В проведените от 5 до 30 януари у нас съвместни българо-американски военни учения Platinum Lion – 2015 България се позиционира, заедно със САЩ, да отразява "удар на врага". Врагът е Руската федерация.

По този начин бяхме намесени в започналата нова война на САЩ и НАТО срещу Русия и Китай. Последиците ще бъдат най-голямата в историята ни национална катастрофа.

Имайки предвид признаците, че САЩ готвят в Донбас ядрена провокация с взривяване на тактически ядрен заряд /като вината ще бъде хвърлена върху Русия/ България вече е и участник в евентуалната ядрена световна война на страната на САЩ срещу Русия. Това означава, че срещу България Русия ще предприеме изпреварващи или ответни мерки, ако се стигне до ядрена ескалация и нанасяне на удари.

Войната не е НАТО срещу Русия, а САЩ срещу Русия. В НАТО има само един член – това са САЩ. Останалите са марионетки, статисти и пушечно месо. Опасността е огромна.

НАТО не само че не е силна формация, а е много по-слаб, отколкото може да се предположи. Блокът не е в позиция да води война най-малко срещу Русия.

Какво е реалното съотношение на силите?

На хартия НАТО, в сравнение с Русия, е много по-силен. Да вземем военните бюджети – пактът има 950 милиарда долара годишен бюджет, Русия – 90 милиарда.

Каква е общото съотношение на силите?

НАТО има 3,5 милиона военен персонал, Русия – 755 000, т.е. НАТО е по-силен няколко пъти.

Но дали е така? Защото, ако се навлезе в подробности, картината изглежда доста по-различна.

На пръв поглед нещата в НАТО са наред. В пакта има 28 държави с общо население 880 милиона души. Те имат въоръжени сили от 3,9 милиона души, над 6000 военни самолета, около 3600 хеликоптери, 17 800 танка, 62 000 бронемашини, 15 000 артилерийски системи, 320 военни кораба, в това число и подводници и т.н. Но проблемът е, че тези цифри нямат нищо общо с реалната сила на НАТО.

Ще започнем с Франция, чиято армия не само няма никаква възможност да участва във война срещу Русия, но според самите френски експерти представлява военен скелет. Това веднага намалява общото население на НАТО с 64 милиона, 654 000 военни, 637 танка, 6400 бронемашини и т.н.

Но даже без Франция НАТО ще има 14 000 артилерийски системи. Но и това не е истина, ако се вземе предвид, че оръжията са консервирани и са в различни складове. Даже, ако Германия /858 танка, 2002 бронирани бойни машини/ и Испания /456 танка и 1102 бронирани машини/ се грижат по-добре за своето оръжие, нещата няма да се променят много. Накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат тези машини?

Общо взето цифрите са шокиращи. На хартия НАТО има 55 600 /62 000 минус френските 6400/ бронирани машини, в това число 25 300 бронемашини на САЩ, от които обаче 20 000 са на склад и консервирани. Освен това повечето от тези бронемашини – 11 500, са концентрирани в страни-членки, които имат армии, по-малки от 100 000 души. Например България съобщава, че има 34 970 души /знаем, че са по-малко/ с наследени от НРБ 362 танка и 1596 бронемашини от Варшавския договор. Но, ако от тях десетина тръгнат това ще бъде чудо.

Ситуацията в Чехия е подобна. На хартия страната има армия от 17 930 души със 175 танка и 1013 бронемашини. Но, имайки предвид, че са още от Варшавския договор, тези цифри трябва да се разделят поне на 4. Това означава 4459 от споменатите 17 800 танка, от които само половината са в действие. Останалата половина е на склад под дебел слой грес, за чието отстраняване ще са необходими поне две седмици.

Но НАТО не са само цифри, а структура. Това означава, че не всички национални въоръжени сили на страните-членки са във военната структура на НАТО, а само около една трета от тях. А тази една трета трябва да се раздели на три различни категории. Около 15 процента от всички формации, т.е. около 15 на сто от 30-те процента от националните въоръжени сили, участващи в структурата на НАТО, са така наречените сили за бързо реагиране. Те се поддържат на равнище 75-85 на сто от техния военновременен състав и са готови за военни мисии в течение на няколко дни, след заповедта. Други 25 процента се намират в състояние на оперативна готовност /т.е. 60 процента от военновременния състав/ и могат да бъдат въведени в операции в течение на 3-4 месеца. Останалите 60 процента от силите се нуждаят минимум от 365 дни, за да бъдат подготвени за военни действия. Всички други национални части на страните-членки на НАТО се поддържат на равнища, отговарящи на националните им военни доктрини. Взимайки предвид постоянно спадащите военни бюджети, повечето от тези подразделения са поддържани на минимални равнища. Това особено се отнася за страните-членки на НАТО от Източна Европа.

Ако се извадят американците – 1,5 млн., и французите – 350 000, от общите 3,6 млн. войници остават 1,7 млн., от които Германия, Англия и Италия имат само 654 000, армиите на Гърция и Испания – съответно 156 000 и 128 000, даже най-големият игнорант няма да се включи в евентуална операция срещу Русия. Същото се отнася и за най-голямата и силна армия на НАТО – турската, наброяваща 510 000 души.

Кой остава? Остават полските 100 000 "щика", от които половината са фикция, и още 500 000 войници от 19 страни-членки с армии от 73 00 /Румъния/ до 4700 /Естония/. Да не забравим и въоръжените сили на Люксембург – 900 души.

Така излиза, че "старото" НАТО, представлявано от първите 12 страни-членки от времето на СССР, го е ударило на автопромоция. Така например през 1990 г., след падането на берлинската стена, Бундесверът имаше 7000 танка, 8900 бронемашини, 4600 артилерийски системи. Плюс 9500 танка, 5700 бронемашини и 300 военни самолета на САЩ. Днес ги няма на немска територия. Междувременно самият Бундесвер се сви до 185 000 души. Това е два пъти и половина по-малко от армията на Турция и 5,2 пъти по-малко бронемашини и 2,2 пъти по-малко танкове. В момента даже Полша има повече складирани танкове и бронемашини отколкото Германия. Поляците имат 946 танка и 2610 бронемашини в сравнение с немските 858 танка и 2002 машини.

Това е митът за немското сухопътно превъзходство и за английското доминиране в моретата.

През последните 15 години в НАТО станаха фундаментални промени. От командването в Брюксел признават, че наличните ресурси може да са достатъчни само за две мисии: ограничено участие в хуманитарна операция /т.е. без военна акция/ и операции за налагане на ембарго спрямо малка и слаба държава, но не и срещу Русия. Но даже тези две мисии са под въпрос.

Истина е, че през последното десетилетие НАТО участваше в много военни операции по света – Ирак, Афганистан, Близкия Изток. Но истината е, че само САЩ воюваха там. Силите на НАТО само присъстват с малки контингенти. Това означава, че НАТО съществува на хартия, но не и реално. Дали може бившата военна сила да бъде възстановена? Може и да може, но това ще намали жизнените стандарти на европейците с около 30 процента. Кой ще се съгласи? Всичко останало е поза и пиарщина пред камерите.

В НАТО реално има само един член. Това са САЩ срещу Русия. Останалите са дребни детайли към пейзажа.

Issue 237, February 2015

GSM-бандитите и техните трикове В днешно време технологиите са навсякъде в живота ни. Но телефоните са по-близо до нас от всички други технологии. Еволю...»»»

Светът е пред своя "нулев час" Получавам стотици въпроси "какво да се прави". Най-късият отговор е "трябва да се прави онова, което по принцип не трябв... »»»