Юли 5, 2013 in Беседи, Начална страница

Автор : иеромонах Дамаскин (Христенсен)

„ Да вземем мерки, преди да се е случило”

Научим ли се безпристрастно да следим мислите, за нас ще стане възможно да ги блокираме още преди да се превърнат в страсти. В „Добротолюбие” ще намерим изключително прецизно описание на начина, по който мисълта се превръща в страст. Започва се с възбуждане на мисъл, след което идва свързване на мисълта с емоция или негодувание, после се стига до съчетание или съгласяване на волята с мисълта. И ако на този етап душата не се отдръпне, мисълта се превръща в навик и умът бива постоянно зает с обекта на страстния подтик. Накрая човек достига до изпадане в плен на страстта и на драго сърце се втурва да я удовлетвори с всякакви средства.

Лао Дзъ казва (о. Дамаскин цитира древнокитайския мъдрец Лао Дзъ, както и мнозина св. отци са цитирали и са се позовавали на езически, древногръцки философи-бел. ред.), че ако искаме да прекратим този процес, трябва „да вземем мерки, преди да се е случило. Да внесем ред в нещата, преди да настъпи хаос.” Св. Исихий обяснява това така: „Ако духът внимава и бди, за да отблъсне предизвикателството…няма да има действителни последствия.”

Но по всичко личи, че в нашата бдителност и молитва трябва да се пазим не само от мисли на злото; трябва да стоим на страна дори от привидно добри мисли. „Страстните мисли – казва св. Исихий – вървят плътно зад наглед безобидни и безстрастни мисли: последните отварят път на първите. Това сме установили от години на опит и наблюдение.”

Мислите и духовете на злото

Не бива да търсим източника на всяка мисъл, но независимо от това трябва да съзнаваме, че дяволът – изконният враг на човека-постоянно дебне да ни отклони от Пътя и постига това посредством внушението на мисли. Св. Теофан пише: „ Врагът си има закон – започва не направо със страст, а с мисъл, и не спира да ни я повтаря…Натрапчивите мисли са обременителни и гибелни. Те най – вече заслужават да бъдат наричани „изкусителни”. За тях да знаем, че не са от естеството, макар че по характер са много сходни с него – те винаги са от врага…Пример за подобни изкушения са богохулството, отчаянието, безверието. Важното е никога да не им се поддаваме, никога да не ги приемаме и да не ги допускаме в сърцето си, а да ги държим на страна от себе си.”

Изключително важно е също да помним, че падналите духове, демоните – нямат власт над нас, освен ако с приемането на техните внушения сами не се оставим в техните ръце. Лао Дзъ пише така:

Поемеш ли към вселената с Дао

демоните ще останат бвз власт.

Не защото нямат сили,

Просто не ще остане място за злодейската им напаст.

Св. Теофан дава следното обяснение: „Когато душата свети, те (демоните) нямат сили да насочат поглед към нея, подобно на прилепи, които бягат от светлината. Те поглеждат към душата само при появата на тъмнина. Техните пълчища са навсякъде и щом забележат душа в мрак, се нахвърлят отгоре й и започват да я размятат във всички посоки с разни мисли, страстни желания и объркани чувства…Те опитват и в светли души да се вмъкнат, но биват покосени и повалени от стрелите на светлината.”

Несъсредоточаване върху мислите

Когато следим мислите, не трябва да се съсредоточаваме върху тях, а да покажем пълна незаинтересованост. Не бива да правим опити да ги анализираме, защото ще навлезем в това, от което се стремим да се отдалечим. И отново ще бъде знак, че се  се осланяме на собствената сила повече, отколкото на Божията. Ето защо е нужна простота: обективни и незаинтересовани зрители, ние ще оставяме мислите да отминават една по една под светлината на наблюдението.

Особено важно е да не ни обзема безпокойство при появата на мисли, защото това също им помага „да окрадат плодовете на нашия труд”. Или както Авва Варсануфий(VІ в.сл.Хр.) отбелязва: „Нападне ли ви мисъл, не изпадайте в смут…Лошото не в самото влизане на крадеца в дома, а в това, че ще изнесе намереното там.”

Самото улавяне на мислите и емоциите в нас вече е признак, че прекъсваме връзката с тях. На какво се дължи това? На нашето истинско „аз”, на истинската ни личност – на нашия дух. Осъзнаването на всичко това само по себе си е освобождаване от зависимостта, която ни налага фалшивата ни самоличност. Това е начало към връщането към нашата истинска природа, начало на проглеждането с „едно око” или ако добавим и определението на Лао Дзъ – начало на връщането към „непокътната форма”.

Не е нужно принудително да опразваме ума си от мисли. Както вече посочихме, от нас се иска само да различаваме мислите при тяхната поява, за да ги пропъждаме от себе си в силата на разпознаването, и така всеки път ще правим нов поврат към равнището на духа. Когато Лао Дзъ споменава за „изпразване на ума”, той не казва, че трябва принудително да се отказваме от мислите, а че трябва да издигнем съзнанието си до равнище по – високо от мислите. И когато мислите ни нападнат, за да ни свлекат към „низшия ум”, ние няма да приковаваме внимание към тях, а ще се върнем към „висшия ум”. И ще открием, че мислите не са нашето „аз”, нашият образ, че дори не са част от нас, а нещо като чужд елемент. Нещо повече, опитите на този чужд елемент да отклонят вниманието ни от нашия център в духа – от мястото, където познаваме Бога – ще ни помогнат веднага да разберем, че този елемент е наш враг. Св. Теофан Отшелник пише така: „ Щом забележите приближаване на врага – поява на подбуда, мисъл, страст или влечение, – побързайте най – напред да осъзнаете, че това е врагът. Голяма, и много често срещана е грешката всичко, което се появи вътре в нас, да го приемаме на драго сърце като някакво свойство на вътрешната ни природа и да го отстояваме така, сякаш отстояваме себе си”.

Правилна  и  неправилна  борба  с  мислите

Първата и най – главна цел на нашето вътрешно внимание, учи ни св. Теофан, е унищожението на мислите, защото „страстите и желанията рядко идват сами – те се раждат от мисли. Ето защо можем да се водим от следното правило: пресечем ли мислите, пресичаме и останалото”.

При набези на мисли не бива да им се отдаваме, нито да им се противопоставяме, защото подобен конфликт още повече ще ни оплете в техните мрежи. Свидетелство за това ни дава св.Силуан, духовен старец на отец Софроний: „Опитът на светите отци ни открива множество начини за борба с натрапчивите мисли, но най – доброто средство е да не им противостоим. Когато духът се опълчи срещу подобна мисъл, той ще бъде принуден да види как тя все повече се разгръща и замаян от прението, ще забрави за Бога, каквато всъщност е целта на тъмните сили: щом отклонят духа от Бога, те го изпълват със смут и му отнемат нужната за молитвата „чистота”.

Напразно е и безполезно да се опълчваме срещу мислите. Достатъчно е просто да внимаваме и да следим, според наставленията на св. Иоан Лествичник, как точно се надигат у нас, а после да ги оставим да ни отминат, без да реагираме, без да ги следваме.

„Когато човек е в началото на своя духовен живот – казва стареца Паисий Светогорец,- на него не му е нужно да знае много, нужно е просто да бди над себе си и да следи своите мисли.”

Няма да е дълъг животът на появилата се мисъл, когато я изложим под светлината на пряко безпристрастно наблюдение. И ако не позволим на волята да се отклони към нея, тя съвсем естествено ще изчезне. Авва Пимен, християнски аскет от V в., ни учи така: „Ако напълно обърнем гръб на мислите, те постепенно ще загубят сили, което ще рече – ще се разградят.”

Много християнски учители са говорили за духовна бран. Иизключително важно е да разберем вложения от тях смисъл. Нашата борба не е срещу самите мисли, защото Христос „учи да не се противите на злото”(Мат.5:39). Нашата борба е да се въздигнем към Логос, първоизвора на нашето познание, Който е отвъд  мисълта. Това означава, че ние не се отдаваме на мислите и вместо да им се противопоставяме, се стремим, в покоя на висшия ум, да ги разпознаваме с повече внимание.

При всяко промъкване на мисъл към нашия ум ние просто трябва да върнем вниманието си обратно към по – високото: към нашия дух и към Бога.Отнемаме силата на мисълта, защото не насочваме ума си към нея. Това означава, че я отблъскваме и я пресичаме, без да влизаме в пряко противодействие срещу нея. Ние не оставаме пасивни, но активността от наша страна не се изразява в проява на противодействие срещу разсейващата мисъл. Всичко това по -скоро е като влак, отклонен в странична линия – не е нужно друго, освен да бъде прехвърлен обратно на главната линия, която единствено води в избраната посока.

Ако в борбата с мислите и чувствата търсим опора не в Божията сила, а в собствената, ще ни се наложи да черпим сили от същите тези емоции, които искаме да преодолеем. Това ще рече, че използването на емоционална енергия в борбата срещу негативните мисли и емоции ще ни свърже със същите онези неща, с които искаме да се преборим. Само ще се изтощаваме.

Ето защо грешната представа ще направи безплодна духовната бран и в крайна сметка ще се окажем принудени да се откажем. С вярната представа ще се борим по конструктивен, а не по деструктивен начин, и това ще ни дава сили и стимул да не се отказваме.

Пожелаем ли да въздигнем има си към Твореца, ние просто трябва смирено да се отдадем на стремежа си към Него: да търсим не нашата фалшива мъдрост, а онова, което стои над нея. Така ние всъщност повдигаме нагоре към Него окото на душата си, макар и да жадуваме за Него със сърцето си. „Никога не позволявайте на ума ви да пада – казва св. Макарий Египетски, – не спирайте да го издигате високо нагоре и Бог ще ви помогне.”

Да издигнем ум към Бога означава не просто да обърнем очи нагоре, за да „видим” нещо. Нито пък значи да се обвързваме с мисли или представи за Бога, защото това представлява снизхождение към активното съзнание. Преднамереното създаване на образи в ума подсилва нашата разсеяност.

Из “Христос вечното Дао” превод от английски Анжела Лазарова

Изд. Дамян Яков, София 2007