Президент России Владимир Путин выступает на 58-й сессии Генассамблеи ООН в Нью-Йорке. 25 сентября 2003 года. Владимир Путин допускает поездку в Нью-Йорк на юбилейное заседание Генеральной Ассамблеи ООН, где лишь 11 стран-членов из 193 признали законным референдум в Крыму, после которого Россия аннексировала украинский полуостров. REUTERS/Jim Bourg

Путин: пълен текст на речта пред 70-тата сесия на ООН
 Източник:Превод: bultimes.com Публикувана: сряда , 30 септември 2015В: Експертни, Новини, Общество, ПозицииНяма коментари Брой прочитания: 28

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господин Генерален секретар,
Уважаеми държавни глави и ръководители на правителства,
дами и господа,

70-годишният юбилей на Организацията на Обединените нации е добър повод да се обърнем и към историята, и да поговорим за нашето общо бъдеще. През 1945 година страните, разгромили нацизма, обединиха усилията си, за да положат трайните основи на следвоенното устройство на света.

Напомням, че ключовите решения за принципите на взаимодействие между държавите, решенията за създаването на ООН се вземаха в нашата страна на Ялтенската среща на лидерите на антихитлеристката коалиция. Ялтенската система беше действително изстрадана, заплатена с живота на десетки милиони хора, две световни войни, които преминаха по планетата през ХХ в. и, да бъдем обективни, тя помогна на човечеството да премине през бурните, понякога дори драматични събития от последните седем десетилетия, предпази света от мащабни сътресения.

Организацията на Обединените нации е структура, която няма равна на себе си по легитимност, представителност и универсалност. Да, по адрес на ООН се отправят напоследък немалко критики. Изглежда, че тя проявява недостатъчна ефективност, а вземането на принципни решения се сблъсква с непреодолими противоречия, преди всичко измежду членовете на Съвета за сигурност.

Бих искал обаче да отбележа, че разногласия в ООН е имало винаги, по протежение на всичките 70 години на съществуването на организацията. И правото на вето се е използвало винаги: от него са се ползвали и Съединените американски щати, и Великобритания, и Франция, и Китай, и Съветския съюз, а впоследствие Русия. И това е съвършено естествено за една толкова многолика и представителна организация. При основаването на ООН не се е и допускало, че тук ще цари пълно единомислие. Същността на организацията, собствено, в това се и заключава – в търсене и изработване на компромиси, а нейната сила – в отчитането на различните мнения и гледни точки.

Обсъжданите на трибуната на ООН решения се съгласуват във вид на резолюции или пък не се съгласуват, както казват дипломатите: минават или не минават. И всякакви действия, на които и да било държави, насочени към заобикаляне на този ред, са нелегитимни и противоречат на Устава на Организацията, на съвременното международно право.

Ние всички знаем, че след приключването на Студената война – това всички го знаят – в света възникна един-единствен център на доминиране. И тогава у тези, които се оказаха на върха на тази пирамида, възникна съблазънта да мислят, че след като те са едни такива силни и изключителни, то те най-добре от всички знаят какво трябва да се прави. И следователно, не е нужно да се съобразяват с ООН, която често, вместо автоматично да санкционира, да узакони нужното решение, само пречи или както казваме ние у нас – „пречка се в краката”. Тръгнаха и разговори за това, че ООН в този си вид, в който е била създадена, е остаряла, изпълнила е своята историческа мисия.

Разбира се, светът се променя и ООН трябва да съответства на тази естествена трансформация. Русия на основата на широк консенсус е готова да пристъпи към такава работа по по-нататъшното развитие на ООН с всички партньори, но считаме опитите за подравяне авторитета и легитимността на ООН за крайно опасни. Това би могло да доведе до събаряне на цялата архитектура на международните отношения. И тогава на нас няма да ни останат никакви правила, освен правото на силния.

Това ще бъде един свят, в който вместо колективна работа ще господства егоизмът, свят, в който ще има все повече диктат и все по-малко равноправие, по-малко реална демокрация и свобода, свят, в който наместо истински независими държави, ще се множат брой фактически протекторати, управлявани отвън територии. Та какво е държавният суверенитет, за който тук някои колеги вече говориха? Той е преди всичко въпрос на свобода, на свободен избор на своята съдба за всеки човек, за народа, за държавата.

Между другото, уважаеми колеги, от същия порядък е и въпроса за т.нар. легитимност на държавната власт. Не може да се играе и да бъдат манипулирани думите. В международното право, в международните отношения всеки термин трябва да бъде разбираем, прозрачен, трябва да има еднообразно разбиране и общоразбираеми критерии. Ние всички сме различни и към това трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е длъжен да се подлага под един модел на развитие, призван от някой си като веднъж и завинаги единствено правилен.

Всички ние си струва да не забравяме опита от миналото. Ние например, помним и примери от историята на Съветския съюз. Износът на социални експерименти, опитите да бъдат „насърчени” промени в едни или други държави, изхождайки от нашите идеологически постановки, често довеждаха до трагични последици, довеждаха не до прогрес, а до деградация.

Изглежда обаче, че никой не се учи от чуждите грешки, а само ги повтаря. И експортът на т.нар. „демократични революции” продължава.

Достатъчно е да погледнем ситуацията в Близкия изток и Северна Африка, за което говори и предишния оратор. Разбира се, политическите, социални проблеми в този регион назряваха отдавна и хората там, разбира се, искаха промени.

Какво обаче се получи на практика?

Агресивното външно вмешателство доведе до това, че вместо реформиране на държавните институти, а и самият начин на живот там, бяха безцеремонно разрушени.

Вместо тържество на демокрацията и прогреса – насилие, нищета, социална катастрофа, а правата на човека включително и правото на живот, не съществуват изобщо.

Така че, иска ми сее да попитам тези, които създадоха тази ситуация: „СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ ИЗОБЩО, КАКВО СЪТВОРИХТЕ?”. Но, страхувам се, че този въпрос ще увисне във въздуха, тъй като от политиката, в чиято основа лежи самоувереността, убедеността в собствената изключителност и безнаказаност, така и не са се отказали.

Вече е очевидно, че възникналият в редица държави от Близкия изток и Северна Африка властови вакуум доведе до създаването на зони на анархия, които незабавно започнаха да се запълват от екстремисти и терористи. Под знамената на т.нар. „Ислямска държава” вече воюват десетки хиляди терористи. Сред тях са и бивши иракски военнослужещи, които в резултат на нахлуването в Ирак през 2003 г. бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на такива „наборници” се явява и Либия, чиято държавност беше разрушена в резултат на грубото нарушаване на Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН. А днес редовете на радикалите се попълват и от членовете на т.нар. „умерена сирийска опозиция”, подкрепяна от Запада.

Тях първоначално ги въоръжават, обучават, а след това те преминават на страната на т.нар. „Ислямска държава”. А и самата „Ислямска държава” възникна не на празно място: нея също първоначално я захраниха като оръдие против неудобните светски режими. Създавайки си плацдарм в Сирия и Ирак, „Ислямска държава” активно разширява експанзията си и в други региони, прицелвайки се към господство в ислямския свят, а и не само в него. Явно е, че тя не се ограничава само с тези планове. Положението на нещата е повече от опасно.

В такава ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплахите от международния тероризъм и наред с това да се затварят очите пред каналите за финансирането и поддръжката на терористите, в това число и за сметка на наркобизнеса, на нелегалната търговия с нефт, оръжие или пък да се правят опити да бъдат манипулирани екстремистките групировки, да бъдат поставяни на служба при себе си за постигане на собствени политически цели с надеждата след това някак си да бъде постигнато разбирателство с тях или по-просто казано, да бъдат ликвидирани.

На този, който действително постъпва така и мисли така, бих искал да му кажа: уважаеми господа, вие имате работа, разбира се, с много жестоки хора, но далеч не глупави и примитивни, те не са по-глупави от вас и освен това не е ясно и кой кого използва за своите цели. И последните данни за предаването на оръжие от тази именно „умерена опозиция” на терористите – е най-доброто потвърждение за това.

Ние считаме всякакви опити за заиграване с терористите, а още повече – за тяхното въоръжаване, не просто като недалновидни, а за пожароопасни. В резултат, глобалната терористична заплаха може критично да нарасне, да обхване нови региони на планетата. Още повече, че в лагерите на „Ислямска държава” преминават „школовка” терористи от много държави в това число и европейски.

За съжаление, трябва да го кажа директно, уважаеми колеги, и Русия не съставлява в това отношение изключение. Не може да бъде допуснато, тези главорези, които вече са почувствали мириса на кръвта, след това да се приберат у дома си и там да продължат своето пъклено дело. Ние не искаме това. А и никой друг не го иска, не е ли така? Русия винаги твърдо и последователно се е обявявала против тероризма във всичките му форми.

Двес ние оказваме военнотехническа помощ и на Ирак, и на Сирия, и на други страни от региона, които водят борба с терористичните групировки. Считаме за огромна грешка отказът от сътрудничество със сирийските власти, с правителствената армия, с тези, които мъжествено, лице в лице се сражават с терора. Най-накрая трябва да признаем, че освен правителствените войски на Президента Асад, а също така и кюрдското опълчение, в Сирия с „Ислямска държава” и с другите терористични организации никой не се бори. Ние знаем всичките проблеми на региона, всичките противоречия, но е нужно при все това, да се изхожда от реалностите.

Уважаеми колеги! Принуден съм да отбележа, че в последно време, този наш честен и прям подход се използва като предлог да бъде обвинена Русия в растящи амбиции. Сякаш че тези, които говорят за това, нямат въобще никакви амбиции.

Същината обаче не е в амбициите на Русия, а в това че да бъде търпяно сложилото се в света положение, е вече невъзможно.

В действителност ние предлагаме ръководенето не от амбиции, а от общи ценности и общи интереси на основата на международното право, обединяване на усилията за решаване на стоящите пред нас нови проблеми и създаването на наистина широка международна антитерористична коалиция.

Както и антихитлеристката коалиция, тя би могла да сплоти в редовете си най-различни сили, готови решително да противостоят на тези, които също като нацистите, сеят зло и човеконенавистничество.

И, разбира се, ключови участници в такава коалиция трябва да станат мюсюлманските страни. Та нали „Ислямска държава” не само носи директна заплаха за тях, но и със своите кървави престъпления осквернява една велика световна религия – исляма. Идеолозите на талибаните издевателстват над исляма, извращават неговите истински хуманистични ценности.

Бих искал да се обърна към мюсюлманските духовни лидери: сега са изключително важни и вашият авторитет, и вашето наставническо слово. Необходимо е да бъдат предпазени хората, които талибаните се опитват да ги вербуват, от необмислени стъпки, а на тези, които са били измамени и по силата на различни обстоятелства са се оказали в редовете на терористите, трябва да бъде помогнато да намерят обратно пътя към нормалния живот, да сложат оръжието си, да прекратят братоубийствената война.

Още в следващите дни, Русия като председател на Съвета за сигурност, свиква заседание на министрите за комплексен анализ на заплахите на територията на Близкия изток. Преди всичко предлагаме да бъде обсъдена възможността за съгласуване на резолюция за координацията за действие на всички сили, които противодействат на „Ислямска държава” и на другите терористични групировки. Повтарям, такава координация трябва да се основава на принципите на Устава на ООН.

Разчитаме, че международната общност ще съумее да изработи всеобхватна стратегия за политическа стабилизация и социално-икономическо възстановяване на Близкия изток. Тогава, уважаеми приятели, и лагерите за бежанци вече няма да са нужни. Потокът от хора, принудени да напуснат родната им земя и буквално заля първоначално съседните страни, а след това и Европа. Тук иде реч за стотици хиляди, а може би и милиони хора. Това е, по същество, ново Велико, но тъжно преселение на народите и тежък урок за всички нас, в това число и за Европа.

Бих искал да подчертая: бежанците, безусловно, се нуждаят от състрадание и подкрепа. Но да бъде кардинално решен този проблем може само по пътя на възстановяването на държавността там, където тя беше унищожена, по пътя на укрепването на институтите на властта там, където те все още са се съхранили или ще бъдат създадени отново, по пътя на оказването на всестранна помощ – военна, икономическа и материална – на попадналите в трудно положение държави и, разбира се, на всички тези хора, които независимо от всички изпитания, не напуснаха родните си места.

Разбира се, всяка помощ за суверенни държави трябва да се  предлага само в съответствие с Устава на ООН. Всичко, което се прави, да бъде в съответствие с международното право.

На първо място, считам, че е изключително важно да се помогне за възстановяването на държавните институции в Либия, да се подкрепи новото правителство на Ирак, да се окаже всестранна помощ на законното правителство на Сирия. По наше мнение, фокусът трябва да бъде върху равна и неделима сигурност, сигурност не само за елита, но и за всички. Да, това е сложен, труден, дългосрочен процес, но друга алтернатива няма.

Въпреки това, блоковото мислене от времето на „студената война“ и стремежът към усвояване на нови геополитически пространства на някои  наши колеги, все още доминира, за съжаление.

Първо, разширяването на НАТО продължава. Въпросът е: за какво се прави, след като Варшавският договор престана да съществува с разпадането на СССР? Но въпреки това, НАТО не само остана, но все още се разширява, както и военната му инфраструктура.

Защо постсъветските страни бяха поставени пред фалшивия избор – на Запад или на Изток?

Рано или късно, такава конфронтационна логика може да доведе до сериозна геополитическа криза.

Това се случи в Украйна, където недоволство на значителна част от народа, бе използвано в провокиране на въоръжен преврат. В резултат избухна гражданска война. Заплахите и силата на оръжието няма да гарантират целостта на Украйна.

Нужно е реално отчитане  на интересите и правата на  хората от Донбас, уважение към избора им, координация с тях, както е предвидено в Минските договорености. В изпълнението им е гаранцията, че Украйна ще се развива като цивилизована държава, като важно свързващо звено в изграждането на общо мирно пространство и икономическо сътрудничество както в Европа, така и в Евразия.

Дами и господа, не случайно споменах за обща зона на икономическо сътрудничество. Доскоро изглеждаше, че в икономика, подчинена на обективните пазарни закони, ще се научим да живеем без разделителни линии, ще работим при прозрачни, разработени съвместно правила, включително принципите на СТО – свобода на търговията, инвестициите, открита конкуренция. Днес, обаче, станаха почти  норма едностранни санкции чрез заобикаляне на Устава на ООН. Те не само преследват политически цели, но също така служи като начин за отстраняване на конкурентите от пазара.

Бих искал да отбележа още един симптом за нарастващия икономически егоизъм. Няколко държави тръгнаха по пътя  на  затворени икономически сдружения, като преговорите за създаването им стават зад кулисите, тайно и за техните граждани, и за техния бизнес, и за други страни. Други държави, чиито интереси могат да бъдат засегнати, също не биват информирани. Вероятно искат да ни поставят пред свършения факт, че правилата са пренаписани отново в полза на тесен кръг от избраните, и без участието на СТО.

Госпожи и господа, колеги, на 10 януари, 1946 г. в Лондон, на първата сесия на Общото събрание на ООН, Зулета Ангел –председател на подготвителната комисия, много кратко и ясно формулира принципите, върху които да се изгради дейността на ООН – добра воля, презрение към интригите и хитростта, дух на сътрудничество.

Днес тези думи звучат като напътствие  за всички нас. Русия вярва в огромния потенциал на ООН, която трябва да помогне да се избегне нова глобална конфронтация и да се премине  към стратегия за сътрудничество. Заедно с други страни ще работим в името на укрепването на централната координираща роля на ООН.

Уверен съм, че ако работим заедно, ще направим света стабилен и безопасен, предоставящ условия за развитие на всички страни и народи.