Септември 18, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : митр. Атанасий Лимасолски

- Как в съвременния свят да носим на другите Божието Слово? Какви са най-важните черти, които трябва да има съвременният пастир?

- От своя малък опит на общуване и служение на хората, малък, защото до 40 година съм живял в манастир, а в гръцката традиция този, който живее в манастир, няма възможност да проповядва и да изнася беседи. Едва когато бях избран за митрополит, трябваше да започна да говоря с хората. Така че от малкия си опит съм стигнал до следния извод: днес хората не се нуждаят от някакви велики и красиви думи. Разбира се, аз говоря за ситуацията в нашата страна, не знам каква е ситуацията в Русия. Хората се нуждаят от прости, истински, настоящи слова; те трябва да са последователни, хората трябва да ги разбират. Това не трябва да са думи, като тези от Корана, „паднали отгоре”.

Ние имаме особеното благословение да сме православни християни. Защото Еангелието и учението на светите отци имат логическа последователност, Словото Божие е изцелително, като медицинската наука. То няма връзка нито с философията, нито с литературата, нито с математиката. То е като изкуство, което има определени черти и може да доведе до определени резултати и плодове. Когато Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”, това е реалност. Реалност, която ни показва Църквата. Тя ни показва пътя и метода, как да достигнем до това…

Словото Божие се заключава в призива: „Покайте се”. Не зная, как по руски тълкувате това. Но по гръцки това означава: „променете своя начин на мислене”. Това не означава, че ние просто трябва да се разстройваме по повод на своите грехове. Това е изменение на ума, промяна на разума. Евангелието е нов начин на живот, нов метод на мислене. Трябва да изоставим светския начин на мислене и да придобием евангелски. Ето на това учи Църквата. Нужно е да се стараем да изпълним това, на първо място да го отнесем към себе си, но също и да научим нашите братя, за които сме отговорни пред Христа.

- Как можете да охарактеризирате съвременната Църква? И какво можем да направим, за да се преобрази обикновената енория в истинска християнска Църка, християнска община?

- Светите отци характеризират различно Църквата, но всеки ден ние наблюдаваме това, че Църквата е духовна лечебница, болница, в която сме всички. Има лекари, медицински сестри, медицински братя, има болни, има хора, които са в реанимация. Това сме ние. Но главният Лекар на тази лечебница е Христос. Най-великото чудо на Църквата не са някакви свръхестествени събития и чудеса, а възкресението на мъртвата душа на човека. Това възкресение се случва вътре в Църквата. И светител Йоан Златоуст казва: „Искаш да ти покажа най-великото чудо, което е ставало някога? Ела в храма и ще видиш велико чудо: как в църквата влиза вълк, а излиза агне, влиза черен гарван, а излиза бял гълъб, влиза труп, а излиза младеж.” Ето това е Църквата.

Хубав въпрос. Как може енорията да стане, да действа като истинска Църква? На първо място трябва правилно да се извършват Тайнствата. И свещеникът, пастирят трябва да е в Църквата, да приема болните хора, да им посвещава време, да ги изслушва. Да се държи не като вълшебник, а като лекар. Лекарят се занимава с болния, посвещава му времето си. А вълшебникът просто прочита молитвата и го праща вкъщи.

Понякога ние, свещениците, мислим, че ако прочетем някаква молитва от молитвеника – то това е всичко; нашата работа е свършена. Но ние трябва да се занимаваме с хората. Разбира се, за нас всичко това означава велика жертва. При нас, в гръцкия свят, изповедта продължава много часове. При това изповед само на един човек. Дошъл е при мен човека в пет вечерта, а си е тръгнал в шест сутринта. Разбира се, ние не си разказваме просто истории или анекдоти. На човекът му беше нужно да се изкаже, трябваше да разкаже много неща. А аз трябваше да го изслушам. За това време аз почти нищо не казах. А той ми каза: „Благодаря ти много, много ми помогна.” А аз му казах много малко неща. Просто трябваше някой да го изслуша. И това време за него беше изцеление. Ако му бях казал: „изреди ми своите грехове и аз ще ти прочета разрешителна молитва” беше напълно възможно човека да не получи никаква полза. Всичко може да се случи. Всичко е възможно.

- В гръцката традиция Тайнствата Причастие и Изповед са независими едно от друго. В традицията на руската Църква преди да се причастим се изповядваме. Как се отразява гръцката традиция на духовното състояние на човека? За руснаците Причастие без изповед изглежда странно, трудно ни е да го приемем.

- Просто ние имаме по-малко грехове! (Смее се) Ние просто имаме друга традиция. Има правила на Църквата, канони, показващи греховете, които в действителност са препятствие за Причастието. Но, естествено, подразбира се, че човек се изповядва в някакъв друг момент. При нас хората се изповядват три-четири пъти в годината, освен в случаите, когато има някакъв особен проблем. Но изповедта при нас се различава от тукашната изповед. Това не е просто изброяване на греховете, а многочасова среща с духовника, в която човек напълно открива своето сърце. И трябва да разкрие целия си живот. Това е просто друг начин на лечение. Аз не мога да кажа, кое е по-добре, но традицията при нас е такава.

превод от руски

част от интервю:http://www.pravoslavie.ru/put/82166.htm