Най-бедната страна в ЕС прие квотите за мигранти, но не са много тези, които искат да останат там, съобщава катарската телевизия

ФОРУМНЮЗ

България е страната, в която почти никой бежанец не желае да остане, съобщава в кореспонденция от София телевизия Ал Джазира. Електронната медия разказва историята на 43-годишен мъж от Кот д’Ивоар, загубил седем пръста на краката в студа, тъй като нямало места в Центъра за временно настаняване в квартал „Овча купел”. След това авторът на материала Сабра Айрес обширно описва лошото икономическо състояние на страната ни и мизерията в местата, където се настаняват мигрантите.

Историята

Историята в репортажа на телевизията започва така: Пътуването на 43-годишния Ноел Коуахо от Кот д’Ивоар към ЕС завършва в най-бедната държава членка – България. Тук мъжът губи 7 пръста на краката си заради измръзване. През януари тази година Ноел трябвало да спи в парка край центъра за настаняване за бежанци в софийския квартал „Овча купел”, тъй като в лагера нямало места. Центърът е известен сред мигрантите като хотел „Риц”. Мъжът и още десетки хора от Африка останали отвън в продължение на две седмици. В студа нямали нито палатки, нито одеяла. Така Коуахо получил измръзвания на петте пръста на десния си крак и на два на левия. Доктор-доброволец ампутирал и седемте, след което успял да убеди управата на центъра да намери място за мъжа. Днес Ноел все още се възстановява.

„В момента, в който се оправя, ще се махна от България, за да намеря добро място”, казва котдивоарецът пред телевизията.

Продължението

След разказа за Ноел Коуахо започва и представянето на страната ни: До 2013 г. в България нямаше наплив на бежанци. Но през лятото на същата година натискът по границите на страната се увеличи. Стотици сирийци влизаха нелегално от Турция всеки ден, като заедно с тях имаше африканци, афганистанци, иракчани, които търсеха спасение от военните конфликти и радикализма.

Докато през седмицата Чехия, Словакия, Полша и Унгария отказаха да приемат квотите за разпределение на мигрантите, София се съгласи. За първите осем месеца на 2015-а в България са влезели 10 600 души. Но повечето от тях, като Ноел Коуахо, искат по най-бързия начин да напуснат тази страна.

„Те знаят, че България може да им предложи много малко и искат да продължат към Западна Европа още щом стъпят у нас. Когато през 2013-а бежанският поток се увеличи, тогавашната власт се оказа неподготвена”, казва заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев.

Според статистиката държавата има най-слабата икономика в ЕС, като ситуацията допълнително се усложнява от корупцията. Средната работна заплата е около 400 долара, а безработицата е около 10 процента. Заради това много българи отиват да работят в други страни от Съюза, където мъжете се занимават основно със строителство, а жените гледат малки деца или възрастни хора.

В същото време бежанците  в България се сблъскват с много трудности. Например те няма от кого да научат езика, защото правителството не осигурява задължителното обучение.

Тези, които все пак решат да останат, за да чакат легален статут, който ще им осигури работа и придвижване в целия ЕС, ако намерят как да изкарват прехраната си там, се сблъскват с редица трудности. Очакването на документите става в центрове, които са изградени още по времето на комунистическия режим – това са стари сгради, които се рушат. Всяко семейство бежанци получава по 138 леа на месец (около 78 долара).

„Когато получат статут, става по-трудно. Те трябва да излязат от лагерите и да си намерят, работа, жилище, прехрана”, казва пред телевизията Цвятко Цанковски, който е начело на доброволческа група, помагаща на такива хора.

Накрая

Репортажът на Ал Джазира завършва също с лична история. Тази на Мохамед Ибрахим, на 23 години, от Афганистан. Преди три месеца той напуснал столицата Кабул заедно с още 36 души. Мохамед дал 6000 долара на каналджия, който обещал да го закара заедно с групата до Франция. При преминаването през Иран местната полиция убила двама от бежанците, 32-ма били арестувани и върнати в Афганистан. Само 23-годишният мъж и негов познат успели да се измъкнат. Влезли в Турция и за по-безопасно се разделили.

Днес намираме Мохамед в интернет-кафенето на ъгъла до центъра за настаняване в квартал „Овча купел”, в компанията на други афганистанци.

„Хората тук не са лоши. Напротив – много са добри”, казва мъжът, запитан дали е бил жертва на ксенофобия и расизъм. И допълва: „Мога да ходя в джамията когато си поискам. Всичко е наред. Но няма работа. Затова ще отида във Франция, където ще уча право. До три месеца ще съм научил френски”.

Мохамед Ибрахим споделя, че отново ще разчита на каналджия, за да стигне до Париж. „Баща ми ще ми изпрати още 6000 долара, за да наема такъв човек”, казва мъжът.