Юни 16, 2015 in Беседи, Начална страница, Отечески съвети

Автор : архим. Ефрем, дикей на скита св. Андрей

Помислите идват от дявола. Съвършеният човек няма помисли. Христос не е имал помисли, св. Богородица също. Ангелите нямат помисли, светците нямат помисли. Те са достигнали съвършенство. Помислите са по-долу от небето, а всичко, което е такова, не е съвършено, не е рай. Не всички помисли са лоши и зли, ние сме човеци и имаме помисли. Въпросът е да се научим да отличаваме източника и извора на помислите. Лошите помисли имат два източника: дявола и нашия ум. Не е лесно да се отличи откъде е помисълът. Защото ако го различим, ще вземем веднага и съответната позиция. Докато не се изцели от страстите, нашият ум няма силата да отличава помисъла, да изследва неговия източник и направлението му. Той винаги се „сервира” учтиво, благородно и любезно. Но понеже ние имаме страсти и помисълът съдържа в себе си една наслада, той често ни казва: знаеш ли колко е хубаво да отидеш сега и да изядеш това нещо? Казваш си: но това е чревоугодие! А той ти отговаря: да, но ние имаме нужда. Така можеш да го превърнеш в дело и да изгубиш благодатта.

Първото, което трябва да правим, докато се научим на изкуството по отношение на помислите, е чрез молитвата да пропъждаме всички помисли добри и лоши, дори и светите. Ако някой помисъл е от Бога той ще дойде повторно, ще започне да ни терзае, както злият помисъл, който има в себе си мощна страст и ни измъчва отново и отново, тъй като демонът е упорит. Бог се радва, когато ние не вярваме на помислите, защото се упражняваме в смирение. Имаме смирено мнение за себе си. Кои сме ние, че Бог да ни говори чрез свети помисли? Затова Христос изпраща отново помисли, същия помисъл.

Второто е презрението, използваме две оръжия – молитвата и презрението. Едва след много години подвизаване можем да противопоставим на помисъла друг помисъл. След молитвата и презрението той се явява третото отбранително оръжие. С него се защитаваме, но такава борба открива, че умът е съвършено просветен. Когато Христос е бил изкушаван в пустинята, дяволът му е внушил помисъл, а Господ му отвърнал:махни се от мен, сатана. Христос отговорил веднага, пропъжда помисъл чрез помисъл и словото чрез друго слово. Обаче едно е казвал врагът, а друго е отговарял Христос.

И ние можем да изполваме същите неща, Свещеното Писание, Отците и да победим демоничните помисли, но само когато сме разбрали какви са самите помисли, което е дело на съвършените. Затова човек трябва да укрепне, защото въпреки, че може да използва думи от Евангелието, те могат да се обърнат против него и вместо да победи врага да съкруши себе си. Ето и един пример за това. Дяволът внушил помисъл на един монах: ти си съвършен, ти си напреднал, а другите са глупаци, те са безумни и не разбират. Монахът отговорил: е добре, съвършен съм. Но какво означава да си съвършен? Това е заблуда и прелест, не е самоукорение, този монах просто имал мнение за себе си. Врагът е знаел това и му направил един „тест”. Внушил му е помисъл и чрез отговора, който монахът е дал, врагът е разбрал, че монахът е стъпал на динената кора. Паднал е в заблуда и си е нанесъл вреда. Да – си казвал той – имам и аз едно добро мнение за себе си, напреднъл съм, но и другите… са добри отци. Дяволът обаче отново излязал победител. Монахът казвал: за щастие, аз не обвинявам другите и съм напреднал. Ето как става щетата. Когато почнем да различаваме помислите, виждаме, че врагът иска от добрите помисли накрая да загубим, без обаче да го усетим. Защото дяволът е винаги по-лукав и хитър от нас. И ние сме лукави, но той ни превъзхожда. Имаме интелигентност и ум, но той е по-образован. Какво сме научили, което той да не знае и коя книга сме прочели, която за него е неизвестна? Той знае перфектно всички езици и всички книги, които са излезли и то наизуст. Духовете не страдат от забравяне, т. е. той не ги забравя. С един поглед, ако прочете една книга, я помни завинаги. За него не е проблем да знае на еди си коя страница от книгата какво пише или какво е съдържанието на друга. Той винаги чрез своя лукав ум, фалшифицира тълкуванията. Когато ги чете, той ги разбира правилно, но на нас ни ги представя изкривено, за да ни навреди. Затова отците казват, че книгата е много полезна, но докато ума не се напои с молитвата, е по-добре повече да се трудим и да се молим, за да се научи сърцето да се труди и след това, когато умът се просвети да разбира правилно прочетеното. Колко непросветени хора, четейки правилни текстове изпадат в заблуда и в ереси, докато правят тълкувания на някой здрав текст? Това е протестантизъм.

В един манастир веднъж отишъл послушник при стареца и поискал благословение да чете Стария Завет. Герондата го попитал:

– Защо искаш да четеш Стария Завет?

Той отговорил:

– Христос казва, че Неговото слово трябва да е за нас като храна и възглавница, върху която спим.

– Искаш да четеш Стария Завет, добре. Ще вземеш един Стар Завет, ще го сложиш на рафта и когато събере един пръст прах, тогава ще започнеш да го четеш.

– Ама, отче, затова са нужни пет години!

– Именно, когато минат пет години вярвам, че ще си се научил на молитвата, а тогава ще установиш, че когато четеш един текст от Стария Завет го разбираш. Защото там пише много неща, които ще те скандализират. Ще обвиняваш свещените автори, ще започнеш да се съблазняваш. Ще започнеш да мислиш, че Старият Завет е просто една книга, която повече скандализира, отколкото принася полза. В псалмите няма да намериш скандална дума. Бихме казали, че всички псалми са много безстрастни. Но има други места, които скандализират плътски. Тъй като ние сме лукави, а свещените автори са писали чисто и ясно, дори грубо и сурово, не са писали лъжи, а това което се е случило в действителност. Няма ли да се скандализира човек като прочете, че брат е спал със сестра си, след като законът го забранява? Нали това е кръвосмешение? Ние какво трябва да правим, да обвиняваме? Няма да обвиняваме, а ще се удивляваме и ще казваме: вижте автора, който е пресвят, например боговидеца Моисей, който пише преясно и не е скрил нищо. Защото би могъл да каже: това не е от полза, извадете го, друго не е от полза и него също! Тук малко „посоли”, тук сложи малко повече „гарнитура”, там еди какво си и би могъл да напише един красив текст. Красива витрина, но истината никой никога нямаше да я научи! Реалността би останала скрита.

Виждаме същото и в книгите за Света Гора, че напрваво те издигат на небето. Това е, защото текстът се отнася за една напълно идеална страна от живота, най-дълбоката и здравата. А другата – реалната, суровата, не се споменава и не се описва. Най-вероятно, защото не е от полза. Това е все едно да казваме, че един огромен магазин е само неговата витрина, която показва само красивите неща. Но главното е някъде вътре. Имаме първи етаж, втори, съкровището не е скрито във витрината, за да го открадне някой лесно. А е вътре и е скрито добре, трябва да го потърсиш и ако го намериш! Ако нямаш търпение и ако не знаеш да търсиш това, което търсиш, няма да го намериш в хиляди книги, които са в книжарницата. На витрината отпред има пет, десет добри, останалите хиляди са вътре и добре трябва да потърсиш, за да не попаднеш на нещо случайно. Когато имаш програма, правило и знаеш какво търсиш, не слушаш другите помисли, т. е. нима ще оставиш продавача да ти продаде, каквото си иска? Не, ще изям това, което искам! Не което искаш ти. Ако имаш, имаш, ако не, благодаря, ще хвана гората! Но ще намеря това, което искам. Другото не ми е нужно! Който може, нека помогне. Но и продавачът е лукав, той ще приложи политика, за да не вземеш това, а друго и останалите книги да ти продадат. Веднъж един младеж отишъл в книжарницата и попитал:

– Имате ли книгата „Устата на смъртта”?

Продавачът като чул заглавието „Устата на смъртта”, се уплашил и започнал да се кръсти. Той попитал младежа:

– Да не би да имате някакъв психологически проблем? Да не сте на умиране?

– Не, това е много духовна книга! Не сте ли чували за нея? Сега може би вече е трудна за откриване…

– Не, няма такава книга и ви препоръчвам да не четете такива неща! Защото ще си докарате някой проблем. Може да насади във вас страх, а християнинът трябвада живее без страхове. Не търси никаква „Уста на смъртта”, защото след това няма да можеш да излезеш от там. Ще умреш преждевременно.

Младежът  разбрал, че продавачът е романтичен християнин, протестант. Протестантизмът е едно декориране на истината и избягване на реалността. То е като да приготвяш едно хубаво сладко, бял крем или шоколад, става два пъти по-сладко, но в реалността не винаги е така. Човек трябва да има силата и мъжеството да изповяда истината.

Чрез молитвата човек може да победи помислите. Вторият способ е презрението, което е най-сигурното и безопасно средство, което ни коства и най-малко разходи! Но човек не може да го постигне, ако няма силна молитва. Третото е човек да победи врага чрез благоразумен помисъл. Имало един монах, който бил известен с харизмата на разсъдителността и уюта, който давал на другите, тъй като бил минал през големи изпитания. Отишъл в една пещера да се помоли и видял,че и някой друг влиза заедно с него, който му казал: хайде да се помолим заедно. Това бил дяволът. Станала борба, единоборство. Монахът искал да прогони дявола, за да се помоли, без да се разсейва. А врагът не искал да се маха от монаха и го мъчил и терзаел. Монахът си спомнил един съвет, който бил чул от някакъв старец. След като дяволът не се маха, може да се помолиш така: Господи Иисусе Христе, помилуй дявола, Господи Иисусе Христе, помилуй дявола … Очите на дявола засвяткали и станал като бик, който видял червено платно. Какво говориш бре, какво говориш! Млъкни, не казвай това! Спри! и т. н. Но монахът продължил, а дяволът се изморил. Казвал: инатливо магаре, млъкни, замълчи! Мене, Той да ме помилва, никога!

Разбира се това не се препоръчва да се прави. Но и врагът има слабо място, на което не издържа. Той не издържа и презрението. Презрението е сякаш да имаш едно куче и докато седиш, то идва и започва да лае. Лае лае, накрая ще се измори. Ти не трябва нито да се движиш, нито да му отдаваш някакво значение, единственото, за което трябва да внимаваш, е да не го погледнеш в очите. Това е опитно преживяване. Когато погледнеш кучето в очите, то мисли, че предприемаш свирепа атака. Нищо не му казвай, тогава състоянието му се влошава, обхваща го мания, направо побеснява.

Съществува един по-практичен метод. Веднъж едно голямо куче отишло и започнало силно да лае и ръмжи срещу някакв човек. Той си бил научил урока, че ако наистина се смири, дори и дивите зверове притихват пред смирението. Какво направил този човек? Той коленичил пред кучето и си сложил главата на земята. Кучето веднага спряло да лае. Неговият егоизъм бил удовлетворен: браво, победих човека! Обиколило няколко пъти около него да не би внезапно да се вдигне или да направи нещо друго, но след няколко кръгчета си тръгнало, защото кучето подушва смирението, което е като едно излъчване, една енергия, която то усеща, тъй като няма разум, но има усъвършенствани сетивни сензори… Кучето си мисли, че е победило, а човекът си казва: слава Богу, победих, смирих се и победих. Това е пътят. Ако човек намери начин да се смири, тогава набързо, без много разходи в духовен аспект печели битката. Дяволът не издържа презрението поради своя голям егоизъм.

Имало един монах, който се молел, а врагът му внушавал различни помисли. Монахът продължавал молитвата. Дяволът му казвал: Добре, глух ли си? Кажи нещо! Утеши ме… Да започнем разговор. Врагът не издържа, ако не му отдадем значение и утеха, срещал съпротива, съпротива, съпротива и накрая му писнало и си тръгнал. Затова съществува този богат опит, че този огромен и ужасен дракон и змей, дяволът, толкова силен и мощен и лукав, има слабо място – егоизмът. Ако го поразиш чрез презрението, си тръгва бързо, веднага, сякаш преследван от огън. Но е нужно човек да се съкруши много пред Бога, защото врагът не е безумен и може да разбере и усети автентичното от лъжливото, нагласеното, изкуственото. Той изпитва хората и познава истинското от престореното и повърхностното. Отците са казали, че се борим буквално с един ум, т. е. с дявола, който е много опитен и хилядогодишен. Той не се занимава с калинките и птиченцата, с градините и нивите, нито прави пътувания да види красивата природа. Врагът, духовете на злобата са във вечен мрак, те никога не виждат светлина, като прилепите. Жалка картина е човек да вижда, че го бори великан, който е сляп. Да си представим един сляп слон или сляп лъв. След като е сляп, можеш да го поразиш там, където той не очаква. Който има благодатта на Светия Дух, знае слабото място на своя враг – това е егоизмът. Несмиреният му дух. Веднага щом врагът подуши смирение, си тръгва самичък. Не го пропъждаме ние. Самото смирение.

превод от гръцки