Tweet

Кои храни са подходящи за здравето на щитовидната жлеза? Според немски експерти с подходящо хранене и билки може дори да се избегне операция, какво е вашето мнение?

Флора, 35 г.

      “24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло.

Можете да ги задавате на тел.02 942 25 62 и чрез имейл lnikolaeva@24chasa.bg

Но, разбира се, препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. И не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.

Проф. Здравко Каменов, дмн:

За много от традиционните лечебни школи храната е най-важният фактор за поддържане на здравето. Неправилното хранене, което имат повечето съвременни хора, е причина за епидемиите от затлъстяване, диабет, сърдечносъдови и други заболявания, обобщавани често като болести на цивилизацията. Щитовидната жлеза произвежда щитовидните хормони тироксин и трийодтиронин, които управляват много функции и обуславят състоянието на организма – обмяна, растеж, мозъчни, сърдечни и др. Липсата на тези хормони се нарича хипотиреоидизъм (микседем) и когато е нелекуван, може да доведе до кома и смърт. Повишената продукция на хормони се нарича хипертиреоидизъм, който, ако не се лекува, също може да доведе до криза и фатален край. Клиничните признаци на тези болестни състояния са различни. Понякога се изявяват само с промяна в теглото, менструални нарушения, сърдечни оплаквания.

Регулацията на секрецията на хормони от щитовидната се осъществява от хипофизата – ендокринна жлеза, намираща се прикрепена към основата на мозъка чрез нейния хормон – ТСХ (тиреостимулищ). От своя страна, хипофизата се управлява от хипоталамуса чрез друг хормон. Когато щитовидната жлеза не работи правилно, тези управляващи хормони се променят – увеличават се при хипотиреоидизъм и се намаляват при хипертиреоидизъм. Когато в храната няма достатъчно йод, който е необходим за синтезата на хормоните й, хипофизната жлеза стимулира щитовидната и тя започва да увеличава обема си (гуша, струма), за да може с повечето си “производствен капацитет” да използва и малкото наличен йод. Обмяната на йода е така устроена, че да се запазва ценният микроелемент, той циркулира от хормоните, през чревния тракт и обратно в кръвта за синтеза на нови хормони. Въпреки че цикълът на йода е почти затворен, известни количества се губят с урината и трябва да се компенсират с храната - повече  йод съдържат храните с морски произход, особено рибата, както и яйцата, сусамът и др. Когато това не става, жлезата расте по описания начин. Има и вещества, които пречат на усвояването на йода от клетките на жлезата – струмигени. Не се препоръчва консумацията на големи количества зеле, ряпа, броколи, фъстъци, соя, прекомерна употреба на кафе и др. По подобен начин действа и тютюнопушенето.

У нас допреди половин век имаше йоден дефицит, но със започването на йодната профилактика този проблем беше решен. Приемането на повече йод пък увеличава риска от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидити, базедова болест). Други микроелементи като селена например също имат значение за работата на жлезата.

С изключение на лекия йоден дефицит останалите болести на жлезата не могат да бъдат лекувани само с промяна в храненето и трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от лекар ендокринолог, защото както недостатъчността на йод, така и предозирането му с таблетки могат да имат неблагоприятни последици. Освен банална йоднедоимъчна гуша, увеличената щитовидна жлеза може да бъде тиреоидит, базедова болест, възли, карцином. Продължителното упорстване с “диетично” лечение, което в тези случаи не върши работа, може да забави твърде много диагнозата на по-сериозно заболяване. Правилното хранене има важна роля предимно в профилактиката на някои болести на щитовидната жлеза, но когато те вече са възникнали, трябва да се лекуват с медикаменти, оперативно или с радиойод.

Д-р Георги Гайдурков:

В опростен вариант може да се каже, че щитовидната жлеза е този орган в тялото, който регулира степента (интензивността) на нашата обмяна. Дори нейната форма, изобразяваща пеперуда, някак си метафорично ни подсказва това. Дали ще “летим” на бързи или бавни обороти, зависи много от тези 20-25 г, разположени на шията ни отпред. Ако функцията на щитовидната жлеза е в норма, ние сме в енергийно равновесие. Ако по някаква причина нейната работа е забавена, всичко в живота ни се забавя - ставаме мудни, флегматични, със забавени емоции и мисли. Обмяната на веществата също е забавена - килограмите и холестеролът се вдигат, подпухнали сме и оточни, сърцето бие по-бавно, кожата е суха и недохранена. Ако пък функцията на жлезата е свръхстимулирана, такива ставаме и ние - невротични, треперещи, страдащи от безсъние, сърцебиене и изпотяване, холестеролът пада, сваляме килограми. Независимо от сложните теории със сигурност и щитовидната жлеза, като всеки друг орган в тялото получава своята енергия и материя от кръвта. С каквото я храним, такава ще бъде и тя.

Недоразуменията често произтичат от факта, че тя освен един от органите в тялото е и орган, регулиращ обмяната на другите органи. Ако организмът има нужда от сваляне на излишен товар, много често тя се активира (хиперфункция), за да може, ускорявайки обмяната, да свърши тази работа. Когато се умори и започне да декомпенсира (хипофункция), наблюдаваме тази умора и в цялото тяло. Ако обаче променим нашето хранене и нашия двигателен режим, ще можем да избегнем всичко това. Как?

Двете части - ин и ян, са двете огледални страни на едно цяло и преминават едно в друго. За да може и нашата “пеперуда” да лети хармонично, с две крила, подходът е един.

Моята практика показва, че ако дадем възможност тялото ни да отдели ефективно излишния отпадъчен материал, независимо в коя посока е било отклонението, балансът се възстановява. Ако останем 2-3 седмици на подбрана сурова растителна храна - разнообразни плодове, зеленчуци (включително сокове и смути) и ядки, след което захраним за 10 дни с добавени към това задушени зеленчуци, зърнени и бобени варива, без сол и добавена мазнина, подобрението вече е налице.

Задължително в началото и края се изследват като минимум основните хормони - свободен тироксин (FT4) и трийодтиронин (FT3), както и командващият от хипофизата тиреостимулиращ хормон (TSH). След това се изгражда стил на хранене с умерено допълване от животински продукти, който да продължи лечението, като няколко пъти в годината се повтарят разтоварващите курсове. Конкретиката на хранителния подбор, както и интерпретацията на резултатите са индивидуални и следва да се провеждат от специалист. В най-общ план храните, които най-много затормозяват функцията на щитовидната жлеза, са млечните продукти и технологично преработените храни, включително хлябът и пълнозърнестите. Следва да се изключат добавената сол и мазнини, като ги осигурим в естествен вид от самите храни - смлени ядки и авокадо, солта от зеленчуци - предимно селъри. При “уморена” щитовидна жлеза (хипофункция) следва да осигурим есенциалните йод, селен, цинк, желязо, мед, витамин Д, но в органичен вид - орехи, бразилски орех, излагане на слънце. Няма обаче убедителни данни, че те вредят при хиперфункция. Съветът за избягване на кръстоцветните зеленчуци в суров вид (зелевата група, ряпа, алабаш и др.) поради съдържанието на гоитрогени-глюкозинолати (вещества, потискащи усвояването на йода) няма клинично потвърждение. Изследванията показват, че те могат да намалят йода в жлезата само в случаите, когато той е недостатъчен и в храната. Същото се отнася и за соята, просото и спанака. Единствено преработени продукти на база соев протеин следва да се избягват. Често препоръчваните като източник на йод морски храни не са желателни поради високо съдържание на токсични метали и неорганичен натрий.

Д-р Людмила Емилова:

Болестите на щитовидната жлеза са многобройни и в различните етапи могат да преминават една в друга. Информацията за хранителните режими при всички заболявания на щитовидната жлеза би заела страниците на целия вестник. Затова ще се ограничим със съвети при състояния на повишено или понижено производство на хормоните й. Споделям мнението, че подходящото хранене и билки при част от заболяванията могат да нормализират функцията на жлезата. При някои състояния обаче се налага бързото включване на медикаментозно лечение, за да се спаси животът на пациента. Тук е важен балансът с правилното хранене, за да има трайни резултати за избягване на рецидивите на болестта. Мнението ми се основава на наблюдения над хиляди пациенти с проблеми на щитовидната жлеза, потърсили помощ в медицинския ни център за 22 г. Ето и съветите ми:

При повишени стойности на хормоните Т3 и Т4 (хипертиреоидизъм):

1. Веднага се започва медикаментозно лечение под контрола на ендокринолог.

2. Забраняват се всички форми на лечебно гладуване - наблюдава се още по-рязко отслабване, още по-изразено учестяване на сърдечната дейност (140 и повече удара в мин), още по-изразен екзофталм (изпъкване на очните ябълки) и др. Сред първите случаи, когато открих кабинета си за лечение с плодове, беше млада жена, отказала приема на нужните медикаменти и гладувала сама с надежда да се оправи. Беше в изключително тежко състояние. Убедих я спешно да постъпи в болница и бе спасена.

3. Забранява се употребата на кафе, черен чай и др., съдържащи кофеин напитки, защото засилват сърцебиенето.

4. Препоръчва се стриктно природосъобразно вегетарианско хранене, без никакви животински храни, с прием на много зеленолистни и други зеленчуци и много плодове. Това дава шанс на щитовидната жлеза да работи нормално, след като медикаментите, потискащи функцията й, бъдат спрени. Опитът ми показва, че пациентите, които се хранят природосъобразно, докато приемат лекарства и след това, не са заплашени от рецидиви. Нужните за тези пациенти белтъчини могат да се набавят пълноценно от различни зърнени и бобови култури, както и от шампионите по съдържание на всички незаменими аминокиселини - киноа, просо, елда.

При понижено производство на хормоните Т3 и Т4 (хипотиреоидизъм) обмяната на веществата е забавена - пациентите имат повишено тегло и отоци.

1. Забраняват се всички храни и напитки, съдържащи бяла или друга захар, както и бяло брашно. Целта е да не се включи порочният механизъм - много глюкоза - много инсулин-превръщане на голяма част от глюкозата в мазнини и свръхтегло.

2. Избягване на храни, съдържащи гоитрогени (вещества, блокиращи усвояването на йод, който е в състава на щитовидните хормони) - от зеленчуците това са зеле, включително брюкселско, ряпа, броколи, карфиол, алабаш, маруля, спанак; от плодовете - ягоди, праскови, и още - просо, фъстъци, соя и соеви продукти. След топлинна обработка може да се включват в менюто, защото действието на гоитрогените е намалено след готвенето.

3. Белтъчините, важни за образуването и "транспорта" на щитовидните хормони, е най-добре да се набавят от ядки, семена, зърнени храни и варива.

4. Препоръчват се храни, съдържащи селен - шампиони по съдържанието му са: бразилският орех, слънчогледовите семена, пълнозърнестият хляб, морската сол и др. Селенът е необходим за превръщането на неактивния хормон Т4 в активния Т3.

А) При йоднедоимъчен хипотиреоидизъм са полезни храните, богати на йод, магнезий, цинк (сусам, бадеми, авокадо, банани)

Б) При хипотиреоидизъм в резултат на автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото не бива да се приемат храни, съдържащи глутен. Причината е сходството на глутена с част от белтъчните структури на щитовидната жлеза. В резултат на това антителата, синтезирани срещу глутена, атакуват клетките на жлезата и постепенно може да я унищожат. Високо съдържание на глутен има в пшеницата, ечемика и ръжта. Безглутенови са киноа, елда, кафяв ориз, амарант, чия.

Както при всички автоимунни болести и при хашимото животинските храни трябва да отпаднат от менюто, за да се даде шанс за спасяване на щитовидната жлеза.