Masala Chai - рецепти, начин за приготвяне и малко повече за Chaishop От години наличието на така наречения "чайшоп" на псайхеделик партита и фестивали се е превърнало в традиция. Място, където хората се срещат, пият чай, разговарят за музика, партита, намират флаери... всичко това в една вълшебна атмосфера. Името на най-популярната напитка за който ще говорим тук е Масала чай, което в превод е чай от подправки (Spice Tea). Преди много много време един йогин в Хималаите е искал да създаде уникална смес, която да бъде храна и напитка едновременно. Така се родил Yogi Chai. По късно чаят се преобразил до това което е днес и хубавото е в това как всеки дава от себе си при приготвянето на чая и рецептата се обогатява непрекъснато. Уникалната съвместимост на подправките създава необикновенно блажен и наситен вкус и опитвайки го веднъж той не те оставя, а те приканва към още.
РЕЦЕПТАТА, както е по Ouim Chaishop:
Какво ни трябва (за 10л. чай):
- Кардамон - 50гр.
- Канела - 50 гр.
- Джинджифил - 30-40гр.
- Карамфил - 30-35 бр.
- Кориандър - 20-25 гр.
- Черен пипер - малко
- Черен чай - 50 гр.
- Мляко - 2,50 - 3 литра
- мед или захар - 0,50 кг приблизително
В София, най-леснодостъпното място, за да си набавиш тези подправки е Женския пазар, където има множество арабски магазинчета, а и самите сергии предлагат изобилие от пресни и евтини подправки. Също така има едно магазинче за подправки на ул. Три Уши (до клуба) и със сигурност още много други места.
Подправките не трябва да са млени, защото не вършат работа.
ОПИСАНИЕ:
Приблизително 2/3 от съда (тенджерата) се пълни с вода. След това по избор избирам някоя от подправките, най-често започвам с кардамона, защото отнема малко повече време да се обелят шушулките и да се отделят зрънцата.
Зрънцата се счукват с ханче, количеството е приблизително около 50 гр. за 10литров съд. Не ме бива много в точните грамажи, просто е усет, който се придобива с времето. Количеството кардамон и канела, които аз слагам са еднакви и от тях се слага по най-много. Някои предпочитат да заложат на джинджифила. Относно него, най добре е да е пресен, но при липса на такъв може да се използва и сух. Пресния джинджифил се настъргва или нарязва на малки парченца, приблизително около половината от количеството на сложения кардамон. Сухия се разчупва доколкото може (трябват силни ръце). Канелата просто се начупва хубаво с ръце. Карамфилът не се слага по много, приблизително 1,2 карамфилчета за една чаша чай, за по голямо количество (10 л) 25-30 карамфилчета са достатъчни. Малко кориандър, счукан с хаванче отново и аз понякога добавям черен пипер, както си е по оригиналната рецепта.
Всичко това се слага преди да заври водата, похлупва се с капак и се чака. След като заври е добре да се отмести от котлона. Тогава се добавя черния чай, най-добре хубав силен индийски чай в насипно състояние и се оставя да се запари за няколко минутки. В случай че искате чая да е по-силен слагате повечко чай, или съответно обратното. След това се връща тенджерата на котлона и се добавя млякото, което приблизително се пада 1/4 от водата. Колкото повече мляко има толкова по-питателен и засищащ става чаят. Добавя се мед, кафява захар или в краен случай бяла захар.
Две рецепти от Ganesha Crew:
(orig.: in English)
Low tannin tea, cardamon, cinnamon, bay leaves, cloves, five spice, star anise (in descending order of proportion)
To 3 cups of water add 2 tablespoons of above mixture; Grate in a bit of fresh ginger;
Bring to boil
Then add half a cup of milk or soy milk; Slowly bring to boil; Strain and serve
Add honey if you like
+++
For a big pot (about 10 liters) it takes:
cinnamon, coreander, kardamom, vanilla, clove, safran
flowers, pepper, fresh ginger, 1 glass honey, 10l milk, water
Take 2 big spoons of each ingredient, except safran (its too expensive!) and put into the milk and boil it for 20 minutes on small heat. After this
put the spicy milk into a new pot and stretch it with a little hot water.
When you give it away, put 1 small spoon of honey into the cup - ready.
МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА САМИТЕ СЪСТАВКИ:
Канела
Cinnamomum ceylancum
Родината на канелата е остров Шри-Ланка (Цейлон), откъдето и идва името - цейлонска канела. Тайната за добива на канела дълго време била пазена грижливо от търговците. Затова и цената и била твърде висока. При пристигането си в Цейлон през 1505 г. португалците научават как се произвежда ароматното растение. Всеки цейлонец над 12-годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените падали. Първите плантации за производство на канела се появяват през VIII век в тропиците и субтропиците на Азия. Днес се култивират и в Африка, Южна Америка и Австралия.
Канелата е ароматно ухаещата вътрешна кора на тропическо лаврово дърво, по-точно ликото между дървото и кората. Добиването и изисква много време. След периода на дъждовете дървото се обелва и изсушава, при което тънкото лико се огъва и образува малки тръбички. Португалците наричали тези тръбички канеел, откъдето идва и името на подправката. Съществува и друг вид канела, позната под името Касия. Тя произхожда от южните райони на Китай и по качество отстъпва на цейлонската канела. И двата вида могат да се открият на пазара. Двата вида леко се различават в цвета си - цейлонската е червеникавокафява, докато китайската е сиво кафеникава Най-скъпите сортове канела са тънки като хартия. Съдържащите се в канелата ефирни масла й придават приятен аромат и сладникав вкус. Канелата е богата на дъбилни вещества, захари и минерални вещества (особено голямо е съдържанието на калций). Канелата възбужда апетита и има антисклерозиращо и тонизиращо действие.
Кардамом Elettaria
Cardamomum White et Mason
[imgletf]news/images/9/kardamom.jpg[/imgletf] Родината му е Индия. Споменава се в древните санскритски текстове. Обича влажния и горещ климат на южна Индия , а в Тайланд , Лаос , Гватемала или Салвадор вирее на 1000-1500 м надморска височина в региони с гъста растителност , необитаеми от хора , с мусонни валежи . За индусите , както и за азиатците , той е символ на сигурност . За кардамома казват , че пази от горските духове и в Камбоджа се извършва ритуална церемония при започване на беритбата му .
Зеленият или черният кардамом ( белият е всъщност обезцветен зелен кардамом ) представлява триделна шушулка , в която има между 10 и 40 зрънца , много твърди и лепкави и са червеникави до по - тъмни , почти черни . Черните се смятат за най - некачествени . При разцепване с върха на нокътя , шушулката се разтваря и зрънцата се показват . При загряване в сух тиган за няколко секунди , те изпускат силен аромат . Една - две шушулки ароматизират цялото ястие . Понякога дори не е нужно да се ронят зрънцата , само с едно цепване на . шушулката оризът или виното поемат аромата на кардамома . Самите шушулки не се ядат . Зрънцата са много твърди и ако се опитате да ги сдъвчете , в устата остава силен вкус на евкалипт .
Арабите са силно пристрастени към този специфичен вкус, който добива кафето , ароматизирано със зелен кардамом . За индусите пък чаят с кардамом е проява на изключителна изтънченост .
Джинджифил
Zingiber officinale Rosc.
Наименованието джинджифил идва от санкрит и означава “рогат”, т.с. е свързано с формата на джинджифиловият корен. Известен на китайците и индийците от древността, той е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Арабските търговци държали в тайна местата от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеко на юг, зад Червено море, на края на земята и че се охранява строго от дракони..
Чак през XIII век, знаменитият венецианец Марко Поло се запознава с това растение Китай и едновременно с Поголоти го описва за европейците.
Джинджифилът има разнообразно приложение. Отначало коренът се е използвал само в медицината. С него се борели против стареенето и полова слабост. Легендата разказва, че португалците щедро хранели с джинджифил своите роби, за да повишат плодовитостта им.
Едновременно с това джинджифилът е особено популярна подправка през средните векове. По традиция улиците, където са се продавали подправки носели името “Джинджер-стрит”
Ароматът на джинджифила, който не е нито цитрусово растение, нито храст, напомня този на лимона и камфора, а пикантният му вкус пък е подобен на този на белия пипер. Това го прави едновременно познат и странен.
Карамфил
Syzygium aromaticum [L.] Merr. et Perry
За подправка се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво(вечнозелено дърво от семейството на миртата). По форма те наподобяват на малки гвоздейчета. Те са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. На пазара се среща едър (над 10 мм) и дребен карамфил (до 4 мм).
Родината на карамфиловото дърво са Молукските острови, но сега се отглежда и на други острови в Индийския океан. Португалци и испанци го пренасят на Стария континент. През 1769 г. французите успяват да се снабдят с разсад от безценната подправка и я култивират в Европа.
В медицината карамфилът се използва още от времето на Хипократ. Притежава антисептични и анестезиологични свойства при лекуване на заболявания на устната кухина. Воден или спиртен разтвор на карамфилово масло се използва като средство за пропъждане на комари.
CHAISHOPS
Повече от само един чай ? - статия на Mushroom Magazine, превод Lexia
Все още ти пари и ухае в ръката от една топла чаша, настанил си се удобно, шумотевицата е останала някде в страни, уморените крака ти благодарят- и ето я първата глътка... Какво пък трябва да се каже за един чайшоп? Там си има само чай. Или?
„Чайшопът в Индия всъщност е само един подвижен магазин, където се продава чай и евентуално някакъв снакс.”, споделя Ралф Сил, собственик на магазина Incense - Connection [ http://rauchzauber.de ].От единайсет години той обслужва гостите в своя Namaste Chaishop по indoor - и open air -партита.
Ралф е т.е. Chaiwallah . В Индия „ Wallah ” се нарича този, който предлага определена услуга.”Когато началото на 90те навлезе чайшоп-явлението в страната”, спомня си той ,”на танцуващите се предлагаше място за срещи, почивка, а освен напитки имаше и други важни дреболийки. Namaste Chaishop беше в същото време и гардероб, съветник за наркотици (Ралф е бивш консултант по тези науки), първа помощ и какво ли още не. При нас си оствяха раниците, без да се притесняват, че ще им бъде откраднато нещо. Грижили сме се дори и за дечица.” Не случайно е избиран за VooV Experience , Fusion Festival и други големи събития.
В днешно време обаче, Ралф намира промяна в сцената, въпреки цялата си обич към нея. Липсва задружността между повечето хора. За това Namaste Теа m е мислил на няколко пъти дали да не приключат тази дейност. Но и това лято, Ралф, приятелят му Кале и още няколко помощника, се ангажират с участие по партита. Този път обаче освен на транс прояви ще бъдат и на два реге-фестивала...
"Има и по-ефективни методи за печелене на пари", казва Ралф иронично. "Да предлагаш хола на едно парти, изисква доста материал, който мъкнем тук и там: голяма индийска сватбена палатка с балдахин, килими, възглавници, постелки и много други. Задружие липсва вече и сред различните shops, наблюдава се едно ужасно конкурентно мислене. На предишни VooV са се събирали няколко shops и всички заедно са правили приказна chill-зона. Днес това е рядкост. Истинските chaiwallahs превръщаха едно пусто място в шарено, фантастично "градче"...сега са изместени от обикновени щандове, предлагащи просто чай за евро." Ветераните вече отиват само като гости на някое парти, на което виждат новите лица. Днес напливът на shops по open airs е огромен. Ралф критикува и това, че условието да се предлагат само вегетариански и здравословни храни на парти-гостите почти не се спазва. На тяхно място се намират бързите храни като пържени катофки...
Всичко това кара Ралф и другите като него да си спомнят с носталгия за старите времена.
Ралф съветва: „Чаят с подправки, мляко и ванилия се казва Masala Chai . В него глaвните подправки са канела, понякога и кардамон. Дали ще ги сложиш в черен чай или ще ги смесиш с гореща вода е твои избор. Не може да се каже, че има истинска или фалшива рецепта за чай. По-скоро има различни варианти. Ако по-горе споменатите подправки се използват свежи, действат отпускащо, кадамонът пък важи като афродизияк. И други продукти може да се ползват: пипер, карамфил, кимион, кориандър. „ Yogi Tea ” е една рецепта, която като готов продукт не съдържа свежи подправки.”
-----------
Статията е подготвена от Aluin и Lexia, материали от Mushroom Magazine, Psytech, информация и снимки на подправките от kulinar.gbg.bg
