Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2015 21:23 - Духовна амнезия
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://pravoslaven-sviat.org/2015/03/31/%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%
BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%
B8%
D1%8F/



Духовна амнезия

Март 31, 2015 in БеседиНачална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

image

 

 

Дано не получим амнезия. Велико нещо е да помниш, да можеш да помниш великите и съществени неща в живота. Ти можеш да си ги припомниш, когато си на светата Литургия, когато се молиш, там си спомняш това, което друг път забравяш. Когато някой катастрофира и получи амнезия, той не помни нищо, говориш му, но той нищо не помни. Това ми се случи много отдавна с едно дете от неделното училище. Ходихме на екскурзия с децата в Егина и по пътя кола удари детето, отидох с него в болницата, то получи амнезия и не помнеше нищо. Даде ми шест различни телефонни номера. Обаждах се и всеки път беше грешен номер. Аз му казах: Алексий събуди се малко! Кой е домашният ти номер? Той ми казваше: Даскале - така ми казваше -  чакай да си припомня, но защо съм тук, какво правя тук? В болницата. Аз много се уплаших и се зачудих какво става с  детето – той получи амнезия и с триста зора намерихме домашния му номер. Чак след няколко дена започна да се съвзема и да си спомня всичко.

 

Ние казваме за него, че той получи амнезия, но идва Бог и ти казва: И ти имаш амнезия. И ти забравяш, и ти си катастрофирал някъде, ударил си си главата и мозъкът ти забравя изключително много неща. Какво забравям, Боже мой? Какво ли? Да, наистина, понякога забравям сметки, разписки, да изключа бойлера, да свърша някоя работа, да платя нещо, да спра лампата, забравям. Нямам предвид това – казва Бог. - Ти забравяш тези неща  поради възрастта, но реално забравяш съществените неща от живота. Затова се терзаеш. Светците наричат това забрава, забвение, т.е. забравил си нещо и вече не го помниш, но то съществува в теб. Затова истината е нещо, което никога не се забравя –α-λήθεια - това, което не се забравя. Какво забравих, Боже мой?  Виж, да ти кажа, детето Ми, забравяш, че имаш безсмъртна душа, забравил си това. Забравяш това, което Христос казва, че каквото и да ти сторят хората, не се бой от тях, те не могат да докоснат вътрешния човек, дълбоко в душата ти има източник на щастие, съществува Божият печат, целувката, която Христос ти е дал. Кога? Когато се кръсти, бе помазан и миросан, когато се причастяваш, когато докосваш Бога чрез молитвата, изследването на Неговото слово, Неговите Тайнства, всичко това го забравяш; забравяш, че вътре в теб имаш голяма сила, която може да те накара да устоиш и да успееш в живота, разбираш ли? Можеш да успееш. Забравил си това и сега мислиш и помниш други неща – помниш ги, умът винаги работи, постоянно мисли разни неща, но не мисли за истините, а за измамни представи, лъжливи впечатления, заблудени разбирания и така се обърква. Той работи, но те унищожава, мислиш за неща, които ти причиняват зло и казваш: непотребен съм. Защо? защото ме скъсаха на изпита, казва една девойка, аз съм нищо в живота, защото не съм красива. Друг казва: непотребен съм в живота, защото съм много дебел. Друг казва: не съм наред в живота, защото съм много нисък или много висок. Друг казва, че е много беден или много богат. Твоят ум работи, мислиш за толкова неща, но мислиш с погрешни категории. Забравил си истината. Коя е истината? Истината, детето Ми, е, че вътре в теб имаш душа, която Аз правя безсмъртна, защото съм Бог, и й давам дара на безсмъртието, Моето благословение, Моята благодат, Моята радост, Моят печат. Ти си забравил това, тоест отъждествил си се с твоето тяло, успехи, дипломи, тегло, с това колко си слаб или пълен, богат или беден, дали си мъж или жена, тоест превърнал си твоите черти в твоя идентичност. Твоята идентичност не е тази, ти си нещо друго много велико, вътре в теб има градина, пълно е с дървета, плодове, цветя и благоухания, имаш огромна ценност, забравил си това, затова ставаш руина, когато преди няколко дена, както си шофираше, катастрофира, и автомобилът ти получи огромни щети и ми каза: Рухнах! Защо? Защото блъснах  колата. И ти каква връзка имаш с това? Ама, това е колата ми!  Това е колата ти, но не си ти! Твоята ценност, персоналност, значимост не е твоята кола, която е катастрофирала. Ти обаче си се отъждествил и съединил с нея, станал си едно с твоите вещи. Това не е ли голяма забрава, не забравяш ли величието на твоята личност? Бог те обича независимо от това дали имаш или нямаш кола, дали колата ти блести от миене и боядисване, или се е превърнала в купчина желязо, твоята ценност не се измерва чрез твоята кола, къща, чрез нищо от това, което е около тебе, а чрез това, което е вътре в теб, в сърцевината на твоето битие, което е нещо божествено, велико, което още не си открил. Затова ти казвам, че си изпаднал в амнезия, както и аз, така и ти. И аз, защото ако ти например ми кажеш, че днес предаването не ти харесва, аз може да се огорча: а, каза ми лоша дума! И Бог ми казва: ама и ти имаш амнезия. Защо? – Защото за Мен, детето Ми, ти си ценен, не защото правиш предавания, не  това е значимото в живота. Бог не ме гледа като човек, който прави предавания, а ме гледа както гледа тебе. Имаш душа, детето Ми, обичам те, независимо дали правиш или не правиш предаване. Независимо дали е успешно или не. Обичам те, защото си ти. Защото съм те създал, защото съм твой Творец и ти си Мое дете. Но твоята ценност не трябва да се отъждествява с това, което правиш, с твоите дела, деца, например детето ти си се е провалило на изпит в университета или не са го приели във факултета и затова да казваш: Провалих се! Сега как ще се покажа в обществото? Какво ще кажат другите за мене? Как ще обикна детето си? За съжаление, не можем да си припомним тази велика истина, че пред Бога всички сме души, подвизаващи се да постигнем това, което можем, и когато детето ми направи някаква грешка, това не означава, че душата му не е красива, както е била досега. То е хубава душа, която е положила усилие, но се е провалила. Нима не заслужава моята любов? Понеже не е влязло в университета? Нима кварталът не трябва да обича детето ми, понеже то се е провалило? От това ли ще черпя любов?

 

Развеждаш се и твоят човек ти казва: Вече не те искам! и ти си казваш, че след като не те иска, значи губиш своята ценност в живота и ще се самоубиеш, ще полудееш, ще се отчаеш, ще вземаш лекарство, ще отидеш при лекари, ще изпаднеш в дълбока депресия и меланхолия, ще се затвориш в стаята си и нека стаята пусне паяжина, да не правиш нищо, да потънеш в блатото на отчаянието. Защо? Защото черпех ценност от този човек, докато той ми казваше че ме обича, че съм красива, значима, хубава, че  за него съществувам, че за мен умира, и внезапно, както ми казваше това и аз се чувствах ценна, сега, когато ми казва, не искам да те виждам, искам да спрем всякакъв контакт, защо става така? Защо? Защото ти си помисли нещо друго и казваш: Сега нямам никаква ценност. Но нима ти имаш ценност  понеже друг човек те цени и признава? Затова ли? Разбираш ли? Щастието на шест милиарда човека на планетата Земя не зависи от този човек, който те е оставил. Ти караш твоето щастие да зависи от един човек и когато той ти дава своята усмивка и бляскави очи, казваш: леле, живея! Живея, защото ми дава живот! Но има още една стъпка – да се научиш да гледаш бляскавите очи на Христос, Който винаги ти дава живот, ценност и ти казва: Детето Ми, Аз те обичам независимо какво правят другите около теб.  Това, през което минаваш, не е незначително, не казах, че всичко е лесно!

 

Напредналият християнин е този, който може много бързо да си върне своя баланс и мир, отново да се зарадва и да продължи по своя път. Тоест в живота се препъваш в някакво огорчение. Добре, нормално е да се спънеш, да паднеш, може и да няма кръв, но колко време стоиш там, където си се спънал? Пет минути? Пет дена? Пет месеца? Пет години? Ако помниш това пет десетилетия, някой ще ти каже: Какво ти става? Тоест животът продължава, в това се състои напредването – да връщаме нашия ум в Бога. За това много ни помага молитвата, св. Литургия, връзката с Бога, помага ни изключително много да върнем ума в неговия правилен път и да подредим нещата в нас. Ако се унесем, забравяме, с нас е свършено, и всичко това, както го научаваш, така може да го отучиш. Да, това е и въпрос на навик, за да се превърне в опитно преживяване за теб, тоест нужни са повторения, да казваш това в ума си: Бог ме обича! Повтаряй това в теб, мисли за това, докато слезе – както казват св. отци -  от ума в сърцето, което ще усети това. Казвай си: Бог ме обича! Еди-кой си ме остави, еди-коя си ме остави. Да, но аз съм ценен за Бога, Бога ме обича, ценен съм за Бога, достоен съм за любов! Ако не кажеш това,  тогава черното дъно на отчаянието ще те завлече надолу и тогава наистина ще станеш още по-зле.

 

превод от гръцки



Тагове:   духовна амнезия,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10814341
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9032
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930