http://m.24chasa.bg/Article/c/2071690

Християнство в Родопите четири века преди Борис Първи 20.06.2013 16:55 ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

• 5077
• 3
• 
• 
• 

Иманяри са размествали камъни от запазените гробове, за да търсят ценности.

Цял археологически комплекс, който показва съществуването на християнство четири века по-рано от въвеждането му в България от Борис I, тотално се е разрушил. 

Обектът, известен като Долна Бартина, в доспатското село Барутин съдържал тракийско култово място,тракийски плосък некропол, старохристиянска гробница и базилика, рударски пещи, средновековен некропол от XII-XVII в. 

Според откривателя му - археолога Никола Дамянов от Смолян, в комплекса личи наследяването на култови езически места от местното население и превръщането им в раннохристиянски, както и последвалият средновековен живот. 

Обектът от години е запуснат и е обрасъл с дървета и храсти. На малката снимка - археологът Никола Дамянов

 

С това откритие в края на 80-те години на миналия век археолозите потвърждават житийните сведения, че епископ Никита от Ремисиана в края на IV век покръстил войнствените траки от племето беси в тези земи. Никита е известен с това,че създава азбука на траките и превежда библията на тракийски език. Смята се, че “Библия бесика” е за покръстването на бесите или в Ремисиана, или в “планински манастир в земята на бесите”.

Проучените гробове край Барутин показвали как в продължение на век и половина се променя погребалният обред от езически към християнски. Основание за това дават десетките археологически материали, както и спазването на античния обичай Харонов обол. Това е практиката да се поставя монета в устата на мъртвия - такса за грозния лодкар Харон, който превозва душите на умрелите през адските реки Стикс, Лета, Ахерон. С тези монети най-точно са датирани отделните погребения и целите некрополи. 
Откритието е представено пред археолози и БАН още тогава. Решава се обектът да се включи в националната програма за консервация, реставрация и социализиране. През 1995 г. в Смолян е организирана научна конференция с 35 учени от България и чужбина. 

Те отиват и на място в Барутин и са впечатлени от историческите сведения за родопската култура в продължение на 16 века. Взема се решение в приземния етаж на строящата се тогава кооперативна сграда да се обособят 4 зали, където да се покажат откритите над 200 предмета. 

Комплексът се огражда с бетонни стълбове и бодлива тел. 12 от най-важните погребения са покрити с навеси от греди, има дъсчен хастар върху тях, положени са три пласта мушама и най-отгоре са посипани с 20 см земен насип. Стените на базиликата и единствената старохристиянска гробница в Родопите също са покрити.

Само архивните снимки вече сочат истинския лик на комплекса. СНИМКИ: АВТОРЪТ

 

Историческият музей в Смолян назначава и пазач и след това чрез протокол предава обекта на община Доспат. Общината в Доспат обаче решава кметството в Барутин да съхранява обекта, а пазачът се съкращава. От 1995 г. фактически комплексът е оставен на произвола на съдбата.

Сега в него има израснали 15- 20-годишни дървета, от консервацията няма и следа, част от зидовете са разрушени, а иманяри са копали из гробовете. Бетонните колове са изпокрадени до един, бодливата тел отдавна е демонтирана и сега пази нечии ниви с картофи.

“Сезирах прокуратурата в Смолян да потърси виновниците, изпратих сигнали и до общината, областната управа, но нито една от тези институции не взе мерки”, казва Дамянов. 

Той е писал общо 7 проекта за отпускане на средства от български и чужди донори, но не е срещнал разбиране. Последния проект е представен на министъра на културата в кабинета “Борисов” Вежди Рашидов, който обещал съдействие. Археологът издал календар, като на лицевата страна поставил снимка на Долна Бартина, а на обратната - руините с текст  SOS Долна Бартина. Изпратил календарите на 500 адреса в страната, включително и в Народното събрание. 
 

Община Доспат не разполагала със средства сама да върне живота на комплекса. Кметът Антим Пържанов обещал съдействие за издаване на монография за Долна Бартина, за да съществува поне на хартия.

“Престъпление е символът “16 века християнски Родопи” да изчезне. Християнското археологическо наследство в Средните Родопи от двете страни на границата с Гърция възпрепятства създаването на ислямската дъга в исторически план”, казва археологът. Според него пораженията върху комплекса са все още поправими, но са нужни спешни действия. 

Некрополът е от изключителна важност, защото регистрираният в него погребален обред показва как от последната четвърт на IV в. се е наложила християнската религия в тази част на Родопите. Точно след десет века - в края на XIV в., когато територията е завладяна от османците, се повтаря същата история. 

Цикличността в погребенията доказва и друго твърдение на Дамянов, което взривява научния свят през 80-те и 90-те години на миналия век - скрито изповядване на християнската религия зад фасадата на исляма. При разкопки на старите гробища в Борино,Беден, Забърдо,Загражден и други родопски селища той разкрива как старите християнски гробове постепенно се примесват с погребения с мюсюлмански ритуал, които след близо два века напълно изместват християнските.