Октомври 17, 2013 in Начална страница, Сладкарница

Автор :

Това станало когато откарвали Казанския митрополит Кирил на заточение/ Свещеномъченик Кирил (Смирнов), митрополит Казански(1863г. – 7/20.11.1937г.). Според завещанието на патриарх Тихон бил определен за пръв местоблюстител на патриаршеския престол. Властта обаче не позволила той да заеме тази длъжност, като до края на живота му го държали в затвор и заточение. Накрая бил застрелян в далечния град Чикмент./ По пътя той трябвало да бъде убит „при опит за бягство”. В една глуха нощ, докато влакът пътувал с пълна скорост през безкрайната ледена пустош, пазачите го изхвърлили от вагона в движение.

Било снежна зима. Митрополит Кирил паднал в огромна преспа сняг и останал невредим. Едва се измъкнал от нея и се озърнал: наоколо гора, сняг и никакви признаци на живот. Дълго си проправял път през дълбокия чист сняг. Накрая, съвсем изтощен, седнал на някакъв пън. Студът прониквал до мозъка на костите му през протритото расо. Усещайки, че е обречен и замръзва, митрополитът започнал да си чете молитвата при излизане на душата от тялото. Изведнъж гледа – към него се приближава нещо огромно и черно. Вглежда се – мечка! „Ще ме разкъса!” – минало през ума му, но нито имал сили да бяга, нито имало къде да се скрие. Мечката се приближила до седналия владика, подушила го от всички страни и спокойно легнало в нозете му. От грамадното й тяло лъхало топлина и пълно благоразположение. След малко тя се извърнала, обърнала се с корем към владиката, опънала се с цял ръст и сладко захъркала.

Владиката дълго се колебал, гледайки спящата мечка. Накрая не издържал сковаващия студ и легнал до нея, притискайки се в топлото й тяло. Лежал и обръщал ту едната, ти другата си страна към звяра, за да се сгрее, а мечката в съня си дишала дълбоко и го облъхвала с горещия си дъх.

Когато взело да се разсъмва, митрополитът чул в далечината кукуригане на петли. „Наблизо живеят хора!” – радостно си помислил той и тихичко, за да не събуди мечката, станал на крака. Но тя също се надигнала, отърсила се от снега и тромаво поела към гората. А стопленият и уморен владика тръгнал натам откъдето се чували петлите. Скоро стигнал до малко селце. Почукал в най – крайната къща, обяснил кой е и помолил да го приютят, като обещал, че сестра му ще заплати на домакините за грижите и разноските.

Приютили владиката и той живял половин година в това селце. Написал от там писмо на сестра си и тя дошла да го види. После отново го отвели…

Из “Чудеса на Православната вяра” изд. Св. ап. и евангелист Лука”.