20.03.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН –  Общественици, интелектуални и културни дейци призоваха властта, олицетворена от президента Росен Плевнелиев, правителството чрез премиера Бойко Борисов и Народното събрание чрез председателя му Цецка Цачева, българската държава да признае арменския геноцид.

Декларацията е подписана от общо 100 души, сред които академици, професори, писатели, драматурзи, режисьори, актьори, общественици, историци, журналисти и др. „Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ!“, пишат в писмото си те.

През нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Константинопол и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ.

След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол и на други места, идва ред на арменското население и в турските провинции. Настава невиждана етническа чистка, стотици хиляди арменци са избити, а онези, които оцеляват в кошмарните дни, са прогонени от родните си места. На депортация е подложено цялото арменско население. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население между 18 и 45 г. предварително уж е мобилизирано за война и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства…

Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост. По турските земи не остава и помен от присъствието на арменците. Спасяват се малцина.

Оцелелите, спасили се като по чудо от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави. Част от тях намират подслон и у нас, в България, която им отваря приятелски вратите си, за да ги приюти и да им даде шанс за нов, спокоен живот. Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г., по-късно така постъпва и синът му Борис ІІІ, както и правителството на Александър Стамболийски. През 1922 г. България отваря границата си и без колебание приема измъчените и останали без дом и имущество арменци, които се опитват да намерят спасение от кървавите турски отряди. Няколко десетки хиляди бежанци преминават през този период през родината ни, някои от тях се установяват тук завинаги, а други продължават към други държави. И днес техните потомци с благодарност произнасят името на България, защото не са забравили, че в един отчаян за техните предци миг, това е страната, приютила ги по братски.

Над 25 държави признават геноцида. Не и България

Повече от 25 страни по целия свят осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството арменския геноцид, настояха Турция да признае извършеното варварство и да поиска извинение от арменския народ. Сред тези държави са Франция, Русия, Гърция, Кипър, Канада, Ливан, Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария.

Геноцидът над арменците бе признат и осъден и от влиятелни международни организации като Световният съвет на църквите и Европейския парламент. На 18 юни 1987 г. Подкомисията на ООН по правата на човека и Европарламентът приеха решение за признаването на Геноцида над арменците в Османската империя (1915-1917). Същата година Съветът на Европа прие решение, съгласно което отказът на днешна Турция да признае факта на престъпното деяние, осъществено от правителството на младотурците, е непреодолимо препятствие по пътя за членството на Турция в ЕС.

България обаче, която спасява десетки хиляди от бягащите от кланетата в Османската империя арменци, и до днес продължава да мълчи. Неколкократните опити на някои парламентарно представени политически сили да бъде приета декларация за признаването и осъждането на геноцида над арменците от 1915-1923 г., удрят на камък. Изнасяха се аргументи, които освен че са лишени от всякаква логика, поставяха дори под съмнение факта на извършеното преди 100 години престъпление. За първи и последен път през 1995 г. в българския парламент депутатите станаха на крака, за да почетат паметта на избитите през 1915 г. арменци.

През 2008 г. за първи път множество общински съвети в различни градове на страната – Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Шумен, Бяла, Видин, Стара Загора, Кюстендил и други, общо 18, признаха и осъдиха деянието, извършено преди 100 години в Османската империя.

Ето кои са интелектуалците, подписали декларацията:

Акад. Константин Косев
акад. Васил Гюзелев
акад. Антон Дончев
акад. Георги Марков
проф. Любомир Халачев
проф. Ивайло Мирчев
чл.кор. Васил Проданов
д-р Иван Гранитски
Тодор Коруев – писател
проф. Борислав Стоев – художник
Никола Инджов – писател
проф. Иван Маразов
Кольо Георгиев – писател
Петър Караангов – писател
Валентин Караманчев – писател
Петър Анастасов – писател
Евтим Евтимов – писател
проф. Чавдар Добрев – писател
проф. Аксиния Джурова
Иван Комитски – директор на Държавния архив
Петър Берон
Стоян Райчевски
Тодор Иванов – директор на къща-музей „П. Яворов“
Бойко Ламбовски – писател
Христо Бойчев – драматург
акад. Людмил Стайков – режисьор
Кирякос Аргиропулос – режисьор
Томас Лафчис – спортен деятел
Анжел Вагенщайн – писател
Емил Кало – общественик
Павел Поппандов – актьор
Валентина Радинска – писателка
проф. Мирослава Кортенска – критик
проф. Георги Близнашки – Соф. Университет
Христо Мутафчиев – актьор
Стефан Данаилов – актьор
Георги Мамалев – актьор
Искра Радева – актриса
ген. майор Нонка Матова
Георги Константинов – писател
Мария Стефанова – журналист
проф. Пламен Джуров – композитор и диригент
Георги Йорданов – общественик
Панчо Панчев – писател
Боян Ангелов – писател, председател на СБП
Мариус Донкин – актьор
Нешка Робева – общественик
Любомир Левчев – писател
Добромир Задгорски – поет
Поля Станчева – журналист
Божидар Димитров – историк
Милен Миланов – актьор
Владимир Зарев – писател
акад. Иван Юхновски
проф. д-р Стефан Лазаров
проф. Андрей Пантев – историк
Димитър Томов – писател
акад. Светлин Русев – художник
проф. Христо Матанов – историк
проф. Кръстьо Петков – икономик
Стефан Цанев – писател
Петко Колев – издател и общественик
Пламен Марков – треньор по футбол
проф. Георги Костов – композитор
проф. Боряна Христова – директор на НБ „Св. св. Кирил и Методий“
проф. Огнян Герджиков – преподавател в СУ
Найден Вълчев – писател
Васил Стойчев – актьор
Румен Сербезов – общественик
Недялко Йорданов – писател
Алберта Алкалай – журналист
проф. Петко Тодоров
Асен Йорданов – журналист
Пламен Павлов – историк
Румен Леонидов – литератор
акад. Валентин Бобевски – диригент
Михаил Белчев – поет и певец
Григор Велев – историк
проф. Огнян Бранков – детски хирург
д-р Тотко Найденов – лекар и журналист
акад. Дамян Дамянов – хирург
Красимир Премянов – юрист, председател на Съюза на тракийските дружества в България
Снежана Тодорова – журналист, председател на СБЖ
Ценко Минкин – композитор, председател на СБК
проф. Стефан Драгостинов – композитор
проф. д-р Катя Георгиева
проф. дфн Цветан Дачев
Алексей Стоев – председател на БТС
проф. дтн Димитър Ст. Димитров
проф. Борис Колев
Кръсто Терзиев – художник
Валери Васев – историк и поет
проф. дтн Хернани Спиридонов
доц. Д-р Пламен Ангелов
акад. Цветан Цветанов
проф. Бойко Рангелов – учен
Веселин Стоянов – военен пилот, журналист, писател
акад. Ячко Иванов
д-р Иван Иванчев – бивш посланик в Армения
Андрей Андреев – поет