Въоръжената агресия срещу арабските държави от Северна Африка и Близкия Изток, предприета от САЩ, Израел, Англия, Франция и други техни съюзници, както и поредната терористична вакханалия на Израел в Газа и войната в Сирия преследват стратегически цели да бъде постигнато мащабно и много по-опасно дестабилизиране на цялото пространство на Евразия.

Анализът на ситуацията в „постреволюционното“ устройство на Ирак, Тунис, Либия и Египет показва, че съществуват други, по-дълбочинни причини на псевдодемократичната кампания, поддържана от западната коалиция.

Главното е укриваното намерение на САЩ да сблъскат своите основни геополитически съперници – Русия и Китай, с третия не по-малко опасен конкурент – ислямът. Крайната цел на тази геополитическа авантюра е стара като света – да бъде установено общопланетарно господство в резултат на отслабването на тримата съперници, контрол над световните ресурси, реализация на неофашистката теория за „златния милиард“, когато шест милиарда души на планетата са излишни или биологически непълноценни, а останалите ще обслужват животинските инстинкти на расата на господарите, които, след като си измият ръцете от това колосално престъпление, ще се ползват от всичките блага на своята цивилизация.

В момента тези шест „незлатни“ милиарда се чудят над загадката на века – защо демократичният светски Запад сваля именно светските режими в ислямските страни, като качва във властта радикалите от братя-мюсюлмани и привържениците на Ал Кайда. И защо изведнъж демократичните босове във Вашингтон, Лондон и Париж заложиха на най-радикалните течения на една от разновидностите на исляма – сунизмът, при това в неговата най-ретроградна и агресивна форма.

Но въпреки външната парадоксалност на този избор, позицията на САЩ и някои структури спрямо екстремистките разклонения на сунизма е напълно понятна.

След дългогодишното, изтощително и опасно противостоене с Варшавския договор, американците се оказаха в напълно нов, непознат и деидеологизиран свят. През целия си живот те вярваха, че тяхната държава е най-мощната във военнополитически, социално-икономически и културен аспект. Но сега изведнъж осъзнаха, че могъществото и влиянието на САЩ се срива заедно с навлизането на нова епоха, която беше наречена „постамерикански свят“.

Доларът продължава да отслабва. САЩ със своя държавен дълг изпреварват далеч останалите страни. Те сега са с най-големия държавен дълг в историята на човечеството. Наред с това инфраструктурата на американската държава стремително остарява. Засилват се центробежните сили с намерения на отделни щати да напуснат федерацията. След 2008 г. САЩ затъват в криза, изходът от тунела не се вижда. Политическата популярност на САЩ в света падна рязко. Рейтингът на доверието към САЩ е нулев.

Ултиматумите и исканията на САЩ се игнорират не само от техните идеологически врагове – Иран, КНДР, Венецуела, но и от крупните получатели на US-помощи. За Москва и Пекин да не говорим. На срещите на високо равнище вече почти никой не слуша какво говори американският президент. Вниманието е насочено към лидерите от Пекин. Заради това основната интерпретация защо американците залагат на най-радикалните течения на исляма се свеждат до тяхната растяща неспособност да влияят върху събитията в света, в който се появяват нови силови центрове с противоположни интереси и цели. Освен това на всички е ясно, че либийската авантюра на френската и английската армия щеше да свърши плачевно без милиардите на емира на Катар.

В тези условия силови акции на САЩ срещу Русия и Китай са невъзможни. САЩ и западните страни са държави от постиндустриален тип, те не могат и не желаят да окупират други държави, а когато се опитват, всичко завършва много лошо – за тях, както сега в Ирак и Афганистан. За каква геополитическа окупация на Китай или Русия може да става дума, щом САЩ и целият НАТО не могат да се справят с един Афганистан и неговата средновековна инфраструктура. Единствената свръхдържава има право да воюва само със слаби противници. Примерът със Сирия е последното доказателство.

Значи, за постигане на стратегическите цели на САЩ, са необходими съюзни сили, даже от най-ниско равнище, настроени екстремистки и готови на всичко за зелените долари.

Наистина е много трудно да се намерят някакви сериозни различия между афганските талибани и идеите на Партията на възраждането в Тунис, или с братята-мюсюлмани в Египет и Либия. Тези религиозни екстремистки сили поставят над всичко своята истина – радикалният ислям, на който трябва да се подчиняват навсякъде и във всичко. Налагат например уахабизма като средство за регулиране на обществото от колективна и индивидуална гледна точка. Априорно би трябвало да очакват яростен сблъсък между това отклонение от класическия ислям и либералната философия на Запада. Но реално такова нещо няма. Напротив, в Ирак, Тунис и сега в Сирия, Западът открито поддържа най-радикалните уахабистки или салафитски движения.

За да разберем защо Западът избра за свой геополитически инструмент радикалния сунизъм, трябва да се спрем на ислямските държави, съседни на Иран, Русия и Китай.

Турция, 17-та по население страна в света, 72,5 милиона души, заедно с „роднините“ от Азербайджан, почти 80 милиона. Ако Анкара окупира и сунитските райони на Ирак, вече са 90 милиона. Територията на Турция е над 780 000 кв. км., плътността – 96,5 души на кв. км. В Турция господстват две идеологически начала – полусветският империализъм, насочен към възраждане или модернизиране на Отоманската империя или за създаване на държавата на всички тюркоезични народности – Туран. Член на НАТО, с най-силната армия в пакта от 600 000 души.

Саудитска Арабия заема около 80 процента от територията на Арабския полуостров, 2,2 милиона кв. км, 13-та по площ държава на планетата. Население – над 20 милиона. Саудитска Арабия е родина на всички радикални течения на сунизма. В армията й служат 250 000 души, привличат се и чуждестранни наемници. Тази страна е в първата десетка по обемите на финансирането на въоръжените сили – над 12 процента от БНП, най-висок показател в района на Персийския залив. Мобилизационни резерви – 5,9 милиона души. Основен оръжеен доставчик – САЩ, 86 процента от всички оръжия.

Ирак, 41-ва по население държава, 31,2 млн. души, 71 на кв. км, площ над 440 000 кв. км. Значителна част от населението изповядва уахабизъм. Заради нахлуването на американците Ирак стана разсадник на тероризма и в близко време ще се разпадне на редица квазидържави.

Пакистан, седмата по население страна в света, 180 млн. души, 314 на кв. км, площ – 800 000 кв. км. Голяма част от територията са планини или пустини, непригодни за живот. Населението изповядва агресивен сунизъм и уахабизъм. Според някои данни, Пакистан има от 50 до 100 ядрени бойни глави.

Афганистан, територия – 650 000 кв. км, от които годни за живот само 7-10 процента, население – 29 милиона. В страната от 30 години върви непрестанна война, родиха се цели поколения, които освен да воюват не умеят нищо друго. Значителна част изповядват агресивен сунизъм. Почти цялото население поддържа талибаните.

Уйгурите, народ в източен Туркестан, сега Синцзян-Уйгурски автономен район на КНР. По вероизповедание – суните. Езикът им се отнася към тюрската езикова група на алтайското езиково семейство. Това е най-крупният тюркски район и втори след хуей (дунгане) мюсюлмански етнос в Китай. Основна територия – северозападната част на КНР, източен Туркестан, Синцзян автономен район, приграничните райони на Казахстан и Киргизия. Точната численост не е известна, но се предполага, че са няколко десетки милиона. Крупна уйгурска диаспора има в Турция и Саудитска Арабия.

Не се спираме на Туркменистан и Таджикистан, Узбекистан, Монголия и други централно-азиатски страни, където САЩ през последните години развиват трескава дейност, изтласквайки Русия и Китай. Борбата там не е завършила, но ситуацията за Москва и Пекин не е много добра. Ако към това се прибавят и бандитските действия в Северен Кавказ на Русия, картината ще стане още по-пълна.

Русия е най-голямата страна в света с над 17 милиона кв. км и девета по население – 145 милиона. Но по естествен прираст Русия изостава от съседите, особено онези, които воюват под черното знаме на сунитския джихад.

Така около Русия и Китай се формира огромна дъга от взривоопасна нестабилност – от натовската Прибалтика, до натовските Балкани, през натовска Турция, пронатовските Грузия и Азербайджан, но стремително прозападната Централна Азия, Пакистан, Афганистан, уйгурите.

От общата картина отпада Беларус, срещу която има огромна атака от ЕС, и Армения, където се засилват проамериканските настроения.

Ето например, какъв може да е един от възможните сценарии на агресията на подконтролните на САЩ сунитски радикали. След извеждането на частите на САЩ и НАТО от Афганистан вакуумът се запълва отново от талибаните. В резултат, Кабул и Пакистан формират коалиция на две крупни ислямски държави с население почти 200 милиона души, нещо като велик Пакистан, от които минимум 5-6 милиона са участвали в бойните действия срещу западната коалиция. Поне още 2-3 милиона ще вземат оръжие. Това вече е огромна армия, 7-8 милиона щика в ядрена ислямска държава.

Обединените сили на сунитските радикали на Пакистан и Афганистан пробиват границата към Узбекистан и Таджикистан, които не могат да се противопоставят.

Следващият сектор е Казахстан, много голяма, но слабо населена степна територия, където тези пълчища просто не могат да бъдат спрени.

След това е Русия, страната на богатите гяури. Удряйки на север към Астрахан, полугладните орди ще излязат направо в Поволжието, на Башкортостан и Татарстан. Зад бандитите ще стои афганската армия, която спешно се въоръжава от англичаните и американците, и пакистанската армия с ядрен арсенал.

Този апокалиптичен сценарий може да бъде разигран както в китайско, така и в уйгурско направление. След американизирането на централно-азиатските държави дъгата на нестабилността ще достигне тюркските райони с многомилионно население с всички последици. Неизбежно е и въстанието на уйгурските националисти срещу Пекин, което ще бъде поддържано отново от САЩ, Саудитска Арабия, Катар и други екстремистки мракобесни държави.

Съпътстващ резултат ще бъде формирането на нови енергийни комуникации от Централна Азия към Европа. Това ще подкопае още повече икономиката на Русия, чийто бюджет почти напълно идва от приходите от газа и нефта. Мрежата от военни бази на САЩ и НАТО, които никнат по целия периметър на източните, южните и западни граници на Русия за защита на тези комуникации, ще завърши общата картина на геополитическия разгром. Колапсът на Русия и Китай в тези условия ще стане неизбежен. Основната „заслуга“ за това е на Москва и лично на Путин.

Изборът на САЩ в полза на радикалните течения на сунизма със сигурност не е най-удачният. Много по-удачно би било търсенето на съприкосновение с шиизма, отколкото със сунитския уахабизъм. Това мнение е логично, защото теократичният Иран е много по-демократичен от всички свои сунитски ислямски съседи. Властите в Иран например проявяват повече внимание към съдбата на своите немюсюлмански малцинства, отколкото повечето ислямски държави. Подобна ситуация може да е утопия не само в Саудитска Арабия, но даже в Турция и Азербайджан. Удивително е, че иранските власти записаха в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО няколко арменски исторически паметници.

Но даже ако Техеран постави паметник на Линкълн или катедрала на Парижката Света Богородица, това няма да го спаси от западната агресия. Проблемът е в това, че изповядваният от Иран шиизъм, според всички експерти по въпросите на религията, е опозиционно дисидентско движение, което позволява критичната мисъл да оцелее. Там където например представителите на радикалните течения на сунизма искат сляпо подчинение, шиитите допускат основано на разума тълкование (калам) и са за по-демократична концепция на правосъдието, отколкото техните едноверци от другите течения. Но дисидентството на Техеран не се проявява само по въпросите на богословието. Идеологическите разбирания на Иран със Запада са много, практически във всички сфери на живота. Иран например никога не е поддържал екстремистките движения в Русия, Северен Кавказ или уйгурската автономия на Китай. Иран не приема редица западни „ценности“. И най-важното – отхвърля категорично лихвата, която е основата на основите на западната икономика и система. Банковата система на Иран може да функционира без лихвените проценти, нещо нечуто в най-развитите западни държави.

Техеран отказва от десетилетия да участва в блоковото противостоене и да влезе във фарватера на американската политика.

С една дума, списъкът на „смъртните грехове“ на Иран е много дълъг и логично той стана център на свободомислието и опасното волнодумство в ислямския свят. В тази ситуация САЩ не могат да продължат реализацията на своите планове по преформатирането на Близкия Изток и създаването на единен ислямско-сунитски фронт. шиитски Иран е най-сериозната пречка за хегемонистичните цели на Запада. Потенциалният съюз на Иран, Русия и Китай вече е смъртна заплаха за обединения евроатлантически пакт, който напоследък се нарича Pax Americana.

 Aвтор: Красимир Иванджийски