Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2015 23:48 - Между детството и зрелостта
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://pravoslaven-sviat.org/2015/09/14/%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/

Между детството и зрелостта

Септември 14, 2015 in БеседиНачална страница

Автор : свещ. Теогност Хиксен

image

.

 

Тази история се случи преди десет години. Една директорката  ме помоли да отида при нея в училището и да поговоря с децата за нравствеността и Божиите заповеди. Крайно я тревожеше това, че, както тя се изрази, ”ние губим децата, преставаме да ги разбираме”. И ето, според нейната идея, аз трябваше да отида да поговоря със средношколците за Бога.

 

Отказвах доколкото можех, защото първо никога не съм разговарял с деца на такива теми, и второ бях уверен, че те в болшинството нищо не знаят за Бога, а и едва ли са заинтересовани да узнаят… Но по нейна уговорка ми се наложи така или иначе да отида в училището.

 

Отивам. В актовата зала са се събрали сто – сто и двадесет души, децата заедно с учителите. Започвам да говоря за заповедите… Чувствам, че всичко минава покрай ушите… Колко ужасно се чувства учителят, когато преподава безинтересен урок… След двадесетина минути децата се умориха да ме търпят. А аз тъкмо бях стигнал до седмата заповед: ”Не прелюбодействай”. Обяснявам, че за хората не бива да се събират като кученцата, че ние сме разумни, свободни същества, че в света на свободните същества действат нравствени закони, че не бива… И изведнъж ме питат: ”Защо да не бива”? Поглеждам кой пита. На задния ред седи момиче на коленете на приятеля си и продължава да говори следното: ”Господин лектор, а защо да не бива? Ние с моя приятел не сме болни от СПИН, не смятаме да правим семейство, деца сега не искаме. Защо да не бива? Какъв е такъв строг този ваш Бог?”

 

И в този момент в главата ми всичко се проясни… Трябва да призная, че до този момент не смятах, че педагогиката е изкуство. Архитектурата, музиката, поезията, философията – да, но педагогиката е работа също като на градинаря или чистача… Но когато чух въпроса на момичето: ”Какъв е такъв строг този ваш Бог?”, – аз мигновено разбрах, че от тази актова зала имам точно два пътя. Или ще отговоря на нейния въпрос и тя ще си седне на стола. Или ще изляза през вратата и повече никога няма да говоря с деца за Бога. Педагогиката е висше изкуство. Ако съм действително учител, бих могъл някак да предам на децата своите убеждения…

 

Скоро разбрах, че ние възрастните (учители, родители), често правим една грешка. Когато говорим с децата, ние говорим за себе си и за своето: за това, което според нас е нужно, е добро, трябва… Често това правим с такъв натиск и лош вкус, че резултатът е тъкмо обратен на това, което сме очаквали. А ако се тръгне от другия край? Да поговорим с децата за техните проблеми, за това, което вълнува тях в това най-бурно време на формирането на личността – преходната възраст.

 

* * *

 

Днес ще говоря за това, което се случва, или може да се случи, с вашата душа на вашата възраст. Вашата възраст се нарича преходна доколкото вие сега преминавате от детско състояние във възрастно. С вашите тяло и душа се случват някакви промени. Как се променя тялото вие сами виждате, а какво става с душата? Какво става с душата ще се опитаме да разберем. От какви ”части” се състои човешката душа? Какви основни ”способности” има тя?

 

Не са ли ви учили на това? В училище не учат ли на това какво е душата и как да се отнасяме към нея?! Удивително! Тогава аз ще ви кажа.

 

Душата има три части. Умната, или словесна, част на душата се намира (условно казано) в областта на главата и гърлото. Кажете – когато се гневим, къде кипва в нас? В гърдите. Съвсем вярно: от гърлото до диафрамата се намира ”гневателната” част на душата. (Това е областта на нашите чувства, ние я наричаме ”гневателна”, защото гневът е най-разрушителната от емоциите). По-нататък, от диафрагмата и надолу е разположена тази част на душата, която ”отговаря” за храносмилането и продължаването на човешкия род; тя се нарича ”пожелателна” или волева част на душата. Да начертаем тази схема на дъската.

 

Всяка част на душата боледува от своя си болест. От какво боледува пожелателната част на душата? Преди всичко от ”похот”. Похотта това е неправилно полово влечение. Да запишем. От какво боледува гневателната част на душата е ясно: злост, гняв, когато той е насочен срещу човека. А от какво боледува умната част на душата? От глупост? Разбира се, че глупост, но в какво се проявява тази глупост? Нима не сте виждали съвсем необразовани хора, даже които лошо се учат, които незнайно защо извикват към себе си неволно уважение и симпатия, когато чувстваме, че това са по своему мъдри хора? И така от какво боледува умът? – От гордост. Правилно. Да запишем.

 

Словесна част на душата (Ум) Гордост.

 

Гневателна (Чувства) Гняв

 

Пожелателна (Воля) Похот

 

Душата има три части – коя от тях стои на върха? Коя стои начело? Словесната, умната? Неправилно.

 

Умната част на душата трябва да стои начело, главата трябва да бъде отгоре. За съжаление това не се случва често. Особено на вашата възраст. В ”преходната”  възраст с нашата душа често се случва същото като с… айсберга.

 

Айсбергът е бяла, красива, блестяща на слънцето ледена планина. Къде се намира нейният център на тежестта? Под водата. Топлата вода постепенно размива долната част на айсберга, центърът на тежестта се премества… В един момент какво ще стане? Айсбергът ще се преобърне. Как ще се преобърне? Ще се накланя ли бавно? Не, изведнъж и рязко – горната прекрасна, белоснежна част ще отиде под водата, а отгоре ще се окаже уродлива, проядена от водата ледена буца.

 

Ето това често се случва с нашата душа в преходната възраст. Умът отива в седалището, а тези емоции, които обичайно се разполагат в областта на седалището, обземат главата. А това понякога се случва много бързо. Аз например идвам в класа след ваканцията, гледам учениците… гледам… … Така, преобърнали са се.

 

Такова обърнато състояние на душата е ненормално, болезнено. Може да се каже – само не се обиждайте – че ние в преходната възраст сме душевно болни хора.

 

Ако това е психическо заболяване, то трябва да има и симптоми. Ако искате, ще ви опиша тези симптоми, за да можете да поставите диагноза на себе си или на своите приятели. Искате ли? Добре. Едни симптоми ще са типични за момчетата, други симптоми ще са типични за момичетата. С кого да започнем? Не, с момчетата. Мъжете в трудни ситуации трябва да бъдат отпред.

 

С момчетата се случва това, на което казваме ”раз-с-троен”. Това значи, че ”трите” части на душата са се объркали, смесили, загубили са ”строя”. Човекът е разстроен, отпуснат, разсеян. На външен вид това изглежда така. Аз ще помоля някой от младежите, вас например, да излезе и да застане пред залата. Благодаря. Преди всичко ставите на болния юноша зле държат тежестта на тялото. Коленете му са полусгънати, направете това моля. Не си държи главата, тя е леко настрани и напред, така. Едното рамо е по-ниско от другото. Той търси на нещо да се опре, по-точно да си облегне таза, неговата тазобедрена става търси опора. Моля, опрете се на масата. Виждате, цялата фигура е отпаднала в ставите, отпусната.

 

Какво става с лицето? Доколкото умът у такъв човек е отишъл в седалището, то при него сега няма лице, а подобие… Правилно. Така, разпуснете лицето напълно. Устата е полуотворена, клепачите спуснати. Долната челюст и устна са отишли напред. Повече глуповатост. Добре. Какво става с гласа? Словесната част на душата е повредена, гласът се е продънил в червата. Човекът не говори, а, знаете как се получава, ”процежда през устните”: ”У-уф, бе, начи-и, ама-ан … пфу, учи-их, … пък двойка … да му се невиди!” Прилича ли? Достатъчно, тихо моля. Преминаваме на момичетата.

 

При момичетата ще наблюдаваме друга картина. Момчетата в преходната възраст са разстроени, отпуснати, разсеяни. Момичетата – не. Момичетата инстинктивно знаят, че им предстои да създават семейство, да раждат деца, рано е за отпускане. Момчетата са разсеяни. Момичетата – съсредоточени.. Трябва само да видим в кое място са ги съсредоточили… По-тихо моля.

 

Как се разбира, че у момичето започва преходната възраст? Много просто: по това как то преминава домашния праг. Звъни й приятелка, момичето хваща якето, скача през прага – още е дете. А ето – звънят й и я канят да излезе в ”обществото”… Вече може да се каже и, че ”общество” няма, но й се иска да излезе (на дискотека, кино…). Мислите ли, че ще стане и ще тръгне? Не, момичето първо ще се подготви, ще свърши сериозна ”работа над себе си”. Преди всичко тя сяда и изучава себе си внимателно и… нанася бойна украса. Като всяка символична украса тази бойна украса има смисъл, който може да бъде изказан с думи. Момичета, не се обиждайте, но аз ще кажа тези думи, които са изписани по лицето ви когато го разкрасявате по подобен начин. Някой трябва да ви каже това. Смисълът на тази украса е този: ”Търся… Търся парт-ньор…”.

 

Докато момичето се украсява така с неговата душа става някаква промяна. Работата е там, че душата има център на вниманието (център на концентрация), който може да се премества по тялото… Ние можем съзнателно да го преместваме, но най-често той блуждае. Докато момичето се готви ”да излезе”, този център на концентрация постепенно от главата  се премества надол… Променя се изражението на очите, от тях излиза особено светене (като при хищниците нощем). Ето, тази точка на концентрацията слизала, слизала и отишла под диафрагмата. Оттук, от дълбочината, излиза облаче, наричат го ”женско очарование”. Момичето леко е пооправило това облаче… И чак сега тя става … и тръгва.

 

Тя върви – като булдозер. А насреща й… отпуснат, разсеян… полусвит. Какво ще стане?  Да, тя ще го ”отреже”… Момчета, имайте предвид, че момичетата често ви ”отрязват” не затова, че не им харесвате: на тях просто им е интересно как се прави това.

 

Виждате, външната картина на психическото заболяване в преходната възраст при момчетата и момичетата е различна. Но същността на заболяването е една: страстта завзема ума и го заставя да й служи.

 

Например човек се влюбва. Аз не говоря обича, защото човек обича с цялата си душа. Не, той е влюбен, тоест в него е възбудена една (страстна) част от душата, която заставя умът да създаде образ на любимия човек. Как мислите, ще бъде ли този образ истински или лъжлив?

 

Да, лъжлив, задължително лъжлив. После, нека си представим, че хората се съберат – страстта е удовлетворена. И умът сега ще нарисува друг образ на същия човек. Как мислите, този втори образ истински ли ще бъде, или лъжлив? Истински? Не, задължително лъжлив. Махалото е отишло на другата страна – от една лъжа към друга. За да разберете по-добре, ще ви разкажа една история. Имам далечен родственик, който рано остана сирак. Той понякога идваше при мен и беседвахме с него. Идва веднъж:

- Чичо Женя, ще се женя…

- Гоше, на колко си годинки?

- Вече деветнадесет.

- А твоята невястата на колко е?

- Пак толкова, ние с нея учим в един клас.

- Гоше… а защо се жениш?

- Е ами, чичо Женя, вие какво, не знаете ли защо се женят хората?

- Не зная, честна дума. Това при всички е различно. Та ти защо се жениш?

- Ами… аз я обичам.

- Много добре, разкажи ми за нея.

- Ами, чичо Женя, тя про-сто! Тя е супер!

- Не, аз ”просто” не разбирам. Вземи да ми разкажеш за нея.

- Ами първо в нея има… (Тук нещо ме клъвна: не каза ”тя”, а ”в нея има”. Ето момичета защо е опасно да кокетничите и да излагате на показ отделни детайли от лицето или фигурата: вашият избранник, на когото сте ”влезли под кожата”, ще каже не ”Катя” и не ”Деси”, а ”в нея има”.)

- Тя има коси… (С какво само започна да описва любимата жена!)

- Тя има коси… каквито няма в природата!

- Е как така? Аз толкова жени съм видял, как така ”коси”, които няма в природата? – Чичо Женя (и моят Гошко даже събра пръсти в шепа от удоволстви), косите й са ярко зелени!

- Така, а какво още има в нея?

- Крака. И тя с тях така – шарк-шарк.

- Влачи си краката ли?

- Не-е, това е просто ”маниер”. Тя изобщо всичко прави с маниер. Когато пуши, така държи цигарата – изящно. Чичо Женя, а как само псува! Веднъж един човек в автобуса какво й каза – тя така му отговори, че ченето му увисна… Разказва ми Гошко за това зелено крокодилче, а аз мисля в себе си какво да му кажа. Та всичко е ясно… Събрах сили и му казах така:

- Георги, говоря ти като родственик и като по-възрастен – с власт: ти с нея няма да живееш. Никаква любов няма у теб. Ето моят съвет: подружи с нея една година. Като към жена не се докосвай. За година косите й ще пораснат, отучи я да пуши и псува. След година всичко ще стане ясно. Разбра ли ме?

 

Как мислите, послуша ли ме Гошко? Не. Той погледна на мен със съжаление: така де, чичо Женя, ти си вече стар, не можеш да разбереш любовта. Скоро получавам покана за сватба. Сватба във Великия пост! Ако по-рано мислех, че от тази история нищо няма да излезе, то сега стана очевидно, че тя ще свърши зле. Нещастни са хората, които се женят в поста или се зачеват в поста.

Мина година и половина, от Гошко вести нямаше. Срещам го веднъж на улица Горки.

- Здравей, Гошко, как си?

- Зле. – Какво има?

- Жената е в болница. Оказа се: за година и половина два аборта, вторият неудачен, заразяване на матката. Първо чистене – неуспешно, второ – неуспешно, стерилизация. Жената няма да има деца. Аз дръпнах Гошко до един вход и му казвам:

- Ти сега трябва да й отделиш цялото си време. Тя сега силно преживява…

- Чичо Женя, какво говорите? Аз се развеждам.

- Как? Защо?

- Ами че, – ми каза Гошко буквално следните думи, – косите й зелени, пуши, псува, повлекана и боклук.

- Ти си боклука. Ти си взел момичето, извратил си я и сега я захвърляш. Ти си мъж, цялата отговорност е върху теб.

И той там на вратата заплака. Имаше съвест човека…

 

Ето с какво завършват еротичните игри в преходната възраст.

 

Ясно ли изразих мисълта си? Ако умът е обхванат от страст, то той задължително рисува неверен образ на другия човек: и по време на разгара на страстта, и когато тя премине.

 

Кажете кога свършва преходната възраст, на колко години?

 

На 25? Може би, но защо точно на 25? След казармата? За юношите, а за девойките? След брака?

 

Преходната възраст може и изобщо да не свърши. Както се е преобърнал човек на младини, така с краката нагоре ходи до смъртта си. А след смъртта надолу с главата къде ще отиде?

 

Как да разберем, че човекът така си е останал в преходната възраст? Ако човекът е възрастен, то вече умее да скрива своите чувства и навици. По външността трудно може да се определи, че той е ”преобърнат айсберг”. Има ли признак, по който може да се разбере, че той така си е останал в преобърнато състояние?

 

Един от тези признаци е, че той блудства.

 

Божията заповед казва кратко и ясно: ”Не прелюбодействай”, не блудствай. Веднъж ме попитаха,- а защо това не бива да се прави? На кой му става зле, ако хората получават наслаждение и на никого не причинява вреда? Ако искате, аз ще се опитам да отговоря на този въпрос – защо не бива. Да отговоря ли?

 

Има духовна природа на сексуалните отношения. За нея може да се прочете в Библията. Книгите по сексология и полова хигиена старателно заобикалят този въпрос. От вас скриват духовната страна на сексуалните отношения. За да си представите по-добре за какво става дума, ще начертаем следната схема.

 

Да предположим, че момче е било във връзка с момиче. Между тях са възникнали интимни отношения – отношения между съпрузи. За това в Библията е казано така: ще се прилепи човекът към жена си и ще бъдат двамата една .. плът. Това означава, че за двамата от този момент има едно тяло. Например аз стоя сега тук пред вас, моята жена се намира на друго място, но ние двамата знаем, че съставляваме едно тяло: всичко, което се случва с мен, ще се отразява на нея и всичко, което се случва с нея, ще се отразява и на мен, в моето тяло. Това ясно ли е?

 

Тогава да се върнем към нашата схема.

 

Момчето е встъпило във връзка с момичето, а дотогава тя е имала … десет любовника. Значи той ще бъде свързан с нея, а чрез нея – с десед непознати мъже. Чрез нея всеки ще бъде свързан с всеки друг в невидимата област. Чертаем по-нататък. Да предположим, че всеки от тези десет мъже е имал десет любовници… Всички не могат да се нарисуват, но ще обозначим тези връзки: всеки ще бъде свързан с всеки друг в невидимата област. На това ниво на разглеждане колко човека се намират във връзка? Един плюс един, плюс десет, плюс сто – сто и дванадесет човека. Непосредствената връзка на момчето и момичето (с която за него всичко е започнало) ще бъде по-силна, връзките на второ ниво по-слаби, но по-многобройни, връзките на трето ниво още по- многобройни. Но има в крайна сметка и четвърто и пето ниво и така нататък, и така нататък…

 

По такъв начин пред нас имаме общност от хора, в което всеки е свързан с всеки друг в невидимата област. Как се нарича общност от хора, в което всеки е свързан с всеки друг в невидимата област? Такова общество се нарича църква. Всяка църква има свой основен символ. Христианската Църква има за такъв символ кръста. А това блудно общество от хора какъв символ ще има?

 

Вие сами можете да се сетите. Какво казват за жена, която е изневерила на мъжа си? Какво му е подарила? Рога.

 

Чии рога? В древността козелът бил символ на блудния грях, затова рогата му станали символ на такова греховно общество: да се приобщиш най-лесно към него (да станеш част, да се причастиш към него) може чрез блуда. Чрез блуда човек попада в такава яма, в която се стича мръсотия от целия свят. При това блудът не е задължително да бъде физическа близост. Христос казва, че всеки, който погледне на друг човек с пожелание, е прелюбодействал с него в сърцето си.

 

Човек е свободен да реши в каква човешка общност иска да бъде. В Новия Завет е казано така: ”който се съединява с блудница, става едно тяло с нея … А който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1Кор.6:16,17).

 

До времето на Новия Завет (когато Христос дошъл на земята) древните народи прекрасно са знаели, че хората са свързани помежду си с невидими връзки. В Стария Завет тези връзки се наричат ”мрежа”.

 

За тези мрежи е знаел не само библейският народ, но и езичниците. Ще дам пример. Сега, вместо да се употребява литературната дума ”проститутка”, казват ”представителка на най-древната професия”. И това пак е лъжа. (По-голямата част от това, което слушате за сексуалните отношения е лъжа и смесно с лъжи) ”Представителките на най-древната професия” не са били проститутки в днешния смисъл на думата, те не вземали пари за своята работа. Тогава защо са правили това? Те били жрици, хващали хората в тези ”мрежи” и ги правили съпричастни на блудната общност.

 

И така, блудът е грях. Това е ясно, нали? Тогава да минем нататък. Един грях задължително води до друг. Кой тежък грях, най-тежкият грях след самоубийството, най-често идва след блуда? Кой грях е най-тежкият след самоубийството? Да, абортът, детеубийството. Човешката душа се сътворява в момента на зачатието. Абортът е убийство.

 

Момичета, чуйте ме. Ако ви се случи и разберете, че сте бременни, какво е нужно да направите преди всичко? Да се зарадвате. Да, да се зарадвате за това, че се е заченал човек. Даже мисълта за аборт би повредила вашето дете. От всички страни ще ви говорят: ”Той няма да се ожени за теб”, ”Ти си още млада”, ”Нямаш къща и пари”, ”Какво ще кажат хората”… Не отговаряйте, не спорете! Нека вашето дете да се роди желано. Може би и да се е заченало неочакванно, може и извънбрачно, но нека се роди, нека се роди желано. Когато малко порасне вие с ужас ще си спомняте, че него е можело и да го няма.

 

Веднъж получих такава бележка: ”Откриха, че детето на моя приятелка е в утробата без мозък, т.е. мутант. Израждат я преждевременно. И тя ли според вас трябва да роди? А после? Да се мъчи с къс месо? Та това същество не би могло да се нарече човек”.

 

Как мислите, това въпрос ли е, или констатация? Повече от констатация: това е атака в емоционален план. Момичето, което е писало тази бележка, е убедена, че в някои случаи абортът е позволен. Ако сред вас има принципни противници на аборта (обръщам се и към учителите също), моля отговорете на тази писмена атака.

- Лекарите често грешат.

- Така е.

- Без мозък детето не би живяло и в утробата.

- Може би.

- Мозъкът на Анатол Франс тежал 300 грама.

- Наистина ли?! Може би. За всеки случай неверно се говори, че човек мисли с мозъка: душата мисли с помощта на мозъка. Когато (след смъртта) душата се отделя от тялото (и от мозъка), тя да не би да губи способността да мисли и чувства… Какво още ще кажем, защо абортът е недопустим?

- Трябва да си носим кръста.

- Вярно. Само че как да обясним това на нерелигиозен човек, какво значи ”да си носиш кръста”?… Един свещеник обясняваше това с този прост пример. ”Майката иска да постриже детето си. А то не иска. Тя така или иначе ще го постриже. Но ако то си върти главата, за него ще е по-зле”. Разбира се, че да имаш болно дете е страдание. Но да убиеш болно дете е престъпление, за което ще последва още по-голямо страдание. Какво отговорих тогава на тази бележка?

 

Имах малко време и отговорих кратко. Събрах си ума и казах: ”Майката след съртта ще види убитите от нея деца, на които не е дала да видят слънчевата светлина. С кои очи ще ги погледне?”

 

От медицинска гледна точка на този въпрос ще ви приведа свидетелското показание на медик. Веднъж говорих срещу абортите по радиото и след това получих такова писмо. ”Когато Вие разказвахте за възможността да се роди дете без мозък, аз си спомних един случай. Преди 20 години работих в болнично детско отделение. От родилния дом донесоха новородено момченце, което беше в безсъзнание от момента на раждането си. Беше много симпатичен. Храниха го през носа. Когато си отваряше очите и въздишаше, ние плачехме. Имаше изражение на лицето на страдание и прощение. Ние тайно го кръстихме. След месец умря. Направихме аутопсия, то нямаше мозък, а само два мехура пълни със серозна течност. А предисторията е такава. Майката на това момченце започнала полов живот малолетна, заразила се с венерическа болест и на 16 родила това дете седмаче. През цялата бременност се пристягала за да скрие това от родителите си.

 

Ето такава история.

 

Сега отново да се върнем към рисунката с греховните мрежи, където се въвличаме против волята си.

 

Ако заболее някаква част от душата ни, то чрез това заболяване ние попадаме в тази мрежа. Душата има три части, съответно в тази греховна мрежа ние най-често попадаме:

- чрез блуда (или блудни мисли),

- чрез злобата и гнева,

- чрез гордостта…

 

 

А сега ви предлагам от думите да преминем към делата.

 

Може би да направим така: нека всеки се запита по съвест: ”В каква общност от хора се намирам аз?” В Христовата Църква ли, където човек влиза със съзнателно усилие? Или в тази греховна мрежа, където човек попада против волята си чрез блуда (или блудните мисли), чрез гнева и злобата, чрез гордостта?

 

Много е добре ако разбираме това. Много важна стъпка да разберете себе си е да отговорите на въпроса: ”Къде се намирам аз в настоящия момент?” Ако се намирам в тази мрежа, естествено е да възникне въпросът: какво да направя?

 

Запомнете моля (може би ще ви послужи в живота да го знаете): ако сте попаднали в тази мрежа, то вие никога няма да успеете да се измъкнете от нея… със свои сили. Това никога на никого не се е отдало.

 

За да се измъкнете от тази мрежа трябва да се намери специалист, който ще може да отреже всички невидими връзки, които са ви омотали. Този специалист трябва да е преминал специална подготовка, да има инструменти, така че бу



Тагове:   детство,   зрялост,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11549728
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930