Остават броени дни до най-българския празник 24 май. И тъй като на днешния ден, 15 май, през 1892 година е роден текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени", нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий). 
През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч". Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

А "Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник. 
И го пеем с просълзени очи вече 114 години.

Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий".

Върви, народе възродени, 
към светла бъднина върви, 
с книжовността, таз сила нова, 
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета! 
В световните борби върви, 
от длъжност неизменно воден - 
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце, 
което във душите грей! 
Напред! Народността не пада 
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!... 
О, влез в Историята веч, 
духовно покори страните, 
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя 
насърчаваха дедите ни... 
О, минало незабравимо, 
о, пресвещени старини!

България остана вярна 
на достославний тоз завет - 
в тържествуванье и в страданье 
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години 
пресветли преживя, в беда 
неописуема изпадна, 
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша 
кога обходи целий мир; 
за все световната просвета 
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време... 
Тогаз Балканский храбър син 
навеждаше лице под гнета 
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен; 
подпорка търсеше у вас, 
о, мъдреци!... През десет века 
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе 
извлякохте из мъртвина, 
народен гений възкресихте - 
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна, 
сеятели на правда, мир, 
апостоли високославни, 
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени, 
о вий, Методий и Кирил, 
отци на българското знанье, 
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее 
във всенародната любов, 
речта ви мощна нек се помни 
в Славянството во век веков!

Вижте още: 19 ВПЕЧАТЛЯВАЩИ ФАКТА, КОИТО НИ КАРАТ ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ!