Април 7, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Св. Йоан Шанхайски

Tържественият Вход Господен в Йерусалим е начало на Христовите страдания.

При радостните възклицания на хората Христос отивал на смърт, на която Го предал същия този народ, който така възторжено Го бил посрещнал. И от този ден Православната Църква, като че вървейки след Господа, започва ежедневно да възпоменава събитията, ставащи през следващите дни. Ето на Велики Понеделник Господ е на Елеонската планина, изсушавайки предварително смоковницата със Словото Си, открива на Своите ученици бъдещето на Йерусалим, изобличава книжниците и фарисеите за единствено външното изпълнение на Моисеевия Закон. Продължавайки Своите поучения, Господ отначало в притчи, а после и ясно изобразява края на света и Страшния Съд. В Сряда, в дома на Симона прокажени жената излива миро на Неговите нозе, а Иуда обещава на архиереите да предаде Учителя. На Велики Четвъртък Господ извършва Тайната Вечеря, а литургията в този ден особено ярко напомня за това, че причастявайки се със Светите Тайни с благоговение, ние заедно с апостолите вкусваме Тялото и Кръвта Христови, а причащаващите се недостойно се уподобяват на Иуда. Но нека всеки се стреми да се причасти, разкайвайки се искрено за своите грехове, и ще получи милост от Господа. След Тайната Вечеря следва Христовата молитва в Гетсимания, залавят Христа и Го отвеждат при първосвещениците, където нощем се извършва съд над Него, а сутринта Го отвеждат при Пилат. Вечерта на Велики Четвъртък се четат 12-те Евангелия на Страстите Христови. Настъпва Велики Петък. На Часовете също се четат Евангелията за съда на Пилат, разпятието и кръстната смърт Христови. Християните пазят в този ден най-строг пост.

Вечернята, която в този ден се извършва, ако е възможно в третия час, съдържа в себе си възпоменание за Христовата смърт и завършва с изнасяне на Плащаницата, изобразяваща свалянето от Кръста  и погребението на Тялото Христово. След това пред плащаницата се чете канона „Плач Богородичен над гроба”.

Утренята на Велика Събота изобразява пребиваването на Тялото Христово в гроба и слизането на Душата Му в ада. Литийното шествие в края на утренята тайнствено изобразява Христовото обхождане на ада (а не Неговото погребение, както е прието да се говори), който е бил разрушен от Христовата Светлина и освободените души на праотците радостно славили Христа. Освобождавайки от ада душите на починалите, Душата на Христа се завръща в Неговото Тяло. В този момент все още никой на земята не знае за това, което се извършва в другия свят, войниците стоят на стража пред гроба, апостолите скърбят, мироносиците се готвят да отидат и помажат Тялото, но ангелите с пророците и праведниците вече прославят Победителя на смъртта. Това се изобразява в четивата и песнопенията на вечернята на Велика Събота, съединена с литургията, на която при пеене на „Воскресни Боже, суди земли…” черните облачения се сменят със светли. Настъпва очакването на този светъл час, когато всичко ще се озари от Светлината и небесата и земята ще се изпълнят с победни славословия на Възкръсналия Христос.

На Пасхалната литургия ние се причастяваме с Възкръсналия Христа.

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз