Юни 30, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

Не трябва да забравяме, че вкусът на Бога в устата ни и в душата ни е хубаво да се променя с течение на времето. Бог, в Когото вярваме, е един и същ, но начинът, по който вярваме, е добре да се променя с времето. Св. Порфирий казва, че като бил млад, гледал на Бога много строго. „Гледах На Бога като на много строг и съдих хората много строго, защото вярвах, че Господ е такъв. Когато идваше някой да ми изповяда нещо, отварях Кормчая книга, започвах да пресмятам дни, месеци и години и накрая изкарвах  една сума… ти ще се причастиш след еди-колко си години, ти след еди-колко си и така…”

Но когато човек истински почувства Бога на Любовта, Живия Бог, Който е снизхождение и милосърдие, любов и истина, гъвкавост и благост спрямо всеки човек, тогава променяш начина, по който наричаш нещата. Едно и също събитие или поведение, но вече не реагираш, защото сега виждаш, че Бог гледа на това по друг начин. Някои от нас влязохме в Църквата бидейки деца и възприехме някои неща едностранчиво – поставяме Бога в категории. Той е това, това и това и край. Нищо повече. Когато видя, че ти излизаш от тази категория, която съм си създал в моята глава, си за отхвърляне. Идва Христос, практиката на живота, и ни показва, че нещата не са така.

Тези неща не са нови. Книжниците и фарисеите също мислели за Бога много неща, но Христос им казал: Всичко, което мислите, е грешка. Начинът, по който подхождате и преценявате Бога, е погрешен, Бог не е това. Затова и Аз се обръщам към тези хора от друг ъгъл и с друг поглед и нагласа. С вършене на чудеса, любов и милосърдие, докато вие ги осъждате. Всъщност и затова са го разпнали, защото променил в тях идола, който са имали за Бога, показал им един достъпен Бог, който е Човек-Богочовек. Един Бог, Който не е нависоко, а ни разбира и състрадава, слиза на нашето равнище, освен в греха, но ни доближава. Когато разбереш това величие в своята душа, опитай да направиш едно изследване. Когато бях на 15, 20, 30 и т н. – вярвам ли по един и същ начин, един и същи ум ли имам?

Неслучайно някои казват: майка ми цял живот е на един и същ акъл, а не казват като за св. Порфирий: познавахме го отначало като строг, напредна духовно, расна в живота и вярата и в духовното благоразумие. Този човек се променил. В началото бил строг, после бил снизходителен. Мнозина се страхуват от това. Казват ми: дай да не принизяваме всичко до земята, но не говорим за това. Когато станеш милосърден и снизходителен, разбери другия – защо пуши, псува, взема наркотици, защо не ходи на църква. Аз това се опитвам да направя с моя малък опит. Да кажа за човека защо го прави, не какво прави, а защо го прави.

Един младеж не стъпваше в църква. Аз се опитвах да си спомня точно това ниво на въпроса „защо”. Питам го – защо не идваш? Искаш ли да ми кажеш? Той ме пита – ще ме порицаеш ли? Не, няма, просто искам да разговаряме, да разбера какво не ти харесва? Отговори ми: „Вижте, да ви кажа истината, отче, асоциирал съм свещениците с едно „не”, каквото и да попитам, чувствам, че ще ми кажете „не”. Да си купя ли мотор – не, да отида ли на стадиона – не, да имам приятелка – не, да отида на кафе – не, на концерт – не.” Този младеж не беше лош, но изпитваше страх от мене. Не трябва ли правилно да подходя към него? Не е ли православният дух да се опитам смирено да разбера какво чувства той? Да се доближа до душата на детето? И да видя защо го прави, защо се страхува и колебае и дълбоко в себе си иска Бога, не иска мене. Но понеже ние толкова много сме отъждествили себе си с Бога, че сме Негови представители – и вие майките, и бащите, и ние свещениците, мислим, че каквото кажем, Бог е зад нас. А Бог ни казва: Няма друг начин и затова използвам тебе, не че си мой представител, никаква връзка няма.

Нима нашият нрав е нравът на Бога? Ама ако бяхме Божии, истински, така както е Бог, щяхме да спечелим хората щяхме да сме променили живота им! А нас, като ни видят и се отбиват на другия тротоар, изпитват вътрешна съпротива. Колкото повече времето минава, е хубаво да се променя вкусът на Бога в нас. Може и детето да е право. Начинът на мислене на хората се променя. Аз се опитвам да пренеса Бога в нашата епоха. Как би говорил Христос на детето? Какво би му казал? Щеше ли да му каже – първо сряда и петък ще ядеш леща и нищо друго. Да  докосне неговата самота, неудовлетвореност, меланхолия, чувството, че е непотребен, грозен, с комплекс за малоценност. Щеше ли да гледа повърхността? Може детето да е право.

Автентичността, истинността крият в себе си божественост. Ходих да изнасям беседа на едно място, после имаше обяд и скочи един свещеник и каза: „Четох някъде, че един свещеник смятал за много духовно да пие кафе с жена си и да гледат от терасата някакво езеро. Какво е това, нима това е духовно?!”

В този момент все едно ме цапардоса с керемида по главата. Казах си: пресвета Богородице! Но отче, това е божествено, изключително хубаво. Стига да си спомним за Благовещение, което се случило, докато Богородица отивала в Назарет да налее вода от извор. Докато правела нещо всекидневно, на Мария й се явил архангел Гавриил и й казал, че ще стане майка на Бога… Апостолите станали такива, докато ловели риба, събирали мрежите си, в един напълно прозаичен момент, без никаква духовност. Точно в този момент едва ли са се молели. Те са работели. Спомнете си за Давид, когато бил с овцете, Моисей също. В много прости моменти от живота се крие божественото. Ние забравяме това. Нашият дом става нещо, което е откъснато от Църквата, като че ли е нещо съвършено различно. Само когато ходим в неделя на Църква, натискаме едно копче – за един час ставаме духовни хора. Като се върнем вкъщи, натискаме друго копче – сменяме си дрехите и започваме да се караме и се връщаме във всекидневието. Ако обичаме един Бог, Който не се преплита с живота ни и не се движи сред нас, Този бог не е Богът, Който е възприел целия човек. Защото Христос е преобразил целия мой живот, с цялата моя действителност. Когато ходиш, Бог е в тебе, когато си с твоето дете, когато вършиш прости неща.

Не говориш за Бога, както не говориш за дишането. Ти живееш в него. Толкова време сме в тази зала и всички дишаме, но не говорим за това, нито го чувстваме. Ако другият почувства, че Бог, с Когото живееш, те изпълва и те разкрасява и оживотворява, клетките ти живеят и дишат и имат светлина, тогава ще те попита: „Приятелю мой, кажи ми каква е твоята тайна, и аз искам да стана като тебе.”

На нас ни казват обратното: „Приятелю, остави ме на мира! Изморяваш ме, дотегна ми, изприщи ме.” Това не е божествено. Аз ви пожелавам това послание да излиза от вас. Знаем много сложни неща, но сме изгубили простите. Губим и нашите деца, защото те са прости, а ние сме сложни и объркани хора. Един човек отишъл при стареца Порфирий, но си тръгнал от него разочарован, защото той не му казал кой знае какви неща. Старецът казваше: „Моля те за прошка, детето ми, че не ти говорих за Бога, но аз говоря за Него само тогава, когато почувствам, че нечия душа Го иска и има нужда от Него.” Веднъж отишъл някъде и не казал: „Христос Воскресе”, защото човекът не искал да чуе това. По Божие просветление старецът казал, че ще говори, когато, където и както трябва. Нека всички се молим да имаме това просветление от Бога, за да бъде красив нашият живот.

превод от гръцки