотно: отидох в Йерусалим получих шок и след това… Е, какво след това? Какво се промени в живота ти? Е нищо, това е… Казаха ми, ходил съм в Йерусалим 35 пъти, видях един старец.  Е, какво постигна като видя старец? Ама не всички го видяха, а мен ме и прие! Браво! Взех и вода от Йордан и ми дадоха и епитрахила на еди кой си светец. Браво и какво от това? Това напредване ли е? Външни неща. При Второто Пришествие Христос ще те попита: Кои светци си видяла? И толкова? Ако си ходил в Йерусалим, ще те пита дали си ходил поне десет пъти, а ти ще отвърнеш: само три. „Аааа, три е по-малко от десет.” Това ли е духовността, която култивира в твоята душа? Аз съм виждал и старец Порфирий и старец Паисий и старец Йаков. И понеже ги видях, да не би в  живота ми нещо да се промени магически? Та апостолите са имали Христос до себе си, но Юда нищо не променил в себе си, а го предал. Св. ап. Петър се отрекъл от Христос, Тома проявил неверие, а Господ е бил до тях. Не е достатъчно да казваш къде си ходил, кого познаваш, с кого говориш. Аз познавам хора, които никога не са ходили на Света Гора, понеже са парализирани, познавам и жени, които никога не са ходили в Йерусалим, понеже са бедни и многодетни, но в душата си имат радостта на Възкресението и Божи гроб. Не казвам да не ходим, нека да отидем. Но не е достатъчно да ходим и да се връщаме същите като преди. Това имам предвид.

Какво ще рече духовното напредване? Помните ли какво казва Христос на св. ап. Петър: Върви след Мен. Ап. Петър пита какво ще стане с ев. Йоан, а Господ Му отговаря: Тебе какво ти е, Йоан може да е тук до Второто Пришествие, въпросът е ти какво правиш с Мене? Каква полза получи от поклонническото пътуване, което направи? Една госпожа се върнала от акатиста към св. Богородица и се скарала с мъжа си жестоко. И синът й казал: Добре, тя се върна след акатиста и се скара, преди това си боядиса косата на фризьор, какво прие от църквата, какво научи, как се промени? Затова не се променят другите, защото не виждат ние да се променяме. Ние си падаме само по думите. И аз съм същият. Това ми го каза баща ми преди два месеца. Защото постоянно му затварях телефона, тъй като бях много зает и имах много ангажименти. Той ми каза: Чакай, чакай, недей затваря, ще ти кажа нещо набързо; защо към всички си толкова добър, а към мене си толкова жесток?Слушалката увисна в ръката ми. Казах му: Прав си, прости ми. Нека да ви кажа причината: когато бях малък не ми говореше, а сега, като взе пенсия и капитулира, му дойде желанието и постоянно говори. Затова малко се ядосах и му казах, че цял живот не ми отдаваше значение, сега, като стана на седемдесет и две години, искаш да си говорим по телефона. Но имаше право, че пред хората показвам едно, а спрямо него друго. Разбирате ли това? Истинското напредване не е да разиграваш театър, а да показваш истинкото си лице. Стани това, което трябва да станеш, и тогава другият ще го разбира без да има нужда нещо да казваш. Ще те доближи и обикне. Жената казва на мъжа си, че го обича и няма друг, но не е убедително, когато е така няма нужда да го казваш. Излъчваш вълни на истина, любов и топлина към другите.

превод от гръцки