Днес 9 юли, с дълбоко чувство на национална принадлежност отбелязваме 165-та годишнина от рождението на Иван Вазов - патриарха на българската литература. Роден в Сопот, по време на Османската империя, той става свидетел и участник в Българското възраждане, а по-късно е един от строителите на новата Българска държава. Академик, политик и министър на просвещението, драматург, поет и будител, той е първият български професионален писател, изградил системата на жанровете в българската литература.

На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

Прокуден тука на чужбина,
далеч от твоите гори,
сърцето ми сега проклина
тирана, който те мори.

Прийми тез песни, майко мила,
отйек на жалостний ти зов
и плод на сладката любов,
с коя душа ми си пълнила;
прийми тез песни, пълни с гнев,
кат вихъра, що пей по друма,
ту жални, кат шумът на Струма
и като горския напев.

О, майко, аз видях тиранът,
като ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса!

Но през червените порои,
що ти проля във таз борба,
аз видя дните ясни твои
на твойта бъдеща съдба.

Дано таз вяра, туй мечтанье
не се разбие в някой брег
и твоя зов да не остане
като в пустинята без ек.
Иван Вазов
9 юли 1850 г.*-22 септември 1921 г.