Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2015 14:40 - Ако наистина обичаш – то винаги е за другия, а не за теб
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://pravoslaven-sviat.org/2014/04/10/ako-naistina-obichash/ Ако наистина обичаш – то винаги е за другия, а не за теб

Април 10, 2014 in БеседиНачална страница

Автор : схиарх. Йоаким Пар

image

 

Отец Йоаким, започвате вашите беседи с хората в църквата с темата за любовта. Защо отделяте толкова много внимание на въпроса за любовта и взаимоотношенията с другите хора?

 

- Свещеното Писание ни обяснява същността на човешките взаимоотношения – реалните взаимоотношения, – като ни казва много просто: “Можете да правите каквото си искате – да вършите някакви прекрасни дела, да се грижите за нуждаещите се и болните, да възкресявате мъртви, да ходите по вода, да премествате планини, но ако нямате любов, вие сте нищо.” Тъй като в това е и смисълът на живота – отношенията ни с хората, единството с тях, връзката с другите. Но, доколкото истински взаимоотношения без любов не може да има, ние трябва първо да се погрижим за хората около нас. Да се погрижим повече отколкото за себе си. Ето защо любовта изисква от нас да излезем от рамките на своето „аз”, на своя егоизъм, така че ние да даваме, а не да взимаме – да обичаме другите, а не себе си.

 

Любовта е единственият истински човешки акт, това е свобода от изолацията. Всичко, което правим като човешки същества, има отношение към любовта – любовта към себе си, към Бога или към ближните. Любовта към себе си е деструктивна, тя изолира човека от света и обкръжаващите го хора, превръща ни в индивидуалисти. Човек се затваря в собствения си малък свят, постоянно е неспокоен, развълнуван, притеснява се с и без повод. Любовта към Бога или ближните заставя човек да отхвърли себе си и своите нужди, все повече да иска да дарява, вместо да получава.

 

Причината, поради която постоянно говоря за любовта, е, че Христос говори за любов. В началото на Евангелието се казва: „Бог толкова възлюби света, че отдаде Своя Единороден Син…” Единствената причина Христос да дойде на земята, това е любовта. И Той дойде, за да ни научи как да обичаме. Хората често казват: „Аз трябва да обичам себе си, длъжен съм да се погрижа за това и това…” На което аз отговарям: „В четирите Евангелия, които са ни оставени като ръководство за спасение, няма нито едно място, където да се говори за любов към себе си – в нито едно от четирите Евангелия няма да откриете такава заповед.” Единствената заповед, която Христос ни остави, е заповедта да се обичаме един другиго. „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си както себе си.” Чувате ли – нито дума за любовта към себе си!? Нещо повече, Бог казва, че ние трябва да обичаме враговете си! Целият смисъл на Христовото послание е в любовта. Поради това е невъзможно да се говори за Христос или за Църквата, даже за човека, без да се засяга темата за любовта. Ето защо аз постоянно, навсякъде и винаги говоря за любовта.

 

Вие акцентирате на факта, че хората не знаят как да обичат. И подчертавате, че в действителност ние дори не разбираме какво е истинската любов.

 

- Преди грехопадението Адам и Ева са живели в пълно осъзнаване на Бога и на Неговото присъствие в техния живот, били в постоянно общение с Него. Когато хората започнали да мислят за себе си, преобърнали предишното съзнателно разбиране за Бога, любовта към Него и цялото си отношение в това, което се съдържа в думите: „Ами аз?!” Те съгрешили, станали горди и непослушни. Точно заради грехопадението осъзнаването на постоянното Божие присъствие и връзката с Бога били загубени за човека. Ето защо ние вече не сме в постоянно богообщение. За да се върнем в това състояние сега, трябва да го изстрадаме. Изисква се огромен труд и работа над себе си за цял живот, за да се върне състоянието, което е било в рая преди падението.

Адам и Ева паднали, защото вместо Бога поставили в центъра себе си и своето „аз”. Оттогава хората са зациклили в себе си, те мислят само за собствените си нужди. И тъй като сега всичко се върти около нас, взаимоотношенията са трудни. Ние казваме: „Аз те обичам, а ти  обичаш ли ме? Обеща, но не спази обещанията си! Не си направил това и това!” Винаги се поставяме в центъра и говорим за собствената си личност, без дори да го забележим. Ето защо трябва да се научим да обичаме.

 

Любовта присъства там, където има грижа за другите, а не за себе си. Ако обичаш, в центъра стои друг човек, а не ти. Ако е обратното, това е егоистично самолюбие. Ако кажеш: „Аз обичам всички в тази стая с изключение на един” – с други думи, един от тези хора не ти харесва, имаш ли любов? Не, разбира се, че не – не обичаш никого. Единственият, когото обичаш, си самият ти. Ако обичате един човек само при условие, че се отнася добре с вас, значи всичко опира до това как съдите за него – това също е любов към себе си. Ние трябва да следваме заповедите и да подражаваме на Христос – да обичаме всички хора без изключение. Няма разлика! Да обичаме не поради външен вид или заслуги, не поради изгода, или защото някой е обещал да направи нещо за нас – трябва да обичаме човека такъв, какъвто е. Кои сме ние? Кой си ти? Кой съм аз? Ние сме чеда на Бог и Той ни обича еднакво, без да прави разлика между нас. Ако кажа, че не харесвам само един конкретен човек, аз и всички други не харесвам, макар и да твърдя обратното.

 

Ето защо любовта винаги е Бог. Без Господ няма любов. Не може да кажете, че обичате мъжа си или жена си, но не обичате Бога. Уви, вие не обичате и съпруга си също, а обичате само себе си – и представа даже си нямате кой е вашият съпруг или съпруга. Вие дори не знаете кои сте всъщност. Необходимо е да се помогне на хората да стигнат  до разбирането, че истинските взаимоотношения са именно любовта към Бога и ближния.

 

-  Според Вас какъв е основният проблем в духовния живот днес?

 

- Егоизмът, манията по себе си. Дори бих казал – обсебеността от собствената личност. Когато човек мисли за себе си, другите за него представляват интерес, само ако от тях може да получи нещо. Ако хората ви дадат това, което искате, можете да ги приемете в кръга на своите интереси, те са във вашето съзнание. Ако не ви дават очакваното, вече са извън вашите мисли и дела, държите ги на разстояние. Важно е само това, което вие чувствате, което вие искате – важни ли сте в обществото или семейството, как изглеждате, грижат ли се другите за вас и тем подобни. Не може да мислите за нищо друго освен за себе си – умът ви се върти около себе си и никого другиго. Но Господ казва: „Обичай Бога с всичкия си разум.” Как може човек да обича Бога, бидейки обсебен от себе си? Това е невъзможно. Когато мислим за себе си, на първо място престъпваме Господните думи: „Обичай ме с цялото си сърце”. Вместо това ние казваме: „Не, не, не – аз обичам себе си и ти давам, Боже, малко място в живота ми.” Обаче Господ не отговаря на такъв човек.

 

- Защо се случва това с хората? Как да се отървем от егоизма и същевременно от самотата?

 

- Няма нищо ново под слънцето – това е така от времето на падението на първите човешки същества, когато сме загубили постоянната връзка с Бога поради греха. Необяснимото желание за общение с Бога, жаждата за единение, изпълненост, съвършенство е във всеки човек. Ние търсим нещо, което ще ни изпълни, ние осъзнаваме, че нещо липсва. И това нещо е Бог. Това се преживява от всички хора без изключение. След грехопадението хората  винаги търсят тази пълнота. Но търсят не където трябва – те не разбират точно какво им липсва, като се опитват да се потопят в отношения с противоположния пол, а след това се отегчават и започват да търсят нещо ново. След това и то става скучно и отново се завъртат в този порочен кръг… Човек среща някого, влюбва се, животът започва да играе с нови цветове, но, уви, отново едно и също нещо – пред очите ни се разкриват недостатъци, които по-рано незнайно защо не сме забелязвали, човек се разочарова, „любовта” изчезва.

 

Вместо да разберем, че желанието за пълнота се реализира изключително в Бога, ние се опитваме да намерим изход в каквото и да е, само не и в Него – с другите, с тези, които обичаме, или които харесваме, в различни занятия, работа. Обаче нищо не се променя. Всичко това е така, защото никой не може да ни даде това, което само Бог дава – никой и нищо не може да замени Господ. Ние никога няма да сме в състояние да си изградим взаимоотношения с другите хора, докато не намерим Бога. Това е смисълът на всички взаимоотношения – те трябва да ни водят към Бога. Единственият начин да се отървем от нашия собствен егоизъм, е да се научим да обичаме своите ближни.

 

Докато животът ви е фокусиран върху самите вас, не може да се отървете от самотата. Аз предлагам всеки, който страда от обсебеност към себе си и иска да се научи на любов и себеотрицание, да ми позвъни или да ми пише. И аз ще ви науча да виждате страданието на вашите братя и сестри. Не е лошо да се удари по вашето тщеславие, да забравите за себе си и своя собствен „аз”. Ще ви отведа до хосписа или болницата и тогава ще осъзнаете – помагайки на другите, вие сами се спасявате. Когато помагате на бездомните, нахраните гладните на улицата, ВИЕ получавате благословение, а не те! Защото сте дали на другия нещо, от което той се нуждае. Ще видите как ще се промени животът ви, ще разберете, че сте започнали да се променяте. Когато дойдете в хоспис, където хората умират от ужасни болести и им помагате – измиеш ги, чистиш след тях, почистваш устата им, така че да могат да преглъщат, тогава идва осъзнаването, че човекът е повече от плът и кръв. Вътре в тялото е затворен някой друг, плътта – това не е целият човек, тялото – това не съм аз. Ние трябва да разберем, че имаме абсолютно грешна представа за самите нас. Ние – това са нашите безсмъртни души. Смисълът е в това – защо живея, а не как живея.

 

Днес хората трябва да отхвърлят оковите на егоистичната любов към себе си, от която са поробени. И могат да го направят, ако започнат да се жертват, да отдават себе си на другите, да служат на другите. Но, разбира се, това не е лесно. Друго удивително нещо – когато помагаш на страдащи братя, идва осъзнаването, че проявявайки егоизъм, ставаш слаб, немощен и малък.

Когато вървите по улицата и изведнъж някой каже: „Виж този пияница”, вие трябва да кажете: „Погледнете нашия брат! Той е изгубен, самотен и тъжен, той е пиян, но е наш брат! Как мога да мина покрай него и да не му подам ръка?” Ами ако това беше роден брат, какво бихте направили? Не бихте го изоставили, защото го обичате.

 

- Понякога е трудно да се прояви любов към нашия ближен, който пие, взима наркотици, не работи. Дори и да го обичаш.

 

- Да разгледаме следната ситуация: Отивате на лекар и той ви поставя безутешна диагноза – имате рак. Вечерта обявявате тази новина на семейството си, а роднините ви изведнъж казват: „О, това е проблем! Ти се готвиш да съсипеш живота ни, ние имахме други планове, не искаме да имаме нищо общо с теб, защото си болен.” И ви напускат, защото не искат да приемат факта на вашето заболяване – то не ги устройва.

Така че, когато вашият ближен има проблеми с алкохола например, или е в униние, вие не можете да го разберете, не искате да го приемете. Но ближният страда, въпреки че той сам се наранява. Представете си, че съм изгорил ръката си. Ще ми съчувствате, нали? Обаче, ако умишлено се опитвам да се порежа с нож, ще извикате да престана, въпреки че двете болки са сходни. Братът ти страда, но виждаш само своята болка и дискомфортът на ситуацията за теб е личен. Ядосан си, защото нищо не се променя. Брат ти безпокои всички, опитваш се да направиш нещо, което да повлияе на ситуацията, но напразно. Е, не виждаш най-важното – твоят брат е болен! Някаква част от този човек, брат ти, е скрита за теб, но единственото нещо, което ти виждаш, е проблемът. А трябва да видиш човека! Кога беше последният път, когато казахте на брат си, че го обичате? Трябва да му дадете любов, защото вашият брат страда. Това не е лесно, но не е причина да не го обичате.

 

Бог чака, Той е тук – няма значение какво правим, защото нищо не може да промени любовта на Господа към нас. Той ни обича въпреки всичко! Бог не може да не обича и нищо не може да Го накара да спре да ни обича. Това е най-важният урок – и трябва да го научим от Бога, ние трябва да се научим да обичаме. Любовта не е за нещо, не е защото, а въпреки. Трудно е понякога, защото не разбираме любовта, ние вярваме, че любовта – това е нещо, което засяга нас, а не другия човек.

 

превод от руски

Източник: православие ру



Тагове:   любовта,   е за другиЯ,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11330504
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031