http://dveri.bg/xd3yw
Богослужението през Страстната седмица User Rating: / 14 PoorBest Понеделник, 29 Април 2013 15:43 Автор: Двери Богослужението през Страстната седмица се различава от това през другите дни на Великия пост. По този начин тази седмица е отделена богослужебно от другите дни на поста. Така Църквата ни напомня, че настъпва едно по-особено време – време, в което чрез богослужението ще съпреживеем страшни събития, изпълнени със страдания, самота, страх, предателство, болка и тъга, но които накрая ще доведат до радостта на Възкресението. През тази седмица се предвидени повече богослужения, чиято продължителност е по-голяма. Така се отделя време за молитва, размисъл и съсредоточаване върху важността на предстоящите спасителни събития. Характерно за Страстната седмица е, че богослужебният ден започва с утринното богослужение, а не с вечерното, както е в другите дни. През първите три дни утринното богослужение, наречено Последование на Жениха, се извършва вечерта на предния ден. Така началото на Страстната седмица се поставя с утринно богослужение вечерта на Цветница. На богослуженията през Страстната седмица са предвидени повече на брой евангелски четива и с по-голям обем. Те въвеждат богомолците в атмосферата на тези последни дни преди кръстната смърт на Спасителя: атмосфера на напрегнато очакване, на страх, озлобление, разочарования, предателство, немощ… Четивата разказват какви конкретни събития са се случили тогава и кои поучения и наставления Иисус Христос е изрекъл в седмицата на най-големите Му страдания. Текстовете разкриват поведението на учениците, на фарисеите, садукеите, книжниците, на народа. Големият брой четива допълнително засилват динамиката на богослужението, помагайки ни да се потопим в атмосферата на онези дни на напрегнато очакване. Предлагаме на нашите читатели „разписание“ на богослуженията през Страстната седмица, които се извършват в православните храмове. Към тях има и обяснения за евангелските събития, случили се в този ден от седмицата, както и евангелските четива, предвидени за съответното богослужение. За да могат и тези, които са възпрепятствани да посетят богослуженията, да навлязат в атмосферата на Страстната седмица. Вечерните богослужения започват в 19 ч. ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК Евангелско събитие – В утринното евангелие –(чете се по време на Последование на Жениха в неделя вечерта) (Мат. 21:18-43) се четат текстовете за изсъхналата смоковница (символ на юдейския народ, който се оказал недостоен), за пратените на нивата двама сина и за сина на господаря и злодеите лозари. Темата на утренните евангелия - Изобличение на фарисеите. В литургийното евангелие (Мат. 24: 3-35) за разрушаването на Йерусалим и за края на света. Богослужение – сутринта – Часове, Изобразителни, Вечерня и Преждеосвещена литургия; вечерта – Последование на Жениха(утринно богослужение). Богослужебен текст – Тропар, гл. 8, понеделник, вторник и сряда на утренята Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен. Затова, внимавай, душо моя , да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилвай ни! ВЕЛИКИ ВТОРНИК Евангелско събитие – В утринното Евангелие (понеделник вечерта) (Мат. 22:15-46 и 23:1-39) се припомня за усилията на книжници, фарисеи и садукеи да изкушават Иисус Христос с различни въпроси и изобличаването им от Него. Изобличение на фарисеите. В литургийното евангелие (Мат. 24:36-51; 25:1-46; 26:1-2) се разказва за Страшния съд, за добрия и лошия слуга, притчите за десетте девици и за талантите. Богослужение – сутринта – Часове, Изобразителни, Вечерня и Преждеосвещена литургия; вечерта – Последование на Жениха. ВЕЛИКА СРЯДА Евангелско събитие – Утринното евангелие (вторник вечерта) - Йоан 12:17-50- за житното зърно, което ако не умре не дава плод. Христос говори за смъртта Си. Описва ситуацията преди кръстната смърт- неразбирането на апостолите, озлоблението на фарисеите, страхът на последователите Литургийното евангелие (Мат. 26: 6-16) ни напомнят за жената, помазала с миро Иисус Христос в дома на Симона Прокажени във Витания и за предателството на Юда. Богослужение– сутринта - Часове, Изобразителни, Вечерня и Преждеосвещена литургия; вечерта – Малко повечерие. Богослужебен текст – В химнографията се развива антитезата блудницата, умила нозете на Спасителя и ученикът-предател Юда и възможността всеки грешник да се спаси, и всеки Христов ученик да погине. ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК Евангелски събития – Иисус Христос умива нозете на учениците Си, установява тайнството Евхаристия, молитвата в Гетсиманската градина и залавянето на Иисус Христос. (Мат.26:17-57) Богослужение – сутринта – Утреня, Велик маслосвет, Вечерня с Василиева литургия; На утренята – Лук. 22:1-39. Желанието на първосвещениците и книжниците да убият Христос. Предателството на Юда, Тайната вечеря, предсказание за предателството на Петър. На св. Литургия. Евангелие – Мат. 26:2-20. Заговор за убийството на Христос- „и решиха в съвета да уловят Иисус с измама и убият“; и предателството на Юда. Йоан.13:3-17 - Умиване нозете на учениците. Мат. 26-21-39 - Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина. Лук. 22:43-44 - Молитвата с кървави капки. Мат. 26:40-27:2 -Залавянето на Христос. Съдът, отричането на Петър. Отвеждането на Христос при Пилат. Вечерта – Последование на 12-те евангелия (т. е. четат се 12 откъса от Евангелието, припомнящи страданията Христови). След прочитането на 5-то Евангелие се изнася от св. олтар Разпятието и се поставя в средата на храма за поклонение. Богослужебен текст – вместо Херувимската песен се пее: На Твоята тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий; защото няма да издам на Твоите врагове тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си. ВЕЛИКИ ПЕТЪК Евангелски събития – Осъждането на смърт на Иисус Христос, кръстните страдания, смъртта и погребението на Спасителя. (Мат. 27: 1-60) Богослужение – сутринта – Царски часове (на тях се чете и апостол, и евангелие), Вечерня ( с Апостол и евангелие), на която символично се извършва сваляне на Христовото тяло от кръста и погребение чрез изнасяне на Плащаницата. вечерта – Опело Христово с лития около храма. Богослужебен текст – Антифон 15, глас 6 Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница прие, Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се прикова Младоженекът на Църквата; с копие се прободе Синът на Дева. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое възкресение. ВЕЛИКА СЪБОТА Евангелско събитие– След кръстната Си смърт Христос слязъл с душата и Божеството Си в ада, още докато тялото Му било в гроба, за да благовести спасение и там. Извел от ада в небесното царство всички старозаветни праведници. Богослужение – сутринта – Вечерня с Василиева литургия. След апостолското четиво на литургията се променя обстановката в храма: одеждите на свещенослужителите, облачението на храма се променят в светли цветове в знак на радост от Възкресението. Богослужебен текст – Вместо Херувимска песен на литургията се пее: Да замълчи всяка плът човешка и да застине със страх и трепет и нищо земно да не мисли. Защото Царят на царуващите и Господ на господаруващите иде да бъде заклан и да даде Себе Си за храна на вярващите. И пред Него вървят ангелските ликове с всички Начала и Власти, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Алилуия, алилуия, алилуия. ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО Богослужение – Извършва се Пасхална полунощница, Пасхалня утреня и Златоустова литургия. В 24 часа в събота срещу неделя чрез евангелското четиво се възвестява Христовото Възкресение и свещеникът поздравява миряните с “Христос Воскресе!” Богослужебен текст – Ирмос гл. 1 Ден на възкресение е, нека, люде, да сияем: Пасха е, Господня Пасха! Защото от смърт към живот и от земята към небето Христос Бог преведе нас, които пеем тържествена песен. Изображенията, използвани в статията, са фрески от манастира Дионисиу, Света Гора, 16 в. |
Никой ли не те е пращал по дяволите? - А...
Този гроб не е мой