Тя казала това веднъж, два пъти и така всеки път, когато съседката простирала, коментирала: съседката не може да пере! Прането й е мръсно! Докато една сутрин се събудила, отишла при мъжа си и му казала: слушай, слушай! Най-накрая! Този път прането й е чисто! Най-накрая да се научи да пере! Мъжът се обърнал и й казал: прането й не е мръсно, а аз, мила моя, реших просто да забърша стъклата на терасата, които ти отдавна не беше бърсала. Те бяха пълни с прах и мръсотия и затова ни се струваше, че целият квартал е в мръсотия. Жена му го изгледала. Това е истината – не ме гледай! – й казал той.

Прането на съседката винаги е чисто, както и хората винаги са по-различни от това, което ти си мислиш. Но ти така си се научил да гледаш на живота, наричаш всичко еди-как си, защото така си повярвал, защото така си сметнал, така си бил отгледан и умът ти се е научил на това нещо. Цялото учение на Църквата, цялото послание на Христос е да очистим нашия ум. . .

Архим. Андрей Конанос