Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2015 07:19 - СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ И ИЗПОВЕДТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
0



 
http://www.bogonosci.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4/

СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ И ИЗПОВЕДТА   Тайнство Причастие  22.05.2015  357  0 image Сподели !
 

Автор: Архимандрит Андрей Конанос

Превод: Константин Константинов

Искам да те помоля за нещо, което не знам дали правиш. Ако го правиш, продължи го! Най-вече се обръщам към онези, които слушат, теоретици са в църковното пространство, слушат различни неща, харесва им да четат, да обсъждат, да се осведомяват, но на едно теоретично равнище.

Искам да те помоля за нещо, което се казва в един псалм- „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!”. Не спирайте до това, което другите ви казват, не се задържайте в думите, в книгите, в проповедите, в беседите, в предаванията. Направете този невидим преход в личния си живот, тази Пасха, приемете Самия Господ, причастете се. Разбира се, не моля за това без предпоставки, нито пък общо и неопределено, а искам да отправя този моя молба, желание и копнеж. При молитвата човек говори с Христос, а Светото Причастие те съединява с Христос и Негово пресвято Тяло влиза в тебе. Поставете си това като цел, направи го свой копнеж, замисли се и кажи „Защо не и аз? Защо и аз да не се причастя? Защо да не направя стъпката да се приближа към Господа, да приема Господа в мене?”. Аз искам да слушаме Христовите думи не теоретично, а те да станат и действие. Не го казвам на тебе, ти се причастяваш, зная го. И други слушат сега, не си само ти, не си само ти, който ходиш на църква всяка неделя и всеки ден палиш свещ, ходиш и на Преждеосвещени Литургии и месиш и просфори; не си само ти. Влез в себе си и се помоли за другите. Сега говоря на някои други. Да, говоря на тебе, който веднъж ми каза, че години наред не си се причастявал. Месеци, но и десетилетия. Говоря и на тебе, сещаш ли се, който ми каза, че не си се причастявал от малко дете, оттогава Христос не е влизал в тебе. И след това ми казваш, че не можеш да спиш, че си неспокоен, че чувстваш, че нещо става в тебе, че животът ти не върви добре. Разбира се, че не върви добре! Животът ни не върви добре, за да тръгне добре. Не върви добре, за да разберем грешката си, да се смирим, да коленичим, да сведем малко глава да видим какво има вътре в нас и да кажем:

– Господи, къде си? Съществуваш ли? Да не би това, че нямам жива връзка с Тебе да е причината моят живот да не върви добре?

Разбира се, че затова животът ти не върви добре. Нямаш досег с Христос. Христос не е учение, не е теория, Той е съществуваща Личност, жива Личност, която съществува, живее заедно с нас невидимо, тук, в този свят, в този живот, пред нас, върху св. Жертвеник, върху св. Престол, Христос съществува истински, Тялото и Кръвта Христови. Той е навсякъде, намираш Го навсякъде, и там, където си сега, където и да се скриеш, Христос съществува, Той присъства невидимо. Той изпълва вселената. Цялата Света Троица. Тялото и Кръвта Христови обаче не присъстват навсякъде. Те съществуват само в Църквата, само в Светата Литургия, където Христос ни призовава да се причастим с Него. „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете!”. Дойдете, край вече на молитвите, на четивата, проповедта, дойдете сега, пристъпете, приближете се, направи стъпката, приближете се с трепет, но и със страх Божий и радост, отворете устата си, за да приемете Този, за Когото толкова време се молехме да дойде в нас, Когото приближихме, Когото прегърнахме, на Когото служим, сега Той дойде в нас. Помолихме се: „Като ги претвориш чрез Твоя Свети Дух. Амин, амин, амин!”. Цялата Църква Го моли за това. Господи, изпрати Твоя Свети Дух и направи този хляб тяло Христово, а тази чаша – честна кръв. Като ги претвориш чрез Твоя Свети Дух. Амин, амин, амин!”

Да се причастиш, да вземеш Христос в себе си, не го казвам аз, а Той Сам го казва. След като казваш, че обичаш Христос, направи това, което Той казва.

Някой казва:
– Аз не искам да слушам поповете!

Но и ние, свещениците, не сме точни, защото и ние не слушаме всичко, което Христос казва. Всички трябва да слушаме Христос! И ти и аз, и всички ние. Нека отидем при Христос, Който ни казва „Вземете, яжте! Пийте от Чашата всички!”. „Вземете, яжте!” не е моя заповед, не е мой съвет, а съвет на Христос, за Когото казваш, че обичаш и то не на теория. „Това правете за Мой Спомен!”. Това правете винаги, това, което сега ви показвам, Тайнството на Светата Евхаристия, на Светото Причастие, правете го, причастявайте се, доближете Ме, съединете се с Мене, искам го! „Пребъдете в Мене, и Аз във вас” (Йоан 15:4). Аз съм истинската лоза, а вие пръчките. Между лозата и пръчката има много тясна връзка, органична връзка, лозата предава живителни сокове на пръчката. Не можеш да живееш, не можеш да бъдеш лозова пръчка и да даваш плод, грозде, ако не си съединен с лозата. Ще увехнеш, ще бъдеш хвърлен в огън. Ще изгориш. Съедини се с Христос. Приближи се към Господа. Повярвай в силата на Господа, в силата на Тайнството, в това чудо, което става, в Света Литургия. Съединяваш се с Господа, с братята си, в онзи час Тялото и Кръвта Господни и нашата кръв се съединяват. Стават едно. Кръвта на всички вече е една и съща. Божествена кръв. Тялото и Кръвта Господни. Този, Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него. Христос влиза в тебе, целият ставаш осветен, облагодатен, благословен от Христос, Господ влиза в тебе, това е велик дар! Невероятен дар! Не можем да го проумеем, не можем да го живеем, както трябва, колкото трябва. Дори и ангелите се смайват, удивяват и учудват пред това нещо! Как става това? Как хляба и виното, как брашното, което до преди няколко дена е било в някоя мелница, жените отиват и купуват, за да приготвят просфората, или някои други жени вземат от супермаркета брашното и някоя от прави кейк, а ти вземаш един пакет брашно, отделяш го, отнасяш го на касата, плащаш, слагаш го при другите неща, отиваш вкъщи и го замесваш, правиш хляб, този хляб влиза във фурната, слагаш и други неща, как това, което едно детенце го държи и го взема и отнася в църква и го дава и казва „Отче, мама даде тази просфора за Светата Литургия!”, как тази просфора става тяло Христово? И как виното става Христова кръв – виното с консервантите, което се продава по супермаркетите, това вино, което пием, го даваме в църква и става Христова кръв. Как е възможно това чудо? Това е чудо! Невероятно чудо, най-великото чудо в света, което постоянно става между нас. Невероятен дар от Господа, дори ние свещениците не можем да го проумеем.
Веднъж един свещеник се изповядал при един светогорец, който го попитал:

– Отче, дълги години служиш, нали?
– Да, отче.
– Колко пъти почувства, чедо мое, Тайнството като Тайнство?
– Не много пъти, отче. Не мога да я проумея, защото очите ми виждат хляб и вино, помирисвам, усещам го, мирише ми на вино, но не е вино!

Вино имаме и вкъщи, хляб ядем и вкъщи. Резултатите от Св. Причастие – тази промяна, която чувстваме, когато се причастяваме, тази радост, тази обнова на нашето същество, тази чистота на ума ни, това сияние на очите, очите на християните сияят след това, а малките деца утихват. Вижте как се причастява малкото дете -след това то утихва, причастява се и иска да спи, не е от вкуса на виното, не е от съставките на виното, не. Вино има и вкъщи. Това е малка частица от св. Причастие, която даваме на малкото детенце, не му се доспива от това, просто сърчицето му утихва, цялото му същество иска да се отдаде, успокоява се цялата му нервна система и утихва. Забелязали ли сте, когато кръстят малките деца и започнат да ги причастяват, те постепенно стават кротки, успокояват се, спят по-добре? Дотогава са имали смут, свръхнапрежение, нервност. Как става това, как се обяснява? Как се обяснява, че много хора, които имат сериозни, психологични, лични, здравни проблеми живеят със св. Причастие и животът им се удължава? Не изискваме от никой учен да тълкува това, нито искаме да убедим някой, просто между нас си говорим това, за да видим чудото, което вече живеем. Това е велико чудо.

Познавам една госпожа, болна от рак, която сама ми го казва:

– Мене, отче, лекарите от няколко години са ме отписали. От десет години ми казват, че умирам. Умираш, умираш, умираш и ме подлудиха. Това е последният път и умираш. И минаха десет години!
Тя самата го живее и така ми го казва. Аз не мога да й противореча.

– Това, което ме държи жива, е св. Причастие. Причастявам се постоянно, моля се постоянно и приемам в себе си Този, на Когото се моля. Казвам „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и след това приемам в себе си Иисус, Когото цял ден призовавам, вземам Го в моето същество, в моята плът. Неговата кръв се смесва с моята кръв и моето тяло с Неговото Свято Тяло и живея, а учените се чудят и ми викат „Как живееш?”
– Защо? Искате да умра?
– Не, нека живееш още хиляда години, но нямаме обяснение как още си жива!
Някой друг казва:
– Еди –кой си се причасти и умря след това.

Да, и това става, всички ще умрем. И ние, които се причастяваме, ще умрем. И заедно с нас (е) св. Причастие, ние, които ще влезем в пръстта ще бъдем погребани и ще се разложим, затова казваме, че св. Причастие е „за запас за вечния живот”. То е залог за нашето възкресение, заедно с нас Христос отново се погребва чрез Св. Причастие, което влиза в нашето тяло и ние влизаме в пръстта. Но ако се причастиш, имам този билет, тази увереност, че след като приех в мене Христос, Който е Победата над смъртта, Който е Животът и Възкресението, в един момент Господ ще поиска и ще съвъзкръсна с Него, с това св. Причастие, което вече имам в моето тяло. Това е велик Христов дар и не можеш да си представиш от какво се лишаваш, когато не се причастяваш! Защо правиш това? Защо не се причастяваш? Защо не се приближаваш към Христос? Имаш препятствия? Сигурно имаш някакви пречки, нещо, което те възпрепятства, пречи ти да се причастиш, определени лични състояния, немощи, грехове, някакво обременено минало. Хубаво. Ако се случи нещо такова, не го оставяй, не го отхвърляй. Отиди да говориш с духовния си изповедник, да ти каже колко време да се подготвиш, да обработиш душата си, да се подготвиш за това, не го смятай за наказание. Това, което той ти налага, не е наказание. Той не те наказва, а просто иска да се подготвиш добре, за да живееш Св. Причастие, защото то не е нещо магично, не нещо, което приемам и всичко се променя.

Сещам се, че веднъж едно дете се причасти и брат му не вярваше. Той беше близо до него след църква и го попита:

– Причасти ли се?
– Да!
– Как е? А ми кажи, почувства ли нещо? Нещо промени ли се в тебе?

Виж, св. Причастие понякога е нещо, което може да се отмери. Това, което чувстваш, е нещо, което можеш да отмериш, вижда се, всичко го виждат. Понякога обаче то може и да не се вижда. Може да не усетиш голяма промяна вътре в теб, но промяната става. Христос влиза в тебе по един таен начин, това е невидим преход, не преход, а по-скоро спиране, Христос остава, не минава през тебе и да си тръгне, а остава и живее в нашите сърца. Нека се причастим, за да приемем Христос и Той да бъде в нас, да ходи в нас. Това се получава.

И тъй, понякога не чувстваш нещо велико, но повече пъти чувстваш- невероятни промени, чувстваш, помирисваш, докосваш, имаш преживявания, които не могат да се обяснят, не се описват в този свят, нито пък трябва да се опишат, нито става въпрос за това да задоволиш любопитството на другия да му казваш какво чувстваш. Във всеки случаи имаме светци и християни, които преживяват невероятни неща. След св. Причастие не чувстват глад, виждат всичко в светлина, виждат как светлината покрива всичко около тях, след св. Причастие нервната им система утихва и не чувстват напрежение за голям период от време и болестта им отшумява.

Примерът със св. Йоан Кронщадски е класически. Той вършел уникални чудеса чрез своята молитва и св. Причастие. Той ходел по домовете, причастявал болните, които придобивали такава сила от Светия Дух, че другите виждали силно осезаеми резултати, тоест този, който бил на умиране, чрез св. Причастие, дадено от св. Йоан Кронщадски, се вдигал от леглото и оздравявал. Дали св. Причастие на св. Йоан е било различно? Не. Светото Причастие е същото, Христос е същият, но силата на молитвата и дръзновението на светеца е било различно. Той имал дръзновение и приятелство с Христос и въздействал на Христос. Един светец може да направи това. Да, пречи ли ти? Един светец може да го направи, да помоли Господа със своята мощна молитва и ти можеш да го направиш, ако имаш тази жива връзка с Христос, ако имаш Христос за приятел, да Го помолиш за нещо и Той да Го направи. Направи Христос твой приятел и ще видиш. Ако Той не ти е приятел, не можеш да разбереш това, което ти казвам. Изглежда ти теоретично, далечно, едностранно изключение. Защо Той прави това? Христос прави изключения? Какви са тези предпочитания? Той няма предпочитания, ние имаме предпочитания и ако предпочетем Христос над всичко, тогава Той ни дарява всичко и каквото и да Му поискаме, Той ще ни го даде. Така става при светците. Той им дава и те правят чудеса, а чрез св. Причастие -изключително много чудеса. Така се е променил животът на много хора.

Казват:
– Отче, прочете ми молитва!? Урочасаха ме. Отче, направиха ми магия. Отче. . .

Нека ти кажа нещо. Какви са тия неща? Направили са ти магия и искаш сега да правим нова магия?

– Ама не искам магия, искам да ми прочетете една молитва!

– Да, ама начинът, по който искаш да ти чета молитва, пак е нещо магическо. И ще ти го докажа. Водиш ли църковен живот? Какво е това?

Добре. Не знаеш какво е. Ще ти кажа : църковен живот означава да имаш истинска и реална връзка с Христос, опитна връзка, тук и сега. Къде живееш? В Атина? В Патра? Някой от Патра ми беше казал, че слуша радиопредаванията и понякога се трогва от чутото. Аз му отговорих и пак го казвам – това е така, защото ме обичаш. И когато обичаш, всичко ти изглежда красиво. И този, когото обичаш, каквото и да ти кажа, ти изглежда красиво. Дори да не е нещо значително. Тук сме и говорим, и вие, които слушате, какво пречи да отправите кратка молитва за другите, които слушат? Има други, които са далеч от Църквата, трябва да помогнем на всички с нашата молитва, с нашата любов, с нашето отворено сърце, с истинска прегръдка, с отворен дом, домът на нашето сърце, за да можем и другите да привлечем, и те да живеят това, което живеем ние- красотата на Христос, красотата на Църквата. И така, където и да живееш, Христос, в Когото вярваш, се въплъщава, живее в твоето реално място, в твоя квартал. Има ли храм наблизо?

– Има.

– Е, това ще рече да водиш църковен живот, да ходиш на църква, не неопределени думи, нито теории, ако искаш да се избавиш от това, което казваш, че са ти направили магия, че си се забъркал в окултизма.

Ще видите, че хората постепенно ще започне да разбират, че съществува този невидим и духовен свят, за който Църквата от векове учи. Това са познати преживявания на Църквата. Ние не ги научаваме сега, не чакаме някакво телевизионно предаване, за да научим, че съществува таен свят. Не са ни неизвестни кроежите на сатаната, казва св. ап. Павел, знаем неговите изкушения, знаем Божието присъствие, присъствието на ангелите. Хората постепенно ще започнат да се замислят и да идват в църква, ще видите. Ще видите, защото нещата натам водят. Далеч от Христос човекът се подлудява, близо до Христос пак се подлудява, но от щастие, от радост, това е друга безумна лудост, много красива лудост, лудост, която ти дарява благоразумие, мъдрост, прозорливост и проницателност. Да виждаш ясно света, да виждаш ясно живота. Няма да се отървеш от лудостта в този свят! Или ще се подлудиш близо до Христос, от любов и щастие и ще казваш:

– Господи, благодаря Ти за това, което ми даде!

И казвам това за един мой познат, който ми каза:

– Прославям Бога, отче, за дара, че съм близо до Църквата, че ме взе оттам, където бях, където живях и ме доведе тук!

С други думи, пак се подлуди, тоест не се избави. Или, ако не си близо до Църквата ще се подлудиш от друго. О твоя ум, от ходенето по лекари, от психологични проблеми, от безизходиците в живота, от проблемите на живота, от болести, от смъртта, от уволнения, от безработица, от лудостта на живота. Животът без Христос е лудост. И толкова време се опитам да ти покажа, че Христос не е нещо мъгляво, не е нещо неопределено, а нещо, което се въплъщава тук и сега в твоя живот, в твоя квартал, до тебе. Ако сега излезеш навън, сега храмовете са затворени, вечерта църквата е затворена. Хубаво щеше да има отворени църкви през нощта. Защо казвам това? Защото мнозина биха искали да отидат в някой храм в един и половина през нощта. Някой, който се е скарал с жена си, който тряска вратата, вдига се, излиза от вкъщи и би искал да намери някоя друга отворена врата, защо да не отиде в храма, вместо да отиде в някой бар да седне да отморява, да пие и да се напие, да съгреши? Колко хубаво би било да има отворени храмове вечер, да приемат такива хора. Въпрос обаче е кои от нас, свещениците, биха могли да приемем тези хора и какво ще им дадем, какво ще им кажем? Ние би трябвало да имаме такъв пламък в душата, такава святост, да имаме Христос в сърцата ни, в очите ни, в устата ни и Него да дадем. В противен случай всички хора биха идвали и биха казвали:

– Същият вкус. Ходих при него и не ми каза нещо особено. Е, познатите неща. Не ме подкрепи. Не ме ободри.

Въпреки това Христос, иконата на Господа, свещта, която човек ще запали, радостта на Христос в храма, където особено е осезаемо Неговото присъствие, би дало нещо на душата на човека.

Върви в храма вечерта, там се събират и други хора, молят се, палят своята свещ, но има и някои моменти, в който се събират всички християни, на Светата Литургия, на някое последование, на Вечернята и всичко е хубаво. И всичко това дава Божията благодат и чувстваш утеха, чувстваш топлината на Бога в сърцето си, може би не разбираш всички думи, но разбираш, че нещо става там, нещо тайнствено, нещо, което те докосва до сърцето дори да не познаваш много хора и дори някои там да са малко странни, дори клисарят да ти казва–
– Не стъпвай там, мини оттам, внимавай да не накапеш със свещите, не вдигай шум!

Може да ти кажат различни неща, не прѐчи, ти не отиваш заради това. Ти отиваш да намериш Христос. И тъй, Христос присъства в храма във всеки един момент, но телесно и онтологично присъства в св. Причастие. Неговото Тяло и Кръв не присъстват на Вечернята, на Великото Повечерие, на някое друго последование, а когато се извършва св. Евхаристия, Светата Литургия, тогава Христос идва сред нас, и всички се молим за това. Благословен Идещият в името Господне , казваме в трисвятата песен. Очакваме Господа, Който идва, след малко Той ще бъде сред нас, Бог се въплъщава, Бог пак става Човек, отново живеем Неговата жертва, която веднъж е била принесена на Голгота, веднъж се е разпнал на Кръст, но тази жертва пак присъства пред нас и това Тяло и Кръв зове, зове към Бога, зове към Бога и иска нашето опрощение. Той отново взема всичко върху Себе Си, като с гъба обира собствената ти нечистота, собствената ми нечистота, собствената ми греховност, собствената ти греховност, нашите проблеми, тревоги, притеснения. Господнето Тяло и Кръв е тук, а ти не отиваш да се причастиш и искаш да ти чета молитва против уроки, не отиваш да причастиш и искаш да направя Водосвет вкъщи или Маслосвет и искаш да вземеш хлябове да правиш петохлебие. Откога не си се причастявал? Три години. И какво да правиш с петохлебието? „Аз съм хлябът на живота, Който слиза от небето”- е казал Христос, истинският хляб, хлябът, който ще ядеш и ще се наситиш, а не петохлебието, което ще направиш. Какво да го правиш петохлебието, ако в тебе не влезе Хлябът на живота, Който е Христос? Какво да ги правиш имената, които даваш и искаш да ги чуеш, ако не вземеш в себе си Самия Господ? Оттам ще тръгнеш, това трябва да бъде твоят копнеж. Всички Тайнства, всички петхолебия, елея, който носиш в църква, свещите, които палиш, въгленчетата, които даваш, каквото и да даряваш, всичко трябва да те води до Св. Причастие, до единението с Христос. В противен случай това ще бъде неуспех. В противен случай сякаш отиваш до края на извора, водата тече, ти си жаден, слагаш ръката си и си тръгваш ,без да утолиш жаждата си, нищо не си взел, животът ти не се променя.

Затова виждате човеци, които са почувствали св. Причастие, които са живели Христос чрез св. Причастие, които не се тревожат и интересуват от други неща. Дори и за нафората, ако не успеят да вземат. Търчи единият, търчи и другият, какво раздават, върба, цветя от Кръста и т.н. това не е всичко. В Църквата всичко това са второстепенни неща. Всичко това разхубавява първото и уникално събитие. Но ако не си направил основното, за какво да правиш всички второстепенни неща? Какво да правиш с върбата, която вземеш вкъщи, ако не си приел Самия Господ, Който е причината за този празник, Който е създал Църквата за този празник, с тази цел? Христос ни е оставил Своето учение, Своите слова и наред и преди всичко това пресвятото Си Тяло и Кръв. Той ни ги е оставил, за да се съединим с Него, а ти не се причастяваш, толкова време не си се причастявал и ми казваш:

– Защо Господ не ме просветлява как да тръгна напред и да се оженя? Защо нещата ми в живота не се уреждат бързо? Какво става, та в живота ми всичко върви назад? Защо не се променя нещо, което очаквам? Целият ми живот е наопаки!

Разбира се, че животът ти ще е такъв. Добре е това, добре е да разбереш, че животът ти не върви добре. Защото ако животът ти във всичко вървеше добре, ти би казал:

– Добре си прекарвам, няма ми нищо и ако Христос съществува, какво да правя!? Нещо трябва ли?

Да. Знаеш ли, че нуждите, болката, скръбта са благоприятен климат? Естественият климат на човека е нуждата. Когато човек чувства, че има нужда, се обръща към Христос. Когато чувства, че има пари в банката и всичко му е перфектно, къщата, зимата –топлина, лятото – свежест, нищо не му липсва, всичко е като по часовник, обикновено забравя Бога, не търси Христос. Повечето хора търсят Христос от нужда и нуждата е характерен белег за човека. Излизайки от утробата на майка си, имаш нужди, ако те оставят, умираш. Христос е отъждествил твоето битие с нужди. Постоянно имаме нужди – да ядем, да пием, да се облечем, студено ни е, искаме храна, имаме телесни нужди. Човекът има нужди. И така, нуждата от избавянето от болката, от удовлетворяването, от здравето, от това да излезем от задънената улица, всичко това те води към Христос, кара те да потърсиш Христос. Затова Христос позволява да се случат всички тези неща в живота ти, затова закъсняваш в живота, затова претърпяваш неуспех, затова се измъчваш, затова ядеш шамарите, за да разбереш да гледаш в правилната посока. Шамарът те обръща в друга посока. Не е там това, което търсиш, потърси другаде, потърси Христос! Повтарям, не като някакво магическо действие, не просто да отидеш, а както Христос иска. Да разбереш, че Той е решението на твоите проблеми.

Веднъж един човек отишъл при старец Паисий и му говорил за различни неща, за своите проблеми, като искал старецът да му ги разреши. Старец Паисий го слушал. Колко часа говорил, говорил, изморил стареца, който от любов проявявал търпение. Любовта означава да имаш търпение, това, което аз не мога да правя, нямаме това търпение да изслушваме. Това е тайната на светците, те проявяват търпение, но ти казват една дума, дават една рецепта, едно хапче ти и хоп, на часа, оздравяваш! Ние слушаме, но всички се объркваме и не му намираме края. И вместо да ви изкараме главоболието, ви създаваме по-голямо главоболие с това дето ви объркваме. И затова мълчание понякога е по-добро. Накрая старец Паисий му казал, тоест дал му лекарството:

– Ще отидеш на църква, ще се изповядаш и ще се причастиш!

– Значи, отче . . . за това, което ви казах, ще ми кажете ли нещо за проблемите ми?

– Казах ти, чедо мое- ще отидеш на църква, ще се изповядаш и ще се причастиш!

– Но аз ви казах толкова други неща? За работата ми, за жена ми, за децата ми, за близките ми, казах ви проблемите ви в семейството и търся помощ!

– Това е помощта! Направи това и ще видиш! Направи го и Бог има грижата!

Той си тръгнал от Света Гора, пълен с разочарование, и си казал:

– Жалко за разходите, ходих на Света Гора да чуя нещо велико. Е, това го знаех.

Знаел го, но не го прилагал. Сега обаче старец Паисий му го казал и той решил да опита.

Светецът казва една дума, един съвет, толкова прост, толкова лесен и този съвет крие цялото решение на проблема ти. Той отишъл, изповядал се, причастил се и проблеми в живота му постепенно започнали да се оправят. След време той отишъл на Света Гора и старец Паисий му казал:

– Какво стана окончателно? Всичко наред ли е?
– Бре, отче, как стана това нещо?
– Кое?
– Това, което казахте, накрая това беше решението. Това реши всичките ми проблеми. Христос, с Когото се причастих. Вие, отче, можете ли да обясните как става така, че ми решихте проблема толкова просто, докато другите, при които ходих, повече ме объркаха и не намирах край?
Как се обяснява това, отче?

– Бре, чедо мое, виж! Нещата са прости. Когато човекът се съедини с Христос, тогава Христос му дарява всички блага на Авраам. Всичко ще ви даде Бог, стига само да Го потърсиш, и след като Бог управлява целия свят, след като Той управлява твоя живот, професията ти, здравето на детето ти, нервите на жена ти, икономическите ти проблеми, всичко, което те занимава, Той ще устрои всичко. И тъй, когато се съединиш с Устроителя на вселената, с Управителя на целия свят, и направиш Христос твой приятел и се свържеш с Него, е, Той ще ти даде и всичко друго. Той затова те оставя да имаш премеждия толкова време –казал старец Паисий, за да Го намериш, да Го потърсиш, да се разтревожиш, да кажеш „Нещо в живота ми не върви добре!” и да отидеш при Него.

Това и станало.

– Ле-ле, отче, имате право!

Нашето спасение е просто, просто е да отидеш в рая, лесно е, знаете ли колко струва? Нищо!

Както отново казва старец Паисий:

– С един сухар като гориво ставам астронавт. Ям един сухар, отправям молитва и пътувам по-далеч от астронавтите, стигам до трона на Бога, който е по-високо от звездите, с един малък сухар!

***

Някои казват, че Църквата трупала пари. Човече, влез в храма и не пускай пари, вземи свещта и така я запали. Никой нищо няма да ти каже, казвам ти го. Ще вземеш една свещ, ако нямаш пари, защото някои казват, че в Църквата всичко е пари, експлоатация. С парите от свещите се плаща електричеството, плаща се на хората, които работят в храма, за чистотата, и ти допринасяш, но остави това, ако не знаеш и се скандализираш, не давай пари. Ти отиди да намериш Христос, да намериш Бога. За да намериш Бога обаче, за да се причастиш, първо трябва да се изповядаш, да откриеш изповедта и тогава ще се подготвиш прилежно, за да се причастиш, което ще ти дари всичко, от което имаш нужда. От каквото и да имаш нужда. Това може да стане веднага, може да стане след малко, но едно нещо ще стане веднага. Кое ли? Ще се съединиш с Христос. Това е най-висшето. Без значение дали ще намериш работа, която търсиш, дали ще се върне девойката, която обичаш и те е напуснала, дали детето ти, което е болно, ще оздравее и се смазваш от притеснение, без значение от всичко това, ти ще се съединиш с Христос, Който е изворът на всички дарове и на всяко благословение.

Това е лекарството за безсмъртие, то е залог за нашето нетление, сила и здраве. И тъй, приближете се, приближете се към св. Причастие, но път, чрез изповедта. Върви първо да изповядаш конкретни неща, да намериш по каноничния свещеник, който свещеник искаш, друг път може да говорим подробно за изповедта, сега казвам само някои общи, кратки и практически неща. Намерете някой свещеник, свещеника, който имате като духовен изповедник, не е нужно човек постоянно да сменя духовния си изповедник. Кажи конкретни неща, като имаш за основа Евангелието, а именно, че крия егоизъм, егоцентричност, злоба, омраза, ревност, мъст, тежки грехове – убийства, прелюбодействие, аборти, беззакония, всичко, с което осъзнаваш, че си огорчил Христос, всичко, което те е изхвърлило от любовта, от общението с лицата на другите.

Всички сме грешни, всички сме чеда на Адам, на първия Адам и се опитваме да станем чеда на втория Адам, на Христос, бидейки вече чисти и възродени. Това обаче е пътуване, път, и ние не сме стигнали до края, пътьом търсим прошка. Ще отидете при духовния си изповедник. Знаете ли колко време е нужно, за да направите това? Три минути. Пробвайте да видите колко грехове можете да кажете за три минути, не истории, не истории от създаването на света, истории, откакто се помниш, събития и обстоятелства, не многословия, не такива неща, говорим за грехове. Когато отиваш при лекаря и имаш тежка болест, не почваш раздумка, нито му казваш:

– Елате да пием кафе!
А му казваш:
– Докторе, страдам!
– Какво имаш, детето ми?
– Имам болки.

Събличаш дрехата си и му показваш болното място. Край! Нито срам, нито нищо, чувстваш, че умираш, чувстваш, че ако лекарят не приложи лечение, не направи операция, ще умреш, оставяш детайлите, вторичните неща, навлизаш в същността и казваш същността на нещата, които те занимават. Това е изповедта, всичко друго е обсъждане, утешения, чувства, общуване, което също е хубаво и благословено, но не е изповед. Изповедта е да изповядаш, че не вървиш добре, да изповядаш, че си се отклонил от климата на Христовата любов, че си се сгромолясал, да кажеш всичките си неуспехи. Това иска не обсъждане, а:

– Отче, направих няколко аборти! Отче, нараних съпруга си! Крадох, живях в разврат, убих!
Различни грехове, един по един.

Веднъж дойде един човек и за две минути направи такава изповед, че не можах да се сдържа и започнах да плача. Две минути, и той ме накара да плача, без да го упреквам, защото беше толкова ясен, толкова категоричен за себе си, толкова искрен, толкова откровен, толкова смирено, истинно и прямо, че като чуваш това, се разтапяш.

Виждал съм и други, които ти говорят безкрайни часове и не просто не искаш да плачеш, а те заболява глава, обхваща те негодувание и му казваш:

– Човече, разбрал ли си какво ти има? Разбрал ли си проблема си, греха си? Разбрал ли си с Кого говориш сега, разбрал ли си, че се обръщаш към Христос и на Него казваш греховете си, за да можеш се причастиш? Ако искаш раздумка, ако искаш обсъждане, върви при съседа, приятеля си, някой познат, пийте едно кафе и му говори до сутринта, тук не си дошъл да разговаряме, дошъл си да си кажеш раната. Кажи я, за да се успокоиш, покажи я, за да се успокоиш. Ако нямаш, прослави Бога! Кажи, „Отче, подвизавам се и с Неговата благодат вървя добре!” и е приключено! Не мъчи себе си, не мъчи и мене и всеки друг духовен изповедник! Така трябва да ходиш на изповедта.

Сега, ако твоят изповедник предвид времето, което има, предвид разсъдителност, с която преценя, знае и отсъжда, от любов, от жертва, от смирение ти каже- „Детето ми, седни да говорим, не бързай, имаме време, да седнем 20 минути, 30 минути, един час” – да бъде благословено! Радостта и щастието са твои – изповедникът да ти отдели това време да общуваш с него. Да кажеш, да си отвориш сърцето, да кажеш и други неща, да. Но грехът ти, изповедта ти, това да изкараш отровата, която криеш в сърцето си, егоизма си, не иска повече от три минути. Това нещо трябва да го систематизираш, да го направиш ясно и конкретно в себе си и да го изповядаш. Това е затруднението, защото се затрудняваме да признаем греховете си пряко и не искаме да обвиняваме себе си, не искаме да се поставим на обвинителната скамейка, на мястото на виновния и да кажем:

– Господи, съгрешавам и няма да ти кажа със заобикалки, а отивам направо в същността!

Отбягваме това и казваме хиляди други неща, без да стигаме до същността.

– Отче, виждаш един много голям егоист, и егоизмът ми се проявява по тези и тези начини, направил съм това и това, постъпвам така, провалих се в любовта, в смирението!

Отваряш сърцето си, покайваш се, трогваш се и плачеш от болка за себе си и от любов, че Христос те обича. Христос те обича и отиваш там, именно защото Христос те обича още преди да се изповядаш. Внимавай! Христос ти е простил още преди да се изповядаш. Кога? На Голгота. Отче, прости им! Той е дал опрощението.

– Тогава защо е нужно да се изповядвам?

Отиваш от благодарност, от любезност да кажеш на Христос, че признаваш и приемаш дара, който ти дава, вземаш опрощението. Затова отиваш и се изповядваш, затова отиваш да вземеш този дар, който Господ ти дава, величието на изповедта. То е много голямо и несравнено. Пред иконата на Господа можеш да кажеш каквото искаш. Да се изповядаш пред нея също не е лошо нещо. Вземи иконата на Христос, коленичи , плачи, говори, кажи му болката си, отвори сърцето си сякаш имаш Господа пред себе си. Какво би Му казал? Говори Му. Почувствай присъствието на Господа. И това е хубаво. Много грехове се опрощават, казва св. Йоан Златоуст и чрез нашата молитва. Казваме го на св. Литургия всеки път- . . .опрощение и оставление на греховете и съгрешенията ни от Господа да изпросим. Молим Господ да ни прости греховете и целият народ отговаря- Подай Господи! Дари ни, Господи, този дар, който търсим, и Господ го прави.

Големите грехове- друг въпрос е кои са големи и кои са малки – са това, което чувстваш, че вътрешно те разтърсва, че те потриса, които не са станали ей-така, по човешки. Не може някой да каже пред иконата, че е убил човек. На човек ще го кажеш. Защо? Защото така е казал Христос. Ако Христос ни е казал да го казваме пред иконите, щяхме да го казваме на иконите. Христос ни е казал да го казваме на хора, подобострастни на нас, без да има някаква разделителна вратичка и прозорче – има лична връзка, гледам те в очите и ти ме гледаш и нека ни е срам, не пречи. И при лекаря ме досрамя, когато ми каза- „Свали расото да те прегледам, да видим дали нямаш пневмония!”, досрамя ме, но го направих. Срамът спасява в този етап от твоя живот, в изповедта. Срамът е нужен, помага ти. Срамът не е грях, хора сме и нека ни досрамее от нашия егоизъм. Казваш, как ще приема това, което сега казвам? Ще се засрамиш. Пред иконата не те е срам. Значи нещо не върви добре. Защо там не се срамуваш? Защото не чувстваш толкова живо присъствието на Господа. Когато обаче виждаш човека, когато имаш тази видима точка, един човек пред себе си, тогава се смиряваш, това унизява твоя егоизъм, разкрива и примката на дявола и изкарваш греховете на дявола, откриваш ги, извеждаш ги на светлина, разбиваш мита за очарованието на греха и казваш:

– Ето къде стигнах накрая с това, което ми казваше изкушението, че ще ме направи щастлив. Ето какво направих! Това и това и това. . .

Това те смирява. И след това свещеникът ще ти каже да се подготвиш, за да приемеш Христос в себе си и тогава ще преживееш нещо, което никога не си преживял, и тогава ще кажеш едно голямо „Благодаря!” на Христос, ще кажеш „Господи, вземи ме, не ме интересува кога ще умра, животът ми е изключително красив, искам да живея хиляда години в този живот, защото много ми харесва, но в същото време искам и да умра, не ме интересува, защото това, което търся, хубавото, го намерих! И това е Христос!”. Това е Христовата любов. Да чувстваш, че Бог те обича, където и да си, каквото и да си направил, в какъвто и хал да си, в която и пропаст и да си пропаднал, който и грях да си направил. Всичко ти се опрощава. И ако изповедникът ти говори рязко и те нарани, той не е този, който трябва. Ще потърсиш и ще намериш изповедник, който не се кара, не защото прикрива греховете, а защото обича грешника и знае, че сме подобострастни човеци и е изпълнен с милосърдие и любов. И ако някой път ти се скара малко повече, добре, не пречи. Ти вземи опрощението и остави виковете на изповедника, ти си опростен. От великата радост на опрощението ще забравиш неговите викове и ще бъдеш избавен и щастлив. Ще ти го кажа отново, да го кажа шепнешком? Или силно? Не знам.

Моля те да се причастиш!

От години не си се причастявал, от месеци, приеме Господа, не сам, а ще отидеш, както казва Църквата, ще направиш това, което правя и аз, и всички свещеници, и както правят всички християни, ще направиш това, което всички правят, ако искаш да си християнин и искаш да имаш сигурността, която Христос дава в обятията на Църквата. Ако искаш да импровизираш, прави каквото искаш. Пак ще се върнеш и ще кажеш:
– Имаш право, импровизацията никъде не води.

Еретик ще станеш само, егоист ще бъдеш, революция ще правиш, бунт, повторение на прародителския грях. Ще търсиш да се спасиш по свой си начин. Трябва не по твой начин, а както Христос ни е казал, Който е наш Спасител, наш Избавител.

***

Всички имаме голяма отговорност за всички – за хората от блока, от другите апартаменти, малцина се причастяват, за съседите, за приятелите, за целия свят. От голямата радост, която чувстваме близо до Христос, би трябвало във всеки един миг да казваме:

– Господи, къде са другите? Господи, направи нещо да се спасят и другите! Господи, тази радост, която изпитвам, не искам сам да я живея, искам да я споделя, искам да споделя и с други любовта, която ми даваш, искам да общувам с лицето на моите братя! Господи, направи нещо всички да станат едно и на Пасха, и на всяка света Литургия, която се извършва и готови, на всяка неделна Литургия при всяка възможност да се причастяваме с Господа мислено – всеки миг, всяка минута, казвай „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме”, но освен мислено и всеки миг, това да стане и осезаемо, видимо, вкусвайки, с усет в устата, в сърцето, в цялото ни същество!




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704492
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031