Март 26, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство

Автор : свещеник Яков Коробков

Въпросът за телесното въздържание вълнува не само много съпрузи, но и много млади хора, които се готвят да встъпят в брак. Като правило всички се притесняват да задават подобни въпроси на свещеника. В тази статия се опитваме да поясним защо Църквата поставя толкова високо съпружеското въздържание.

Всеизвестно е, че постът в Православието никога не се е приемал като разновидност на диета, като въздържание от определен вид храна. Главната цел на поста е приближаването на човека към Бога чрез усърдна молитва, добри дела, борба със злото в себе си и ограничение в това, което ни отвлича от пътя ни към вечността.

Постът е призван да възстанови нормалната йерархия на ценностите. Духовните потребности винаги трябва да надделяват над изискванията на тялото. Това съвсем не значи, че всичко, отнасящо се към телесната природа, е греховно и трябва да бъде премахнато. Трябва грамотно да се степенуват акцентите – кое е главното в живота на човека, и кое е второстепенното.

Времето на поста – това е време, когато душата се освобождава от телесните потребности и удоволствия, които както е известно поробват духа и поставят човека на едно ниво с животинския свят. Затова от край време християните, имащи семейства, са се старали да прекарват поста не само в молитва и въздържание от месо и млечни храни, но и са се ограничавали в съпружеските отношения, принасяйки по този начин най-добра жертва Богу.

Безусловно, сама по себе си половата потребност не е повече нравствена или безнравствена, отколкото, например, потребността от храна. Съвсем друго нещо е поведението на хората при удовлетворяване на тези потребности. Ако интимните отношения не противоречат на заповедите на Евангелието, то Божията благодат ги освещава. В противен случай в съпружеските отношения възникват аномалии: извращения, невярност, душевни и телесни болести.

Във Библията има забележителен израз: „От пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.“(Сир. 37,34) и това се отнася не само за храната, но и за всичко в човешкия живот, в това число и за брачните отношения.

Пресищането неизбежно тласка човека в търсене на нови силни усещания, лишава телесното общуване от ореола на нежността, чувствителността и уважението към другия. И тогава хората търсят изхода там, където го няма: в разпътството и разврата, в неверността и предателството и все повече и повече затъват…Къде е изходът?

„Във всичко трябва да има мярка“ – наистина безкрайно мъдри думи. Но как да ги приложим към тази деликатна тема? Къде да намерим правилен и авторитетен критерий за това, къде свършва допустимото и започва греховното? Най-мъдро е да се обърнем към многовековния опит на църковните семейства, които са много по-здрави, отколкото светските семейства.

От дълбока древност Църквата призовава своите чеда да приемат за себе си правило и норма на въздържание през дните на четирите поста, в навечерието на великите Господски, Богородични и светийски празници, преди Свето Причастие, а също и в навечерието на сряда, петък и неделя, в продължение на цялата година. Апостол Павел е писал за това така: „Недейте се лишавайте един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдете в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да не ви изкушава сатаната, поради вашето невъздържание.“(1 Кор. 7:5). Такова въздържание е истински подвиг, който хората предприемат заради Бога по взаимно съгласие и от който са получили огромна полза.

Нарушението на тези норми е опасно не само за родителите, но и за техните потомци. Веднъж св. Леонид Оптински приел съпрузи, които имали психично болен син. Светият разяснил, че тази болест е наказание от Бога заради тяхното невъздържание в навечерието на големите църковни празници. Преподобни Серафим Саровски казвал, че заради неспазване нравствената чистота в съпружеските отношения по време на поста и постните дни, децата могат да се появят на света мъртвородени, а жената нерядко умира при раждането, ако не почита църковните празници и възкресните дни.

Църквата съветва да има пълно въздържание през целия период на бременността. Ще отбележим, че научната литература също не препоръчва брачно общуване в първите и последните два-три месеца от бременността.  Тук се има в предвид, разбира се, не духовните последствия, а само нормалното развитие на плода.

За хората, на които тези съвети им се струват доста тежки, бихме искали да приведем мъдрите слова на известния атонски подвижник свети Паисий Светогорец: „Съпружеските отношения е тема, която не може да бъде точно определена, тъй като всички хора не могат да живеят по един шаблон. Има такива, които сключвайки брак, са родили едно, две или три деца и след това живеят в чистота. Други встъпват в съпружеска близост само, когато имат намерение да имат дете, а останалото време живеят като брат и сестра. Други се въздържат само в периодите на постите, а в останалото време са в близки отношения. На някои и това не се отдава да изпълнят. Има такива, които общуват в средата на седмицата, за да бъдат в чистота три дни преди Божественото Причастие и три дни след това. Някои и тук се препъват. Мисля, че е неправилно да се ожениш само за това, за да имаш плътски удоволствия, защото всичко това е плътско, а човек е не само плът, но и дух. Плътта е длъжна да помага за освещаване на душата, а не да я разорява.“

Съществува мнение, че нередовността в половите отношение вреди на организма. Но даже и от медицинска гледна точка това е заблуждение: по наблюдение на световноизвестният австрийски лекар и психолог Виктор Франклин, пълното или временното въздържание е абсолютно безвредно. Напротив, при въздържанието хората съхраняват ценна вътрешна енергия и усещат мощен духовна и интелектуална сила.

И най-накрая бихме искали да кажем, че временното ограничение от съпружеска ласка – това е най-добрия способ да се съхрани чувствеността в отношенията и да се достигне до това, че любимата половинка да бъде винаги желана и единствена. Нищо така не запазва взаимното привличане на мъжа и жената един към друг, както необходимостта от въздържание във дните, определени от Църквата. И нищо така не убива и не превръща съпружеската близост в евтина  любов, както отсъствието на ограничения.

Превод от руски “Православие и современность”