Юли 20, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Йеромонах Христодулос

Господин А… го измъчваше голям проблем. Постепенно започна да се парализира едната му ръка. Ходи по лекари, но всички вдигаха ръце, не можеха да му предложат абсолютно нищо. Само му казваха, че парализата постоянно се развива и разпространява. Както беше притеснен, си мислеше, че единствената му надежда беше да се обърне към Стареца Паисий, когото познаваше и към когото изпитваше голямо благоговение. И така, отиде на Света Гора и му сподели болката си. Старецът с голяма любов го успокои и го посъветва да не се притеснява. Попита го още къде ще прекара нощта и господин А… му отговори, че ще пренощува в манастира Кутлумуш. Тогава Старецът му даде жилетката си и му каза:

– Облечи я, за да не настинеш!

Господин А… я взе и облече от послушание и тръгна за манастира, където щеше да нощува. Само че в един момент усети, че ръката му, която беше парализирана в някаква степен, започна да се подобрява и постепенно стана съвършено здрава. С молитвите на Стареца се беше оправил. На другия ден се спусна до килията му и му благодареше горещо за истинската му бащина обич. Съблече жилетката, за да я върне на Стареца, само че той му каза:

– Няма нужда, задръж я за себе си.

Братът от любочестие настояваше казвайки:

– Ама… на вас ще ви е нужна тук! Не е редно да я вземам аз.

– Вземи я бре, детето ми. За мен ще се погрижи Бог…Понеже ме вижда, че постоянно да кажем давам, ми дава постоянно и Той.

В този момент, докато „спорехме”, дойдоха двама поклонници, които ни прекъснаха спора, след като направиха поклон и поздравиха Стареца, извадиха от чантата си една торбичка, отвориха я и извадиха една съвсем нова жилетка и му я подадоха казвайки:

– Отче, не знаехме какво да ти донесем и ти носим тази жилетка.

превод от гръцки