Сирия печели, а народът не се предава – това са впечатленията на американския проф. Тим Андерсън, който се завърна наскоро от Сирия

Въпреки продължаващите кръвопролития и сериозния икономически натиск, Сирия напредва уверено към военна и стратегическа победа, която ще промени целия Близък Изток. Вече е очевидно, че плановете на Вашингтон – да смени режима в Дамаск, да дестабилизира и направи Сирия нефункционираща държава се провалиха, смята проф. Тим Андерсън от „Global Research“.

Този провал ще сложи край на американската мечта, прокламирана от Джордж Буш-младши преди десетилетие. Мечтата за раболепен и подчинен „Нов Близък Изток“.

Победата на Сирия се дължи на сирийската арабска армия, която изправена пред кръвожадните ислямисти има пълната подкрепа на своя народ и стратегическите партньори на Сирия, които й помагат да удържи натиска на международната коалиция срещу нея.

Икономическите трудности станаха още по-големи, но сирийския народ не губи воля. Правителството подсигурява основните социални нужди на своя народ въпреки всичко – основни хранителни продукти, достъп до образование, здравеопазване и други важни услуги. След постигнатото споразумение относно ядрената програма на Иран сега сигурността на Сирия ще бъде по-добре обезпечена.

Трудно е да разберете какво наистина се случи и случва в Сирия, ако четете само западните медии, които лъжат откровено за характера на сирийския конфликт и развитието на кризата. Ключови моменти от заблудата са опитите да се прикрие неявната подкрепа на НАТО за ислямистките групи, въпреки че алианса не крие задоволството си в случаите, когато те напредват, а сирийската армия отстъпва. Въоръжената опозиция в Сирия не можа да постигне никакъв напредък и през 2012 г. започна стичането на чужди терористи и наемници, които им помогнаха да завладеят северните части на Алепо през средата на 2012 г.

При второто ми посещение в Сирия по време на кризата, което беше през Юли 2015г., установих, че сигурността в големите сирийски градове се е повишила. Първото ми посещение в Сирия бе през Декември 2013г., тогава терористите бяха изтласкани от стратегическия град Хомс до древното селище Малоула и хълмовете на Каламун. Тогава имахме възможност да пътуваме свободно по шосетата от Швейда до Дамаск, Хомс и Латакия с едно единствено малко отклонение около Хараста. В края на 2013 столицата Дамаск бе подложена на ежедневен обстрел, а тази година това вече бяха изолирани случаи. Сирийската арабска армия (правителствената армия -бел.ред.) контролира 90% от гъстонаселените територии на страната.

Първи факт. Никоган е е имало нещо като „умерени бунтовници“. Истинското опозиционно движение бе набързо изместено от подкрепяно от саудитите ислямисти-метежници в месеците между март-април 2011 г. Още в първите няколко месеца на кризата от Дераа до Хомс основни въоръжени групи като Бригадата на Фарук и други екстремисти спонсорирани от Саудитска Арабия и Катар извършиха какви ли не безчинства, взривяваха болници и извършваха етнически чистки (1). Днес сирийците наричат всички тях ‘ИДИЛ’ (Ислямска Държава в Ирак и Леванта) или просто „наемници“, не придават особено значение на имената на групировките. Те не ги припознават като реална опозиция на Башар Асад, а като чужди наемници и терористи, които ежедневно нахлуват в държавата им. Последните словоизлеяния на „умерения бунтовник“ и командир Ламия Нахас, че малцинствата в Сирия са „зли и трябва да бъдат изхвърлени“ силно напомнят за концепциите на Османската империя и Хитлер. (2). Истинския характер на конфликта е прост: от една страна имаме един авторитарен, но плуралистичен режим в социална държава и от друга – екстремисти и наемници, служещи като т.нар. „прокси армия“ на големите сили.

Втори факт. Повечето от зверствата, които бяха приписани на Сирийската арабска армия, всъщност бяха извършени от подкрепяните от запада групировки, а основната цел беше да отвържат ръцете си за по-дълбока и директна намеса в Сирия. Това включваше вече забравената употреба на химически оръжия (3), които се доказа, че бяха изстреляни от наемниците, както и реалния брой на цивилните, загинали по време на бомбардировки на сирийската авиация срещу терористите. През 2012г. американския журналист Нир Росен беше удивен:

„Всеки ден опозицията дава някакви цифри на загиналите, които описва като невинни цивилни, убити от правителствените сили, но те всъщност се оказват въоръжени опозиционери.“ (4)

Тези доклади на сирийската опозиция са силно тиражирани в западната преса и цитирани от организации като Аmnesty International и Human Rights Watch, за да бъдат използвани с пропагандни цели. Сирийската армия наистина екзекутира заловени наемници и терористи и хора, заподозрени че им сътрудничат биват арестувани, но това е армия, която има силната подкрепа на сирийските граждани. Това нямаше да е така, ако тя мародерстваше над тях. Това го правят именно т.нар. „бунтовници“, които западната преса се опитва да опише като някакви борци за свободи и свалянето на Башар Асад. Те нямат никаква публична подкрепа сред сирийските граждани.

Трети факт. Западните агенции бъркат „присъствие“ с „контрол“. Макар няколкото офанзиви на ИДИЛ в Дераа, Идлиб и Източен Хомс, силнонаселените територии от сирийската държава са под силния и видим контрол на армията в много по-голяма степен, отколкото през 2013 г. В повечето конфронтации правителствените войски в крайна сметка се оказват победители. Сирийската арабска армия обаче е под постоянен натиск, случва се да прави тактически отстъпления, защото се бие на дузина фронтове.

Сирийската армия затегна своя кордон около северните части на Алепо, Дума и Хараста и има скорошни военни победи в Хасака, Идлиб и Дераа. С помощта на Хизбула сирийската армия прочисти и елиминира всички бойци на ИДИЛ от планините на Каламун на границата с Ливан.

Въпреки че от няколко години Сирия е мишена на масов тероризъм и западни санкции държавата функционира изненадващо добре. През Юли 2015 нашата група посети големи спортни центрове, училища и болници. Милиони сирийски деца посещават училище и стотици хиляди все още свободно посещават висшите учебни заведения.  Безработицата, недостига и прекъсванията на електрозахранването мори държавата. Ислямистките наемници умишлено рушат болниците още от 2011 г. насам. Атакуват и разрушават електроцентрали, което принуди правителството да наложи режим на токът.  Мъчностите са много, но сирийците продължават да водят нормален живот.

Големи полемики предизвика изграждането през 2014 г. на огромния комплекс в покрайнините на Дамаск, който включва ресторанти, магазини, спортни съоръжения, детски кътове и други забавления. ‘Как може правителството да похарчи толкова много пари в такъв труден за Сирия момент?’ – чуваха се аргументи от една страна, а то друга бяха тези, които разбират, че живота продължава и семействата се нуждаят от нормално ежедневие. След Рамадан, по време на Курбана видях там десетки семейства с техните деца да се разхождат и забавляват из комплекса.

Процедурите по сигурността вече са станали нещо обичайно и се приемат за нормални. Армейските контролно-пропусквателни пунктове са често срещани из Сирия. Сирийците проявяват разбиране и са търпеливи. Те знаят, че това обезпечава на първо място тяхната собствена сигурност в момент, в който в страната ежедневно влизат нови и нови джихадисти и наемници. Тези пунктове биха предотвратили терористични актове с коли бомби, помагат за залавянето на трафиканти на оръжия и помощ за терористите. Войниците са сдържани към нас, но самите хора са дружелюбни и контактни. Повечето семейства в Сирия имат роднини, които служат в армията. Сирийците нямат никакви ограничения като вечерен час, нито се страхуват от армията както се страхуваха жителите в подкрепяните от САЩ диктатури в Чили и Ел Салвадор в миналото, например.

На север, кметът на Латакия ни разказва, че провинцията преди е била населена от 1.3 млн.души, а днес населението й надхвърля три милиона. Хора от Алепо, Идлиб и други северни зони са се заселили тук, за да избягат от джихадистите по време на техните офанзиви. Повечето от тези бегълци са получили държавни жилища или къщи. Изградени са и лагери. Най-много бегълци подслонява Дамаск – близо шест милиона преселници. Правителството и армията полага големи усилия, за да подпомогне тези хора. В същото време западните медии говорят само за бежанските лагери в Турция и Йордания, в които условията са ужасяващи и биват контролирани от въоръжени вътрешни групи…

Твърденията, че режимът избива цивилни и бомбардира безразборно са манипулации в западната преса, припявани едновременно и от т.нар. „бунтовници“. Ежедневно чуваме, че правителствената авиация бомбардира жилищни комплекси и селища като Джобар, Дума и части от северно Алепо, но тези места щяха да са равни със земята, ако твърденията бяха верни. Може да сте сигурни, че следващия път, когато чуете, че „цивилни“ биват избивани „безразборно“ от сирийската авиация всъщност става дума за избити ислямисти.

Войната се води от сграда в сграда, на земята. Армията дава големи жертви. Много сирийци, с които разговаряхме, казваха, че им се иска наистина правителството да беше изравнило със земята тези призрачни градове, уверявайки ни, че там вече са останали само терористите и техните помагачи. Въпреки това сирийското правителство действа много внимателно.

Държавите от регионът виждат какво се случва всъщност и започнаха да възстановяват отношенията си със Сирия. Вашингтон от време на време продължава да повтаря лъжи като тези за химическите оръжия (пред лицето на доказателствата, които посочиха кой ги използва всъщност), но изгуби увереност за някаква сериозна ескалация на конфликта в края на 2013 г., след конфронтацията с Русия. Все още сабите подрънкват (5), но се вижда, че държави като Египет и Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) започнаха да възстановяват дипломатическите си отношения с Дамаск.

Всъщност ОАЕ са най-гъвкави от всички монархии в Персийския залив и същевременно и поели ангажимент към американския вице-президент Джо Байдън (6) си имат своите собствени тревоги. Наскоро в ОАЕ арестуваха дузина ислямисти в подозрение, че са готвели свалянето на абсолютната монархия и установяване на абсолютен халифат (7). Египет отново е в ръцете на военните и след като правителството на Мюсюлманското братство, което беше подкрепяно от Турция и настояваше Египет да се включи в атаките срещу Сирия, сега се разправя със собствените ислямисти вътре в страната, много от които от същото това Мюсюлманско братство. Най-голямата арабска държава сега подкрепя териториалната цялост на Сирия и (поне устно) сирийските кампании срещу терористите. Египтетския анализатор Хасан Абу Талеб нарича това като послание и „осъждане и отхвърляне на турските едностранни ходове“ срещу Сирия. (8)

Правителството на Ердоган се опита да постави под свой контрол региона, контролиран от Мюсюлманско братство, но загуби своите съюзници и често влиза в спорове с тези от тях, които също са в анти-сирийската коалиция. Ердоган е подложен на сериозни критики за действията си и подкрепата си за ислямистите и у дома. Докато Вашингтон се опитваше да използвя кюрдите едновременно срещу Багдад и Дамаск, Турция вижда в тях ключов враг, а подкрепяните от саудитите ислямисти ги избиват като „вероотстъпници“. Кюрдите обаче имат подкрепата на Сирия и Иран.

Споразумението за ядрената програма на Иран е изключително важно в момент, в който Иран остава един от най-големите и активни поддръжници на светска Сирия и непоколебим опонент на ислямистите и наемниците подкрепяни от Саудитска Арабия, Турция и САЩ. Затвърждаването на Иран като ключов играч в регионът безпокои много саудитите и Израел, но е добре дошло за Сирия. Много анализатори виждат дипломатическите маневри, които се отварят след Иранската сделка – въпреки че наскоро Иран беше изключен от среща между външните министри на Русия, САЩ и Саудитска Арабия няма място за съмнение, че ръцете на Иран бяха освободени за по-големи действия в регионалните афери. Необичайната среща между шефа на сирийското разузнаване ген. Али Мамлоук и саудитския министър на отбраната Принц Мохамед Бин Салман (9) показват, че сирийското правителство отново води директни дискусии и преговори с най-големия спонсор на терористите и наемниците, срещу които воюва.

Сирия печели, защото сирийските граждани подкрепят своята армия срещу екстремистите, спонсорирани от НАТО и монархиите от Персийския залив. Сирийците, в това число и най-благочестивите сунити никога не биха приели този варварски ислямизъм, включващ отсичания на глави и какви ли не зверства, прокарван от монархиите в Залива.

Победата на Сирия ще има по-широки последици. Това ще сложи краят на опитите на Вашингтон да възкачва и сваля режими в региона на Близкия Изток както в Афганистан до Ирак и Либия. След смъртта и разрухата, която донесе политиката на Вашингтон в регионът ние виждаме зараждането на една ос на съпротивление срещу всичко това. Победата на Сирия ще бъде и победа на Иран и Ливанската съпротива, водена от Хизбола. В бъдеще този конфликт води условия за по-тясно сътрудничество с Ирак. Постепенното включване и на Багдад в коалицията срещу САЩ, Израел и Саудитска арабия и техния геополитически план за „Новия Близък Изток“ ще доведе до унизителен провал за ‘архитектите’. Регионалното единство идва на висока цена, но въпреки това то идва.

Автор: проф. Тим Андерсън (превод: Alter Information)

_______________________________________________________

(1) Tim Anderson (2015) ‘Daraa 2011: Syria’s Islamist Insurrection in Disguise’, Global Research, 5 June, online:http://www.globalresearch.ca/daraa-2011-syrias-islamist-insurrection-in-disguise/5460547

(2) The Angry Arab (2015) ‘This is what the candidate for Syria’s provisional (opposition) government wrote on Facebook: a holocaust’, 4 August, online: http://angryarab.blogspot.fr/2015/08/this-is-what-candidate-for-syrias.html

(3) Tim Anderson (2015) ‘Chemical Fabrications: East Ghouta and Syria’s Missing Children’, Global Research, 12 April, online:http://www.globalresearch.ca/chemical-fabrications-east-ghouta-and-syrias-missing-children/5442334

(4) Nir Rosen (2012) ‘Q&A: Nir Rosen on Syria’s armed opposition’, Al Jazeera, 13 Feb, online:http://www.aljazeera.com/indepth/features/2012/02/201221315020166516.html

(5) Press TV (2015) ‘Syria ‘should not interfere’ in militant ops by US-backed groups’, 3 August, online:http://www.presstv.com/Detail/2015/08/03/423141/us-syria-isis-isil-assad-josh-earnest

(6) Adam Taylor (2014) ‘Behind Biden’s gaffe lie real concerns about allies’ role in rise of the Islamic State’, Washington Post, 6 October, online: https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2014/10/06/behind-bidens-gaffe-some-legitimate-concerns-about-americas-middle-east-allies/

(7) Bloomberg (2015) ‘U.A.E. to Prosecute 41 Accused of Trying to Establish Caliphate’, 2 August, online:http://www.bloomberg.com/news/articles/2015-08-02/u-a-e-to-prosecute-41-accused-of-trying-to-establish-caliphate

(8) Reuters (2015) Egypt defends Syria’s territorial unity after Turkey moves against IS’, 2 July, online:http://uk.reuters.com/article/2015/07/29/uk-mideast-crisis-syria-egypt-idUKKCN0Q31AY20150729

(9) Zeina Karam and Adam Schreck (2015) ‘Iran nuclear deal opens diplomatic channels for Syria’, AP, 6 August, online:http://news.yahoo.com/iran-nuclear-deal-opens-diplomatic-channels-syria-161740195.html