Юни 9, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : митр. Атанасий Лимасолски

Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог (Пс. 118:115)

Тук пророкът има предвид видимите враговете на Божиите заповеди, но можем да кажем, че за да изследваме Божия закон, трябва да изчистим сърцето си и от всяко зло, което ни отдалечава от Бога. Често много хора се питат защо Църквата не прави едно или друго, за да помогне на хората да влязат в Църквата, защо не правим постоянно проповеди, беседи, не издаваме брошурки, списания, за да обърнем хората към Бога. Разбира се, наш дълг е постоянно да благовестим за Царството Божие. Обаче трябва да знаем, че огромна роля играе и човекът, който слуша, а не само този, който изрича словото. Затова е необходимо човек да има благо сърце. Сещам се, че когато за първи път отидох при приснопаметния старец Паисий, го помолих да ми каже няколко основни неща, които да опазя в живота. Той каза две-три неща и  едно от тях беше внимавай в себе си винаги да имаш добри помисли за всички хора и всичко около теб. Тоест да направиш сърцето си блага земя. Нека ви припомня това, което Господ казва в притчата за сеяча, където  Той посял семе, но то не дало добър плод навсякъде. Бог отдава причината за това не на земеделеца, нито на семето, а на нивата и казва, че земята има значение, защото на едно място тя била добра и дала много плод, на друго била камениста и семето не могло да поникне, на трето било  отъпкана и птиците изяли семето, на четвърто била пълна с тръни, които задушили семето. Както се вижда от реалността, по-голямо значение има този, който слуша, отколкото самото слово. Ако  човекът е добра земя, Бог ще се погрижи той да научи  Божието слово. Направи ми впечатление и виждам това в хора, които бяха извън Църквата, но в даден момент влязоха в нея и то при най-лошите предпоставки. Един човек ми казваше аз години наред бях извън Църквата, нямах никаква връзка, но една сутрин се събудих, чувайки камбаната, и в мен се породи голямо желание да отида на църква, да отида да се помоля. За пръв път душата ми трепна. Той беше много образован, богат човек, на зряла възраст, под средната възраст.  Станах, казах на жена ми, че  ще отида на църква, защото чувствам тази нужда. Тя се усмихнала и заспала. Той станал и отишъл в местната енория – в един малък храм. Влизайки вътре, настоятелите го видели, те знаели кой е той, имал важно място в обществото, и му казали: Eла при нас!  Те го поставили да седне зад пангара. Това е най-лошото място в храма. Настоятелите, които винаги са добри хора, но има и някои изключения, в онзи час разговаряли, постоянно броели парите, връщали разписки, записвали имена на празнуващи и починали, казвали по някоя дума на човека, за да не си помисли, че не му говорят, накратко всичко било пълен хаос. На него му кипнало и си казал: Ама, какво дойдох да правя!  Литургията свършила, но той нищо не чул и не разбрал от нея. Върнал се вкъщи наполовина скандализиран, наполовина възмутен, какви са тези неща, нищо не разбрах, нищо не почувствах. Другата неделя обаче отново поискал да отиде на църква и го направил. Настоятелите отново го извикали  и поставили да седне зад пангара. И тъй, всеки  път той отивал, слагали го зад пангара, той се опитвал да се моли, да разбере какво става в храма, докато накрая детето му донесло вкъщи превод на св. Литургия, който раздадохме на децата в училище. Когато го видял, той казал:  Това търсих! и го прочел.

Той имал всички предпоставки да се скандализира, защото настоятелите  коментирали свещеника, певците, клисаря, хората. Те имат „благословение” да правят това, тоест разрешение, защото и без разширение пак го правят! . .   Какво станало накрая? Този човек стана много вярващ човек, съзнателен вярващ,  носи в себе огъня на любовта към Христос, винаги сяда зад пангара, не го избягва, и даже помага при броенето на парите след края на св. Литургия (В Гърция и Кипър църковните настоятели играят много важна роля в енорийския живот и активно помагат на храма по отношение на всички странични дейности. Обикновено всяко настоятелство се състои от председател (предстоятелят на храм), секретар, касиер, членове.  По този начин свещениците нямат външни грижи и са съсредоточени единствено в своето литургично-пастирско служение ). Той намерил благодатта в това най-лошо място в храма.

Човек си казва – виж какво означава добрата земя. Както казваме, тази нива е толкова добра, че и сухо дърво да посадиш в нея, ще поникне и ще даде плод. На някоя друга нива каквото и да посадиш, сякаш е пълна със сол, нищо не произвежда. Виждаме това много пъти в нас, които идваме на беседите. Един светогорски старец каза една шега. Веднъж служихме и дяконът каза Господи, спаси благочестивите!  И усмихвайки се, старецът каза: Господи, спаси ни от благочестивите! Какво искаше да каже с това? –  че понякога   най-трудните хора сме ние, които  ходим на църква, ходим на беседи, но можем да станем големи врагове на Църквата. Аз видях това нещо, когато бях в Никозия. Имаше достатъчно случаи на хора, които идваха на беседите, водеха  децата си и в даден момент те самите толкова силно се възпротивиха, защото детето им изяви желание да  направи нещо повече в духовния живот.  Аз казвах на майката – добре, след като ти идва толкова време на беседите, чу ли ме някога да кажа нещо от това, което твърдиш? Нали ти водеше децата си на беседите, на изповед? Нали ти им говореше за Бога?  За какво е сега цялото това противене? И тези хора станаха страшни  врагове, не на мен лично, а на Църквата и изповедта. Или пък тези, които писаха книги за старци, след това говорят срещу монашеството. Разбирате ли? Страшно нещо. Една майка се обади в радиото и вдигна врява: тя имала всички касети с мои беседи, които синът й носил, тя ги слушала, но сега казва, че не е съгласна и се стават разправии, защото подозира, че  синът й ще стане клирик или монах.  Виждате –  нима тя не чува същото слово? На една беседа, на една св. Литургия сме  събрани 200-300 човека. Всички слушаме Божието слово, но един го приема и то дава плод, друг го приема, но не дава плод, а  трети дори става негов враг.

Това, което казва св. пророк Давид: Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог. Това означава, че за да можеш да влезеш в дълбините на Божието слово, трябва да си добра земя, да имаш чисто сърце. Ако нямаш чисто сърце, за съжаление, може не само да отхвърлиш Божието слово, но и да станеш негов враг. Видяхме това твърде много пъти. Видяхме хора, които бяха църковни, дори свещеници и богослови. Знаете ли, те са най-лошите врагове на Църквата. Когато отпаднат от Божията благодат,  когато благодатта ги остави, те не просто стават безразлични, това е най-малкото, а реално стават врагове на Бога. Тоест толкова много отпадат от  Божията благодат, че реално мразят Бога, а може да  са клирици,  богослови, църковни хора. Това е  страшно – човек, който не очиства сърцето си, нищо не може да разбере. Затова Христос казва: Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, не защото хората са псета и свини,  а защото понякога нашето душевно състояние е такова, че не се различава от това на безсловесните животни. Както някои хора, които веднъж дойдоха на Света Гора, запознаха се с няколко старци и след това използваха това напълно формално и повърхностно познанство, за да забогатеят. Четох книги за стареца Паисий, за стареца Ефрем Катунакиот, от които ти идва да се хванеш за главата. Въпреки това авторите се представят, че познават старците. Каква бе тяхната крайна цел? – да натрупат пари или слава чрез книгата. Такъв човек нищо не разбира, той е като този, който държи нещо много скъпоценно в ръцете си, но не го разбира и го използва за свое зло. Такъв е човекът, който няма духовно чувство в себе си, той е омесен  с разнообразни страсти, изопачава всичко и вместо Бог и Църквата да функционират в него  спасително,  става точно обратното  и вместо да се спаси, той  се погубва. Той се погубва и създава проблеми за себе си, за околните и за цялата Църква. Такива хора били и ересиарсите, които били дори патриарси, епископи, монаси и миряни, но тяхното изопаченото душевно състояние създало огромни проблеми в Църквата, те искали да разделят Църквата, да й нанесат удар, без никакъв срам,  мислейки, че това, което правят, е Божие дело. Затова е необходимо човек да има добро сърце, това, което казва старец Паисий,  да превърнеш твое сърце от лоша фабрика, която произвежда куршуми, в добра фабрика, която произвежда дискоси и потири. Виждаме това много пъти и го казвам за нас, които сме църковни хора. Идва някой да се изповяда, сяда отвън, друг влиза вътре и се забавя. Отвън първият започва да  се нервира, ядосва се, има лоши помисли: Защо се бави толкова време?  Мен ме държи пет минути и нищо не ми казва! Пък той или тя влезе и  ги държи цял час! Да видим какво става!  До такава степен, че  в него може да се появят  нечисти мисли за това какво става в изповедалнята и защо се бави човекът. Той не влага благ помисъл да каже: За да се забави моят брат толкова много, значи има някаква причина. Както има причина и мен да ме държи само пет минути. Даже бой видях пред изповедалнята! Разбирате ли?  В манастира Махера. Веднъж две госпожи имаха доброто разположение да си разменят юмруци, защото се скараха коя да влезе първа. Пред вратата на изповедалнята. „В пълно сърдечно съкрушение” преди изповед!

Затова трябва  претворим сърцето си, да го направим добра земя и да изхвърлим всяко зло от него. Да изхвърля всичко непотребно, както когато повръщам и изкарвам всичко от мене и стомахът ми се облекчава, така става и тук. Престани да гледаш на всичко изопачено, наопаки, във всичко да влагаш твоя лош помисъл. Имай добри помисли, защото, в крайна сметка, този, който има лоши помисли, сам гризе себе си, създава проблеми на другите, но първо сам се гризе, сам страда, и след това се гризе и с  другите. Велико нещо е човек да има благо сърце и Бог няма да го онеправдае. Където и да е, дори извън Църквата, благият Бог ще намери начин да го привлече. Понякога си търкаш очите и не можеш да повярваш, защото  виждаш хора извън Църквата с такава сърдечна простота, благоразположение и чистота. Виждаш и хора в Църквата, които се молят, четат духовни книги, но са лукави и подозрителни. Човек  си казва: добре, детето ми, това Евангелие, което слушаме, изобщо ли не подейства в нас? Ходим на църква, на св. Литургия и накрая каква е ползата? Нещо подейства ли в нас? Или, виждайки нашия хал, поне да имаме покайна въздишка. Казваме ли Боже мой, съжали ме!  Изцели душата ми, защото съм болен! Разбираме ли най-малкото, че сме болни? Ако го разбираме, това е постижение. Защото, когато го разбереш, ще въздъхнеш пред Бога и ще кажеш: Боже, смили се над мене грешния, който слушам Твоето слово и не оставям да даде плод, защото моето сърце е  лукаво!

Така, когато имаш благо сърце и изхвърлиш лукавите неща от себе си, тогава можеш да изследваш Божиите заповеди и да имаш връзка с Бога. Тогава влизаш в дълбочината и ширината на божествените слова и ги разбираш, ставаш милостив и съвършен, както нашият небесен Отец, е милостив и съвършен. Ставаш Божие чедо: както гледаш едно бебе и казваш, че това бебе прилича на баща си, то е същото като него, говори като него, има неговото благо сърце. То е истинско дете на баща си. На това се оприличава Божият човек, който носи върху себе си чертите на Божия образ: благост, кротост, целомъдрие, сладост, невинност. Затова  трябва да бъдем хора с чист ум и сърце, да не бъдем наивни и безумни, а да изхвърлим лукавството и тогава нашата връзка с Бога ще дава изобилни плодове.

превод от гръцки