Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Или по-краткото „Господи, помилуй!” Тези молитви са били завещани на християните от времето на Апостолите и е било постановено християните постоянно да ги използват, както и всъщност правят.

Въпреки това, молейки се с тези молитви много малко хора знаят смисъла им. Ето защо те се молят безплодно. Те викат: „Господи, помилуй!”, но не получават милост от Бога, защото те самите не знаят какво търсят.

Затова ние трябва да знаем: какъв вид милост от Господ Иисус Христос е това? Какъв вид? Всякакъв вид: всичко, което е необходимо за нас, за нашето паднало естество, е в Неговите пречисти и непорочни ръце. Защото Той се е въплътил и станал човек, и претърпял много тежки страдания, и чрез проливането на Неговата пречестна Кръв изкупил човека от властта на дявола. Следователно всичко наше е в Неговите ръце.

Господ и преди своето въплъщение, от самото начало, е бил Господ на всички и всичко – видимо и невидимо, като Творец и Създател. Демоните, както и след това човекът, не искали по своя собствена воля да Го имат като свой Господ и сами се отделили от Него, Владетеля на всички. Защото Всемилостивият Бог, Който е сътворил човеците и Ангелите свободни и ги е надарил с разум, не иска да унищожи тази свобода насила, против тяхната воля. Затова тези от тях, които искат да бъдат под властта и покровителството на Господа, тях Той управлява и защитава, но тези ,които не желаят да Му се покоряват Той ги оставя да вършат своята воля, понеже са свободни. Ето защо Адам, съблазнен от дявола – отстъпник, сам станал отстъпник от Бога и не поискал да се подчини на заповедите Му, Господ го оставил на неговата собствена воля, не желаейки да го възпрепятства насила. Но завистливият демон, вече съблазнил го в началото, не престанал да го съблазнява и по-нататък, докато не го направил безчувствен и живеещ като безсловесните животни.

Тогава Всемилостивият Бог се смили над човека и слезе от небесата, и стана човек заради човека, и след като го изкупи със Своята драгоценна Кръв, Той му предоставя път на спасение, показвайки му в Светото Евангелие как да угоди на Бога, обновява го чрез Св. Кръщение, осигурява му небесна храна в Светите Тайни и със Своята мъдрост намира начини как Той да бъде неразделно с човека и как човека да бъде с Него, така че дяволът да няма повече място в човека. Но дори и след това Господ никога не принуждава никой, но оставя хората свободни да приемат или спасението, което им е приготвено, или да погинат. И така: някои са спасени; но други са безразлични към спасението си, накои , от които не вярват в Евангелието въобще, други вярват, но не живеят според Евангелието.

Тези, които сега са християни, след толкова много дарове на благодатта, след толкова много дарове и помощ свише, отново са били съблазнени от дявола и чрез делата на света и плътта са се отделили от Бога и са паднали в робството на греха и дявола, изпълнявайки неговата воля; но още не са станали съвсем безчувствени, така че да не усещат злото, от което страдат; и разбират своята грешка и признават, че са паднали в робство, но не виждат в себе си сила да се избавят от него – тези именно прибягват към Бога и викат: „Господи, помилуй!”, така Всемилостивият Бог ги съжалява и ги помилва, и ги приема като блудния син, и отново ги дарява със своята благодат, и ги избавя от робството на греха, изгонва демоните от тях и възстановява свободата им, като по този начин те могат да бъдат способни да живеят остатъка от живота си по начин, угоден на Бога и да спазват Божиите заповеди.

И така, тези християни, които с такава цел викат към Господа: „Господи, помилуй!” със сигурност получават Божията милост и получават благодат да бъдат избавени от греха и да бъдат спасени. Но тези, които нямат въобще тези мисли и не признават окаяното си състояние, тяхното подчинение на волята на плътта и светски навици, и даже не намират време да мислят за избавяне от своето робство, но сякаш без някаква такава цел викат: „Господи, помилуй!” – как може те да получат Божията милост? За такива хора е по-добре да не я получават,отколкото да я получат и след това да я изгубят, защото тогава това би било двоен грях.

Това може да се поясни с примери. Представете си някой беден и изоставен човек, който желае да получи милостиня от някой богат човек. Какво казва той, когато отива при богатия? Нещо като: „Помилуй ме! Пожали ме, бедния, и оправи живота ми”. Или някой има дълг, но няма нищо, с което да го изплати. В желанието си да се избави от това бреме той решава да помоли кредитора за опрощаване на дълга. Той отива при него и какво казва? „Помилуй ме! Смили се над мен и ми опрости дълга, който ти дължа”. По същия начин, когато някой е виновен пред друг по някакъв въпрос и желае да получи неговата прошка, какво прави? Отива при човека, срещу когото е съгрешил и казва: „Помилуй ме! Прости ми за това, което ти сторих”.

Всички тези хора знаят какво искат и защо искат, и те получават според техните молби; и това, което получат те го обръщат за своя полза.

Сега да си представим някой грешник, който е духовно беден и задължен пред Господа и често е престъпвал Неговите заповеди. Ако той вика към Бога: „Господи, помилуй!”, но междувременно не разбира какво казва и защо говори, и дори не знае от какво се състои милостта, която желае да получи от Господа, но просто по навик казва „Господи, помилуй!”, тогава как Бог може да го помилва, когато той даже не признава това, което е получил и следователно няма да насочи вниманието си към него, и ще го използва неправилно, или ще усили още повече причината, поради която е станал грешник.

Милостта на Бога е нищо друго, освен благодатта на Светия Дух, която ние грешните трябва да просим от Бога и непрестанно да се молим с усърдие: „Господи, помилуй! Покажи милостта Си, Боже мой, към мене грешния, в окаяното положение, в което съм, и ме приеми отново в Твоята благодат. Дай ми Духът на силата (Св. Дух – бел. прев.), за да ме подкрепи в устояването на изкушенията от лукавия и от моите греховни лоши навици. Дай ми Духът на разсъдителността, за да стана благоразумен и да изправя живота си. Дай ми Духът на страха, за да се боя да Те оскърбя, и да изпълнявам Твоите заповеди. Дай ми Духът на мира, за да запазя мира в душата си и да се съберат всички мои разсъждения и да бъда тих и необезпокояван от помисли. Дай ми Духът на целомъдрието, така че Той да ме запази чист от всички скверности. Дай ми Духът на кротостта, за да имам спокоен ум в отношенията си с моите ближни и ме запази от гняв. Дай ми Духът на смирението, за да не мисля високо за себе си и да не се възгордявам.”

Който знае и усеща колко необходимо е всичко казано дотук, и като моли Премилостивият Бог вика от сърце: „Господи, помилуй!” със сигурност ще получи това, за което се моли и ще бъде помилван от Господа и Неговата благодат. Но който не знае нищо от това и просто механично, по навик, казва „Господи, помилуй!” – за него не е възможно да получи някаква милост от Бога. Защото той вече е получил много милости от Бога, но не ги е забелязвал и не е благодарил на Бога, Който му ги е дарил. Той е получил Божията милост, когато е бил създаден като човек. Той е получил Божията милост, когато е бил обновен чрез Св. Кръщение и е станал православен християнин. Той е получил Божията милост, когато е бил освободен от толкова много опасности за душата и тялото през целия си живот. Той е получавал Божията милост всеки път, когато се е причастявал със Светите Тайни. Той получава Божията милост всеки път, когато е съгрешавал пред Бога и Го е огорчавал с греховете си, и не е бил унищожен или наказан, както би му се полагало. Той е получавал Божията милост, когато толкова много и различни блага му бяха връчвани от Господа, но или не ги е осъзнавал, или ги е забравил. Как може такъв християнин да получи още милост от Бога, когато той не знае и не оценява това, че е получил толкова много милости от Него? И сега, дори да казва „Господи, помилуй!” той не осъзнава какво казва и произнася тези думи без никаква мисъл и цел, но просто от навик.

Ето какво казва старецът Сава от манастира Филотей, Света гора: за молитвата:

„Твоят ум, твоят разум е като кафена чаша, от която твоето сърце пие и се пълни. Ако в чашата има добри неща (т.е. добри помисли – бел. прев.), сърцето ще пие от тях. Ако чашата не е пълна и се излива в сърцето, то ще бъде жадно.

Ако има някакво пространство, останало в чашата, и ако не е изпълнено с добри неща тогава врагът ще дойде и ще излее отрова в твоята чаша, толкова колкото е останалото място. Малка капка от отровата е просто горчив вкус в сърцето; по-голяма доза отрова (като нещо, което дразни стомаха) е почти смъртоносно за сърцето. Така че, защо да пиеш отрова? Напълни чашата догоре, или по-добре дръж я преливаща с добро питие , което са добрите помисли, мислейки за Божията милост, за смъртта, за Църквата, за Пресвета Богородица, за Светците и т.н. Когато видиш, че имаш отрова в твоята чаша почни да я премахваш, като пълниш чашата с добри неща. Отвори Св. Писание, Псалтира, или най – добро от всичко: Иисусовата молитва „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”. Тогава врагът ще беснее безпомощно, защото без да има място да постави отровата си, той няма да може да достигне до сърцето ти и да го нарани. Това е тайната на бдителността и непрестанната молитва – ПЪЛНА чаша със свети мисли. Дръж чашата пълна с добро и я насочвай да се излива в сърцето ти, за да утоли жаждата му и да го назидава постоянно. Нека да повалите врага чрез името на Господ Иисус Христос, чрез Неговата благодат и чрез Неговия Кръст, тези непобедими оръжия за спасение на душите ни и да можем да споделим славата на Неговото Владичество сега и в безкрайни векове. Амин!”