Израелският президент няма да бъде в Москва на 9 май, защото е зает с по-важи неща, заяви официалната власт там. Възмутените от решението са много, та нали точно Червената армия спаси евреите, а сега президентът на еврейската държава дори не желае да стъпи в Москва, за да каже поне едно благодаря.

После иди да ги спасяваш отново, както се казва…

Нима истината вече е друга – че Освиенцим е освободен от Обама, а не от руснаците?

Част от какво е бил прословутият Украински фронт – част от Червената армия на СССР или част от бандеровците от днешна профашистка Украйна?

Има дори хора, които предлагат израелският президент да отиде в Киев, където по всяка вероятност, ще има алтернативно мероприятие по повод 9 май – кратка траурна церемония с разнасяне портретите на Бандера и Хитлер…

Остроумният еврейски блогър Михаел Дорфман посъветва властта в Израел да замине да празнува Деня на победата….в Ташкент. Защо? Защото милиони евреи са се сражавали на ташкентския фронт.

Сега е времето да припомним една евангелска притча. Един богат човек подготвял голям пир. Поканил на него доста хора, но те не дошли. Всеки давал различни обяснения за отказа си. Хъката-мъката, всеки смотолевял нещо, за да се оправдае…

Стопанинът първоначално така се натъжил, че почти се разболял, но после се ядосал на онези с хъката-мъката и изпратил слугата си из улиците на града, за да покани на празника бедни, куци, сакати, слепи. Притчата завършва с извода, че много са канените, но малко са избраните.

Израелският президент няма да стъпи в Москва на 9 май? Ми, добре. Москва да покани тогава Махмуд Абас, президента на Палестина.

Той ще замине за Москва с радост. Дори има сериозни основания да направи това.

Ето защо. Първо, бедуините-палестинци, войните от Арабския Легион под командването на Глаб-паша освобождават в миналото Сирия и Ливан от френските вишисти, освобождават Ирак от профашистките сили на Рашид Али, воюват срещу германските части на Ромел в Египет и Либия. Второ, палестинците са жертва на война, която се е стоварила върху главите им от 1967 г. и до днес.  Те са лишени от почти всичко – хвърлят върху тях касетъчни бомби, сектор Газа прилича на дантевия Ад…, ако трябва да обобщим с две думи положението там.

Подобни примери могат да се дадат и с доста други поканени, но не избрани.

В Москва не искат да стъпят на 9 май полският и прибалтийските президенти. Браво! Отлично! Вместо тях да вземат да поканят на парада немските политици, които мечтаят, вероятно и до днес, да върнат немците отново във Вроцлав или в Гданск. В миналото Русия даде тези земи на прибалтийските народи, на поляците и украинците – но повече няма да застане на средата на пътя, за да спре връщането на предишните им стопани – германците.

И българският президент не иска да стъпи в Москва. Защо? Ми, от подлизурство към задокеанския брат. Да вземем тогава да върнем Закона за защита на държавата, според който за всяка отрязана комунистическа глава монархо-фашистката държава в миналото давала по 50 000 златни български лева  – и всичко това под зоркия поглед на Гестапо, което давало втора заплата на сума ти български офицери и на почти целия апарат на Дирекция на полицията преди Червената армия на СССР да влезе в България…

Днес в ролята на Гестапо е Държавният департамент на САЩ. А българският президент е в ролята на полицейските копои, които в миналото получавали задгранично възнаграждение за анти-московска дейност…

Русия може да окаже и някаква помощ на смелите Фъргюсън и Чикаго, на бойците от народната милиция на Монтана и Небраска, които се изправиха срещу полицейския произвол в САЩ. Москва може да покани и лидерите на Хамас и Хизбулла.

Да, празникът трябва да е радостно събитие, а не събитие на хъката-мъката – ако поканените не искат да дойдат, ще дойдат призваните.