Април 15, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

Отивайки на св. Литургия и живеейки една хубава св. Литургия, имам предвид тиха, спокойна, смирени певци, носталгично настроение, хубава мирна атмосфера, умиление, т.е. хем  да се отпускаш, хем душата ти да се пробужда, в този бихме казали хипнотичен и отпускащ дух душата е изключително будна и какво прави? Помни, припомня си всичко това, което е забравила. Затова виждаш, че в св. Литургия не можеш лесно да си припомниш лица и да им се нервираш, да изпитваш омраза, злоба, а всичко утихва, не защото искаш да спиш, а защото там си спомняш всички реалности, за които ти говорих – че Бог те обича, че всичко това, което правим тук е хубаво, но преходно – като прелетните птици – относително, ограничено, не е нещо страшно. Сърцето ни се услажда, защото там чувстваме истини, но не просто чувстваме истини, а и ние ставаме истинни, влизаме в истината на Бога и всичко останало не ни огорчава. Когато обаче излезеш от св. Литургия и забравиш всичко това, пак започват притесненията, проблемите стават непреодолими, незначителното пак заема мястото на значимото и казваш: Леле какво ще правя сега! Дължа много пари! Лудост, истерия, паника, викове! Защо? По време на св. Литургия не мислеше за това? Тогава нямаше ли разходи, заемът беше ли приключил? Неуредените неща бяха ли уредени? Не. Там обаче почувства богатството на твоята душа, красотата и честта, която Бог ти отдава. Той ти дава такава харизма и вътрешно достойнство и се чувстваш богат, ако ще да си крайно беден. Ако разбереш всичко това, което говорим, тази истина, и душата ти се освободи от амнезията, тогава може да се почувстваш богат, бидейки крайно беден. Да се движиш по пътя – както ми казваше някой – с билет за метрото: имах да отида, но нямах да се върна. Имах пари да си купя за отиване, но нямах да си взема за връщане, свирках си по пътя и се усмихвах. И видях някой богат, който имаше много пари, но нямаше радост. Колко струва да се усмихнеш? Колко струва да изпееш една песен и лицето ти да получи щастливо изражение? Колко струва да целунеш този, когото обичаш? Колко струва да видиш детето си, което ти се усмихва? Колко струва да хапнеш една хубава гозбичка, например салата с малко сирене. И си казваш колко е хубаво! Хапнах моята гозбичка! Ако видиш нещата така в Божията благодат и в тяхната истинност, тогава дори това ще може да те обогати и това е доказателството, че си разбрал Божията истина. Така приемаш жизнените сокове, живот, божествена, нетварна енергия, благодат, душата се оживотворява от Христос от едното нищо. Това ще рече, че живееш в истината. И доказателство, че си почувствал нещо от Божията истина, е когато някой ден да почувстваш вътрешно богатство без то да се крепи на парично богатство, на външни неща, а да излиза от теб, да си напълно сам в твоята стая и да чувстваш компания на Бога. Това е доказателството, че си влязъл в истината, защото е лъжа да мислиш, че си сам и това би означавало, че отново си получил амнезия, за която говорихме. Когато нямаш духовна амнезия, живееш в истината на Бога, чувстваш присъствието на Христос, Който присъства там, където си, в стаята ти, Той е в душата ти, докосва сърцето ти, твоето чело, бузи, прегръща те, чувстваш Бога. Когато дойде час и почувстваш Неговото присъствие сред пълната самота, когато в даден момент почувстваш от теб да излиза любов, докато хората не те обичат, и внезапно почувстваш, че си обичан от Някого, това означава, че си влязъл в истината и забравата е изчезнала от душата ти, защото си почувствал Божията любов, Христовото присъствие, богатството, което Христос дава, дори на крайно бедни хора. Това са велики неща, които даряват здраве на душата и тялото. Казваме този израз за изцеление на душата и тялото. Амин!, когато помазваме хората със св. елей. Свещеникът казва това, поставя кръст на челото ти и казва това. Веднъж имахме бдение, аз помазвах хората, свещите горяха в тъмнината и виждах само кандилото и хората, които идваха при мен. Свещите осветляваха челата на верните, на тези хубави души, тоест на всички, всички сме красиви души, и виждах, че на челото им блести кръст от елей, който се отразяваше от свещите. И си казвах: виж, този човек дойде на нощната служба, да се помоли, и сега ще излезе в обществото, в живота, но ще има кръст на челото, от елей. Елеят какво е? Любов. Елеят, помазанието означава, че сме деца на небесния Цар, царски синове и дъщери и ставаме участници в Божието царство, богатство и господство. И си казвах: виж тези, които дойдоха – един работеше в банка, друг на бензиностанция, трети с машини, всеки с различна работа, но утре ще отидат на работа и външно ще бъдат като другите, но на челото им ще има кръст, както домовете на израилтяните били белязани с кръвта от жертвения агнец, за да не ги унищожи Ангелът. Всички сме деца на Бога, но някои искат да бъдат такива, а други не, не искат да имат връзка, но ти искаш, и имаш белега на твоето чело. И какво ще рече белег?- това, Боже, че имам Твоята истина. В твоето сърце реално съществуват всички източници на изобилието, на петрола, на златото, на диаманти и каквото искаш, съществува цял свят на щастие в твоето сърце. Аз не казвам, че не трябва да се уредят външните неща и разбирам, че безработицата, бедността, гладът, трудностите, всичко това предизвиква голям смут в хората и води до нерви, смут и несигурност и паника. Но ако искаш, можеш да намериш Бога – и трябва да го поискаш, за да живееш, защото в противен случай какво ще правиш?- само бунтове, ще се разболяваш, ще умираш бавно; всичко това вреди и на твоето здраве. Отново ти казвам – виждал съм подвижници на Света Гора, които естествено нямат връзка с тебе, ти имаш деца, зная, имаш разходи, нужди, но чуй какво искам да ти обясня. Те живеят с една глинена стомна с малко вода, със сухари в едно чувалче, което държат няколко месеца и с каквото намерят в своята градина и са много щастливи. Ти ядеш само сухари? Пиеш само водица? Никога не си пил вино, бира, безалкохолно, сокове? Нищо от всичко това? Вътре в теб обаче можеш да намериш източник на щастие. Това искам да ти кажа. И ако намериш този източник на щастие, след това, чуй и това, за да не вземеш нещата едностранчиво, ще направиш и твоя външен бунт, пред министерства, съдилища, закони, държава, политици, но вече ще имаш друга нагласа, друга перспектива, друг поглед, друга психология, друга атмосфера, ще станеш като Христос, Който отишъл в Храма и съборил всичко. Той взел бича и обърнал пейките, съборил монетите и казал излезте оттук! Той се разгневил, но се разгневил, молейки се, не бил смутен, а обичал Бога в онзи час и този гняв бил плод от молитвата. Можеш ли да правиш това? Да отидеш на един протест, но въпреки това да си богат в твоето сърце и да протестираш срещу бедността, срещу кризата на този свят, но да имаш богатство в душата? Защото, в противен случай дори да ти дадат всички блага на земята, както някога си ги имал, не забравяй това, че десетилетия наред в Гърция не знаехме какво имахме и всички строяха, купуваха, влагаха. И те питам – през онези години бяха ли затворени психиатриите? Беше ли спряла продажбата на анти-депресанти? Беше ли спряла меланхолията? Беше ли настъпило пълно щастие в сърцето ти? Тогава, когато имаше всичко? Не. Кажи ми – през онези десетилетия, когато всичко вървеше добре, сърцето ти се пръскаше от радост? От мир, от блаженство?  Пак се караше с жена си, пак се нервираше, пак нещо ти беше виновно. Това ти казвам – умът има проблем и не може да схване нещата. Сега някой може да протестира – А-а-а, тоест хубави съвети, за да не се противим! Да станем като овцете, с които другите ще правят каквото си искат! Ама точно това ти казвам толкова време – дадох ти примера с Христос, Който, докато е Божий Агнец, внезапно Агнецът става Лъв и отива в Храма и чупи всичко. И идва св. Василий Велики и ти казва, че гневът не е лошо нещо, а Божия сила в нас, която обаче ни е дадена, не за да рушим, а за да я използваме за добро. Разгневи се, ако искаш, ако искаш, чупи, но как? – в Бога, в истината. Тоест, когато детето ти се върне от училище и ти каже, че се е провалило на изпит, ако това е вследствие от леност, невнимание, безотговорност, тогава може и да удариш по масата, да му удариш плесница, ако е нужно, и да говориш остро, но, почакай – трябва да предшества твоята молитва, любов, единство, просветление от Бога и сърцето ти дълбоко в теб да е мирно. Ти казваш: ама, нима е възможно да се гневиш и да си мирен? - да, много е възможно. Естествено не става от първия път, а трябва да се стремиш към това, да се гневиш, не защото искаш да ти избухнат нервите, а защото искаш доброто на другия. Трябва да ти говоря, за да те събудя, затова се гневя, но в мен те обичам; любовта не е само чуруликащи птички и ромолящи поточета, а и трус, гръм, градушка, ако е необходимо. Кой ще ни каже кога трябва да използваме едното и кога друго? Разсъдителността. И кой има разсъдителност? Този, който обича Бога и своя брат. И как обичаш Бога? – чрез съприкосновението с Него, чрез молитвата, която е влизане в пространството на истината и докосване на истинното.

Аз съм за бунта, за съпротивата, за гнева, но кой гняв и кой бунт и коя съпротива? – тази, която ще започне с истински предпоставки. Първо осъзнай защо тръгвам да се бунтувам, защо тръгвам да викна, какво търся да намеря, кое богатство реално ми липсва, кои пари реално ми липсват, кое съкровище реално търся и да не би да преследвам външното и да забравям вътрешното? – защото в даден момент ще загубим външното, колкото и пари да си събрал през този живот.

Не заслужаваш ли да бъдеш радостен и да намериш голямото богатството на твоето сърце? Това ти казвам. Разбираш, че отговорих на въпроса дали можем да се гневим, след като сме християни, и казваш: Имам големи угризения, че понякога се гневя на децата си. Не прйчи, че се гневиш, стига само твоят гняв да е по Божие вдъхновение, а ако не е такъв, тогава не се гневи. Но ако почувстваш, че Бог те вдъхновява, молейки се, тогава ще го разбереш, – тогава прави каквото искаш. Как ще разбереш какво да правиш всеки път ли? Това ще ти го даде молитвата и истината. Тоест ще кажеш нещо и то няма да бъде забравено. Защото ти говориш на детето думи, които след това то забравя. Следователно, това, което си казал, се е загубило. Следователно, било е забравено и не е било истинно. Така е в живота. И това, което сега ти казвам, ще го забравиш, защото са думи. Разбира се, нужна е поддръжка, нужно е поливане, нужно е подхранване, нужно е щом угасне свещта, веднага да запалиш по-голяма, да се сгрее отново душата ти. Трябва да бъдем разпалени въглени и да приемаме един от друг пламъка на топлина, тогава Бог идва и раздухва огъня, издига пламъка, въглените се нажежават и всички ставаме огнени, съединени, обични, истинни. Не е ли така?

Моля се да не се забравяме! Ти си толкова щастлив, но не си го разбрал, Ех, понякога те съжалявам, защото си толкова щастлив и още не го знаеш, забравил си, не си го видял. Повярвай ми! Моля се Бог да ти дари това усещане за щастието, което съществува в теб, защото в теб съществува радост, съществува този материал, от който Бог те е създал. Материалът, от който Бог ни е създал, е радостта. Бог не ни е създал да бъдем нещастни. Затова живей Христовата истина, събуди се от амнезията, отърси се, помоли се и ще дойде час, когато ще си спомниш всичко това и ти ще можеш да го кажеш, но не като правиш предаване, а целият ти живот ще бъде предаване, тоест ще излъчваш постоянна радост и щастие! Така и ти ще направиш предаването на твоята истина, на Божията истина, от която имат огромна нужда хората, за да се утешат!

превод от гръцки