Септември 11, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : монах Моисей Светогорец

Възраждането и обновяването на Света Гора след 1970 година, което започна с идването на духоносни старци – ученици на по-стари опитни старци, носители на исихастската традиция, привлече до тях мнозина жадуващи за добродетелна младежи, със свещени претенции за възвишено духовно напредване. Образованието не беше задължителен елемент, нито се смяташе за качество, просто показваше съзнателното следване на монашеския път. Те не последвали монашеството, защото се провалили в света, защото мразили света, защото нямали нещо по-добро, което да правят. Те вероятно биха могли да напреднат в света, но доброволно го оставили, желаейки по-висш духовен живот. Оттеглянето им във всеки случай накарало хората около тях да се замислят и по-късно това оказало добро въздействие.

Смятам, че се създаде автентичен монахолюбив и атонолюбив дух. Бяха основани сдружения на приятелите на Света Гора в Гърция и в чужбина. Но най-вече духовният живот бе повлиян от един автентичен църковен живот, далеч от сухата порядъчност на някои религиозни организации и морализма на някои консервативни пуритани. Хората научиха за броеницата. Не като филахто или талисман и украшение, а разбраха нейната цел. Тоест смирената молитва за изливането на Божията милост.

За създаването на този дух допринасят светогорските метоси, разпръснати по цялата гръцка земя, излизанията на духовници – изповедници, проповедници, певци, честни мощи и св. икони. Съвременни светогорски патерици се издават и преиздават. Така Света Гора заема предно място в обновяването на едно литургично, аскетическо и исихастко предание, което било достатъчно познато на верния народ и дълбоко вкоренено в сърцето му. Това движение на Света Гора към света беше вежливо и безшумно и такова трябва да остане. Светогорците никога не са искали да заменят, поправят или надминат който и да е пастир на Църквата. Света Гора никога не е имала някакво добре организирано мисионерско движение, никога не е създавало мисионерски и благотворителни ордени. Нейното мисионерство и благотворителност били много различни, но много значими. Те не били общи и абстрактни, а конкретни и лични.

Светогорците присъстват по целия Балкански полуостров и Русия през над хилядагодишна история на Света Гора. Свети и велики личности като св. Сава, първият архиепископ на Сърбия, на св. Евтимий, патриарх Търновски, св. Нифон, патриарх Константинополски, духовен обновител на Румъния, преп. Максим Грек, просветител на Русия и много други, тръгнали от светоносния Атон.

В периода на турското владичество тази светлина продължава да се разпространява сред поробения народ. Основаването на прочутата Атониада (атонско богословско училище) с бляскави преподаватели образовала множество ученици. Присъствието на осветени, просветлени и харизматични личности в свещения Атон допринесло за въодушевлението и покаянието на отреклите се от вярата и така се създал славният облак на новомъчениците. Книги, проповеди, обиколки на светогорци възпламенили вярата, прекъснали ислямизацията. Върховен представител е свещеномъченикът Козма Етолийски, значим, неуморим, прекрасен учител на народа на ромеите, завършил Атониадата, йеромонах от манастира Филотей, пророк и неуморим проповедник на истината.

Както казва един съвременен светогорски старец, обръщайки се към млади хора: „св. Козма излиза през епоха, в която бурята бушува и всичко е под заплаха (завоевателите потискат, пропагандаторите от Запад вилнеят, евреите плетат интриги, поробените се поддават; в различните области сменят вярата си), но той изобщо не се смущава. Като опитен капитан знае какво ще изхвърли в морето и какво ще задържи. Той говори просто, неизменно и спокойно: „Бих искал, братя мои, да се изкача на небето и да извикам, че Христос е истински Бог и живот на всички, но понеже не мога да правя това, обикалям от място на място и поучавам.” С целия си живот той им казвал: „Не се страхувайте изобщо! С вас съм. Аз съм най-малък и немощен. Не съм способен, не да ви уча, но дори да ви целуна нозете. Вие сте кръстени, миропомазани и всеки от вас е по-велик от целия свят. И аз ви говоря като брат, а не като учител. Моята работа е ваша работа, на нашата вяра, на нашия народ. . .” Той е авторитет и същински учител на хората. Затова не идва като авторитет и учител, а като малък и ученик. Той е смирен. Поставя себе си под всички. Той знае да говори, да почита другия, да организира. Да живее с разсъдителност. Да посреща неочакваното като познато. . . И всичко това за доброто на другия. Той е истински революционер, обновител на всичко.  Той съди богатия, който не дава на бедния. Организира безплатно образование. Уважава жената. Вижда, че я потискат. Той се явява реален неин защитник. Подтиква всички към любочестие. Той е ритор, педагог, проповедник, творец на словото, исихаст” (архим. Василий Иверски Гондикакис). Нима онази епоха не прилича на нашата? Нима светът (κόσμος) няма нужда от един нов Козма (Κοσμά), който с неговата кирка (κασμά) да разруши неговата грозота (ακοσμία)?

Нима новогръцката идентичност е смачкана и е угаснала не само вярата, но и всичко това, което наричаме гръко-православна традиция? Нима автентичните цивилизационни съставни елементи- етос, възпитание, добродетел, образование, вяра – днес са ненужни? Нима те не бяха истинските ценности, които създадоха единството, бодърстването и извисяването? Мултикултуризмът, глобализацията, сателитната телевизия неизбежно водят до нов и един единствен език, до ново цивилизационно и гражданско течение. Призвани сме не фаталистично, а реалистично и смело да посрещнем тези нови състояния. Вярвам, че можем, ако искаме. Нашият народ мина през много по-трудни тежки вихрушки и бури и издържа.

Смирено мисля, че Света Гора може да каже нещо спрямо всичко това. Света Гора не принадлежи изключително на нас, а съществува за всички. Там са живели хора от различни страни, с различни начини на живот, друг език и други традиции. Те обаче съжителствали чудесно за хиляда и повече години, признавайки взаимно другия. Съществува, както казахме, равенство, но това ни най-малко не означава заравняване. В Църквата особено почитаме своеобразността и уникалността на свещената човешка личност. Ти да се изморяваш, за да отморява другият, ти да се смиряваш, за да се възвеличаваш и да се радваш истински. Братство и свобода, смирение и любов. Тук се крие и една строгост, която не позволява постоянното пребиваване в това, което е безнравствено, привидно истинно, привидно благочестиво, непрозрачно.

На Света Гора постоянно се учиш. Не само всекидневно в литургични текстове и библейските и светоотечески четива, а и от изключителните архитектурни обекти – кули, фиали, чешми, камбанарии, удивителните изображения върху стенописи и икони, византийски и поствизантийски, излезли под сръчната четка на Панселинос, Теофанис и Джоржди, от безбройните творби-шедьоври от злато, мед, дърво, мрамор, плат, от писмените паметници, паметниците на словото – проза и поеза, поетично, химнографско и музикално слово. Изкуството те извисява и духовното четене те преобразява. Всичко истинно е диахронично и вечно.

На Света Гора се запознах със старци, които бяха станали като облажаваните от Господ деца. Простодушни, но не простовати, благи, но не наивни, неуки, но мъдри, строги подвижници с нежно слово, непознати на нас, които ни приеха добре сякаш дълги години ни познаваха. Те успяха до голяма степен да ни подтикнат към любочестие, да ни убедят, че никога не е позволено да говорим лъжи на себе си. Красиво е умът да слезе в сърцето. Рационализмът е хладен. Сантиментализмът определено е болен. Затова светите отци говоря за усърдното, търпеливо и настоятелно слизане на ума в сърцето.

Св. Григорий Палама, този истински велик светогорец, чиято постоянна молитва била „Господи, просветли моя мрак”, изяснява нещата и ги  формулира с точност: човекът не може да познае същността на Бога, но чрез аскезата, чистотата, молитвата и смиреността може да познае нетварните Божии енергии. Противникът на св. Григорий, Варлаам Калаврийски не приемал това. Той вярвал във философския и интелектуален подход към идеята за Бога. Същността на Бога е недостъпна, но Неговата нетварна енергия е причастима като благодат, светлина, мир и красота.

В православното предание не съществува разделение между праксис и теория, между монаси и миряни. Едно Евангелие съществува за всички. Ние жадувахме за истина и живот; никого не ужасяваме и не ограничаваме. Човекът е свободен до такава степен, че да се отрече от Бога. Църквата не е идеология, институция, религия, система. Тя е огромна прегръдка, която търпеливо и с голяма любов очаква да прегърне фарисеи, книжници, блудни синове, разбойници, блудници, да ги разцелува, да им изтрие сълзите. Да даваш възпитание на един млад човек означава ти да умреш, за да живее той. Безстрастният Христос пострадал за нас, страстните. Църквата не означава постоянни забрани, епитимии, наказания и заплахи, а е нежна майка, която естествено не слага сол в раните, а ги очиства със сълзи. Църквата не гали и не култивира страстите, а ги забелязва с болка и любов и умолява за тяхното доброволно изкореняване. Църквата не се интересува от малкото, а от цялото, тя не гледа да закърпи нещата „накъдето и да е”, днес да мине, а се грижи за реалното утрешно благоденствие и влизане в ликуването на безкрайната вечност.

Св. Григорий Палама оставил любимото атонско безмълвие, за да укрепи православните догмати и да увещае вярващите през 14 век; същата богодвижима постъпка направил и св. Козма Етолийски през 18 век, за да укрепи народа. В края на 18 век и началото на 19 век една значима група светогорци новоисихасти, които поддържали чистото православно неподправеното предание и иронично били наричани от техните противници Коливади, начело на която стояли светите Макарий Нотарас, Никодим Светогорец, Атанасий Париос, и Паисий Величковски и други  велики добродетелни въже, като самоизгнаници обходили главно егейските острови и основали манастири, пренесли светогорския типик и дух и повлияли значително върху народното благочестие. От коливадския дух били повлияните писателите А.  Пападиамантис, А. Мораитидис  и Ф. Контоглу. Свещенолепните коливади навреме и истинно прозрели опасността от навлизането на европейското просвещение в Гърция и чрез своите писания и поучения се борили за просветлението на сърцето, за поддържането на автентичното православно предание неподправено, като жив опит и истинска връзка с живия Бог.

Коливадите запазили цялостния православен етос. Те искали една скромна, смирена, аскетична, служеща, човеколюбива Църква, а не властнически надменна, богата, властваща и секуларизирана.  Искри от коливадския  дух съществуват в сърцата на гръцки народ.  Затова, когато млади хора идват в свещения Атон, в Градината на Света Богородица, те съзират това, за което копнеят: безмълвието, спокойствието, простота, умилението. Те участват в богослужението със сълзи.

Издаването на Добротолюбието през 1782 г. от коливадите св. Никодим и св. Макарий, което претърпяло много издания и преводи, било значим момент в новогръцката православна духовност и с право, оправдано и сполучливо характеризирало една епоха, която била наречена „филокалийно възраждане”. Когато Гърция влезе в европейската общност, най-големият френски вестник написа: „Днес в Европа влезе страната на Добротолюбието”. Какво прави днес тази страна на доброто-любието? Опровергава ни и ни кара заедно с поета Георгиос Сеферис да казваме: където и да отида, Гърция ме ранява!

Справедливо и вярно са казали, че Света Гора е най-вече това, което не се вижда. Затова тя не се фотографира, нито се преподава, а само се преживява. Нарекли са я крепостта на Православието, живата Византия, спасителен пояс и компас на православия етос, най-високата точка на земята. Света Гора е силен квас, мощно антитяло срещу валяка на глобализацията. Ние не сме анти-прогресивни, консервативни, роптаещи, фаталисти и подозрителни. Вярваме, че нашата традиция има живоносни елементи, които заслужава да се поддържат, за да разкрасят и осмислят живота. Света Гора се учи от, преживява и радва на тази традиция и желае да направи причастни и други, особено младите.

Света Гора е отворена врата на небето. Църквата е отворена врата. Православието е праводействие и  истинен живот. Нашата младеж с право е взискателна. Православната Църква, въпреки всякакви нейни човешки грешки,  задоволява взискателните духове. Света Гора бди. Когато нейната молитва престане, светът ще свърши.  Благодаря за внимателно изслушване. Бъдете всички щедро благословени!

превод от гръцки